Банер за мобилна версия за апликация

Бъбречнокаменна болест

Бъбречно-каменната болест (камъни в бъбреците, нефролитиаза) е заболяване което протича с образуване на конкременти (камъни) в бъбречното легенче и неговите чашки, които могат да предизвикат оплаквания от страна на пациента при промяна в местоположението си в легенчето, но особено често при преминаване по посока на уринната екскреция към уретерите (пикочопроводите), пикочния мехур и уретрата (пикочния канал). Предполага се обаче, че безсимптомните форми са 4 пъти повече. Среща се най-често в страни с топъл и сух климат, като България е ендемична зона (т.е.болестта е често срещана) и се счита, че 2% от населението заболяват годишно.

Изхвърлянето на камъните е доста болезнено и протича като бъбречна колика.

 

Пичини:

Причините за образуването на камъни са многобройни: диетични грешки, свръхконцентрирана урина, метаболитни нарушения, наличие на пикочна инфекция, наследственост.

Нормално в урината не се образуват камъни, макар че урината е наситен разтвор, поради ролята на вещества наречени защитни колоиди, но при промяна в нормалната й концентрация и киселинност, възникват условия за кристализация около възпалителни клетки, чужди тела, бактерии, излющени епителни клетки, фибрин и кръвни съсиреци на следните видове бъбречни камъни според химичният им състав:

Неорганични.

  • Калциево-оксалатни камъни. Те са твърди, оранжеви или кафяви (дори черни ако е имало хематурия-кръв във урината), със шипчета, рентгенопозитивни (виждат са на обикновена рентгенова снимка) и съставляват около 60% от всички бъбречни камъни.
  • Калциево-фосфатни камъни. Биват белезникави, меки и трошливи, с тенденция за образуване във вид на отливки на структурите където се утаяват. Почти винаги се съпътстват от инфекция на бъбреците с един микроб наречен Протеус (Proteus), който причинява алкализиране (намаляване на киселинността) на урината и представляват 20-23% от бъбречните камъни.

Органични.

  • Уратни камъни. Обикновено са жълтеникави с гладка повърхност, по-меки от органичните и съставляват около 15% от всички бъбречни камъни.

Други - цистинови, ксантинови…

Предразполагащите фактори за възникване на нефролитиазата са:

  • топъл и сух климат,
  • недостиг на вода,
  • вродени аномалии на пикочните пътища, причиняващи задръжка на урината,
  • неврогенни заболявания,
  • травми,
  • ендокринни заболявания - хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези),
  • тиреотоксикоза (Базедова болест или повишена функция на щитовидната жлеза), 
  • подагра (повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта),
  • инфекции на пикочните пътища,
  • заболявания, изискващи продължителен покой - счупване на кости, парализи,
  • тежки вътрешни заболявания,
  • нарушения на храненето и витаминния баланс - недостиг на витамин А и витамин С, излишък на витамин D,
  • идиопатична хиперкалциурия и хиперфосфатурия (повишено съдържание в урината на калций и фосфати),
  • бъбречен рахит,
  • злоупотреба с лекарства - сулфонамиди,
  • климакс и др…

 

Симптоми:

Бъбречно-каменната болест може дълго време да протича безсимптомно и при случайно рентгеново или ехографско (видеозон) изследване да се установи камък в бъбреците. В такива случаи става въпрос за латентна нефролитиаза. Бъбречната колика се изявява с драматични оплаквания:

  • остри болки в кръста, обикновено само от едната страна, с дълбаещ характер, с ирадиация по хода на уретерите (пикочопроводите) към слабинната област и половите органи,
  • щипене и парене при уриниране,
  • често уриниране,
  • потъмняване на урината, дължащо се на хематурия (поява на кръв във урината при одраскване на лигавицата от острите ръбове на камъните, най-често при калциево-оксалатните),
  • подуване на корема,
  • гадене и повръщане,
  • слабо повишение на телесната температура,
  • забавяне на пулса,
  • изпотяване,
  • влияние на болката от движения на тялото и намаляването й при поставяне на грейка.

При слаб удар в областта на заболелият бъбрек, се правокира силна болка и пациентът реагира незабавно. При наличието на допълнителна бъбречна инфекция, болката може да е двустранна, с висока температура и помътняване на урината, вследствие наличието на гной в урината (пиурия).

 

Диагностициране:

Диагнозата на бъбречно-каменната болест се основава на:

  • данните от прегледа,
  • данни за евентуални предшестващи болки в кръста,
  • наличието на кръв във урината,
  • изхвърлянето на камък при уриниране, което се чува като изтракване в тоалетната чиния,
  • данните от ехографското изследване (видеозон) и от обикновена рентгенова снимка,
  • венозната урография (рентгенова снимка с контраст вкаран във кръвта, който се отделя с урината),
  • КАТ (скенер) и ЯМР (ядреномагнитен резонанс).

Препоръчително е да се изследва химичния състав на всеки камък, изхвърлен при уриниране, с цел установяване на вида му, като за целта е препоръчително пациентът да уринира в някакъв съд във времето на протичане на бъбречната колика. Така например твърдите и с остри ръбове камъни са характерни при калциево-оксалатна литиаза, а меките и трошливи са уратни камъни и се срещат най-често при хиперурикемия (висока пикочна киселина в кръвта, която също може да предизвика и подагра).

На практика диагнозата най-често се поставя при ехография (видеозон). Много често при бъбречна колика с уретеролитиаза (камък в пикочопровода) в дясно се налага да се отграничи от заболяването Остър апендицит, който изисква незабавна операция.Често бъбречната колика в дясно може да се сбърка с Жлъчна колика която обикновено възниква в дясно подребрие, правокира се от ядене на мазни и пържени храни, яйца, зеле и др., но често дава болезненост и в дясната поясна област. Понякога се налага бъбречно-каменната болест да се отграничи от други бъбречни заболявания, протичащи с хематурия (кръв във урината) - бъбречна поликистоза (множество кухини в бъбрека изпълнени с урина), бъбречна туберкулоза и др…

 

Усложнения

Най-честото усложнение на бъбречно-каменната болест е острият и хроничен пиелонефрит (възпаление на бъбречното легенче). Освен това води и до развитие на бъбречен и паранефритичен абсцес (кухина с гной), пионефроза (изпълване на целият бъбрек с гной водещо до неговото практическо унищожаване), хидронефроза (повишено налягане и разширение на бъбрека), атрофия на бъбрека, остра бъбречна недостатъчност, уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).

 

Лечение

Лечението трябва да се провежда от лекар – уролог особено при продължителни и тежки болкови кризи и/или данни за остър стоп на бъбрека. Първостепенна задача при бъбречната колика е да се премахне болката. Ефекта от лекарствата, поставени в домашни и амбулаторни условия понякога е неубедителен и често се налага пациентът да постъпи за лечение в болница.

В извънболнични условия обикновено при бъбречна колика се използват лекарства от групата на Аналгетиците (Аналгин, Парацетамол, Дексофен, Аулин, Нимезил) и Спазмолитиците (Спазмалгон, Но-Шпа, Бусколизин, Антиспазмин, Папаверин).

В болнични условия (урологични клиники) обикновено се прилагат същите медикаменти, но във венозна инфузия и някои апаратни методи за екстракция на камъка от уретрата, пикочния мехур и пикочопроводите. В най-упоритите случаи се пристъпва към оперативно премахване на конкремента от бъбреците.

Нов и перспективен метод за разбиване на по-големите камъни и последващото изхвърляне на отломъците с урината е Екстракорпоралната литотрипсия (пациентът се поставя във вана с вода и след центраж се провежда серия от ударни вълни до разрушаване на камъка , като подходящи за това лечение са пациенти с проходимост на пикочопроводите, липса на пикочна инфекция и големина на камъка до 2 сантиметра).

При наличието на инфекциозно възпаление на бъбреците (Пиелонефрит) се прилагат антибиотици и химиотерапевтици - Ципрофлоксацин, Нелидикс, Бисептол.

 

Хранителен режим:

За предотвратяване на образуването на нови конкременти се препоръчва:

  • поемането на големи количества течности - минимум 2 литра на ден вода, безалкохолни напитки, чай, бира. Полезно е пиенето на слабоминерализирани води като за уратни и оксалатни камъни се препоръчват алкални води от Хисар, Момина баня, Горна баня, Меричлери, Боримирци, а при фосфатни камъни-вода от Михалково и всички видове газирани води и питиета.
  • мерки за намаляване на киселинноста на урината при оксалатните и уратните камъни - прилагане на млечно-вегетарианска диета и ограничаване на храните - черен дроб, слезка, мозък, бъбреци
  • напълно да се изключат от менюто следните продукти: кафе, силен чай, какао, шоколад, спанак, пипер, магданоз, зеле, ряпа, зелен фасул, леща, гъби, картофи, месни и рибни бульони, консерви, сливи и сладолед,
  • трябва да се намали употребата на цвекло, моркови и домати. Добре е колкото се може повече да се ядат ябълки, грозде, круши, които помагат за бързото извеждане на дребните оксалатни камъни от организма. 
  • при фосфатните камъни целта е повишаване на киселинността. За да не образувате такива камъни, трябва да изключите от менюто си млякото и млечните продукти, жълтъка на яйцето, зеленчуците, плодовете, консервите, пушените меса, горчицата и алкохолните напитки. Яжте повече риба, тестени изделия, в храната слагайте растително олио, пийте отвара от шипки. Използвайте за очистване от фосфатните камъни следните народни рецепти. 

 

Билколечение:

  • 2 бири и стрък босилек се варят 10 минути. Като изстине, се прецежда. Сутрин преди ставане се изпива половин шише и се полежава 1 час. Другата половина се изпива на другата сутрин, за 4 сутрини се изпиват 2 шишета. 
  • 1 чаена лъжица стипца, счукана на прах, се смесва с 500 г кисело мляко. Изяжда се на гладно, помага и при жлъчни камъни. 
  • 1 супена лъжица семе от моркови се залива с 1 чаена чаша вряла вода. Оставя се да престои 12 часа под похлупак, като съдът с настойката се завива с вълнено парче или се налива в термос, за да бъде топла. Приема се по половин чаена чаша 5-6 пъти на ден преди ядене. Тази лечебна течност ще превърне камъните в пясък и постепенно ще ги изхвърлите от организма. 
  • коса от царевица (от 2-3 царевици) се вари в 500 мл вода, докато остане наполовина. Пие се на гладно, а още по-добре - през деня при жажда. След пиене болният трябва да се разхожда в продължение на половин час. 
  • рецепта за премахване на камъни в пикочния мехур: 1 чаена лъжица счукани семена от див анасон и 1 супена лъжица счукани шипкови плодове се слагат да врят 15 минути в 800 мл вода. Прецежда се и се пие 3 пъти на ден по 200 мл. 
  • рецепта за разрушаване на камъни в бъбреците: 60 пчели се сваряват в 1 литър вода, докато остане наполовина. Прецежда се през цедка и памук. Пие се по 1 ракиена чашка 30 минути преди храна в продължение на 40 дни. 
  • плодова рецепта за пречистване на камъни в бъбреците. Сутрин на гладно се пие 1 чаена чаша сок от ябълки. В 10 часа се пият 2 чаени чаши ябълков сок. След това на всеки 2 часа се пие по 1 чаена чаша ябълков сок. Последната чаша е в 20 часа. Така се пие 2 дни, на третия ден в 8 часа сутринта се пият 2 чаени чаши ябълков сок. След 30 минути се пие 1 чаена чаша абълков сок, смесен с половин чаена чаша зехтин и вода (по равни количества).  Ефектът от лечението е след 2 часа. Почива се 1 месец и се повтаря. 
  • Една супена лъжица сух нарязан корен пъщарнак се залива с 250 мл вряла вода. Кисне 1 час и се прецежда. Получената настойка се изпива наведнъж. Пие се 3 пъти на ден преди ядене в продължение на 1 месец. 

 

Превенция:

Превенцията се състои в спазването на подходящ хигиенно-диетичен режим с прием на достатъчно течности и богата на фибри храна с ограничаване на солта и мазнините. Препоръчваната в миналото ниско-млечна диета вече е отхвърлена.

 

Бъбречно-каменна болест при децата:

Среща се по-често при момчета, но в повечето случаи разпределението между двата пола е еднакво. Заболяването се наблюдава във всички възрастови групи, включително и кърмаческа възраст, но определено по-висока е честота между 4-6 години и 12-14 години. Болните деца, образуващи камъни, имат повишено ниво на солите и намалено количество на инхибиторите, докато здравите деца имат висока концентрация на соли и висока концентрация на инхибитори.

Множество генетични и функционални състояния на организма оказват влияние върху формирането на бъбречни камъни: с екзогенен характер /топъл климат, условия на бит, режим на хранене, питейна вода/ и ендогенен характер – заболявания на стомашно-чревния тракт, жлъчка, костна система, инфекции, метаболитни нарушения.

Много важен фактор за децата е тяхната възраст. В педиатричната практика се приемат 2 клинични прояви на нефролитиазата – латентна и манифестна. Латентната проява е типична за кърмачета и ранна детска възраст. За нея е характерно атипично и олигосимптомно протичане в кърмаческата възраст. Хронично рецидивиращата инфекция на пикочните пътища е най-честа единствена и типична проява на нефролитиазата в тази възраст. Макроскопска хематурия (видима кръв в урината) се среща значително по-рядко. Остро настъпила задръжка на урина до пълна липса на урина може да бъде една от клиничните прояви на нефролитиазата в детската възраст. Еквивалент на болката в кърмаческа и ранна възраст е немотивирано нощно неспокойствие, нерядко придружено с повръщане.

Инфекцията на пикочните пътища се появява при 11-49% в случаите, когато литиазата е съчетана с вродена аномалия на отделителната система. Лечението на бъбречната колика изисква обезболяване, премахване на спазмите на гладката мускулатура, осигуряване на обилна диуреза, с помощта на спазмолитици диуретици. 

Уроинфекцията изисква прилагане на антибиотици и химиотерапевтици, като се спазват основните принципи да нямат подчертана токсичност. От друга страна се проследява рН на урината, като стремежът е да се осигури възможно нормална среда за действие на антибиотиците и химиотерапевтиците.