Банер за мобилна версия за апликация

Варикоцеле

Варикоцелето възниква при около 15-20% от мъжете общо и при около 40% от мъжете в репродуктивна възраст. Варикоцелето представлява дилатация на пампиниформения плексус на вътрешната тестикуларна вена. Това заболяване е една от най-честите причини за нарушена оплодителна функция на тестиса.

Вените, които отвеждат кръвта от тестиса в кордона са множество и са свързани в особено сплетение, анатомично наречено „плексус пампиниформис“. То обгръща подобно на маншон кордона и особено артерията, която носи топла кръв от тялото. Основната ролята на този плексус е охлаждането на артериалната кръв, идваща от тялото през артерията. По-студените венозни съдове охлаждат кръвта, която минава през аретрията. (Чрез по–забавеното оттичане на венозната кръв, която е с по-ниска температура от артериалната да се охлажда тази, която идва от тялото през артерията).

Варикоцелето е следствие на затруднение в нормалното оттичане на венозната кръв, която се задържа в плекуса и се получават „разширени вени“ – подобни на разширените вени на краката и хемороидите. В различните си форми, варикоцелето се среща при 10–15 % от подрастващите и младите мъже.

Тестисите са основен орган в мъжката репродуктивна система. Те са разположени извън тялото в кожна торбичка, наречена скротум. Това разположение е много важно, тъй като за нормалната функция на тестиса е необходима температура с няколко градуса по-ниска от тази на тялото. Това може да се осъществи единствено ако те са разположени извън него. Чрез свиването и отпускането на подкожния мускулен слой, скротума контролира адекватната температура – мускула се свива и приближава тестисите до тялото, когато температурата е ниска или отпуска и ги отдалечава, когато е необходимо да се охладят.

Тестисът се свързва към тялото с вървовидна структура наречена кордон. Кордонът се състои от няколко структури: артерии, носещи кръв към тестиса; вени, които я отвеждат от него; семепровод, по който сперматозоидите се придвижват до семенните мехурчета и простатата; мускулни влакна и нерви. Кордона започва от тестиса, навлиза коремната кухина през т.нар. ингвинален канал, заобикаля пикочния мехур и стега до семенните мехурчета и простатата.

 

Причини:

Обикновено причината за появата на болестта варикоцеле лекарите приемат, че е недостатъчност на апарата на клапите във вените, в които тя се получава. Може да се появи както в лявата страна, така и в дясната, затова се казва, че е двустранно или едностранно варикоцеле. В 90% варикоцеле се появява в лявата страна и това се обяснява с факта, че там се влива вената от бъбреците, която е под прав ъгъл и това причинява повишено налягане. Затова е по-вероятно да се получи по-високо налягане в лявата страна, отколкото в дясната.

Основната функция на венозния кръвоток в тестикулите е да охлажда артериалната кръв в скротула. Когато тя не успява да върши работата си, се получава повишаване на температурата в тестисите и това влошава качеството на производството на сперма. Когато клапите на тези вени не работят се получава увеличаване на количеството кръв в тестисите и не може да се изнесе оттам. Така се получава подуването.

 

Видове:

Варикоцелето се дели най-общо на три типа по отношение на критерия големина:

  • силно изразено (установява се визуално)
  • умерено изразено (устновява се посредством Валсалва маньовър, без вертикализиране на тялото)
  • слабо изразено (установява се само с вертикализиране на тялото)

 

Симптоми:

Характерно за варикоцелето е, че рядко предизвиква оплаквания. Най-често се напипва мековата структура по хода на кордона, която може да изчезне при лягане. Болката, когато я има, най–често е тъпа и се засилва в хода на деня, като сутрин е най-слаба. Основен проблем при варикоцелето, както споменахме, е съчетанието му със стерилитет и намаляване на оплодителната способност. Често то се открива едва след като човек си направи спермограма.

 

Диагностициране:

Диагностицира се с прост преглед, при който лекарят опипва кордона и може да накара пациента да се закашля, да се напъне, да легне по гръб и др.

Диагностицирането на варикоцеле акцентира на: увеличеното налягане, хипоксемията, хипертермията, токсичното въздействие на метаболитните продукти в кръвния ток локално. Най-често болните съобщават, за "подуване" в съответната скротална половина, при палпация – чувство за "опипване на торба с червеи", дискомфорт дефиниран като – болка или тежест. Тези оплаквания се усещат при активни движения, (напр. при продължително седене или бягане), при топли бани и др.

При необходимост от оперативно лечение се правят следните изследвания:

  • Ултразвук – откриване на патологията в ранните стадии;
  • Спермограма – анализ на еякулат, изброяване на количеството на подвижни сперматозоиди;
  • Урография – изследване на пикочно-половата система за наличие на патологии;
  • Хормони – пролактин, тестостерон, естрадиол;
  • Изследване на функционалното състояние на тестисите – ангиография, нефросцинтиграфия на органа.

 

Лечение:

Лечение се налага, когато варикоцелето предизвиква проблеми в оплодителната способност или предизвиква силни болки и дискомфорт. Медикаментозното лечение на варикоцелето е неефективно. Правят се експерименти за неутрализиране на негативното влияние върху тестиса посредством употребата на антиоксиданти и средства подобряващи оксигенацията, но те до момента са безрезултатни.

Основен метод е хирургичното лечение. Основният принцип на хирургиното лечение е прекъсването на тестикуларните вени, което може да се направи на различно ниво по хода им – или на нивото на кордона или в корема, където вената става единична.

Най–разпространеният начин е чрез много малък разрез – около 1–2 см, над ингвиналната гънка, където се достига до вените, които се прекъсват. Операцията е кратка, упойката може да е локална, спинална (в гърба) или венозна (чрез кратко приспиване). Обичайно пациентите се изписват на следващия ден. В някои по–специфични случаи, например при рецидив (образуване наново) на варикоцеле, се налага тестикуларната вена да се прекъсне в корема. Това става най–често лапароскопски, като през няколко дупки в корема се вкарват камера и работни инструменти. Операцията е по–голяма и изисква обща упойка. Болничният престой рядко е повече от един-два дни.

Съществува и метод, при който вените се запушват под рентгенологичен контрол. Методът се нарича емболизация. Вкарва се сонда в съдовата система, която достига до венозния плексус и се вкарват специални спирали, които запушват вените. Процедурата е дълга, трае до няколко часа, изисква обща упойка и има стравнително високо лъчево натоварване върху организма. По тази причина се използва много рядко.

След операцията болката често отшумява сравнително бързо. Необходимо е да не се вдига тежко около 20–30 дни. Насрочва се контролен преглед при уролога извършил операцията. След 3–5 месеца се прави нова спермограма, за да се отчете дали има промянав качеството на спермата. Понякога значително подобрение в параметрите може да се очаква едва след година.

Най-честите компликации при хирургичните процедури и при емболизацията са: инфекция, хематом, хидроцеле, атрофия на тестиса.

Причината за възникване на хидроцеле следоперативно са лигираните лимфни съдове, ето защо те трябва внимателно да се сепарират от тестикуларните артерия и вена. При емболизацията на тестикуларната вена, понякога наблюдавани усложнения са: тромбоза, перфорация на стената на вената, локална реакция спрямо контраста.

Медикаментозно лечение:

  • Венотоници – лекарствени препарати, които нормализират процесът на кръвонапълване във венозните съдове. Използват се за лечение на венозна недостатъчност във всякакви органи, включително и в органите на малкия таз. Повечето препарати от този клас оказват двойно въздействие на вените – понижават проницателността на стените на капилярите и повишават техния тонус. В резултат патологичното увеличаване на вените се свива, кръвният поток се стабилизира, застойните явления отминават. Редовният прием на венотоници оказва терапевтично въздействие на целия организъм – изчезват болезнените усещания, отоците, тежестта в мястото на увреждането. По състав се делят на няколко групи:
  1. Флавоноидни;
  2. Диосминови;
  3. Троксерутинови;
  4. Пентоксифилинови;
  5. Натурални – на основата на билки;
  • Антикоагулантите са препарати, които понижават съсирваемостта на кръвта и по този начин препятстват образуването на тромби. Препаратите с пряко действие забавят действието на тромбина.
  • Средства за подобряване на кръвообращението – миотропни спазмолитици, биофлавоноиди, ганглиоблокери, стимулитори на допаминовите рецептори, блокери на калциевите канали.
  • Също се назначават витамини от групите Е, А и С в състава на витаминно-минерални комплекси.

Терапевтични процедури

Съвременната медицина предлага голям списък от физиотерапевтични процедури за облекчаване на симптомите на варикоцеле и профилактика на усложненията.

  • Криотерапия – терапия със студ, процедурата се основава на въздействието на организма на ниските температури. При варикоцеле се практикува локална криотерапия – въздействие на определен участък от тялото;
  • Интратон и ЛОН-терапия /лечение с отрицателно налягане/ - процедури, способстващи за отока на венозната кръв от органите на малкия таз, включително и от скротума;
  • Интрамаг – въздействие на тялото с магнитни полета;
  • Интрастим – манипулации, необходими за подобряване на венозния тонус;
  • Вакуумна фалоеректорна терапия – комплекс от манипулации, които се извършват с цел подобряване на микроциркулацията в половите органи;
  • Масаж.

Също на пациента се препоръчва носенето на специално бельо, извършването на лечебни гимнастически упражнения.

 

Хранителен режим

  • Правилно рационално хранене е гаранция за скорошно оздравяване. През деня могат да пият не повече от 2 литра чиста негазирана вода, а също и зелен чай, компоти и билкови чайове.
  • В ежедневното меню трябва да преобладават морските дарове, зърнените храни, плодовете и зеленчуците.

Противопоказни са:

  • Тежки физически натоварвания;
  • Колоездене, мотоциклет;
  • Вдигане на тежести;
  • Посещение на сауни;
  • Тютюнопушене, употреба на алкохол.

Полезни са:

  • Плуване,
  • Ходене,
  • Сутрешно бягане и гимнастика;
  • Редовен сексуален живот.

Билколечение

Всякакви средства на основата на билки трябва да се приемат само по лекарско предписание. Ефективни са настоите от върбика, малина, полски хвощ и корени от магданоз.

  • Приготвят се съцветия от бъз и полски хвощ по 3 супени лъжици, по 2 супени лъжици бял равнец и мента.  Слагат се 3 супени лъжици от сместа, разбърква  се хубаво в половин литър гореща вода и се слага да ври бавно, но без да кипва. Престоява 2 часа. Консумира се по 4 пъти на ден по половин чаша.
  • Същата отвара се прилага и външно като компрес на болното място.
  • При венозно-болестите е добре да се пие зелен чай 3 пъти за деня. Той помага за еластичността на кръвоносните съдове, за пречистване на кръвта, нормализиране на водно-солевия баланс, понижава холестерола и тонизира сърцето.
  • Друга рецепта е с лимони, захар и карамфил. Смилат се 3 подбрани лимона и се смесват с половин килограм захар и 1 супена лъжица карамфил. Слагат се в буркан и се заливат с половин литър водка и топла вода най-отгоре до напълването му. Сместа се прецежда и се вземат пълни 2 супени лъжици 15-20 минути преди ядене по 3 пъти на ден. След свършване на дозата се почива 1 седмица и се повтаря.
  • Див кестен. Листата на растенията се потапят във вряща вода. След като се охлади, се увива в марля и се слага към скротума в продължение на 2 часа. 
  • Цвете от конски кестен на каша се поставя в 300-гр буркан и се залива с водка. Оставя се за 20 дни на тъмно място. Трябва да се пие по 1 чаена лъжичка преди хранене. Курсът на лечение трае един месец.
  • Жълт кантарион. Вземете прясно смачкан жълт кантарион и изстискайте сока. Комбинирайте 200 гр. мляко и 50 грама сок от жълт кантарион. Всяка сутрин преди закуска да се пие една доза в продължение на 60 дни. Курсът трябва да се повтаря на всеки шест месеца.