Варицела

Варицелата (лещенка) е остро протичащо заразно заболяване, което се причинява от вирус. Болестта е силно заразна, характеризира се със специфичен обрив и е една от най-честите инфекциозни заболявания сред децата в развитите страни.

Варицелата се причинява от вируса варицела-зостер, който принадлежи към семейството на херпесните вируси. Протича с типичен мехурчест обрив, появяващ се на 3-4 вълни. Всяка обривна вълна е съпроводена с повишаване на температурата и общо неразположение. Обривните единици имат характерно развитие: червено петно – пъпка – мехурче – гнойно мехурче – коричка. Обривите задължително присъстват и по окосмената част на главата.

Същият вирус причинява и заболяването херпес зостер. Обща характеристика на херпесните вируси е склонността им към съществуване в организма в латентно (неактивно) състояние и повторно активиране на инфекциозния процес, в момент, в който защитните сили на организма са отслабени. Вирусът варицела-зостер е неустойчив на условията на външната среда. Той се предава от болен на здрав човек най-често по въздушно-капков път (микроскопични капчици, носещи вируса, се отделят от носа и гърлото на болния от варицела) и по-рядко при тесен контакт с болен или с предмети, прясно замърсени със секрет от обривните единици на болния от варицела. Възможен е и вертикален механизъм на предаване на болестта (заразяване на новороденото от болна майка).

Предаването става по въздушно-капков път, при директен контакт с болния. Това е едно от най-заразните заболявания със заразяемост около 90%. Болните са заразни 1-2 дни преди появата на обрива и до завяхването на всички мехурчета, обикновено 9-10 дни. 

Инкубационният период на варицелата е от 11 до 23 дни, най-често около 14 дни. Вирусът се отделя в носоглътъчния секрет и течността, изпълваща мехурчетата на обрива, което прави болния заразен и опасен за околните в периода от 5 дни (най-често ден-два) преди появата на първите обривни единици, до 5-9 дни след появата на същите. Обикновено когато обривът се покрие от характерните корички, болният престава да бъде заразен. Болни с болестно променена имунна система могат да бъдат заразни по-дълго или по-кратко време.

Почти всеки в живота си боледува от варицела. В развитите страни около 75% от населението са преболедували от варицела до 15 годишна възраст и 90% до 25 годишна възраст. Най-често заболяването се развива между 5-ата и 9-а година от живота, но могат да бъдат засегнати хора във всяка възраст. Варицелата протича по-тежко при по-възрастните. Кърмачетата до 6 месечна възраст не боледуват от варицела, ако имат предаден от майката имунитет (през плацентата минават защитни молекули-антитела, които майката е образувала при прекарана в миналото варицела). Но ако майката заболее от варицела в края на бременността, детето се ражда с вродена варицела. Заболеваемостта от варицела нараства през зимата и пролетта.

Обикновено след преболедуване от варицела човек развива доживотен имунитет срещу нея. Още през първата седмица от контакта с вируса, организмът образува специфични защитни белтъчни молекули, наречени антитела, които се свързват с вируса и го унищожават или улесняват този процес. Активират се и специфични имунни клетки, които атакуват вируса. Въпреки това, инфекцията може да остане в организма в латентно състояние (неактивно състояние) и в момент на отслабване на защитните сили на организма да се изяви наново като заболяването херпес зостер.

Варицелата може да се изяви и като тежко заболяване сред контингент от болни с много тежко потисната имунна система, като деца със злокачествени заболявания, болни в интензивни отделения и лекувани дълго време с лекарства, потискащи имунитета.

Симптоми:

Нерядко, особено при децата, варицелата може да протече и без поява на характерния обрив. Заболяването започва с някои нехарактерни, ранни симптоми: висока температура (до 38-39 градуса), леко изразено възпаление на горните дихателни пътища, общо чувство на слабост, отпадналост и загуба на апетит, които траят 2-3 дни, обрив.

Първоначалните оплаквания се срещат по често при по-възрастните болни. На фона на тези първоначални симптоми (които постепенно заглъхват) се появява характерния за варицелата обрив (при малките деца често обривът е първоначалната изява на заболяването): първо се появяват надигнати червени петна, които скоро преминават през зачервени пъпчици до мехурчета (везикули), пълни с бистра течност; впоследствие мехурчетата потъмняват, разпукват се и образуват малки язвички; от центъра към периферията им се образува коричка (круста) и обикновено на мястото им не остава белег. Тази еволюция трае около 10-14 дни.

Кожният обрив при варицелата е силно сърбящ. Обикновено мехурчетата се срещат по-често по закритите части на тялото като скалпа, подмишничните ямки, трупа и дори клепачите на очите. Характерно е, че мехурчета може да се наблюдават и по лигавицата от вътрешната страна на устата и половите органи (вирусът засяга и лигавиците). Обривът се появява на няколко тласъка (свързани с цикъла на размножаване на вируса и разпространението му по кръвен път до кожата) за около 2-4 дни, с което се обяснява наличието на обривни единици във всяка една от изброените еволюционни фази в един и същи участък от кожата. обикновено първите обривни единици се появяват по трупа на тялото и впоследствие се разпространява по главата, лицето, ръцете и краката. Обривът не засяга дланите и ходилата. Броят на обривните единици може да варира от няколко до 100-300. Мехурчетата са с размери от 5-10 мм в диаметър.

При една част от болните може преди основния обрив да се появи предшестващ обрив от червени петна и пъпчици, разположен в слабинните гънки като "бански гащета", който изчезва за няколко часа. Общото състояние обикновено е леко засегнато и се изразява в умерено повишена температура и общо неразположение. В редки случаи на тежко протичане (при хора с потисната имунна система) мехурчетата от обрива могат да се напълнят с кървава течност или на мястото им да настъпи некроза (умиране) на кожата, да се развие жълтеница, спадане на кръвното налягане и оросяването на органите, тежка интоксикация на организма и др.

Обикновено варицелата е леко до умерено тежко протичащо заболяване. Въпреки това е желателно да потърсите лекарска помощ ако забележите симптоми на заболяването у вашето дете като повишена температура, кожен обрив, съставен от силно сърбящи мехурчета, разположени по тялото и окосмената част на главата и клепачите. Това е важно, тъй като дава възможност да се предприемат определени противоепидемични мерки и да се приложи правилно лечение.

Потърсете лекарска помощ и ако забележите някои симптоми, които свидетелстват за тежко или усложнено протичане на варицелата като: възпаление на обривните мехурчета, изразяващо се в болезненост, зачервяване около мехурчетата и изтичане на жълтозеленикава течност от тях; тежко обезводняване на организма с продължително повръщане и намален прием на течности, затруднено дишане, общо объркване и дезориентация, прекомерна сънливост и много висока температура с гърчове и главоболие.

Диагностициране:

Поставянето на диагнозата се осъществява предимно въз основа на историята на развитите на оплакванията и клиничната находка при прегледа. Лекарят ще обърне специално внимание на наличието и характеристиката на кожния обрив, наличие на белези за възпаление на горните дихателни пътища, състоянието на периферните лимкфни възли, черния дроб и слезката. За потвърждение на диагнозата и за отхвърляне на други възможни причини, лекарят ще назначи извършването на някои изследвания. По честите от тях са:

• пълна кръвна картина - промените обикновено свидетелстват за развиваща се в организма вирусна инфекция, без да са характерни за варицелата
• скорост на утаяване на еритроцитите - може да покаже завишени стойности, свидетелстващи за развитие на възпалителен процес в организма (без да посочва причината за това), по характерно това се наблюдава при по-тежко протичане или развитие на усложнения
• урина и биохимични изследвания на кръв - показват евентуални отклонения в състоянието и функцията на вътрешните органи (бъбреци, черен дроб и др.)
• вирусологични изследвания - вирусът може да се докаже след като се изолира от течното съдържимо на обривните мехурчета или от гръбначно-мозъчна течност , но това няма особена практическа стойност и обикновено не се прави
• имунологични изследвания - в практиката се използват готови тестове, които откриват наличието на антитела (специфични защитни белтъчни молекули) срещу варицела-зостер вируса в кръвта на изследваното лице

Лечение:

Лечението на варицелата е комплексно. То включва предприемане на карантинни мерки, облекчаване на симптомите на заболяването и атакуване на самия вирус, причиняващ заболяването. В болшинството от случаите лечението се провежда в домашни условия. Хоспитализират се (приемат се за лечение в болница) само тежко протичащите случаи или тези с развитие на усложнения:

• карантинни мерки - болните деца трябва да останат изолирани вкъщи (или в тежките случаи в специализирано болнично отделение) и да не посещават детска градина, детска ясла или училище докато не се покрият с корички всички мехурчета на обрива (с оформянето на коричка болният престава да бъде заразноопасен)
• симптоматично лечение (за облекчаване на симптомите) - за понижаване на високата температура могат да се приемат нестероидни противовъзпалителни лекарства съдържащи парацетамол или ибупруфен и др. При децата трябва да се избягва прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради опасността от развитие на сериозно състояние, наречено синдром на Рей. За преодоляване на обезводняването трябва да се приемат голямо количество течности
• мерки за облекчаване на сърбежа от обрива - могат да се прилагат хладни компреси или хладна баня върху обрива както и цинков лосион или пудрене с пудра, съдържаща ментол, сулфатиацол, цинков сулфат и талк
• за избягване разчесване на мехурчетата и вторичното им бактериално инфектиране (което се явява често усложнение) се прилага ниско изрязване на ноктите или слагане на ръкавици с един пръст при по-малките деца; прилагането през устата на антихистаминови препарати (Зиртек, Ксизал, Ериус и др.) може да облекчи сърбежа.
• при поява на болезнени мехурчета по лигавицата на устната кухина се избягва даването на горещи, кисели и пикантни храни, децата се хранят с кашава храна и се прилагат студени течности.
• етиологично лечение (насочено срещу вируса, причиняващ заболяването) - обикновено се прилага в по-тежко протичащите случаи на заболяването и при контингентите, рискови за развитите на усложнения. С него се постига облекчаване на симптомите на заболяването и по-бързото им отшумяване при положение, че започне максимално скоро след появата на обрива. Използва се противовирусния препарат Ацикловир (с търговско наименование Zovirax) както през устата така и венозно. Същият препарат съществува и като мехлем или очни капки за локално лечение на кожния обрив или евентуално възникнало възпаление на роговицата на окото. В изключително тежки случаи при болни с потисната имунна ситема могат да се прилагат мускулно или венозно препарати, съдържащи готови антитела (защитни молекули), насочени срещу варицела-зостер вируса. Такива са Vazigbulin и Vazigvenin.
• лечение на усложненията - най-честото усложненеи което се наблюдава при децата е вторичното развитие на бактериална инфекция в разчесани те мехурчета на обрива. Това състояние се лекува с антибиотици (важно е да се отбележи, че тъй като варицелата е вирусно заболяване, самото то не се лекува с антибиотици, тъй като те не унищожават вирусите).

В преобладаващия брой от случаите (здрави в друго отношение деца) варицелата обикновено протича леко и се излекува от самосебеси без сериозни поражения за 10-14 дни. При новородени деца (на възраст, по малка от един месец, чиито майки не са боледували и не са имунни срещу варицела зостер вируса), пациенти със злокачествени заболявания на кръвта, болни от СПИН и такива подложени на имунопотискащо лечение, болестта може да протече за по-дълго време и в много по-тежка форма. Болните от същите контингенти са изложенои на висок риск за развитие на усложнения на варицелата.

Обривите обикновено изчезват сами, но независимо от това се препоръчва мехурчетата да се мажат с Алое Активатор или Алое Вера Джели. Това помага за намаляване на сърбежа и по-бързото излекуване. Препоръчва се също да се взимат Пчелен прополис и Чесън за укрепване на имунната система и елиминиране на инфекцията.

Важни добавки:

• Алое Активатор и/или Алое Вера Джели, пъпчиците или мехурчетата да се мажат всеки ден с двата продукта поотделно или смесени.
• Пчелен прополис, природен антибиотик, укрепва имунната система.
• Алое Вера сок, гел или нектар, природен антибиотик, противовъзпалително средство, облекчава болката, регенерира клетките.
• Бета-каротин, мощен антиоксидант, предпазва от инфекции, съхранява и възстановява телесната тъкан.
• Витамин С, мощен антиоксидант, укрепва имунната система.
• Мултиминерали (калций, цинк, магнезий), необходими за правилния строеж и функциониране на тялото.
• Билков чай, да се пие всеки ден топъл, за да се изпотите.
• Витамини: А – 15,000 IU или Бета каротин – 9 мг.
• Минерали: Калций – 1,000 мг; Магнезий – 500 мг; цинк – 50 мг.

Усложнения:

Най-честото усложнение на варицелата (дори при леко протичане при здрави в друго отношение деца) е вторичното бактериално инфектиране на обривните мехурчета, най-често вследствие на разчесването им, с развитие понякога на подкожни абсцеси (гнойници). След такова инфектиране на мехурчетата след оздравяването им могат да останат белези по кожата.

Някои от по редките усложнения са засягане на белите дробове (причинени най-често от самия вирус ако възникнат до 4-5 ден от заболяването и от бактериална инфекция - след този период), засягане на централната нервна система (най-характерно за варицелата е възпалително засягане на малкия мозък с нарушение в пазенето на равновесие, залитане и нарушена координация на движенията; по-рядко възникват възпаления на мозъчното вещество и мозъчните обвивки (менингоенцефалит), възпаление на гръбначния мозък и периферни нерви и др.) и засягане на очите (най-често под формата на възпаление на роговицата на окото - кератит, което може да застраши зрението). Още по-рядко се наблюдават артрит (възпаление на една или повече стави), нефрит (бъбречно възпаление), отит (възпаление на средното ухо), възпаление на слоевете на сърцето (ендокардит, миокардит, перикардит) и др.

Профилактика:

Профилактиката на варицелата е профилактика и на херпес зостер. За варицелата има ваксина, която се прави на деца над 1-годишна възраст в две дози през интервал от поне 2 месеца. Специално за профилактика на херпес зостер има ваксина, която се прилага на хора над 50-годишна възраст. И двете ваксини са налични в почти всички страни на ЕС, в САЩ, Канада, Австралия и други страни било като препоръчителни или като включени в националните имунизационни календари. У нас ги няма и не са регистрирани по чисто административни причини.

Една от най-ефективните стъпки в предпазването от варицела е спазването на карантинните мерки. Съществува специфична жива атенюирана (с отслабени болестотворни свойства, но запазени свойства за стимулиране образуването на специфични защитни антитела в организма) ваксина против варицела-зостер вируса, която в нашата страна се прилага само на рисковите контингенти от населението. В някои от развитите страни има стремеж за прилагане на тази ваксина на всички с изключение на бременните жени и кърмачетата под 1-годишна възраст, както и децата със сериозно увредена имунна система. Целта е избягване както на боледуването от варицела така и евентуалното реактивиране на вирусната инфекция под формата на заболяването херпес-зостер по нататък в живота при състояния, свързани с отслабване на защитните способности на имунната система. След прилагането на ваксината може да се наблюдава нежелана реакция под формата на поява на варицелоподобен обрив.