Вертижен синдром

Вертижен синдром е болестно състояние на световъртеж, засягащ органа на равновесието. Синдромът засяга вестибуларния апарат, който се намира във вътрешното ухо. За да се стигне до заболяването се е получило вестибуларна дисфункция. Това състояние води до нарушено равновесие, световъртеж, шум в ушите и дори до постепенна загуба на слуха.

Световъртежът представлява лъжливо усещане за преместване на тялото по отношение на пространството или на пространството по отношение на тялото. Той може да бъде предизвикан от лезия, разположена някъде по хода на левия или десния вестибуларен път, започващ от вътрешното ухо (лабиринтит), през осми черепномозъчен нерв (вестибуларен невронит), продължаващ към понто-церебеларния ъгъл, мозъчния ствол и завършващ в темпоралния дял на кората на главния мозък.

За разлика от лабиринтита (възпаление на вътрешното ухо), при вестибуларния синдром слухът остава незасегнат и липсва тинитус (шум в ухото).

Причини:

Вертижният (вестибуларен) синдром се проявява със замайване и световъртеж в резултат на различни причини, като една от честите може да бъде вирусна инфекция, засягаща вестибуларния нерв. Този нерв пренася информация от вътрешното ухо за движенията на главата и тялото. Когато един от двата вестибуларни нерва е възпален, се получава неправилна координация между двете страни и като резултат – вертиго.

Причините за възникването могат да се систематизират и класифицират като заболявания в областта на оториноларингологията, а това са нарушения или болести на органа на слуха, равновесието, носа и гърлото. В повечето случаи е установено наличието на вода в лабиринта на ухото, също е забелязана връзката му с неврози и нервни заболявания, като множествена склероза. От вертижен синдром може да страдат хора на всички възрасти включително и млади.

Състоянието на вертижен синдром в лабиринта на средното ухо обикновено се причинява от вирус, но то също може да възникне от бактериална инфекция, травма на главата, невроза, голям стрес, алергия или като реакция към лекарство. Освен това друга причина може да бъде мигрена, малък инсулт, мозъчен кръвоизлив, увреждане на артериите на врата, активна инфекция, мозъчен тумор, множествена склероза. И двете бактериални и вирусни инфекции могат да доведат до трайна загуба на слуха.

Като допълнителни фактори могат да се посочат провеждане на тестове за слуха и на мозъка чрез сканиране. Ако се появи световъртеж, трябва да се посети лекар, който да извърши преглед и да изпише необходимите лекарства.

Симптоми:

Симптомите на вестибуларния синдром обикновено се изразяват в световъртеж (вертиго), загуба на равновесие, неправилна координация, невровегетативни прояви като гадене, повръщане, изпотяване, бледост, тревожност.

В острите форми световъртежът е постоянно състояние. Често внезапното “завъртане” на главата е най-срещаното оплакване. Вегетативни прояви като изпотяване, побледняване, гадене, повръщане, колебания в артериалното налягане и пулса придружават често световъртежа в остър стадий. 

Диагностициране:

Състоянието се проявява при всички възрастови групи, като обикновено в по-млада възраст по-честа е вирусната етиология, а при възрастните преобладават съдовите причини.

При леките случаи не са необходими специални изследвания, стига да е възможно състоянието да се обясни със сигурност с възпаление на един от двата вестибуларни нерва.

Въпреки това, ако симптомите продължат повече от месец, периодично се проявяват отново или се усложняват с времето, е необходимо да се направят допълнителни изследвания.

Всеки един остро настъпил вестибуларен синдром следва да наведе на мисълта към исхемична съдова увреда във вертебро-базиларната система, задължаваща да се търсят грижливо съпровождащи неврологични белези: хемипареза, сетивна увреда на едната половина от тялото, церебеларен синдром, дизартрия, околомоторна парализа, засягане на други черепномозъчни нерви, синдрома на Клод Бернар-Хорнер, увреда на зрителното поле и други,което изисква спешно диагностициране и лечение.

Лечение:

Лечението на вертижния синдром е симптоматично, като се предписват медикаменти за гаденето (антиеметици) и за намаляване на световъртежа (вестибуларни супресанти).

Лекарствата, които се изписват при това заболяване са антихистамини като кларинекс, кларитин, антиверт, Vetriozan L, успокоителни като диазепам, който е много вреден за мозъка, кортикостероиди като предназон, ако се окаже, че имате инфекция лекуващият лекар има вероятност да ви изпише и антибиотици. Може да се приложи и ултразвуково или оперативно лечение в лабиринта на вътрешното ухо.

Добър ефект може да има приложението на 2 х 1.2 г или 1 х 2.4 г piracetam (прах за перорален разтвор). Тази нова, разтворима форма на piracetam има редица предимства пред предлаганите на пазара твърди форми в същата дозировка:

• удобство и облекчен прием за пациентите, в това число и децата;
• бърз ефект;
• приятен цитрусов вкус;
• достъпна цена.