Витилиго

Витилиго (vitiligo, познато и като leukoderma) е хронично кожно заболяване, проявяващо се в по-малко от или около 1% от човешката популация.  Въпреки че патогенезата не е напълно изяснена, има доказателства, сочещи, че витилиго се причинява от комплексни автоимунни, генетични, хормонални и външни фактори, при които собствената имунна система атакува пигментните клетки (меланоцити) в кожата, които умират или не могат да функционират, поради което изчезва кожният пигмент меланин, съдържащ се в тях.

Витилиго не е заразно заболяване и се проявява обикновено при провокиране от емоционални фактори или физически и химически травми върху кожата при хора, предразположени към развитието му.

Витилигото е автоимунно заболяване То се съчетава с други автоимунни заболявания – захарен диабет, пернициозна анемия, хипертирeиоидизъм, адреналкортикоидна недостатъчност, алопеция ареата. В немалко случаи обаче, витилигото се изявява самостоятелно. Има данни за наследственост на заболяването, но обикновено при засегнатите лица липсва анамнеза за наличието му у родственици. Нерядко специалистите свързват изявата му с тежък стресов момент, което се описва и при много други автоимунни болести.

Симптоми:

Витилигото представлява придобита депигментация на кожата като резултат от увреждане на меланоцитите. Симптомите му се изразяват в появата на светли петна по кожата, подобни на карта.​ По кожата се образуват постепенно ограничени бели петна с тенденция да се разполагат симетрично в областта на лицето, шията, гърба, китките, предмишниците, бедрата, гениталиите. Заедно с кожата пигмента си загубват и разположените върху нея косми. Зоните на депигментация могат да са разположени сегментно или генерализирано. Заболяването е с тенденция към обостряне при стрес.

Развитието и степента на депигментиране (обезцветяване) са индивидуални за всеки. В повечето случаи витилиго започва от съвсем малки площи кожа. С времето могат да се появят нови петна, а старите да увеличат размера си. При някои хора депигментираната кожа може да се задържи на едно ниво с години и дори десетилетия, а след това изведнъж да се появят нови петна. Понякога участъците с витилиго могат внезапно да си възвърнат пигмента без каквото и да било лечение. Много хора с витилиго съобщават, че това се случва в една или друга част на засегнатата кожа. Макар, че често витилиго прогресира бавно с времето, липсва закономерност в скоростта и степента на развитието му. Препоръчително е незабавно след първите симптоми на витилиго, да се ограничат вредните фактори и да се потърси медицинска помощ.

Кожата при витилиго не променя структурата си по никакъв друг начин, липсва сърбеж или други физически симптоми. Възможни са обаче вторични ефекти, като лесно слънчево изгаряне на депигментираната кожа. Петната са по-забележими при изложените на слънцето участъци – лице, устни, ръце, крака, стъпала, тъй като контрастът между пигментираната и депигментираната кожа е по-голям.

Причини:

Причините за това заболяване са все още неизяснени. Среща се сред всички възрастови групи, но най-често между 15-20 години, по-често при жени.

Дерматолозите описват няколко типа на разпространение:

• фокално витилиго - става въпрос за единствено или ограничена група от петна
• генерализирано витилиго - при него петната се намират най-често симетрично по тяло и крайници
• акрофациално витилиго - петната обхващат само лицето и зоните между пръстите
• сегментно витилиго – петната са разположени едностранно, наподобявайки линия, т. нар. дерматом
• универсално витилиго – депигментацията е с тенденция към обхващане на цялото тяло

Диагностициране

Ако лекар предположи наличие на витилиго, той обикновено първо задава въпроси за медицинската история на пациента. Важно е да се установи пациентът получавал ли е обриви, слънчеви изгаряния или други травми по кожата 2–3 месеца преди депигментацията да започне, преживял ли е някакъв стрес, дали е страдал от някакви други болести, дали косата му побелява преждевременно (преди 35 г.), имало ли е в семейството витилиго. Докторът също се нуждае да знае пациентът или член на неговото семейство имали ли са някога автоимунно заболяване или чувствителни ли са към слънцето.

Лекарят ще прегледа пациента, за да изключи други възможни заболявания. Може да бъде взета малка проба (биопсия) от засегнатата кожа. Също така може да се направят изследвания на кръвта, за да се установи статуса на кръвните клетки и щитовидната функция. Лекарят може да освети кожата с т.н. черна светлина, за да установи витилиго без съмнение. В някои случаи е възможно да се направят допълнителни изследвания за очни възпаления и кръвен тест за антинуклеарни антитела. С тези изследвания се установява дали пациента има други автоимунни разстройства.

Лечение:

Витилиго обикновено се лекува трудно и често безрезултатно. Има много терапии, претендиращи да повлияват витилиго, но досега не е налична нито една такава, която безспорно да го лекува. Поради това много медици опитват различни терапии при един пациент, докато установят кой метод работи най-добре при него.

Според някои лекари витилиго се класифицира, като козметичен дефект, а не като заболяване, поради липсата на друга физическа симптоматика, освен депигментирането на кожата. Въпреки това, поради промяната на външността на пациента, заболяването може да донесе негативен емоционален, психологичен и социален ефект.

За лечение на витилигото се прилагат:

• локално кортикостероиди - Псоралени (Пувален, Меладинин), с които се намазват засегнатите участъци, а в някои случаи псоралени се приемат и перорално, след което кожата се облъчва с ултравиолетови А лъчи (т.нар. PUVA-терапия). Това е и най-ефикасната за момента терапия, която изисква внимателно проследяване от дерматолог. При засягане на по–малко от 20% от кожната повърхност псоралените се прилагат локално. При засягане на повече от 20% от кожната повърхност псоралените се приемат перорално. Недостатък на PUVA- терапията е потенциалната възможност за изгаряне на кожата при облъчване, а също и хиперпигментацията на нормални кожни зони, които са в съседство с участъците, засегнати от витилиго. Противопоказани за PUVA лечение са деца, бременни, както и пациенти с тежки чернодробни, сърдечни и белодробни заболявания.
• депигментацията се използва в случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от кожната повърхност. За целта се използва монобензилов етер на хидрохинона /Benoquin/. Пациентите намазват участъците със запазена пигментация. Два часа след намазване трябва да избягват допира към кожата на здрав човек. Основният страничен ефект на депигментацията е възпалението. Депигментацията е постоянна и депигментираните зони остават завинаги.
• хирургичното лечение е все още в експериментален стадий (автоложна кожна трансплантация, микропигментация чрез татуиране, автоложна трансплантация на меланоцити).
• козметични продукти, които оцветяват временно витилигинозните полета в цвят подобен на нормалната кожа. Тези продукти са изготвени на основата на дехидрооскиацетонът– напр. "Витиколор", "Дермаколор". Не дразнят кожата и я оцветяват за около 1 седмица.
• съвременни насоки в лечението на витилиго представляват новите локални имуносупресори /Елидел, Протопик/, комбинирани с фототерапия или 308 nm Excimer лазер.
• Vitix e локален препарат, който представлява екстракт от специален вид пъпеш и също намира приложение в лечението на хипопигментните нарушения.

Други терапии, базирани на натурални продукти (витамини, антиоксиданти, растения и техни екстракти), имащи като цяло общоукрепващо въздействие, се смята че повлияват благотворно също и на витилиго, като не се отричат от класическата медицина. Някои медици наред с предписването на комплекс от витамини, минерали и натурални продукти, предписват и терапия, която да реши проблеми с нерната система, стрес и психично напрежение. Целта е да се повлияе на витилиго, елиминарайки провокиращите го фактори и засилвайки естествените възстановителни сили на организма.

Алтернативно лечение

Понякога витилиго се третира със средствата на натуралната и алтернативна медицина. Хомеопатията, холистичната медицина, акупунктурата и други традиционни медицински практики също често твърдят, че лекуват витилиго. Въпреки спорният и недоказан ефект от алтернативните терапии, те често се търсят от лица, имащи витилиго. Макар че някои пациенти твърдят, че са намерили подобрение чрез тези методи, липсват категорични доказателства за положителното им въздействие, извлечени от сериозни медицински проучвания. Част от подобренията могат да се обяснят с плацебо ефекта, а други с активните вещества, съдържащи се в лечебните растения, които се използват.

Някои разработки описват ползата от витаминни добавки при лечението на витилиго. Нивата на фолиевата киселина и/или витамин В12 и витамин С са ниски при някои изследвани пациенти с витилиго. Добавянето на големи количества фолиева киселина (1–10 мг на ден) едновременно с витамин С (1 г на ден) и инжекции вътрешномускулно витамин В 12 (1000 mcg на всеки две седмици), може да предизвика репигментация при някои хора. В други статии за хора с витилиго, приемането през устата на фолиева киселина (10 мг на ден) и витамин В12 (2000 mcg на ден), комбинирано с излагане на слънце, в много случаи дава резултат при репигментацията след 3 до 6 месеца. Някои пациенти заявяват, че когато се използва комбинация от излагане на слънце и локално (външно) третиране с витамин D, може да се наблюдава репигментация при витилиго. Не е известно дали витамин D като хранителна добавка има ефект за витилиго. Трябва да се отбележи, че някои експерти са посочили случаи, при които тази терапия е причинила изостряне на витилиго.

Някои терапии залагат на опита да се намалят свободните радикали в кожата. Свободният радикал е атом или група от атоми, която има поне един несвързан електрон и поради това е нестабилна или високо реактивна. В животинските тъкани, свободните радикали могат да увредят клетките и се смята, че ускоряват разрастването на рака, сърдечно-съдовите болести и др. Антиоксидантите са субстанции, като витамин Е, витамин С или бета каротин, за които се смята, че предпазват клетките в тялото от увреждащия ефект на окисляването и се смята, че са мощна защита срещу свободните радикали. На българският пазар се продава продукта Vitix (гел и таблетки), съдържащ екстракт от пъпеш, за който производителите му твърдят, че повлиява развитието на витилиго. Много потребители обаче твърдят, че въобще не им е повлиял.

Има много продукти, които осигуряват козметично прикриване на витилиго. Някои хора предпочитат традиционен водоустойчив грим, създаден за всеки тип кожа, който може да бъде поставян и само на петната. Въпреки че са водоустойчиви, те не са винаги устойчиви на триене.

Други хора предпочитат пигментираща козметика (наричани „продукти за тен без слънце“), които са както водоустойчиви, така и устойчиви на триене, и които траят няколко дни. Тези продукти потъмняват цялата кожа относително, както светлите, така и нормалните участъци. Поставяйки ги върху цялото тяло, това може да рефлектира в петната и в резултат те да са все още видими. Въпреки това, много хора намират тази козметика за източник на голямо облекчение.

Експерти препоръчват на хора с витилиго да избягват бои за коса и обезцветители. Някои хора с витилиго са много чувствителни към тези подукти, причиняващи начало или по-нататъшно разпространение на тяхното витилиго, тъй като те съдържат фенол производни, които могат да го изострят. Боите за коса, които не съдържат фенол или фенол производни, са общо взето приети като безопасни.

Някои пациенти прибягват до направата на медицинска татуировка в участъците, засегнати от витилиго. Светлите участъци се татуират равномерно с пигменти с цвят, близък до този на естествената кожа, което улеснява маскирането на петната.