Вродени луксации на тазобедрените стави

Най-често срещаното вродено изкълчване е т.нар. вродена луксация (едностранна или двустранна) на тазобедрената става. Тя се среща при 2-3 от 1000 новородени и в 15-25% от децата, родени в седалищна позиция. Причините за вродената луксация не са изяснени, само в отделни случаи се установява наследствена обремененост.

Наблюдават се три степени на луксация: недоразвития (дисплазия) на ставата; сублуксация (състояние, близко до луксация); луксация.

Най-често детето се ражда само с недоразвитие на ставата, като ставната повърхност на главичката на бедрената кост се опира в ставната повърхност на тазовата кост (ацетабулума), но е изместена нагоре. Постепенно главичката на бедрената кост се измества още по-нагоре, а ставната й повърхност достига и опира до ръба на тазовата кост. По такъв начин се образува сублуксация.

Истинската луксация настъпва в началото на мускулното натоварване на краката при прохождане на детето. Тогава главичката на бедрената кост излиза над и извън ставната повърхност. В много редки случаи детето се ражда с пълна луксация.

Причините за луксация на тазобедрената става при наличие на предразполагащ фактор са механични напрежения по време на вътреутробното развитие.

Симптоми:

Заболяването се разпознава по редица признаци:

• Засегнатото краче се разкрачва по-слабо от здравото.
• Кожните гънки по вътрешната страна на засегнатото бедро са повече на брой, по-дълбоки и по-високо разположени, отколкото на здравото краче.
• Засегнатото краче често е по-късо и е извъртяно навън.

С течение на времето, когато се образува третата степен на луксация, заболяването се установява по-лесно. Походката е накуцваща или патешка, детето прохожда късно (след едногодишна възраст), част от признаците, установени още в кърмаческата възраст, се засилват (извъртане на крачето, скъсяването му, ограничаване на разкрачването).

Лечение:

Лечението на дисплазията на тазобедрените стави започва рано – на 3-4 месец след раждането. Прилагат се различни средства за задържане на главичката на бедрената кост в ацетабулума, с продължително фиксиране до оформяне на ставата.

Основен предразполагащ фактор за развитие на всички форми на дисплазията на тазобедрената става е физиологичния хиперлакситет на съединителната тъкан. Среща се повече при момичета.

Критичните моменти са:

• 12-тата седмица, когато се извършват първите важни промени в позицията на долните крайници.
• 18-тата седмица, когато започват активните движения на тазобедрената става.
• Последните четири седмици от бременността, когато могат да се появи – седалищно предлежание, разгъване на колената, малко количество околоплодна течност, здрава маточна и коремна мускулатура на майката и други лостови напрежения.
• Рискови моменти по време на родовия процес предизвикват спазъм на различни мускули или мускулни групи в областта на тазобедрената става на детето.

Рискови моменти в следродовия период са:

• Неправилно отглеждане на новороденото.
• Повиване с изпънати долни крайници – особено с наличие на памперс.
• Хващане за петичките с главата надолу.
• Ранно поставяне на бебето по корем – преди третия месец.
• Носене на бебето с една ръка с прибрани бедра.

Съществува следния риск за потомството при:

• нормални родители и едно засегната дете – 6%.
• един засегнат родител – 12%.
• един засегнат родител и едно засегната дете – 36%.

Сонографията на тазобедрената става е задължителна за всички новородени до края на 1-вия месец от раждането. За деца, при които съществува дори само един от клиничните белези или фамилна обремененост, – до 15-тия ден от раждането. Сонографията на детската тазобедрена става се верифицира до края на 6-тия месец, след което при съмнение за луксация се прави рентгенова снимка.

Рентгеново изследване се прави при:

• Нелекувани и проблемни тазобедрени стави след 6-тия месец от раждането.
• Сонографски данни за луксирана тазобедрена става.
• Сонографски данни за остатъчна дисплазия при лекувана тазобедрената става след 6-тия месец.
• Контрастно рентгеново изследване – при сонографски и рентгенологични данни за луксирана тазобедрена става.

Първата седмица при "рисковата група" на децата се поставят ортопедични гащички. Ако дете от "рискова група" след раждането се повива, ставните деформитети се засилват.

Това което ни е необходимо за правилното лечение и профилактика на новороденото е:

Обличане с профилактични гащички, веднага след раждане за всички рискови деца.

Редовен сонографски контрол за всички новородени.

При персистираща дисплазия или нерепонирана луксация на детската тазобедрена става се прилагат: каишки на Pavlik, шина на Barlow или Von Rosen, апарат на Hanausek, екстензия тип "overhead", гипсова имобилизация и оперативно лечение.