Гангрена

Гангрена на краката от артериален произход се развива в резултат на остро нарушена циркулация (емболия, тромбоза или травматично увреждане) или като терминален стадий на хронична артериална недостатъчност (ендартериит, тромбангиит, атеросклероза, диабет), при която е нарушена тежко циркулацията на крайника и се стига до неговото загиване. Липсата на кислород, натрупване на въглероден диоксид и кисели метаболити довеждат до загиване на нервите, меките тъкани и костите.

Гангрената е название на смъртта на определена площ от тялото. Некрозата на тъканите се развива, когато е спряно кръвообращението на засегнатата част, в резултат на различни процеси като инфекция, съдови промени, заболяване или травма. Гангрената може да засегне всяка една част на тялото, но най-често се получава в пръстите на краката, ръцете, както и в самите крайници.

Видове и симптоми:

• Суха гангрена – причинена е от намаляването на притока на кръв в артериите. Запушването на кръвоносните съдове настъпва бавно, за месеци или дори години. Поради тази причина организмът има време да реагира със защитна реакция и да изолира умиращата тъкан от съседната здрава тъкан. Сухата гангрена често се наблюдава при хора със запушване на артериите /атеросклероза/, при диабетици, в резултат от повишените нива на холестерол, тютюнопушене, генетични и други фактори. При сухата гангрена първи се засягат най-периферните части от крайника, като пръстите и ходилата. В началото те са непоносимо болезнени, а силата им е толкова голяма, че единствено приемът на наркотични аналгетици би овладял болката. След известно време болката отминава и засегнатите места започват да губят чувствителност и придобиват мумифициран вид – кафяв или черен цвят, намаляване на обема на тъканта. Наблюдава се рязко отграничаване на болните места от околната здрава тъкан, няма миризма. Общото здравословно състояние на засегнатия човек е запазено и ако сухата гангрена не се трансформира във влажна, състоянието не е животозастрашаващо.
• Влажна гангрена се развива като усложнение на непочистена рана. В резултат от настъпилата бактериална инфекция се получава подуване, което причинява внезапно спиране на притока на кръв. Прекратяването на притока на кръв улеснява нахлуването на бактерии и тяхното размножаване, защото белите кръвни клетки не могат да достигнат засегнатата част. Кожата придобива синкав цвят, става на петна. Често се образуват мехури, които са пълни със серозна течност. Влажната гангрена има изключително бързо развитие, тъканите се разлагат гнилостно, за кратко време участъкът с гангренозни изменения придобива големи размери.
• Газовата гангрена е част от влажната гангрена, причинена от бактерии, известни като клостридии. Те се развиват само в отсъствието на кислород. Когато клостридиите започнат да растат, те произвеждат отровни токсини и газ, затова състоянието се нарича газова гангрена. Локалните промени в засегнатото място са съпроводени с обща интоксикация, повишение на температурата, ускоряване на пулса. Това състояние е животозастрашаващо.

Диагностициране:

Диагнозата обикновено се базира на клиничните симптоми. В случаите на влажна гангрена се правят тестове за определяне на причините за заразяването на тъканта, вида на гангрената и степента на инфекция.

Рентгеновите лъчи или ядрено-магнитният резонанс се правят, за да се види колко далеч е напреднала некрозата на тъканта. Кръвните изследвания, както и вземането на материал от засегнатите места обикновено се правят, за да се определи инфекциозният агент и да се назначи подходящата антибиотична терапия. При сухата гангрена, съдовите хирурзи препоръчват ангиография, за да се види степента на текущата артериална загуба на кръв към тъканите.

Лечение:

Лечението на гангрена зависи от нейният вид и степента на разрастване на инфекцията. Във всички случаи на влажна гангрена е необходимо незабавно лечение, докато само в някои от случаите на сухата се налага спешна медицинска намеса. Лечението на двата вида гангрена обикновено включва хирургия, медицинско лечение, поддържащо лечение, терапия и рехабилитация.

Сухата гангрена се лекува от хирург, който премахва мъртвите тъкани. Колко тъкан ще се отстрани, зависи само от степента на достъпност на кръвопотока към другите тъкани. Често пациентът се лекува с антибиотици, за да се предотврати инфекцията на останалата жизнеспособна тъкан. Пациентът може да получава и антикоагуланти за намаляване на кръвосъсирването.

Влажната гангрена трябва да се лекува по спешност. Хирургът трябва да отстрани мъртвите и умиращите тъкани. Когато това частично отстраняване не е достатъчно и има опасност от разнасяне на инфекцията се прибягва до ампутиране на крайника. В същото време се прилагат и интравенозни антибиотици, обикновено комбинация от два или повече вида, за да се убият анаеробните бактерии. Вътрешната гангрена също изисква операция, за да се премахне гангренозната тъкан. Някои пациенти могат да развият сепсис, затова се налага задължително болнично наблюдение. При болни с отрязан крайник се назначава рехабилитационна терапия.

Пациентите с диабетна невропатия /изтръпване на крайниците/ трябва да следят състоянието им всеки ден. Когато човек получи рана или изгаряне трябва незабавно да предприеме мерки за тяхното лечение. Това е особено важно при хора с диабет, васкулит или увредена имунна система.

Предпазването от външни травми, измръзвания, спиране на тютюнопушенето са важни фактори за ограничаване на възможността от развитие на гангрена. Един от най-добрите начини за предпазване е хората с диабет да поддържат нивата си на глюкоза и да правят чести проверки на краката си за признаци на зачервяване или инфекция.

Гангрената на краката от венозен произход представлява сериозно усложнение и краен резултат от т. нар. син флебит, при който остро настъпва тотална тромбоза на дълбоката и повърхностната венозна система на крайника. Смутеният венозен отток води до филтриране на плазмата извън капилярното русло в тъканите и поява на масивен оток, който секвестира голямо количество кръв в крайника. Разпространението на венозната тромбоза на ниво венули и венозна част на капилярите води до венозна гангрена. Усеща се силен болков синдром до шоково състояние, а крайникът отича масивно и има сивкаволивидна окраска. Артериалните пулсации се откриват трудно или въобще не се опипват. Кожната температура е понижена. Гангрената започва от периферията, като обхваща всички тъкани. Образуват се хеморагични були, екхимози и рагади по кожата. Лечение на венозната започва с преливане на кръв, плазма и течности за преодоляване на хиповолемичния шок и артериалния спазъм. При възможност се прави флеботромбектомия. При оформена гангрена е необходима спешна ампутация, а при овладяна флеботромбоза — периферна икономична ампутация.