Генитален херпес

Гениталният херпес е инфекция, причинена от човешки херпесен вирус. Смята се, че причина за това са разнообразните сексуални техники и най-вече честите оро-генитални сексуални контакти. Инфектирането с него става при директен сексуален контакт с носител на инфекцията. През последните десетилетия беше установено, че освен от индивид с активни лезии, инфектирането може да настъпи и при контакт с лице, което е в стадий на асимптоматично разпръскване на вируса. Смята се, че инфекцията с вируса протича асимптоматичо при 65-80% от хората, като в 3% от времето те отделят вируса върху повърхността на кожата си, независимо от липсата на клинични оплаквания. Този феномен се означава като вирусно разпръскване и се наблюдава най-вече в периодите преди и след клинично проявени рецидиви.

Най-често областите на асимптоматично разпръскване при гениталния херпес са вулвата и шийка на матката при жените, препуциум при мъжете и уретра и перианална област при двата пола.

Симптоми:

Първичният генитален херпес се появява след заразяване по полов път при пациенти, които в миналото не са имали херпес на половите органи или устните. При изследване в кръвта им не се установяват антитела спрямо HSV. От клинична гледна точка това е най-тежко протичащата форма на генитален херпес, която оставена без лечение продължава до 20-25 дни. Характерните промени са разположени в областта на половите органи при мъжа и жената, перианалната област и седалището при двата пола. Характерно за измененията е засягането на обширни области от съответната анатомична зона и наличие на силно изразени субективни оплаквания. Промените са представени от множество, изпълнени с прозрачна течност мехурчета, възникващи на фона на еритем.

Субективните оплаквания са силна болка и парене при уриниране. Успоредно с появата на лезиите се увеличават и регионалните лимфни възли, които също са силно болезнени. От страна на соматичния статус се отчита повишаване на телесната температура, слабост, главоболие и миалгии.

Характерно за гениталния херпес, предизвикан от HSV-1, е по-лекото клинично протичане, по-добрата прогноза и по-рядкото асимптомно разпръскване на вируса в сравнение със случаите, предизвикани от HSV-2. Това е свързано с предварително образуваните анти-вирусни антитела, които определят и по-лекото протичане и на гениталния херпес. Клиничният ход на заболяването не се различава качествено от това при първичния генитален херпес. Рецидивиращият генитален херпес се характеризира с периодичност на появата си, като между отделните пристъпи, наречени рецидиви, има безсимптомни периоди.

Симптомите на заболяването са аналогични на наблюдаваните при първичен генитален херпес, но са значително по-ограничени и леко изразени, въпреки че интензивността им варира при различните пациенти. Преди поява на рецидивите пациентите усещат тръпнене, парене или болка в съответната област, т.е. т.нар. продроми на болестта. Един-два дни след появата им се установяват няколко мехурчета, най-често разположени едностранно и съпроводени с лека болка или парене. Продължителността на пристъпа, дори оставен без лечение, е значително по-кратка, в сравнение с първичния херпес. При рецидивиращия генитален херпес обикновено липсват общи симптоми.

Причините за поява на рецидивите не винаги могат да бъдат изяснени, но винаги са свързани с въздействие върху локалния или системен имунитет. Сред провокиращите фактори могат да бъдат отбелязани стрес, хронична умора, менструация, травма, бурен сексуален акт и др.

Асимптоматичното форма на гениталния херпес се характеризира с липса на типичните клинични прояви. Възможно е пациентите да имат неясни субективни оплаквания като парене, тръпнене в гениталната област, но то не се съпровожда с кожно-лигавични изменения.

При жени с активни лезии в момента на раждането трябва да се има предвид възможността за раждане по оперативен път. При липса на клинични прояви на болестта се препоръчва нормално раждане. С цел избягване инфекция на новороденото при бременност се препоръчва серологично изследване на двамата родители. В случай на серонегативна майка и серологично позитивен баща се препоръчва супресивно лечение при бащата, независимо от липсата или наличието на клинични симптоми. Тази мярка се препоръчва поради възможност за предаване на инфекцията на жената в хода на бременността чрез асимптоматичното разпространяване на вируса.

Диагностициране:

Диагностиката на гениталния херпес се основава на подробна анамнеза и внимателен клиничен преглед, като специално внимание трябва да се отделя на възможността за асимптоматично протичане на заболяването. Опитния лекар диагностицира болестта при клиничен преглед, когато тя е типично или атипично проявена. Липсата на оплаквания при субклиничната или асимптоматична форма биха довели до неразпознаване на болестта и разпространение на инфекцията на партньорите. В тези случаи на помощ идват лабораторните изследвания. В комбинация с прегледа и анамнестичните данни, тестовете увеличават диагностичната сигурност.

Диагностичните тестове за HSV имат за цел да установят самия вирус или специфичните анти-вирусни антитела в серума. Серологичният тест, който се приема за "златен стандарт" в диагностиката на HSV-инфекция е Western blot, но в практиката по-широко приложение намира ELISA теста. Установяването на HSV-1 и HSV-2, което до скоро се осъществяваше чрез култивиране върху клетъчни среди, понастоящем се извършва чрез Polymerase Chain Reaction (PCR) тест. В някои неясни случаи се налага съпоставяне на резултатите от двата типа тестове.

Няколко групи пациенти трябва да бъдат изследвани при съмнение за генитален херпес. Това са пациенти с класически симптоми (с цел доказване на диагнозата), с рецидивиращи симптоми и дискомфорт, бременни жени с неясни оплаквания и партньори на пациенти с генитален херпес.

Лечение:

Откриването и въвеждането в медицинската практика на антивирусни медикаменти даде на лекарите възможност да предложат лечение, което да подобри качеството на живот на пациентите с генитален херпес. Прилагането на медикаментите не води до ликвидиране на херпесната инфекция в организма, но облекчава симптоматиката.

В момента в медицинската практика с успех се прилагат няколко различни антивирусни средства – Acyclovir, Valacyclovir и Famcyclovir. Дозировката и продължителността на лечението зависят от формата на инфекцията.

Целта на лечението при генитален херпес е намаляване тежестта и честотата на пристъпите. Съществуват два типа антивирусна терапия: лечение при пристъп и супресивно лечение. Лечението при пристъп цели да намали тежестта на оплакванията, да ускори оздравяването и да удължи периода между рецидивите. Супресивното или нар. превантивното лечение се приема продължително (месеци) с цел подтискате активността на инфекцията. Тази терапевтична схема се прилага при чести рецидиви на генитален херпес и неповлияване от стандартното лечение. Дали лечението при пациент с генитален херпес да започне с епизодична или супресивна схема зависи от някои фактори като честота и тежест на рецидивите и някои психологически фактори.

Лечението с антивирусни средства по време на бременност трябва да бъде преценявано много внимателно при всеки конкретен случай. Acyclovir и останалите медикаменти с антивирусна активност спрямо HSV могат да бъдат прилагани по време на бременност, нямат тератогенен ефект, но ползата от лечението трябва да бъде оценена на фона на възможните рискове от провеждането му.

Пациентите трябва да бъдат обучавани и консултирани, за да участват пълноценно в процеса на взимане на решения относно лечението. Избора на терапевтична схема трябва да бъде преразглеждана периодично заедно с пациента, тъй като неговите нужди и разбирания могат да се променят във времето.

Билколечение

• Ехинацея. Тази билка помага за предпазването на колагена. Приемайте вътрешно под формата на чай, а външно прилагайте като компрес за няколко минути върху засегнатото място. Това ще ускори оздравителния процес.
• Лайка. Тя съдържа вещество, наречено бизаболол, което помага при лечението на херпеси и язви на лигавиците. Отварата от лайка действа антимикробно и противовъзпалително.
• Маточина и жълт кантарион също помагат в лечението на херпеси. Направете отвара от тези билки и мажете няколко пъти на ден засегнатите участъци. Чаят може да приготвите като на чаша вода добавяте 1 супена лъжица изсушена маточина. Маточината се предлага още под формата на кремове и мехлеми, които се нанасят директно. Маточина се предлага и под формата на кремове и мехлеми.
• Женско биле. Отварата от тази билка се използва външно за компреси или вътрешно за изплакване на устата и е доказано, че помага при симптомите на херпес.
• Екстрактът от семена на грейпфрут и пчелния прополис също лекуват успешно. Яжте богати на витамини храни и спортувайте редовно, за да засилите имунната защита на организма и предотвратите появата на херпеси. 
• Механизмът, по който алоето помага в лечението на кожните рани, не е изяснен напълно. Въпреки това, изследвания показват, че в него се съдържат вещества наречени полизахариди, като ацеманан, които притежават противовъзпалителни, антибактериални и имуностимулиращи свойства. Други компоненти на алоето са аминокиселините, които също допринасят за растежа и възстановяване на телесните тъкани. При първите признаци за поява на генитален херпес може да намажете областта с гел от алое вера. Крем от алое в концентрация 0.5% може да се прилага три пъти дневно.
• Котешкият нокът е билка, използвана в терапията на редица заболявания като рак, диабет, язви, артрит и вирусни инфекции, сред които херпес симплекс и херпес зостер.
• Черният чай е много богат на танин и притежава антивирусни и противовъзпалителни свойства. Пригответе черен чай от пакетче и го оставете да се охлади. След това приложете пакетчето за около 5 минути върху лезиите. За по-добри резултати повтаряйте процедурата два или три пъти дневно.
• Рейши, билкова гъба не е токсична и може да се приема ежедневно, без да предизвика странични ефекти. При редовен прием тя възстановява есетственото състояние на организма и му помага да функционира нормално. Притежава стимулиращо действие върху имунната система и има антивирусни свойства. Друга гъба популярна с лечебните си свойства при херпес е скрежовка (циганска гъба).
• Лизинът е аминокиселина, известна със способността да контролира и предотвратява херпес. Препоръчва се приемът на 1000 мг три пъти на ден, дори при липса на симптоми. Яжте храни богати на лизин, каквито са бобови растения, риба, пуешко, пилешко и листни зеленчуци. Избягвайте консумацията на шоколад, ядки и семена, тъй като те съдържат друга аминокиселина – аргинин, която пречи на усвояването и действието на лизина и по този начин подпомага вируса.
• Зехтинът е известен като средство за овлажняване на кожата. Той е богат на антиоксиданти и е едно от препоръчваните средства при херпесни язви. За целта вземете чаша зехитин и я загрейте в тенджера, добавете малко лавандулово масло и пчелен восък в него. Оставете сместа да изстине и нанесете от нея върху засегнатите райони.
• Сода за хляб осигурява бързо облекчение на сърбежа и болката. Вземете памучен тампон, нанесете върху него сода за хляб и го наложете директно върху заразения район. Това помага за изсушаване на „сълзенето” на мехурите. За да избегнете замърсяване не потапяйте отново памука в содата. Може да добавите и сода за хляб към топла вана, което ще облекчи болката и сърбежа.
• Маслото от чаено дърво може да се прилага с капкомер директно върху заразените зони.
• Мед от манука естествено се произвежда от пчелите в Нова Зеландия, които опрашват местния там храст Манука. Той е използван от древни времена за лечение на множество условия поради естествените си антибактериални и антивирусни свойства. Той помага за бързото зарастване на мехурите и лезиите при генитален херпес. Прилага се с памучен тампон директно върху засегнатите части.
• Пригответе паста от чесън, за да се справите бързо с гениталния херпес. За да го направите трябва да смесите 4 счукани скилидки чесън с две лъжици ябълков оцет. Тази смес задръжте върху херпеса в продължение на 15 минутки. Не е необходимо да я държите за по-дълъг период. Правете това всеки ден, докато херпесът изчезне напълно.

Хомеопатични лекарства

При тежки форми на генитален херпес домашните методи може да се окажат недостатъчно ефективни. В такъв случаи може да прибегнете до хомеопатично лечение. Сред препоръчваните хомеопатични лекарства за херпес са:

• Креосотум – предназначен е за генитален херпес при жени, съпроводен с чувство за парене във влагалището.
• Хепар сулфур – полезен е за лечение на нагноявания в ингвиналната област.
• Лахезис мутус – използва се, когато изявата на гениталния херпес се провокира от менструация.
• Апис мелифика – използва се за генитален херпес при мъже, съпроводен с оток на скротума.
• Ранункулус булбозус – прилага се при неврологични проблеми, възникнали в резултат на херпесна изява.
• Кротон тиглиум – помага за лечение на генитален херпес при мъже.
• Аконитум напелус – подходящ е за началната фаза на генитален херпес, когато се усеща изтръпване и парене в заразената зона.
• Туя окциденталис – известна е със своето мощно действие срещу генитален херпес, брадавици и венерически заболявания.

Крем „Здраве“ е друго изпитано средство, което помага да се справите с неприятния генитален херпес. Достатъчно е да го нанасяте по няколко пъти на ден върху херпеса. Заради съдържанието на цинк и подсушаващото си действие този крем облекчава сърбежа.

Хранителен режим

Използвайте храни, богати на витамин В и С, цинк, желязо, минерали и лизин, за да подпомогнете укрепването на имунната система. Витамин С и цинк са необходими на организма за изграждане на здрава имунна система, която да предотвратява изявата на херпеса. 1000 мг витамин С и 50 мг цинк на ден спомагат за поддържане на вируса в латентно състояние.
Ежедневно приемайте плодове и зеленчуци, като папая, моркови, смокини, кайсии, зеле, ябълки, манго, цвекло и други.
Избягвайте храни богати на рафинирана захар, алкохол и тютюнопушене.

Освобождаване от стреса

Стресът е една от главните причини за избухване на гениталния херпес, затова се опитайте да избягвате стресови ситуации и напрежение. Някой чайове като лайка, анасон, джинджифил помагат да се отпуснете и релаксирате оптимално.