Банер за мобилна версия за апликация
Глаукома
Глаукомата е сериозно заболяване което засяга зрителния нерв. Той се уврежда от повишаването на вътреочното налягане, а това може да доведе до загуба на зрение или слепота. На първо време страдащите от глаукома губят периферното си зрение.
Вътреочното налягане обикновено се повишава от натрупване на течност в очната ябълка. Тази течност подхранва очите и ги поддържа здрави. След като се извърши циркулацията на тази течност, тя се източва от каналче в окото. Когато обаче това каналче е запушено, течността не може да оттече и това води до нейното натрупване и от там се повишава вътреочното налягане.
Откритоъгълната глаукома е най-честата форма на първична глаукома. Повишеното вътреочно налягане при нея се дължи на затруднения отток на вътреочната течност през дренажната система на окото. Обикновено се засягат и двете очи, но най-често несиметрично и последователно.
При този вид глаукома вътреочното налягане нараства бавно и постепенно, без резки колебания, което и обуславя липсата на каквито и да е значими субективни оплаквания. Това обяснява и късното поставяне на диагнозата. Обикновено чак когато налягането стане 40-50 mmHg може да се наблюдава тъпо, неопределено главоболие в слепоочната област. Постепенно с течение на месеци и години простата глаукома протича без алармиращи симптоми, като коварно и незабелязано уврежда зрителния нерв и то най-вече неговата папила (мястото на излизане на зрителния нерв от очната ябълка).
Причини
Детската глаукома се дължи на различни аномалии в структурата на окото.
- тежка преумора на очите или продължителна работа при лошо осветление
- виене на свят
- проблеми със синусите
- алргии
- диабет
- хипогликемия
- артериосклероза
- нараняване на окото или при операция
- тумор
- дисбаланс във вегетативната нервна система
- повишена токсичност поради неправилни хранителни навици
- продължителен стрес (тогава надбъбречните жлези губят способността си да произвеждат алдостерон, така се губи сол от организма и се натрупва течност в тъканите. Това от своя страна води до втвърдяване „движенията” на очната ябълка, тя губи своята мекота и еластичност.
Симптоми:
- чести главоболия
- постоянна болка в междувеждието и бузите
- появата на ореоли около обекти или цветни пръстени през тъмната част на деня
- бърза умора
- трудно адаптиране към светлината
- постепенно влошаване на зрението
Най-ранните признаци са: сълзотечение, страх от светлина /фотофобия/. В следващите месеци очните ябълки застрашително се увеличават, фотофобията и сълзотечението се засилват, детето става много неспокойно. Роговицата постепенно загубва своята прозрачност поради оток. Предната очна камера става дълбока, поради разтеглянето на предната част на окото, както и поради разкъсване на поддържащия апарат на лещата. Зеницата е широка. Понякога спонтанно или при незначителен удар настъпва перфорация на очната ябълка. Двуочна слепота се появява в първите години на живота. При операция предприета в ранен стадий на заболяването, в голям процент от случаите се запазва задоволително състояние на зрението. Операцията трябва да се извърши веднага след установяване на заболяването и при диаметър на роговицата не по-голям от 13-14 мм.
Късни симптоми на заболяването са наличието на скотоми – петна в зрителното поле. В началото тези петна обхващат назалната част от зрителното поле. Безсимптомното протичане, засягането първо на едното око с постепенно ограничаване от назалната половина на зрителното поле, което при гледане едновременно с двете очи остава незабелязано, са причина за така често наблюдаваното късно откриване на откритоъгълната глаукома.
Едва след засягането и на темпоралната част от зрителното поле диагнозата може да се постави лесно. В тези случаи пациентите се оплакват, че виждат като през тунел. Обикновено обаче това е доста късен симптом. Освен това съществува правилото, че това, което глаукомата вземе, назад не се връща, т.е. обратното развитие на атрофията и възстановяване на отпадните функции са невъзможни. Всичко това показва, че най-добрият метод за борба с този вид глаукома е активното търсене на заболяването най-вече сред рисковия контингент и при най-малкото съмнение за глаукома да се прилагат адекватни методи на лечение.
При възпалителната глаукома болестта протича много бурно, бързо, с възпалителни явления — силна червенина на окото, помътняване, силна болка в самото око, в слепите очи, силно главоболие, гадене, дори повръщане. Често болният взема глаукомните кризи за пристъпи на главоболие, мигрена, невралгия. Лекува с прахове главоболието си, слага капки в окото заради червенината и повечето пъти тези капки са фатални за него, тъй като са предписани за съвсем друго очно заболяване.
Диагностициране:
Ранното поставяне на диагнозата е от изключително значение. При простата глаукома навременното откриване на повишеното вътреочно налягане предотвъртява значителната загуба на периферното зрение и атрофията на папилата на зрителния нерв. При конгестивната форма на болестта от друга страна бързата и адекватна намеса на лекаря предотвъртяват пълната слепота.
При закритоъгълната глаукома правилната интерпретация на симптомите бързо навежда на мисълта за дефект в оттичането на вътреочната течност, докато при откритоъгълната глаукома симптоматиката е изключително бедна и и неспецифична, което затруднява диагностицирането и.
Най-често за доказване на глаукома са необходими следните изследвания:
- изследване на зрителната острота
- периметрия - тя служи за доказване на скотомите в зрителното поле
- гониоскопия – метод, който позволява да се визуализира ъгъла, през който става оттичането на вътреочната течност и се установява дали има някакви изменения в него. Често находка при този вид изследване е установяване на сраствания, т.нар. синехии между ириса и задната повърхност на роговицата. Това затруднява дренирането на вътреочната течност и спомага за развитието на глаукомата
- тонометрия – метод, който индиректно измерва вътреочното налягане. В здрави очи това налягане не надвишава 16-18 mmHg, като има незначителни денонощни колебания. При отделните индивиди обаче може да има известни отклонения от тази норма, без това да е проява на глаукома. Ето защо за горна граница се приема 20-22 mmHg, над тази стойност има вероятност за наличието на глаукома. Измерването на вътреочното налягане може да се осъществи палпаторно – чрез добре премерен натиск върху очната ябълка в областта на горния клепач при поглед надолу. Този метод обаче може да се прилага само от лекари с голям клиничен опит, защото е твърде субективен. Обективното изследване на вътреочното налягане става с помощта на специални апарати, наречени тонометри, които точно определят нивото на вътреочно налягане. Не бива да се забравя, че съществуват форми на глаукома, протичащи с нормално вътреочно налягане, т.е. в тези случаи този вид изследване няма да е информативно, даже в някои случаи може да затрудни диагнозата.
- офталмоскопията – обективен метод за визуализиране на очното дъно. Обикновено при това изследване се следи за вида на зрителната папила, която при глаукома винаги търпи изменения. Обикновено мястото на излизане на зрителния нерв от очния булбус и по-специално от ретината (т.нар. папила) се разполага под нивото на самата ретина. В резултат на настъпващата глаукома папилата атрофира, придобива сивкав цвят и хлътва още повече под нивото на ретината. Това състояние се нарича екскавация на папилата и е изключително характерно за глаукомата.
- микроскопия на очния сегмент - обикновено това изследване цели оглеждане на предния очен сегмент. То най-често се прави с цел изключване на възможна катаракта, която евентуално да обясни замъгленото и неясно виждане.
Лечение:
Лечението на първичната глаукомата е медикаментозно и оперативно. В началото винаги се започва с медикаментозното лечение, дори и в случаите с остро настъпил глаукомен пристъп. Използват се различни групи медикаменти, коити имат за цел да подобрят оттока на вътреочната течност, да потиснат нейната продукция, като най-често действат комбинирано. Медикаментите могат да се прилагат локално под формата на очни капки или системно. Най-честите видове медикаменти, които се прилагат, са следните препарати:
- миотици – това са препарати, които имат за цел да свият зеницата. Тук спадат пилокарпинът, карбахолът, физостигминът. Обикновено при простата глаукома те се прилагат 1 до 3-4 пъти дневно, докато при граукомен пристъп приложението им е значително по-често. Странични действия на препаратите са спазъм на акомодацията, което често се проявява с главоболие, и изразено хипотонично действие. Внякои случаи се препоръчва едновременната употреба на миотик, най-често пирокарпин с адреналин. Трябва да се има предвид обаче, че посочената комбинация е удачна само при откритоъгълната глаукома!
- бета-блокери – тези препарати, накапани в едното око, понижават макар и в по-малка степен вътреочното нялагяне и в другото, не променят ширината на зеницата и не предизвикват спазъм на акомодацията. Тяхното действие се дължи на понижената продукция на вътреочна течност. Представители на групата са тимолол, бетоптик и др. Трябва да се има предвид, че препаратите са противопоказани при пациенти със сърдечен блок.
- карбоанхидразни инхибитори – преставител на тази група е диамоксът. Неговото действие също е насочено срещу прекалената продукция на вътреочна течност в резултат на инхибиране на специален ензим. Странични реакции при приложението му са нарушенията в електролитния баланс, в резултат на което възниква хипокалиемия и парестезии (мравучкане и тръпнене по кожата). Понастоящем все по-често тези медикаменти се комбинират с простагландинови препарати (имат стимулиращо действие върху дренажната система) и се смята, че това е най-добрата засега медикаментозна терапия при глаукомата.
- хлофазолин – с добър ефект особено при пациенти с високо артериално налягане. Понижавайки системното кръвно налягане препаратът снижава и вътреочното.
Важно е да се отбележи медикаментозната терапия при глаукомен пристъп. Започва се с 1% разтвор на пилокарпин, накапан през 5 минути в продължение на половин час, след което по един път на час до спадане на вътреочното налягане. Едновременно с това се прилага и 1-2 т. диамокс. При необходимост може да се прибави глицерин перорално. Удачно е прилагането на седативни и болкоуспокояващи средства.
Почти винати закритоъгълната глаукома завършва с оперативно лечение. Ако в рамките на 24 ч. вътреочното налягане бъде снижено, се преминава към създаването на оперативен отвор в областта на ириса, който улеснява циркулацията от задната в предната очна камера и предотвратява възникването на зеничен блок. Ако обаче симптоматиката не бъде овладяна в рамките на едно денонощие и вътреочното налягане продължава да бъде високо, се преминава към т.нар. фистулизираща операция. Т.е. прави се допълнителен отвор, който да улеснява оттичането на вътреочната течност.
При простата глаукома оперативният метод включва т.нар. аргон-лазерна трабекулопластика. В областта на дрениране на вътреочната течност с помощта на лазер се нанасят нежни коагулати, които предизвикват контракция на колагенните нишки и подобряват дренажната функция.
Лечението на вродената глаукома е само оперативно. То има за цел да премахне допълнителната ембрионална тъкан, която нарушана нормалния дренаж, и да възстанови нормалната структура на дренажната система.
Вторичната глаукома се дължи на различни състояния, което само по себе си подсказва, че лечението на глаукомата трябва да бъде задължително свързано и с лечение на основното заболяване. Само в такъв случай може да се гарантира успех в терапията.
Детската глаукома се дължи на вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на роговицата, което възпрепятства филтриращата система на камерната течност. Това затруднява оттичането и вътреочното налягане се повишава. При детска глаукома очната ябълка и роговицата са патологично уголемени. Роговицата е помътнена, а зрението нарушено, до липсващо. Най-често болестната картина се развива няколко месеца след раждането.
Билколечение
- Залейте една супена лъжица коприва (може свежа, може и сушена) с чаша гореща вода. След един час лекарството е готово - пийте по една трета чаша веднъж на ден.
- За понижаване на вътреочното налягане можете да опитате следната настойка: смесете по една чаена лъжичка листа от бреза, боровинки, живовлек, пача трева, бутрак, полски хвощ и коприва. Залейте 2 супени лъжици от тази смес с три чаши гореща вода в термоса. Оставете за цялата нощ. А на следващия ден изпийте цялата настойка. И така докато усетите облекчение.
- Залейте две листа от алое с 200 мл вода и поставете сместа да ври шест минути. След това прецедете през цедка. Може и по друг начин - разтворете една част сок от алое в десет части дистилирана или студена вода. След това промивайте очите си с този екстракт по 3-5 пъти на ден в продължение на две седмици. Следва 16-дневна почивка. Имайте предвид, че ако използвате това природно лечебно средство, може да усетите леко боцкане в очите.
- Яжте спанак , защото той съдържа много лутеин (каротеноиди), играещи ролята на антиоксиданти. Картеноидите са необходими за доброто функциониране на ретината и тъканта на очите.
- Гинко Билобата увеличава доставките на кислород и хранителни вещества за окото, както и изчиства токсините.
- Черната боровинка укрепва вените и кръвоносните съдове, предпазва ретината на окото, намалява налягането на окото, а и може да спре развитието на перде на очите (катаракта).
- Яжте много копър. Макар, че той основно се използва в кухнята, копърът е идеална билка за зрението. Можете да го консумирате в салати или под формата на чай.


