Глисти

Причинителят се отнася към групата на кръглите червеи, като мъжките екземпляри стигат до 20 см., а женските - до 40 см. дължина. Женските снасят яйца (над 200 000 на денонощие), които за да станат инвазиоспособни престояват известно време в почвата на подходяща температура и влага. След около два месеца те узряват и до 7 години могат да причинят опаразитяване.

В България с най-голямо значение от епидемиологична гледна точка са следните хелминтози, предизвикани от глисти:

• Инвазия, предизвикана от Enterobius vermicularis (острица): Ентеробиоза
• Инвазия, предизвикана от Trichinella spiralis: Трихинелоза
• Инвазия, предизвикана от Ascaris lumbricoides: Аскаридоза
• Инвазия, предизвикана от Trichocephalus trichiurus: Трихуриоза

Състоянията са повсеместно разпространени и засягат всички възрастови групи, без съществени различия между представителите на двата пола. Децата боледуват по-често поради липсата на изградени хигиенни навици.

Причини:

Заразяването става по фекално-орален механизъм със замърсени ръце, вода, най-често неизмити плодове и зеленчуци. След попадане в чревния тракт се излюпват ларви, които по кръвен път попадат последователно в черния дроб, в белия дорб и по дихателните пътища с кашлица и преглъщане стигат отново храносмилателния тракт. Това отнема около 2-3 месеца. Броят на полово зрелите форми в червата е равен на броя на погълнатите яйца.

По-високата честота при децата се обяснява с някои техни навици (лапане на пръстите, лапане на играчки и други предмети, хранене с мръсни ръце) и с по-ниската им имунна защита.

Симптоми:

Общ астено-адинамичен синдром с повишаване на телесната температура, болки в гърдите и кашлица с храчки, в които се откриват ларвите, бележат белодробната фаза. Тя протича с паралелни изменения и в рентгенологичната картина и лабораторните изследвания. Симптоми от страна на чревния тракт се изявяват едва два месеца след поглъщането на яйцата. Проявяват се с болки в корема, безапетитие, отвращение от храна или обратното – вълчи глад, промени в характера на изхожданията – с диария или констипация. Възможни са загуба на телесна маса, алергични прояви, скърцане със зъби по време на сън. В кръвната картина обичайно се установява анемия, а повишението на еозинофилите сред белите кръвни клетки е типично за паразитозата.

При масивна инвазия могат да настъпят сериозни усложнения както от страна на дихателната система – като пневмония, рядко запушване на дихателните пътища, така и от страна на гастро-интестиналния тракт – запушване на жлъчните или панкреасни пътища, както и чревна непороходимост с изходящите от нея усложнения.

Глистите при деца най-често се асоциират с остриците като етиологични агенти. Клиничното протичане е характерно и се дължи на някои особености в морфологията и биологичния цикъл на паразитите. При децата често се наблюдават някои от следните симптоми:

• скърцане със зъби (бруксизъм)
• перианален сърбеж и дискомфорт
• неспокоен сън
• повишена раздразнителност
• нощно напикаване
• редукция на телесното тегло

Перианалният сърбеж е мъчителен и обикновено възниква нощем, като води до често разчесване, което от своя страна може да причини вторична бактериална инфекция и усложняване на състоянието.

Диагностициране:

Преди започване на лечението е необходимо идентифициране на конкретния причинител, което обикновено се извършва след изследване на материал от фекални проби или перианален секрет.

Към установяването на паразитозата насочват клиничните и лабораторни данни, но диагностична стойност има установяването на яйцата във фекална маса.

Лечение:

При възрастните лечението на острици може да се осъществи само чрез спазване на изключително висока лична хигиена, тъй като настъпва самоограничаване на процеса. В детска възраст това се постига трудно и затова често се налага и медикаментозна терапия.

Най-често се използват някои от следните препарати:

• бензимидазолови производни: Mebendazole, Albendazole, Tiabendazole
• пиперазин и пиперазинови производни
• имидазотиазолови производни: Levamisole
• тетрахидропиримидинови производни: Pyrantel

Бензимидазоловите производни се приемат обикновено под формата на таблетки, докато пиперазин се предлага предимно под формата на сироп.

Бензимидазоловите агенти представляват универсални антихелминти средства, поради изключително широкия спектър от паразити, които повлияват (нематоди, цестоди, трематоди, представители от клас Prozoa). Ефективни са срещу почти всички видове чревни паразитози, включително и кучешка тения. Техният механизъм на действие е свързан с развитие на необратими дегенеративни нарушения и парализа на червеите.

Краткотрайният прием (в рамките на един курс на лечение) не води до съществени нежелани лекарствени реакции, включително и при децата. При продължителен прием е възможно развитие на някои от следните нарушения:

• гастроинтестинални прояви: гадене, повръщане, коремна болка, намален апетит
• реакции на свръхчувствителност: обрив, сърбеж, алергични прояви
• неврологични нарушения: главоболие, световъртеж, конвулсии

Важна особеност преди започване на терапията е извършването на промивка на стомашно-чревния тракт или очистителна клизма в деня преди приема на лекарствата.

Дозата се определя индивидуално, като е необходим еднократен прием и повторно лечение след три седмици, с цел пълно унищожаване на паразитите.

Пиперазин и неговите производни са ефективни главно при острици и аскаридоза, като повлияват само полово зрелите форми, но не и отделяните от тях яйца, поради което се налага провеждане на няколко курса (обикновено два до три) на лечение.

Препаратът води до блокиране на нервните ганглии на паразитите и тежки паралитични изменения на нервно-мускулната им система. Преди употребата на тези средства не е необходимо извършването на очистителна клизма, тъй като червеите се изхвърлят със спонтанната перисталтика.

Дозата се определя според възрастта на пациента, като дозирането се осъществява в мерителни лъжички. Терапията продължава три дни, като в зависимост от конкретното състояние на болния се назначава повторна терапия.

Levamisole е особено ефективен при аскаридоза, като рядко се прилага при някои от другите хелминтози. Предизвиква обездвижване на червеите и спонтанното им изхвърляне в рамките на едно денонощие. Характерна негова особеност е наличието на имуностимулиращ ефект, което го прави ефективен при някои автоимунни заболявания.

Pyrantel се използва ограничено, поради честите нежелани лекарствени реакции, до които води.

Едновременната употреба на антихелминтните лекарствени средства с алкохол и някои други медикаменти (циметидин, метронидазол) може да предизвика тежки токсични реакции. Поради високия риск от увреждане на плода не се препоръчва употребата на препаратите по време на бременност.

Санитарно-хигиенни мероприятия:

Първата стъпка при установяване на острици е унищожаване на яйцата им, попаднали по дрехите, бельото, чаршафите, предметите. Необходимо е изпиране на дрехите на висока  температура и последващото им гладене, тъй като високата температура унищожава яйцата на хелминтите. Подът и предметите се минават с мокър парцал и силен почистващ препарат, за отстраняване на попадналите с праха паразитни яйца.

Яйцата на остриците могат да бъдат пренасяни от мухи и хлебарки, поради което е необходимо прилагането на противоинсектицидни средства и борба с преносителите.

Поради честото им попадане под ноктите, е необходимо почистването им и поддържането на добра лична хигиена.

При децата е препоръчително старателно измиване на ръцете преди всяко хранене, както и ранно обучение и повишаване на здравната култура.

Хранителен режим

Лечение на глисти при деца и възрастни обикновено се съчетава с определен хранителен режим и щадяща диета. Препоръчва се диета, богата на фибри и хранителни влакнини, поради доказаните им ценни качества по отношение на чревната перисталтика. Препоръчва се повишена консумация на зеленчуци, плодове, киселомлечни продукти.

Хелминтите често водят до вторичен имунодефицит, хипоацидитет и дисбактериоза, поради което, особено в детска възраст, е необходимо приемане на достатъчно витамини от групите А, В и С.

Билколечение:

• Екстракт от мъжка папрат: растението съдържа филицин, който има свойството да парализира мускулатурата на глистите. Необходима е употреба и на очистително средство, за отстраняване на парализираните хелминти от организма. Растението е отровно, поради което е необходимо да се използва само под лекарски контрол.
• Обикновен пелин, бял пелин: притежава противовъзпалително и противопаразитно действие, стимулира образуването на жлъчен сок и води до подобрение на храносмилането. Използва се с доказана ефективност при глисти, но е необходимо използването му под лекарски контрол, тъй като води до тежки неврологични нарушения. Не се препоръчва използването му в детска възраст.
• Вратига, оборчлива билка, вратика: притежава изразено спазмолитично и противоглистно действие, но приложението й е ограничено, тъй като е отровна.
• Хисоп, исоп - лечебен: притежава обезболяващо, спазмолитично и противоглистно действие, като се прилага под формата на запарка.
• Епазоте, хеноподий, мексикански чай: противоглистното му действие се дължи на съдържащите се в него монотерпени и монотерпенови производни. Растението притежава изразена токсичност, поради което се приема по строги показания.
• Използват се още: моркови, папая, тиквени семки, нар, чесън, кокос, като съществуват различни рецепти за приготвянето на отвари от някои от тези съставки. Най-широко разпространени в народната медицина са рецептите със сурово тиквено семе, както и тези с чесън. Тези средства подобряват работата на гастроинтестиналния тракт и могат да се използват като профилактика срещу чревни хелминтози.

Профилактика:

Профилактиката е от съществено значение при хелминтните заболявания и се изразява в:

• спазване на добра лична и битова хигиена
• редовно почистване на дома
• редовно измиване на ръцете преди хранене
• повишаване на здравната култура, още от детска възраст

Преди започване на лечение на глисти при деца и възрастни задължително се консултирайте с Вашия лекар! Самолечението може да доведе до развитие на тежки усложнения.

Терапевтичният подход и изборът на средства в борбата срещу този тип хелминти се съобразява с конкретния причинител, общото състояние и възрастта на пациента, наличието на усложнения. При децата обикновено се препоръчва комбинация от санитарно-хигиенни мерки, медикаментозни средства и подходящ диетичен режим. Алтернативните средства се прилагат с повишено внимание, като не се препоръчва използването им при деца.

С подходящ терапевтичен подход прогнозата е напълно благоприятна.