Гломерулонефрит

Гломерулонефритът е хронично - прогресиращо заболяване на бъбреците, при което се уврежда основната функционална част на бъбрека - гломерула. В резултат на това бъбреците постепенно губят възможността да осигуряват адекватно количество урина, с която да се изчистват отпадните продукти от метаболизма на организма. Гломерулонефритът може да бъде първично заболяване, най - често с автоимунна генеза или да придружава други заболявания - диабет, лупус и др. В основата на заболяването стои възпаление и образуване на ръбцова тъкан в гломерулите, която не е функционално активна. 

Гломерулонефритът с минимални промени е изключително често заболяване сред децата. 95% от гломерулонефритите при тях се дължат именно на тази форма. При възрастните това заболяване се среща изключително рядко, смята се, че при тях еквивалент на гломерулонефритът с минимални изменения е мезангиопролифератният гломерулонефрит.

Името на тази форма гломерулно заболяване се дължи на факта, че всъщност при нормална светлинна микроскопия няма каквито и да е изменения в гломерулите и това може да голяма степен да заблуди лекаря. В действителност обаче след прилагането на електронна микроскопия се установяват характерни изменения в областта на гломерулната мембрана, което служи и за поставянето на диагнозата.

Видове

Първичният гломерулонефрит е с неясна етиология и патогенеза. Предполага се, че организмът произвежда патологични антитела Ig A, които черният дроб не може да премахне и те постепенно се натрупват в организма, в частност в бъбреците. Интересен е фактът, че едно васкулитно заболяване наречено пурпура на Hennoch-Schonlein (при което се наблюдава отлагане на Ig A в областта на кръвоносните съдове на кожата предимно) има подобна хистологична находка в бъбречната тъкан. Все още обаче съществува спор дали всъщност двете заболявания не са проява на единен патологичен механизъм, или са две отделни нозологични болести.

Вторичният Ig A гломерулонефрит най-често възниква в хода на хронични инфекции, болест на Крон, хроничен улцерозен колит, неопластични заболявания. Клинично заболяването протича под две форми. Първата има драматичен ход, но прогнозата и е по-добра. Най-често по време на бактериална или вирусна инфекция на гърлото, червата, синусите настъпва макроскопска хематурия, придружена от тежест или тъпа болка в поясната област. Обикновено не се наблюдава хипертония или олигурия. Много важно е отдиференцирането на този вид Ig A гломерулонефрит от острия постстрептококов гломерулонефрит. И при двата настъпва остро започнала макроскопска хематурия, но при Ig A тя е по време на инфекцията, докато при острия гломерулонефрит е няколко дена (обичайно 7-14 дни ) след наличието на някаква инфекция.

След IgA нефропатията мембранозният гломерулонефрит е вторият по честота гломерулонефрит и е най-честота причина за поява на нефрозен синдром при възрастните. Както повечето гломерулонефрити, и той бива първичен и вторичен. Първата форма на заболяването се отличава с неизвестния механизъм на възникване. Вторичният мембранозен гломерулонефрит може да е резултат на различни подлежащи заболявания – хепатит В, туберкулоза, сифилис, СПИН, различни неопластични заболявания, васкулити, захарен диабет; той може да се наблюдава включително и след приема на различни лекарства – нестероидни противовъзпалтелни медикаменти, каптоприл, и други. Отличаването на двата вида мембранозен гломерулонефрит има изключително важно значение за провеждането на терапията, тъй като само тази форма, която е резултат на лупусен процес, се повлиява от прилагането на кортикостероиди.

Диагнозата на болестта може да се постави единствено на базата на прецизно направена бъбречна биопсия и качествен хистологичен препарат. Установява се образуването на антитела, които атакуват различни части от гломерулната мембрана и водят до постепенното и задебеляване.

От първичен мембранозен гломерулонефрит боледуват предимно мъже между 20 и 50-годишна възраст и жени над 40г. Началото на заболяването е недоловимо. Постепенно са появяват бледи отоци по долните крайници, лицето. Важно е да са отбележи, че тук не се наблюдава макроскопска хематурия. Артериалната хипертония е късен симптом, който настъпва с влошаване на бъбречната функция.

От лабораторните показатели се установяват всички характерни за нефрозния синдром изменения. Лечението включва комбинираното прилагане на високи дози кортикостероиди, цитостатици и имуносупресори. Едновременно с това се прилагат хепарин или индиректни антикоагуланти с цел профилактика от възникването на евентуален тромбемболизъм. Приблизително при една трета от пациентите с първичен мембранозен гломерулонефрит настъпва спонтанна ремисия на нефрозния синдром, при една трета той персистира с години без да води до влошаване на бъбречната функция и при една трета води до хронична бъбречна недостатъчност средно за 5-10 години.

Мембранопролиферативният гломерулонефрит се характеризира с постепенно задебеляване на гломерулната стена, в резултат на което настъпва ограничаване на очистващата функция на гломерулите. Първичната форма настъпва по-често у деца, докато вторичната е сравнително по-честа. Тя се дължи на инфекции, автоимунни заболявания, злокачествени болести и други.

По механизъм на възникване има три вида мембранопролиферативни гломерулонефрити. Първият и третият вид се отличават по наличието на имунни комплекси в кръвта, които се отлагат по гломерулната мебрана и водят до нейното увреждане. Вторият вид има по-особен механизъм на възникване - настъпва активиране на имунната система по алтернативни пътища, в резултат на което настъпва постепенно изчерпване на някои важни имунни компоненти, които по-късно обуславят и персистирането на болестта. Именно поради това вторият вид мембранопролиферативен гломерулонефрит е по-агресивен и 80% от болните развиват терминална бъбречна недостатъчност за 5 до 10 години.

Първичният мембранопролиферативен гломерулонефрит се среща най-често при млади пациенти, като обичайно започва след инфекция на горните дихателни пътища. Клиничната картина се владее от наличието и на двата синдрома – нефритен и нефрозен. Т.е. в едни случаи на преден план изпъква олигурията, артериалната хипертония и хематурията, докато при други пациенти по-често се наблюдава оточен синдром с повишен риск от тромбози и чести рецидивиращи инфекции. Общото между двете форми на болестта е ниската концентрация на серумния комплемент – група от белтъчни молекули, които изпълняват важна имунологична функция в организма. Лечението и тук е основно с помощта на кортикостероиди и антиагреганти.

Причини

Причините за развитието на заболяването са много: стрептококова инфекция на гърлото, бактериален ендокардит, вирусни инфекции, имунни заболявания като лупус, IgA нефропатия, васкулити, други системни заболявания - хипертония, диабет. Гломерулонефритът нарушава филтрационната способност на бъбреците и води до задръжка на опасни за организма нива на отпадни продукти и течности. Най - сериозното усложнение на ГН е развитието на остра или хронична бъбречна недостатъчност и нефротичен синдром със загуба на белтъци и масивни отоци.

Симптоми:

• червеникаво или кафеникаво оцветена урина
• пенеста урина
• хипертония
• задръжка на течности и образуване на отоци
• обща слабост
• анемия
• симптоми на хронична бъбречна недостатъчност

Диагностициране:

Диагнозата се поставя чрез:

• Пълни изследвания на урина
• Пълни изследвания на кръв: хематологични, биохимични, имунологични 
• Микробиологични - кръвна култура, натривка от носо - гърлен секрет
• 24 - часова диуреза
• Креатининов клиърънс
• Ехография на бъбреци и коремни органи
• Рентгенография на бели дробове и сърце
• Компютърна томография
• Магнитен резонанс
• Бъбречна биопсия
• Радионуклидно сканиране

Лечение:

Лечението е предимно симптоматично. Изисква се болният да е в покой, да приема малко количество течности и сол. Храната трябва да е напълно безсолна, а количеството на приетите течности да не надхвърля диурезата от предния ден плюс още 500 мл. Медикаменти на избор при този вид гломерулонефрит са високите дози мощни диуретици, като фурантрил. Едновременно с това се прилагат и калциеви антагонисти, които повлияват добре артериалната хипертония. Ако в хода на протичането на болестта, се докаже и изолира стрептококов причинител, се започва лечение с антибиотици, което обикновено продължава около 7-10 дена. По правило болните оздравяват и заболяването не се повтаря.

Лечението на заболяването започва с високи дози кортикостероид. За съжаление немалък процент от пациентите са резистентни на този вид терапия. Ето защо при тях още в началото на болестта се започва с имуносупресори и цитостатици. Същевременно се прилага и симптоматично лечение и рязко ограничаване на белтъчния прием.

Заболяването има хронично-рецидивиращ ход и често на базата на инфекция или алергия се обостря. При него, за разлика от острия постстрептококов гломерулонефрит, не настъпва оздравяване и процентът на пациенти, развили бъбречна недостатъчност, е значителен.

Когато заболяването е първично, обикновено етиологията е неизвестна и симптомите се владеят от нефрозния синдром. Вторичната огнищно-сегментна гломерулна склероза представлява напреднал стадий на пролиферативните гломерулонефрити и на васкулитите, в някои случаи тя може да се дължи и на някои бъбречни или извънбъбречни заболявания (сърповидноклетъчна анемия, хероинова нефропатия и др.). В хода на протичането, заболяването много наподобява симптоматиката, която се открива при гломерулонефрита с минимални промени. Тук обаче освен наличието на високоселективна протеинурия и тежки и трудно поддаващи се на лечение отоци, се установява и артериална хипертония и наличие на множество кръвни клетки в урината.

Лечението на този вид бъбречно заболяване е изключително трудно. Само 20-30% от пациентите с първична огнищно-сегментна гломерулна склероза се повлияват от кортикостероидното лечение. При останалите пациенти се започват още в началото с цитостатици, но и този вид терапия има малък успех. От една страна това се дължи на нефротоксичността на повечето препарати от тази група, а от друга на неповлияване състоянието на болните независимо от високите дози прилагани препарати. Ето защо и тук на първо място излиза симптомитачното лечение, изразяващо се в ограничаване приема на животински белтъци, мазнини и готварска сол. Важно е доброто проследяване и мониториране на артериалното налягане, като за лечението на хипертония са препоръчва приема на АСЕ-инхибитори.

За съжаление огнищно-сегментната гломерулна склероза е резистентна на лечение при значителна част от болните и прогресира неотклонно към хронична бъбречна недостатъчност. Тя е причина за около 20% от всички случаи на терминална бъбречна недостатъчност в диализните отделения. Този вид гломерулно заболяване е най-често срещания гломерулонефрит. Той е особено разпространен в Испания, Франция, България. Нарича се още болест на Berger.

Билколечение

• 10 грама листа от ягоди (горски), листа от коприва, 20 грама листа от бреза  и 50 мл. ленено масло. Всичко това се прави на отвара. Препоръчително е да се пие бульон до 2 чаши на ден преди хранене.
• живовляк листа, шипки, 2 супени лъжици билков хвощ, бял равнец и 4 супени лъжици невен се вари. Когато има кръв в урината в бульона можете да добавите коприва (2 супени лъжици).
• 1 ч.л. френско грозде, маргаритки се смилат, а след това се наливат в чаша вряща вода. Отварата престоява 30 минути. Пийте една четвърт чаша 4 пъти на ден.
• Полезно за бъбреците е сок от месестата част на тиква. Пие се 1 супена лъжица 3 пъти на ден.
• Пиенето на сок от краставица, но по-малко от половин чаша на ден, също дава резултат.