Говежда тения

Говеждата тения се отнася към плоските червеи, паразитиращи в тънкото черво на човека. Достига дължина до 12м. Състои се от сколекс (главата), шийка и членчета, над 1000 на брой, като в последните 30-тина се съдържат яйцата на тенията.

Човекът е краен гостоприемник, междинен е едрият рогат добитък. От крайния гостоприемник в състава на членчетата се отделят с фекалните маси яйцата. При това междинните гостоприемници се заразяват по фекално-орален механизъм, а в чревният им тракт се освобождават междинни форми в развитиеото на тенията – онкосфери. По кръвен път през чревната лигавица те достигат до различни паренхимни органи и мускулатура, където образуват кистозна формация, т.нар. cysticercus bovis, в която се съдържа и сколекса на ларвната форма. Заразяването на човека се осъществява при консумация на кулинарно недобре обработено месо. При това сколексите се освобождават и се фиксират към чревната лигавица.

Симптоми:

При повечето случаи оплаквания липсват, а при наличието им – те обикновено се появяват едва 2-3 месеца след опаразитяването. Изразяват се в болки в корема, безапетитие, гадене, запек, както и повишена раздразнителност или алергизиране. За разлика от свинската тения, при говеждата се наблюдава отделяне на последните членчета дори и без дефекация.

Диагностициране:

Диагностицирането на паразитозата се осъществява чрез материал от перианалната зона и фекалиите. Микроскопират се членчетата, но за определяне вида на тениятя е необходимо изолирането на сколекса. Не по малко важна е информацията за консумацията на месо и други епидемиологични особености. Месото при възможност също следва да бъде изследвано.

Лечение:

Лечението се осъществява с няколко препарата, сред което Празиквантел, Албендазол, Атербин и други, прилагани по схема за еднодневен или неколкодневен курс. Важно за излекуването е отстраняването на сколекса на тенията.

Използването на сантонина може да става само по лекарско предписание. За да се изхвърлят преминалите под въздействието на сантонина в дебелите черва глисти, след него трябва да се даде очистително (магнезиев или натриев сулфат, но не и рициново масло, което засилва токсичното действие на сантонина).

У нас се произвежда оригиналният български комбиниран препарат Santammon (комбинация от сантонин и синтетичното съединение нафтамон). Той е широкоспектърен противопаразитен препарат с много добър лечебен ефект срещу четирите вида най-разпространени глистни заболявания (аскаридоза, ентеробиоза, анкилостомидоза и некатороза). Наред с по-голямата му активност, в сравнение със сантонина, сантамонът има голямото преимущество, че засилва перисталтиката на червата и предизвиква спонтанен очистителен ефект, без да е необходимо допълнително приемане на очистително средство. И сантамонът се прилага само по лекарско предписание. 

Народната медицина практикува следното лечение:

Сутрин на гладен стомах /три сутрини подред/ болният да изяжда наведнъж:

• порция тиквена каша, приготвена от 200 г (за деца 100 г), сурови семки от зряла тиква, обелени и счукани в дървен хаван на каша и след това разбъркани с малко прясно мляко; или:
• по 12 коренчета (за деца наполовина) от решетка (дива зелка), счукани в дървен хаван на каша и разбъркани с малко прясно мляко, за да стане рядка кашица; или:
• да изпива по 1 чаша от 200-250 г (за деца наполовина) прясно краве или овче мляко, сварено с 1 глава (за деца 1/2 глава) чеснов лук, като след сваряването чесънът се претрива през цедка и се изпива с млякото.

Един час след тези средства да взема очистително: за деца, юноши и възрастни по указание на лекаря.

Един час след вземане на очистителното и 30 минути преди обяд и вечеря да изпива 1 чашка от 100 г (за деца 50 г) или:

• отварка от пелин с лайка (3 супени лъжици пелин листа, и 1 супена лъжица лайка цвят, се запарват с 600 г вряща вода и след това на тих огън се варят 5 минути; като изстине, се прецежда); или:
• отварка от пелин (листа) 90 г, лайкучка (цвят) 30 г, горска ягода (листа) 20 г и мъжка папрат (листа) 10 г. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 5 минути; като изстине, се прецежда.

Диета. Първия, втория и третия ден болният да пие прясно мляко, сварено с чесън (1 л мляко се сварява с 1 цяла средно голяма глава необелен чесън и след това се прецежда чрез изстискване). Един час след изпиването на млякото да изяжда и по няколко сурови моркова, но без хляб и други прибавки. При желание и възможност тази диета може със същия успех да се замени със следната: набавя се 1 кокосов орех, отрязва се капачето му и се изяжда заедно с млякото му, но без хляб. Ако болният не може да дъвче месото на кокосовия орех, да го стрива на ситно ренде и така да го яде, като изпива и млякото му. Може да се яде заедно със сурови моркови, но пак без хляб.

Вечер преди лягане, ако очистителното до това време е започнало вече да действува, болният непременно трябва да отиде по нужда, и то в гърне, напълнено наполовина с топла вода, и да следи дали тенията е излязла с главичката си. В случай, че рициновото масло не е подействало, болният трябва, преди да легне, да си направи двойна клизма с 2 л вода (за деца според възрастта от 1/2 до 1 л) с температура на водата 40-42°С, в която е сварена 1 глава чесън (за деца от 1/41/2 глава), след това главата се изстисква и изсипва в получената отварка. И накрая се поставя коремен компрес (отпред) от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, отгоре сухо хасено парче и фланелен пояс държи се до сутринта.

Един час след закуската и два часа след ядене добре е да се направи хладка коремна баня (30°С за 10-20 минути) в седяща вана или дълбок леген, за да стига водата до пъпа, и през цялото време да се разтрива корема във водата с дланта на дясната ръка от дясно на ляво и обратно с леко натискане.

Лечението е успешно, ако тенията се изхвърли заедно с главичката.

Ако се наложи, лечението се повтаря със следната добавка: очистително се взема само първия ден, а втория, третия и четвъртия ден (и то само сутрин и вечер) се прави по 1 гореща клизма с чесън, докато се получи резултат. В този случай към дадената диета може да се добави и по малко лека вегетарианска храна с повече плодове и зеленчуци и малко черен хляб.

Ако болният страда едновременно от кръгли глисти (аскари), а също и от дребни (острици), след като се отърве от тенията и си почине 12 седмици, да започне лечението на глистите по начина, даден за тях.

Билколечение

• Билката морски пелин е ефикасно противоглистно средство, главно срещу аскаридите. Предизвиква възбуждане с ритмични конвулсии на паразитите, редуващи се с периоди на временна парализа и отпускане от мястото на залавянето им към чревната стена.
• Огниче (гърличаво биле, леплива куча лобода). Дава се на деца в 2 единични дози дневно по толкова капки, на колкото години е детето, в разстояние на 1 час сутрин на гладно; 2 часа след това се дава бързо и силно действащо очистително. Възрастните вземат по 20 капки единична доза. Лечението не трябва да се повтаря по-рано от една седмица. Чистият аскаридол няма предимства пред хеноподиевото масло.
• Високото съдържание на каротин обяснява лечебното действие на настърганите моркови, прилагани като лапа при изгаряния (включително и слънчеви) и за лечение на трудно заздравяващи язви. Също със съдържащия се в морковите провитамин А може да се обясни и благоприятното действие на сока от моркови при катарални възпаления на бронхите. Суровите моркови имат умерено глистогонно действие. Сокът от моркови, както и полученото от него етерично масло отначало възбуждат, а след това парализират мускулатурата на чревните глисти и по този начин облекчават изхвърлянето им. Сурови, най-добре настъргани моркови могат да се използват като противоглистно средство (но не винаги надеждно) — главно при ентеробиоза и аскаридоза. Лечението с моркови може да се опита главно при слаби деца, при които прилагането на по-ефикасните противоглистни лекарства може да е свързано с рискове от отравяне. Морковите са ценно средство в детската лечебна практика при нарушения на храненето, особено при кърмачета. На морковите се приписва и диуретично действие.
• Още от древността са известни противотенийните свойства на корите на клоните на нара. Поради адстрингентните и противовъзпалителните си качества корите на билката нар са използвани при диарии, дизентерия, гастрити. Като адстрингентно средство 2 чаени лъжички ситно счукани кори от плода се заливат с 1 чаша вода, оставят се да врят 15 мин и се прецеждат - доза за 2 дни. При тении - 50 г кори от корена и стеблото се варят 15 мин с 1/2 л вода. След изстиване се прецежда и се изпива в продължение на 2 - 3 часа под лекарски контрол.