Банер за мобилна версия за апликация

Гъбички по краката

Кожните гъбични инфекции се причиняват от микроорганизми, които използват кожата като жизнена среда. Най-често в медицинската практика гъбичките се наблюдават по краката (tinea pedis), по-рядко по тялото (tinea corporis) или главата (tinea capitis).

Гъбичките по краката засягат най-повърхностния рогов слой на кожата. Предпочитани места за тяхното развитие са най-влажните и топли, слабо проветрявани участъци. Обичайно инфекцията започва със засягане на пространството между четвърти и пети пръст на крака, последвани от това между четвърти и трети. При липса на своевременни мерки и при подходящ терен за развитие, те постепенно обхващат и останалата част от стъпалото. Гъбичките по краката водят до задебеляване на епидермиса, лющене на кожата, сърбеж, болезнено нацепване, неприятна миризма. Не всеки развива тинея педис. Смята се, че за това има известна предразположеност. Такава със сигурност е налице при нарушен имунитет, особено при диабетици.

 

Симптоми:

Симптомите при наличие на гъбички по краката се изразяват в сърбеж, боцкане, парене в зоните между пръстите или стъпалата, петите. Характерно е лющенето на кожата, с появата на мехури, напукване на кожата. Невинаги е налице зачервяване. Нерядко паралелно с tinea pedis е налице и онихомикоза – ангажиране на ноктите. Те могат да са с променен цвят и форма, задебелени, чупливи. Понякога гъбичната инфекция е напълно безсимптомна.

При липсата на своевременно взети мерки и подходящ терен за развитие е възможно обхващането и на други части на тялото. Гъбичната инфекция нарушава бариерната защита на кожата и това предразполага към наслагаването на бактериална компонента или кандидозна.

 

Диагностициране:

Обикновено описаните оплаквания, наличието на характерните белези на инфекцията и данните за рискови фактори, целенасочено търсени от лекаря са достатъчни за поставянето на диагнозата. Доказването на гъбичките по краката е възможно с проба с калиева основа върху взета от засегнатата кожа люспичка и миркоскопиране. Ако данните нямат достатъчно информативна стойност се допуска взимането на биопсия или микробиологично изследване.

 

Лечение:

На първо място лечението изисква мерки от общ характер:

  • смяна на обувките, подбирането на такива от естествени материи,
  • смяна на чорапите няколко пъти на ден. Обработка на чорапите с висока температура – изпиране с гореща вода, гладене.
  • редовна смяна на спално бельо и хавлии и съответната им обработка.
  • ежедневно измиване на краката с вода и сапун и щателно подсушаване.
  • хигиенизиране на мокрите помещения, избягване ходенето боси по бани, басейни, сауни и др. подобни.

Тези мерки се отнасят и в случаите, при които гъбична инфекция засяга друга част на тялото – ежедневна смяна на бельото, понякога неколкократно дневно според нуждите, сезона, физическото натоварване и изпотяването. Редовно измиване със вода и сапун, изпирането на дрехите с гореща вода, дори гладене на всяка дреха, включително бельото преди носенето му.

Освен тези мерки се налага използването и на медикаментозни средства, прилагани локално, а в по-тежките случаи и системно. Повърхностно се прилагат различни видове мази, кремове, гелове, съдържащи противогъбични средства. Последните се смята, че проникват по-добре в кожата. Средства за локално приложение са имидазоли – кетоконазол, миконазол, както и алиламини – тербинафине, нафтифин, според някои специалисти с по-добър ефект. Противогъбично действие имат още ундециленовата киселина, както и мази на Whitfield с бензоена и салицилова киселина. Средствата с локални кортикостероиди не се препоръчват. Счита се, че могат да влошат състоянието.

Лечението на гъбичките по краката е трудно и продължително. То трябва да се допълва задължително от общите мерки и да се продължи поне месец след овладяване на симптомите. Обиконовено след като последните изчезнат, лечението се спира и често се наблюдават рецидиви на заболяването. Медикаменти през устата се включват при по-изразена симптоматика. Към тях се отнасят препарати, съдържащи итраконазол, флуконазол и тербинафин.

 

Народна медицина

  • Напълнете леген с топла вода и оцет в равни части (ябълковия оцет е доказано най-ефективният). Накиснете ноктите в този разтвор за около 20 минути. Избършете ги със суха кърпа и след това със супер абсорбираща хартия. Това трябва да се прави два пъти дневно, докато симптомите изчезнат.
  • Маслото от чаено дърво е естествен и мощен фунгицид и антисептично средство. Разтрийте засегнатите нокти с памучен тампон, напоен с масло от чаено дърво. Правете това два пъти дневно, сутрин и точно преди да отидете в леглото (три пъти ако е възможно), за максимален ефект.
  • Почти във всички домове има вода за уста. Накиснете засегнатите нокти за около 20 минути два пъти дневно. Антисептикът ще помогне за изкореняването на гъбата.
  • Накиснете засегнатия нокът в спирт за около 20 минути два пъти дневно (сутрин и точно преди лягане).
  • Търкайте засегнатите нокти със скълцана скилидка чесън, два пъти дневно и ще бъдете изумени от резултата. Наистина мирише, но има ефект.
  • Или смесете накълцан чесън, пресен градински чай и ябълков оцет и накисвайте краката си два пъти дневно в него.
  • Зa дpyгия eфиĸaceн лeĸ ca ви нeoбxoдими тpи cъcтaвĸи – 3%-вa ĸиcлopoднa вoдa, 90%-oв eтилoв cпиpт и нaтypaлeн ябълĸoв oцeт. Cмeceтe paвни ĸoличecтвa oт тpитe cъcтaвĸи и c пoлyчeния eлиĸcиp нaтpийтe зaceгнaтитe мecтa. Haй-дoбpe e дa пpaвитe тaзи пpoцeдypa вeчep пpeди лягaнe. Ocтaвeтe eлиĸcиpa дa дeйcтвa 10 минyти, cлeд ĸoeтo oтмийтe c тoплa вoдa и пoдcyшeтe мнoгo дoбpe.
  • Морската сол, в която има и йод, изсмуква и убива гъбичките. Тя дезинфекцира мястото.
  • Приложението на формалин е двустранно. Трябва вечер краката да се намажат с формалин и да бъдат обути в чорапи. По този начин страдащият спи до сутринта. След 1 седмица процедурата се повтаря и дава чудесни резултати.
  • В 50 мл силна домашна ракия слагате 10-15 капки тинктура от билката змийско мляко, която се продава в билковите аптеки. Смесвате добре и мажете с памук болните участъци. Змийското мляко дезинфекцира и убива гъбичките по краката. То помага още при екземи, лишеи и други кожни заболявания.

 

Профилактика:

  • Редовно обработване на банята, душ-кабината, ваната с дезинфектанти.
  • Честа смяна на личната хавлия и саплното бельо и изпирането им с температура над 60˚С.
  • Ползването на обувки от естествени материи. Маратонките да се заменят със спортни обувки. Смяна на поне два чифта обувки през ден. Избягване носенето на тесни и запарващи обувки. Избягване носенето на чужди обувки. Смяна на чорапите ежедневно. За предпочитане да са памучни. Нанасянето на пудра със или без антимикотични средства. Смяна на стелките.
  • При къпане – внимателно търкане на краката. След баня – щателно подсушаване с отделна хавлия.

Условия за развитие на гъбичките по краката:

На първо място това са тесни обувки от изкуствени материи, които запарват краката, както и носенето на чорапи от синтетични тъкани, особено в условия, водещи до често изпотяване. Рисково е носенето на едни и същи обувки ежедневно и нередовната смяна на чорапите, недостатъчната хигиена, включваща щателно измиване на краката и подсушаване. Гъбичките могат да бъдат пренасяни от човек на човек и чрез директен контакт, но обикновено това става индиректно. Те намират подходящи условия за развитие в хавлии, спално бельо, подови настилки, душ-кабини, вани, басейни и други. Носенето на чужди обувки често е повод за пренасяне на инфекцията. Ползването на общи хавлии, ходенето боси по недобре хигиенизирани помещения – бани, басейни, сауни и др. също е рисково в тази насока. Не всеки бива инфектиран, но при предразпложените това става лесно. Трябва да се има предвид, че дори и при безсимптомно протичане, човек може да бъде източник на зараза.