Банер за мобилна версия за апликация

Гърчови състояния

Гърчовете представляват неволеви, неконтролирани движения на мускулите, конвулсии. Те могат да бъдат няколко вида - тонични, клонични и тонично-клонични гърчове.

При тоничните гърчове настъпва силно повишаване на мускулния тонус, засегнатата група мускули се стягат и почти не трепкат, но мускулът не може да бъде отпуснат волево. Видимо изглежда като силно стегнат мускул. Клоничните гърчове се забелязват повече от свидетелите и предизвикват повече стрес у околните. Тогава засеганата група мускули трепкат с висока честота и различен интензитет. Тонично-клоничните гърчове протичт смесено, с повишен мускуен тонус и мускулни конвулсии.

 

Видове:

Гърчовете могат да бъдат генерализирани, когато обхващат цялото тяло или пък да бъдат частични - засягат само определена мускулна група, например горен крайник или друго.

Генерализираните гърчове са съпроводени със загуба на съзнание, което още повече стресира околните. При генерализираните гърчове може да има и изпускане на тазовите резервоари (изпускане по малка или голяма нужда). Абсансите са последния вид епилептични „гърчове“, които се характеризират с вцепеняване, пълна неподвижност на засегнатия, поглед насочен в празното и нереагиращ на стимули, което състояние продължава кратко - секунди до минута, без конвулсии и преминава спонтанно.

 

Причини:

Гърчовата активност представлява повишена мозъчна активност, която винаги е израз на страдание на главния или гръбначния мозък. Най-честата причина, при която се наблюдават гърчове е епилепсията. Освен нея, гърчовете могат да се случат и при различните състояния на енцефалопатия (заболявания, страдания на мозъка), случаи на токсични или метаболитни увреди (например конвулсии след мозъчна аноксия-липса на кислород, интоксикация с живак, сребро, олово или други метали). След различни травми на тялото също могат да се наблюдават посттравматични гърчове.

При малките деца до около 3 години при висока температура честа реакция на детския организъм са конвулсиите, които обаче са най-често доброкачествени, без трайни увреждания.

 

Първа помощ:

Когато случаен минувач стане свидетел на генерализиран гърч това винаги е фрапираща гледка и предизвиква страх и стрес в околните. При генерализираните гърчове, когато започнат мускулните конвулсии, пострадалия губи съзнание и пада. Често хората се опитват да спрат гърчовете като притискат човека към земята. Това е абсолютно излишно и неефективно. Най-често пристъпът спира след секунди, до минута без никаква намеса и съзнанието се възстановява като човекът най-често няма спомен за случилото се и е объкан и стреснат. Това, което може да спре конвулсиите са медикаменти, а при човек в безсъзнание единствения начин на приложение на медикаменти е инжекционният - мускулно или венозно.

Ако пострадалият е с епилепсия вероятно има постоянна терапия и е възможно да има у себе си медикаменти, които да приеме в случаи на пристъп. Всички таблетки през устата се дават на пострадалия след възстановяване на съзнанието.

Това, което очевидците могат да направят при наличие на човек с гърч е да повикат помощ, да осигурят опора и да се избегнат евентуални наранявания при загубата на съзнание и падането на земята и да поддържат проходими дихателните пътища, което осигурява нормално спонтанно дишане. Неподготвените хора се опитват да отворят устата и да издърпат езика на пострадалия, или пък слагат предмети, които той да захапе и да не си притиска езика. Всичко това е погрешно и ненужно.

Осигуряването на проходими дихателни пътища се осъществява със специален маньовър за повдигане корена на езика. Това става при поставяне главата назад и захващане на долната челюст зад двата ъгъла и челюстта се издърпва нагоре и напред, без да се бърка в устата и в нея да се слагат каквито и да било предмети. Това движение за повдигане и издърпване на долната челюст се прилага при всеки човек изпаднал в безсъзнание и с проблеми в дишането. По този начин коренът на езика се издърпва напред и освобождава пътя на въздуха.

В случай че започне повръщане на хранителни материи и човекът не е в съзнание е необходимо да се обърне в странично положение цялото тяло, което е трудно при човек в състояние на гърч, или да се завърти само главата в странично положение. Страничното положение на тялото и главата на всеки пострадал в безсъзнателно състояние предпазва от аспирация (попадане на повърнати материи в диахтелните пътиша) и последващи възпалителни белодробни усложнения. Най-често генерализираните гърчове преминават спонтанно без медикация и не оставят трайни последици.

В редки случи обаче е възможно да има серия от гърчове един след друг с много кратки паузи от няколко секунди (така наречения Епилептичен статус), което вече е опасно и може да доведе до затруднения в дишането и увреда на мозъка. Тогава задължително е необходимо присъствието на медицински персонал, който може да апликира медикаменти, прекратяващи гърчовете. Без медикаменти гърчовете или минават спонтанно или не могат да бъдат спрени.

 

Лечение:

Частичните гърчове и абсансите преминават спонтанно, не са толкова стряскащи за околните и не оставят трайни увреди. Ако гърчовте се появяват за първи път е необходимо човекът да потърси специализирана помощ за изясняване на причината за това състояние и да се започне постоянно лечение.

Токсичните и посттравматичните гърчове изискват задължителна лекарска намеса и специфично лечение. При токсичните гърчове лечението може да бъде симптоматично или антидотно в някои от случите, когато е известен токсичния агент и има съответен антидот. Гърчовете след травма са сигурен белег за увреда на мозъка. Понякога това може да е белег на увреда, която налага и хирургично лечение, изискава специфични диагностични и лечебни мерки.

Фебрилните гърчове са характерни за малките деца до около 3 години, най-често са кратки и преминават спонтанно. Спират при сваляне на телесната температура медикаментозно и с физикално охлаждане на цялото тяло, като например повиване в чаршаф намокрен със студена вода, чорапи с оцет и други. Най-често са бенигнени (доброкачествени) и не оставят трайни последици.