Давене и удавяне

Давене – измененията в организма се развиват на фона на налично или угасващо кръвообръщение.

Удавяне – покрива се с периода на клинична и биологична смърт.

Удавянето води до развитието на белодробен оток поради нарушаване на целостта на алвеоло-капилярната мембрана (преградата между въздуха и белодробните клетки). Белодробния оток от своя страна причинява още по-тежка хипоксия (липса на кислород в клетките), след което и развитие на белодробен дисстрес синдром - много тежко животозастрашаващо състояние, което налага лечение в интензивни клиники.

При невъзможност за поддържане на главата на пострадалия над водата неизбежно попада вода в дихателните пътища. Дори и при минимално количество течност в трахеята се включва задължителен защитен механизъм, който причинява ларингоспазъм (затваряне на гласните връзки). Ларингоспазмът е защитен механизъм, но по този начин се възпрепятства и навлизането на кислород в дихателните пътища, дори и при излизане над водата. Това продължава 1-2 мин., неминуемо води до хипоксия (намалено съдържание на кислород в кръвта). В повечето случаи ларингоспазмът след това преминава и течността свободно навлиза в дихателните пътища само с няколко дихателни движения.

Влияние оказват и физикохимичните свойства на водата.

• Солената морска вода има 3 пъти по-висок осмоларитет от плазмата (тоест има много по-висока концентрация на частици-йони и др.), което предизвиква движение на белтъци и елементи към белодробните клетки и междуклетъчно вещество и влошава още повече белодробния оток. Освен това настъпват и електролитни нарушения в плазмата - хипернатриемия (повишено съдържание на натрий), хипокалиемия (намалено съдържание на калий).
• Сладката вода от своя страна, дезактивира белодробния сърфактант-веществото, което задържа алвеолите (белодробните клетки) отворени, предотвратява техния колапс и така позволява извършването на газообмена.

Всички тези фактори и механизми възпрепятстват обмяната на газове, тоест доставката на кислород до всички клетки в организма, настъпва тежка хипоксия до аноксия (пълна липса на кислород). Това нарушава мозъчните функции и сърдечната дейност.

Стадии:

Най-често при удавянето могат да се разграничат 4 фази, които до известна степен определят и тежестта на състоянието:

I Фаза - продължава около 1 минута.

• Настъпва рефлекторно спиране на дишането.
• Сърдечната дейност е учестена.
• Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено.
• Състоянието е обратимо.

II Фаза - продължава около 1 минута.

• Недостигът на кислород е изразен.
• Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода.
• Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода.
• Давещият се започва да потъва. 
• Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено.
• Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове.
• Състоянието е обратимо. 

III Фаза продължава 1-2 минути.

• Дишането спира.
• Кислородът в кръвта е напълно изчерпан.
• Бързо се понижава кръвното налягане.
• Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва.
• Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата.
• Удавникът изпада в пълно безсъзнание.
• При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. 

IV Фаза

• Настъпва след петата минута от потъването във водата.
• Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт.
• В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.
• Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

Причини:

За оценяване на пораженията значение имат и обстоятелствата на настъпване на удавянето. Най-често то е в резултат на нещастни случаи - в домашни басейни, при подхлъзване и падане, след консумация на алкохол или наркотични вещества.

Важно е винаги да се мисли за съпътстваща друга травма - счупване, шийни или черепно-мозъчни травми.

Първа помощ

Във водата:

• освобождаване на дихателните пътища;
• изкуствено дишане чрез шнорхел.

На брега:

• положение на пострадалия с глава към водата (за да използваме естествения наклон на брега ако има нещо да изтича);
• осигуряване на проходими дихателни пътища;
• изкуствено дишане “уста към уста”, “уста към нос”;
• сърдечни компресии (100 в минута). 

В медицинския пункт:

• Провежда се разширено поддържане на живота – Ендотрахеална интубация;
• Изкуствена вентилация на белите дробове с респиратор;
• Кардио-циркулаторна терапия: адреналин, дефибрилация;
• Корекция на ацидозата (натриев бикарбонат);
• Диуретици;
• Бронходилататори;
• Кортикостероиди;
• Инфузионна терапия;
• Стомашна сонда;
• Уретрален катетър;
• Затопляне.

Спазъмът в дихателните пътища предизвикан от водата създава проблеми при вкарването на въздух чрез изкуствено дишане. Измененията в белите дробове пречат на проникването на килород в кръвта по време на реанимационни действия. Затова е необходимо такъв да се подава от кислородна бутилка.

Със спирането на дишането и на сърдечната дейност човек не умира веднага. Дори и след тяхното спиране организмът продължава да живее известно време. След изпадане в безсъзнание артериалното налягане не може да се определи, пулсът не се долавя, изчезват очните рефлекси (липсва зенична реакция на светлина), дишането е съвсем повърхностно.

Клиничната смърт по продължителност е кратка (4 – 6 минути). Затова не трябва да се губи време. Съживяването при клинична смърт е ефективно ако основните похвати се изпълняват правилно. Основното е възстановяването на кръвообращението с помощта на външен сърдечен масаж и изкуствено дишане. Изкуственото дишане и сърдечният масаж се изпълняват едновременно, което позволява бързо възстановяване на дейността и функциите на централната нервна система, обмяната на веществата, а също на функциите на бъбреците и черния дроб.

Мъртвият човек има бледа кожа. Поради спадане на телесната температура и изравняването й с температурата на околната среда тя е студена. Появяват се послетрупни петна, които се дължат на стичането на кръвта към най-ниско разположените части на трупа и последващо вкочанясване. Реанимационната помощ при биологична смърт е безуспешна.

След спасяване от удавяне пострадалият трябва да посети болнично заведение. От водата в белите дробове може да се появят усложнения – бронхопневмония, а ако е бил в безсъзнание – мозъчни увреждания. Възможно е да има и други травми, настъпили по време на реанимационните процедури.

Профилактика:

Удавяне можа да настъпи и след крампи на крайниците, често случващи се при студени води, които водят до загуба на контрол и паника.

Забранено е влизането във водоеми след консумация на алкохол или наркотични вещества, както и след обилно хранене. След нахранване кръвотока се пренасочва към активните в момента органи, тоест към стомаха и храносмилателни органи. Това намалява относително кръвоснабдяването на мозък, сърце и мускулатура, намалява мускулулната сила и нарушава и терморегулацията, която остава като второстепенна задача за организма и се увеличва риска и от хипотермия (измръзване).