Далекогледство

Далекогледството е състояние на намалена зрителна острота поради по-малката дължина на очната ябълка или поради по-малката пречупваща сила на очната леща. То е най-честата рефракционна аномалия и се среща при около 50% от хората. При това състояние фокусът на оптическата система не попада точно върху ретината, а лежи зад нея. Това води до характерни оплаквания и необходимост от консултация със специалист по офталмология. Обикновено състоянието на далекогледство започва в детството и продължава през целия живот на човека.

Хората, страдащи от далекогледство, изпитват проблеми, свързани със зрението наблизо. Това включва дейности като четене или работа с компютър. При далекогледство светлинните лъчи се пречупват така, че образът се получава зад ретината. В следствие, близките образи може да не се виждат ясно. Причините, водещи до рефрационната аномалия далекогледство могат да бъдат различни: аксиално скъсяване на очната ябълка, плоска леща или намалена изпъкналост на роговицата, възрастови промени.

Симптоми:

Ако страдате от далекогледство, симптомите могат да включват:

• Близките обекти може да се виждат замъглени
• Необходимост от изкривяване на погледа, за да видите ясно
• Преумора на очите, зачервяване на очите и болки в или около очите
• Общ дискомфорт на очите или главоболие след продължително натоварване на близко разстояние като четене, писане, работа с компютър или чертеж

Възможно е човек с далекогледство да компенсира нуждата от очила чрез пренапрягане на очите си. Това обикновенно се изявява със силно главоболие, особено при по продължителна работа наблизо. В зависимост от степента на далекогледство и възрастта на пациента, далечното зрение също може да е размазано.

Децата с далекогледство предпочитат да играят навън, на двора, вместо да се занимават в къщи с по-дребни играчки. Учениците с далекогледство може да срещат затруднение и неудобство при подготовка на уроците си. Затова, без да съзнават, избягват четенето и предпочитат игрите навън от стаята. 

Едно дете с далекогледство може да проявява:

• Често мигане
• Честа поява на ечемици върху клепачите
• Бърза умора на очите, главоболие и замъгляване на зрението
• Безпричинно усилено сълзене

Диагностициране

Вашият очен лекар може да постави диагнозата далекогледство след пълен очен преглед. Той ще прецени дали се касае за хиперметропия на базата на стандартния тест за зрение на таблицата, както и с помощта на апаратни изследвания (авторефрактометър).

Лечение:

Степента на далекогледство оказва влияние на способността на човек да се фокусира. Хората с тежка степен на далекогледство могат да виждат ясно само обекти на голямо разстояние, докато тези с леко далекогледство може да бъдат в състояние да виждат ясно обекти, които са по-близо. Състоянието може лесно да се коригира с очила или контактни лещи.  Лещите на очилата, необходими за корекция, са изпъкнали. Контактните лещи  съответстват на кривината на окото, като осигуряват по-широко зрително поле спрямо очилата. Удобни са при различни видове спорт и упражнения. Не зависят от климатичните условия и не се замъгляват в студено време като очилата.

Друг успешен вариант за корекция на далекогледство е лазерна корекция на зрението. Има различни видове подобна хирургия, но най-често срещаните са LASIK и PRK. Най- общо рефрактивната хирургия променя формата на прозрачната част на окото (роговицата) с помощта на специален лазер. Процедурата трае около 5 минути и е абсолютно безболезнена. Според вида на операцията (LASIK и PRK), периодът на възстановяване е различен (от няколко дни до няколко седмици). След като мине възтановителния период можете да се върнете изцяло към ежедневните си дейности с отлично зрение наблизо и надалеч.

Степента на далекогледство се определя от големината на диоптъра – колкото е по-голям, толкова по-назад от ретината се получава образът от фокусираните светлинни лъчи. В зависимост от начина на измерване на диоптричната сила на окото се разграничават няколко вида далекогледство. Съотношението между тях показва каква част от пълния диоптър на пациента пречи за ясното му зрението (особено на близка дистанция) и каква част остава скрита към настоящия момент (и най-често предизвиква упорито главоболие).

• Слаба степен на далекогледство: до +2.0 диоптъра
• Средна степен на далекогледство: от +2.0 до +5.0 диоптъра
• Висока степен на далекогледство: над +5.0 диоптъра
• Явно далекогледство: измерва се на тесни зеници
• Тотално далекогледство: измерва се при широки зеници
• Скрито далекогледство: определя се, като от тоталното се извади явното далекогледство.

Билколечение:

• Една връзка магданоз я нарязвате много ситно и я смесвате с кисело мляко (1 кофичка). Получава се смес, която трябва да се изконсумира за един ден. Това става на три дози. Така продължавате един месец. След това към тази смес започвате да добавяте връхчета от прясна коприва. Така продължавате още един месец.

Според Петър Дънов по-нататъшното развитие на далекогледството може да се ограничи, като се приложи общо лечение по следния начин:

I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене се изпива по 1 винена чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от агримония, широколистен живовляк (листа), листа от горска ягода, метличина (цвят), невен (листа и цвят), очанка (листа и цвят) и синя тинтява — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари захлупена 5 минути и като изстине, се прецежда. По желание се подслажда с мед и лимон на вкус.

Добре е след обяд и вечеря болният да изяжда следната смес (за деца наполовина): по 1 чаена лъжичка бъзов мармалад, пресен селски хлебен квасец и чист пчелен мед, настърган лимон и 1/4 чаена лъжичка прах от яйчени черупки, а след нея да изпива и 1 чашка от 50—100 г сок от моркови, червено цвекло, ябълки и черни боровинки по равни части.

II. Два часа след ядене се изпива 1 винена чашка отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, и по 2 супени лъжици корени от репей (чичек) и обикновена коприва — в 1500 г вода се варят 15 минути, след това се прибавят 4 супени лъжици от следната смес: акация (листа), борови връхчета, исландски лишей, росопас и спирея — по 50 г от всяка, 1 лимон, разрязан на 4 части, и 1 изравнена чаена лъжичка канела на прах. Вари се още 15 минути и като изстине, се прецежда през кърпа и се пие подсладена с мед по вкус.

III. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 1 л топла вода (за деца 200—500 г), последвана от парна баня на главата с чай от лайка (цвят) и бъзов цвят — по 2 супени лъжици от двете в 1 л вода се варят 5 минути. Следват сухо изтриване на лицето, меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди — 5 пъти) и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в топъл чай от бял равнец (2 супени лъжици цвят и листа се запарват с 500 г вряща вода; вари се захлупено 5 минути). Отгоре се слагат сухо хасено парче и вълнен пояс. На очите се прави хладка баня (20°С за 1 минута) със солен разтвор от 500 г преварена вода и 18 г морска сол, след което се налагат с торбичка от марля, напълнена с прясна хладка несолена извара или пък с попарен цвят от бъз (свирчовина). Главата се налага с „шапка“ от тънко хасе, ушита така, че да покрива слепите очи, напълнена с хладък пресен селски хлебен квасец (забъркан гъсто преди 4 часа), засилен с 9—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, а отгоре вълнена шапка. Държат се цяла нощ.