Деменция

Деменцията представлява загуба на умствените способности (когнитивните функции на мозъка) до степен, за да попречи на нормалната дейност в ежедневието. Тя е група от симптоми, причинени от постепенно загиване на мозъчни клетки. Загубата на познавателни способности води до увреждане на паметта, на способността за разсъждаване, на планирането. Хората, страдащи от деменция, губят контрол над много важни аспекти от живота и личността си, а близките губят член на семейството, докато се опитват да се справят с бремето на все по-нарастващата му зависимост и непредвидимост.

Макар преобладаващото мнозинство от хората с деменция да са възрастни, това състояние не е неизбежна част от стареенето. Деменцията засяга от 5 до 8% от хората на възраст между 65 и 74 години и до 20% – между 75 и 84 години. Преценките за наличието на деменция при хората над 85 години са в диапазона 30-47%.

Причини:

Деменцията се причинява от определени мозъчни заболявания. Най-честата причина е болестта на Алцхаймер, следвана от съдовата или мултиинфарктна деменция. Получава се дегенерация на мозъчни клетки в кората на главния мозък, частта на мозъка, която отговаря за мислите, спомените, действията и личността. Загиването на мозъчни клетки в тази област води до познавателните увреждания, които характеризират деменцията.

Мозъкът на човек с болестта на Алцхаймер е изпълнен с две аномални структури, наричани неврофибрилерни възли и сенилни плаки. Неврофибрилерните възли представляват усукани маси от протеинови влакна вътре в нервните клетки (невроните). Сенилните плаки са съставени от части от неврони, заобиколени от особени протеини, наречени бета-амилоидни отлагания. Възможно причината да е възпаление и ограничаване на потока на кръвта и натрупване на алуминий в мозъка или на токсични молекулни частици, известни като свободни радикали или оксиданти.

Съдовата деменция е причина за 5 до 30% от всички случаи на деменция. Тя възниква поради намаляване на притока на кръв към мозъка, което най-често се дължи на серия от малки исхемии (мултиинфарктна деменция). Други мозъчно-съдови причини включват: васкулит поради сифилис, лаймска болест или системен еритематоден лупус; субдурален хематом и субарханоиден кръвоизлив. Поради най-често внезапната поява на причината за нея, симптомите на съдовата деменция сякаш започват по-ненадейно от онези при алцхаймеровата деменция. Тези симптоми могат да се развият на етапи, с получаването на всеки нов удар. За разлика от болестта на Алцхаймер, случаите на съдова деменция са по-малко след 75-годишна възраст.

Други фактори, които могат да причинят деменция, включват:

• СПИН
• Паркинсонова болест
• Отлагания в мозъка, различни от БА (Lewy тела)
• Болестта на Пик
• Болестта на Хънтингтон – вид хорея, свързана с безразборни движения
• Синдром на Кройцфелд-Якоб
• Мозъчен тумор
• Хидроцефалия
• Травма на главата
• Множествена склероза
• Продължителна злоупотреба с алкохол или други наркотици
• Витаминозна недостатъчност: тиамин, ниацин или В12
• Хипотиреоза (намалена щитовидна функция)
• Хиперкалцемия

Диагностициране:

Тъй като деменцията обикновено се развива бавно, диагностицирането в ранните й стадии обикновено е трудно. Може да се окаже необходимо неколкократно посещение на лекар в разстояние на няколко месеца. Диагностицирането обикновено започва с щателен физически преглед и пълна медицинска история, обикновено включваща коментари на членове на семейството или на хората, които се грижат за заболелия.

Наличието в миналото на болест на Алцхаймер или цереброваскуларно заболяване у член на семейството може да послужи като указание за причината на симптомите. Използват се прости тестове за умствените функции, като спомняне на думи, наименуване на предмети и съчетаване на цифри и символи, които проследяват промените в познавателните способности на човека. Някои учени предполагат, че томографията с протонни емисии ще бъде в състояние да идентифицира хората с риск от болестта на Алцхаймер. С увеличаване на достъпността на тези тестове нараства и надеждата за по-ранно откриване на деменцията.

Депресията е често срещана при възрастните хора и може да бъде погрешно сметната за такава, поради което изключването на депресията е важна част от диагностицирането. Много важно е и да се разграничи деменцията от лекото нормално влошаване на познавателните способности, присъщо на напредналата възраст. Медицинската история включва пълно изброяване на лекарствата, които се приемат, тъй като някои лекарства могат да причинят симптоми, подобни на тези на деменцията.

Определянето на причината за деменцията може да изисква разнообразни медицински изследвания, подбрани да паснат на най-вероятната етиология. Цереброваскуларните заболявания, хидрицефалия и туморите могат да бъдат диагностицирани с помощта на рентгенови снимки, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс и проучване на изображения на съдовете. Изследванията на кръвта могат да насочат към недостиг на хранителни вещества или проблеми с обмена на веществата, както и към нарушен хормонален баланс.

Лечение:

Симптомите на деменцията могат да се лекуват с комбинация от психотерапия, промени в околната обстановка и медикаментозно лечение. Поведенческите подходи могат да се използват за намаляване на честотата или остротата на проблемите, свързани с поведението на пациента, като агресия или социално неприемливо държание.

Хранителните добавки, в това число антиоксидантите, могат да помогнат за предпазване от болестта на Алцхаймер.

Някои изследвания показват, че използването на нестероидни противовъзпалителни агенти (болкоуспокоителни, които се продават свободно, като ибупрофен и напроксен) може да намали риска от болестта на Алцхаймер.

Някои хранителни добавки могат да се окажат полезни, особено ако причината за деменция е недостиг на тези изключително важни хранителни вещества:

• Ацетил-Л-карнитин – подобрява функционирането на мозъка и увеличава продължителността на вниманието, повишава способността за концентриране и увеличава енергията при пациенти с болестта на Алцхаймер.
• Антиоксиданти (витамин Е, витамин С, бета-каротин или селен) – могат да забавят напредъка на болестта чрез предотвратяване на разрушителните ефекти на свободните радикали. Резултатите от 18-годишно изследване на повече от 4000 пациенти, обявени през 2007 г., сочат, че за хората, които в продължение на 15 години са приемали ежедневно по 50 mg бета-каротин, опасността да развият деменция е по-малко вероятна от онези, които не се вземали тази хранителна добавка.
• Витамини В-комплекс и витамин В12 – могат значително да подобрят умствената функция при пациенти, които имат ниски нива на тези съществени хранителни добавки.
• Коензим Q10 – помага за подаването на повече кислород към мозъка.
• Дехидроепиандростерон – може да подобри функционирането на мозъка при възрастни хора.
• Магнезий – може да помогне, ако причината за деменцията е недостиг на магнезий или натрупване на алуминий в мозъка.
• Фосфатидилсерин – недостиг на това хранително вещество може да намали умствената функция и да причини депресия.
• Цинк – може да подсили краткотрайната памет и да увеличи продължителността на вниманието.

Билковите лекарствени средства, които могат да бъдат от помощ при лечението на деменцията, включват китайски или корейски женшен, сибирски женшен (елеутерокок), готу кола (азиатска центела) и гинко билоба. От тях гинко билоба е най-известно и най-широко прието от западната медицина. Екстрактът гинко, извлечен от листата на дървото гинко билоба, блокира един циркулаторен протеин, наречен фактор за активиране на тромбоцитите. Той също подобрява кръвообращението и подаването на кислород към мозъка. Някои учени смятат, че ако се започне да се взема достатъчно рано гинко билоба може да се забави настъпването на болестта на Алцхаймер.

Традиционните китайски билки bа wei di huang wan (комбинация, съдържаща рехмания, дрян, божур, лаваница, пория, диоскорея и др.) забавят влошаването на познавателните и физически способности при хора с деменция.

Чруз акупресура се оказва натиск върху специални акупресурни точки за подобряване на кръвообращението и успокояване на нервната система.

Практикуващите ароматерапия използват етерични масла за инхалиране във вана, за да подобрят умствените функции и за успокояване.

Хелатотерапия е метод за свързване и отстраняване на отрови от тялото чрез специални субстанции – хелатори. Това противоречиво приемано лечение може да осигури подобрение на симптомите при някои пациенти. Неговата ефикасност обаче не е подкрепена от клинични изследвания. Освен това хелатотерапията може да причини увреждане на бъбреците. Ето защо тя трябва да се прилага само под наблюдението на квалифициран лекар.

Техниките за релаксация, като музика и масажна терапия, могат да намалят безпокойството и да подобрят качеството на живот при хората с деменция. Изследването показва, че слушането на любима музика и масаж, използвани заедно или поотделно, значително намаляват безпокойството при хора с лека до умерена деменция.

Масажната терапия може да намали безпокойството и да подобри качеството на живот при хората с деменция.

Грижите за хората, страдащи от деменция, са трудни и сложни. Пациентите се опитват да се справят с функционалните и познавателните ограничения, а членовете на семейството или хората, наети да се грижат за тях, поемат все по-нарастваща отговорност за физическите им нужди.

Промяната на околната обстановка може да повиши безопасността и удобството, намалявайки в същото време тревожността. Промените в дома с цел осигуряване на безопасност включват отстраняване или заключване на опасни предмети, като например остри ножове, опасни химикали и инструменти.

Опасността от объркване може да се предотврати, като се използват опростени схеми за декорация и наличие на познати предмети. Покриването или маскирането на вратите може да намали опасността от скитане и загубване. Разполагането на леглото така, че от него да се вижда банята, може да намали тенденцията за изспускане.

Може да се наложи дългосрочно настаняване на хората с деменция в специализирано заведение, където да се грижат за тях, тъй като почти пълната загуба на познавателни способности често предшества смъртта с няколко години. Ранното планиране на финансовите разходи, свързани с настаняване в такова заведение, е от изключително значение.

Прогноза:

Прогнозата за деменцията зависи от болестта, която е довела до появата й. Хората с болестта на Алцхаймер живеят средно осем години след диагностицирането на болестта, като диапазонът е от една до двадесет години. Съдовата деменция обикновено е прогресираща и завършва със смърт от инсулт, инфекция или сърдечно заболяване.

Не е известен начин за предотвратяване на болестта на Алцхаймер, макар че се изследват няколко лекарства, които биха могли да намалят риска от нея или да забавят развитието й.

Рискът от развиване на мултиинфарктна деменция може да бъде снижен, като се намали рискът от инсулт. Трябва да се избягват източниците на алуминий, като домакински съдове, газирани напитки в кутийки, както и определени препарати срещу киселини и някои дезодоранти.