Банер за мобилна версия за апликация
Дерматомиозит
Дерматополимиозит е рядко срещано заболяване, което засяга кожата (с ливидно зачервяване на лицето и на други участъци) и мускулите с болки и прогресираща слабост, като често се съчетава с злокачествени тумори на вътрешните органи.
Причини:
Точната причина е неизвестна, въпреки това, общи неща между тази болест и автоимунните заболявания, карат специалистите да смятат, че има връзка между двете.
- Автоимунните (ревматични) заболявания са причинени от антитела, които атакуват здравите тъкани.
- Наличието на компроментирана имунна система (заради вирусна инфекция или рак, например), може да допринесе за развитието на дерматомиозит. При 70% от пациентите се установява циркулиращи имунни комплекси. Дерматомиозитът често се съчетава с раково заболяване на вътрешните органи.
- Известна роля за възникване на дерматополимиозит се отдава и на генетичните фактори.
- Провокиращи фактори за изявата на дерматомиозита са някои инфекции (коксаки вируси, токсоплазмоза), ваксинации, медикаменти и др.
Симптоми:
Най-честите случаи, с най-видни симптоми са кожни обриви на лицето, гърдите, ноктите или лактите, които могат да се появят в червен или лилав цвят. Може да имате и мускулна слабост, която се влошава със седмици и месеци. Тази мускулна слабост обикновено започва от шията, ръцете, бедрата и може да бъде усетена и в двете части на тялото.
Други симптоми:
- Мускулна болка
- Мускулна чувствителност
- Проблем с преглъщането
- Проблеми с белите дробове
- Твърди калциеви формирования под кожата (най-вече при деца)
- Умора
- Загуба на тегло
- Треска
При остро протичащите случаи смъртността е около 15-20%; наличието на карцином също влошава прогнозата.
Диагностициране:
За поставяне на диагнозата дерматополимиозит се взема материал за хистопатология от кожа и мускулна тъкан. Изследват се още ензимите в кръвта, като трансиминазите и креатининфосфокиназата са повишени над 40%. Установяват се миозин-специфични антитела в 40%.
- Лабораторни изследвания: Установява се повишен фибриноген, умерена левкоцитоза, леко ускорена СУЕ. Характерно е повишаването на серумните ензими – креатинфосфокиназа, лактатдехидрогеназа (ЛДХ), алдолаза. Може да има още хипермиоглобинемия, миоглобинурия, креатинурия. Имунологично се установяват автоантитела: анти-Jo-1, анти-Mi-2, ANA и др.
- Електромиографско изследване: използва се за потвърждаване на диагнозата и за изключване на мускулни заболявания вследствие денервация.
- Мускулна биопсия: има най-голяма диагностична стойност. Най-често се взема материал от делтовидния мускул, квадрицепса или бицепса.
Лечение:
Целта е да се потисне възпалението в мускулите, да се забави мускулната деструкция и прогресията на мускулната слабост.
Медикаментозно лечение:
- Кортикостероиди – Prednisolon, Prednison. Те потискат възпалителния процес. Няколко месеца след началото на лечението настъпва клинично и лабораторно (понижават се ензимите в серума) подобрение. Дозата започва постепенно да се понижава до поддържаща. Поддържащата доза се прилага в продължение на години.
- Имуносупресори – Azathioprin (Imuran), Methotrexate, Cyclophosphamid, Cyclosporin A. Прилагат се при болни, при които няма ефект от лечението с кортикостероиди или има противопоказания за приложението на кортикостероиди.
- Антималарични средства – Chloroquin diphosphas (Arthrochin). Прилагат се при наличие на кожни прояви.
Немедикаментозно лечение:
- Плазмафереза – при липса на ефект от медикаментозното лечение.
- Лечебна физкултура в стадий на ремисия.
Билколечение
Има и популярно лечение на болестта. Терапията с народни средства е безопасна, защото се основава на натурални продукти и лечебни билки. С дерматомиозит лечението е насочено към намаляване на възпалителния процес, като за целта се вземат отвари от лечебни билки и също така се използват външни средства.
Приемането на народни напитки не причинява странични ефекти, препоръчва се да се приемат по време на периода на ремисия, за да се предотврати повторната поява на заболяването.
Отвари за орално приложение:
- Овес. 2 чаши овес добавят към 5 чаши вряща мляко, нагрява на слаб огън в продължение на 3 минути, след това 2 държат часа и се филтрува. Вземете 100 ml от този декор три пъти на ден. Лечението трае един месец, след това направете едномесечна почивка и повторете курса.
- Червени боровинки. В 200 мл вряща вода се задушава 1 супена лъжица. л. листа от череша, вари при ниска температура за 5 минути, заемът се охлажда и филтрира. Пийте цялото бульон през деня. Лечението продължава 2-3 месеца.
- Хмел. В 200 мл вряща вода се задушава 2 супени лъжици. л. раздробени конски шишарки, настоявайте 2 часа, след това филтрирайте. Пийте 50 ml инфузия 3 пъти на ден.
- Глухарче. В терапията се използват корените на това растение. 1 супена лъжица. л. нарязани корени се налива 1 чаша вряща вода, къкри в продължение на 5 минути, след това настоява на 2 часа и се филтрува. Вземете 100 mg от лекарството два пъти дневно. Терапията трае три седмици, след което те правят седмична почивка и повтарят курса.
Външни народни средства:
- Уилоу. Пресните листа и пъпки на растенията се смилат и се излива вряла вода (100 мл вода на 1 супена лъжица. L. растителни суровини), настоява час. Използвайте този инструмент за компресиране на кожата в местата на проявяване на болестта.
- Можете също така да подготвите мехлем въз основа на върбови пъпки. 100 г масло се разтопи, 2 супени лъжици. л.натрошени върбови пъпки, държани във водна баня в продължение на 15 минути, след което се изсипват в стъклен съд. Мазът се съхранява в хладилника и се втрива в засегнатите области на кожата два пъти дневно.
- Зефир. 1 супена лъжица. л. корените на това растение нарязани и изсипва 100 мл вряща вода, настояват половин час и се използва за компреси.
- Ерагон (естрагон или перагон). Подгответе мехлем от семената на това растение. 100 g вътрешен джолан се стопява във водна баня и се добавят смляни сергонни семена в съотношение 5: 1. Сместа се държи в пещ при 150° С в продължение на 5 часа, след което се филтрува. Съхранявайте мехлема в стъклен съд в хладилника. Смажете засегнатите участъци от кожата три пъти на ден.
- По подобен начин, можете да подготвите мехлеми от коктейл, целанд и ленено семе. Те се използват и за смазване на засегнатата кожа.
Общи мерки
- Почивката на легло е от полза за пациентите с тежко мускулно възпаление
- При пациенти с тежка мускулна слабост е необходимо да се назначи физиотерапия с цел профилактика на контрактурите
- При пациентите с дисфагия след нахранване не трябва да лягат на легло, за да се предотврати аспирацията и пневмонита
- Трябва да се установи дали пациентът е фотосензитивен и да се предпише избягване на слънчевите лъчи или ползване на слънце предпазни кремове с голям UV филтър
Прогноза
Ако болестта не се лекува, смъртта през първите две години се проявява в 40% от случаите. Причината за смъртта е нарушение на дишането, пневмония или сърдечна недостатъчност. Ако са засегнати гладките мускули на вътрешните органи, може да се развие гастроинтестинално кървене. Дългосрочният ход на заболяването води до нарушаване на двигателната активност, увреждане или пълна неподвижност.
Въпреки това, при правилен подбор на терапията, болестта може да бъде контролирана, а човек отдавна води сравнително пълноценния начин на живот, запазва мобилността и трудовия си капацитет.