Диабет

Симптоми:

Оплакванията при захарен диабет тип 1 се появяват обикновено в детска или юношеска възраст. Симптомите се изявяват изведнъж, за кратък период от време (този момент настъпва, когато повече от 80% от бета клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, бъдат унищожени). Преди това болните нямат никакви оплаквания. 

Обикновено отначало се появява бързо отслабване без загуба на апетит, засилено отделяне на урина, болните започват да стават през нощта за да уринират, без да са правили това преди и т.н.; нерядко първата изява може да е по-дискретна, напр. унесеност и по-трудно концентриране на детето.

В част от случаите 1 тип диабет се изявява направо с кетоацидоза и евентуално настъпваща след нея загуба на съзнание и кома (понякога това може да бъде първия забелязан белег, а не въобще първият симптом на болестта). Явява се гадене и повръщане, дъхът на болните мирише на ацетон или на плодове, постепенно болният губи съзнание, може да се появи и гърч. Кетоацидозата причинява подкиселяване на кръвта, вследствие на това, че клетките превключват добива на енергия от глюкоза към други енергийни източници.

Оплакванията при захарен диабет тип 2 настъпват постепенно, това се дължи на по-плавното развитие на инсулиновата резистентност със съпровождащата повишена продукция на инсулин до изчерпването капацитета на бета клетките на панкреаса и абсолютния инсулинов недоимък. Класически заболяването се развива в зряла и напреднала възраст (над 45 години), у хора, страдаща от затлъстяване (често в комбинация с други болестни състояния, заедно обозначавани като метаболитен синдром Х). Често болният може да страда от диабет дълги години преди да разбере за това. Понякога силното обезводняване, причинено от високо ниво на кръвната захар (провокирани или не от друго заболяване) може да причини животозастрашаващото състояние хиперсомоларен некетонен синдром и кома, които наподобяват симптомите на диабетната (хипергликемична, кетоацидозна) кома и това да бъде първата изява на болестта.

Ранните симптоми на захарния диабет 1 и 2 тип се дължат на високата кръвна захар и на загубата на глюкоза с урината. Ранните оплаквания при диабет 1 и 2 тип се различават по тежестта си, начина на поява, бързината на изява и т.н.

 

Общи симптоми на двата основни типа захарен диабет:

  • умора и лесна уморяемост - при захарния диабет клетките на тялото са неспособни да усвоят от кръвта своя основен енергиен източник - глюкозата; за да си набавят енергия за всички жизнени процеси клетките започват да преработват други вещества като мазнини и белтъци, които не отделят пълноценно енергия. Без достатъчно "енергия" тялото лесно се изморява.
  • необяснима загуба на тегло - въпреки нормалния или дори по-високия прием на храна, болните от диабет отслабват, тъй като губят много калории с глюкозата, която от една страна не може да "влезе" в клетките, за да бъде разградена, и се губи с урината. Телесното тегло намалява и поради обезводняването, което е следствие от високата кръвна захар.
  • силна жажда (полидипсия) - високата концентрация на глюкоза в кръвта покачва осмотичното и налягане; за да се възстанови баланса част от вътреклетъчната вода излиза в кръвта; надхвърляйки бъбречния праг, глюкозата започва да се отделя с урината и "тегли" със себе си повече вода - в резултат на това тялото се обезводнява; от друга страна повишеното осмотично налягане на кръвта и обезводняването на клетките сигнализират към мозъка, в резултат на което като компенсаторна реакция се получава чувство на жажда.
  • засилено уриниране (в по-голямо количество, а и в повечето случаи по-често уриниране) - това е своеобразен опит на тялото "да се отърве" от голямото количество глюкоза в кръвта, което така или иначе не успява да се оползотвори от клетките; бъбреците имат т. нар. "глюкозен праг" - това е стойност на кръвната захар, над която започва отделяне на глюкозата с урината; голямото количество глюкоза "тегли" със себе си значително количество телесна вода и в резултат на това се получава увеличеното уриниране.
  • повишен апетит - този симптом е обикновено по-силно изразен при 2 тип диабет, където има високо ниво на инсулин (той стимулира чувството на глад); от друга страна недостатъчната енергия, която достига до клетките, кара организма да набави повече калории и повече храна; това се изявява като чувство на глад и повишен апетит.
  • затруднено и забавено зарастване на рани - високите стойности на кръвната захар възпрепятстват нормалното функциониране на белите кръвни клетки, които са основен елемент в "почистването" на мъртви тъкани в тялото, зарастване на рани и борба с причинителите на инфекции; освен това за по-продължителен период от време захарният диабет води до склерозиране и задебеляване на най-малките и големите кръвоносни съдове и това причинява влошен кръвоток, лошо хранене на тъканите (включително достъп на кислород и защитни елементи на кръвта) и оттам по-бавно и трудно зарастване на рани и по-често възникващи инфекции.
  • инфекции - потиснатият общ имунитет, лошият кръвоток в тъканите и високата концентрация на глюкоза (добра хранителна среда за много бактерии) допринасят за честата изява на някои инфекции, които са характерни за захарния диабет - това са чести гъбични инфекции на гениталиите, кожни инфекции (циреи, "гнойни пъпки"), инфекции на пикочните пътища и др.
  • замъглено виждане - замъгленото виждане не е специфично оплакване за захарния диабет, но се среща често при високи стойности на кръвната захар; в очната леща глюкозата се превръща в сорбитол, който задържа много вода; в резултат на това се стига до периодочно "надуване" и "свиване" на очната леща; това е причината за замъгленото зрение.
  • променено умствено-психично състояние - често се наблюдава напрегнатост, необяснима раздразнителност, силна летаргия или объркване, болният изглежда неадекватен, симптомите могат да наподобяват тези на мозъчен инсулт; тези оплаквания могат да са вследствие само на високата кръвна захар (хипергликемия), могат да бъдат симптоми на някои от най-сериозните остро настъпващи усложнения на диабета като кетоацидоза (и последваща диабетна кома) или хиперосмоларен хипергликемичен синдром и кома като и на много ниска кръвна захар (хипогликемия); поради това, изявата на който и да е от тези симптоми изисква незабавна лекарска помощ.
  • кетоацидоза - неспособността за усвояване на глюкозата кара клетките да търсят други източници на енергия и да разграждат други вещества; в резултат на това могат да се получат тъй наречените "кетотела"; те променят киселинно-алкалния баланс на кръвта към кисело pH, което има сериозни последствия за работата на всички клетки и най-вече тези на нервната система; неовладяната кетоацидоза предизвиква описаните по горе симптоми на обърканост, раздразнителност, гадене и повръщане и др., които могат да преминат при липса на лечение в кома и дори смърт. Нерядко кетоацидозата е първата изява на захарния диабет от 1 тип при юноши и млади хора. Това състояние спяда към остро настъпващите усложнения на захарния диабет. Кетоацидозата често се провокира от състояния и заболявания, които поставят по-високи изисквания към метаболизма на клетките с по високи инсулинови нужди.
  • хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома - това състояние се получава вследствие на високата концентрация на глюкоза и силното обезводняване на клетките; симптомите на това състояние много приличат на тези на кетоацидозата; това състояние нерядко е първата изява на диабета от 2 тип и съпо е животозастрашаващо ако не се вземат мерки; развитието на това състояние често се предизвиква от други заболявания.

В резултат на засиленото уриниране, пиенето на много течности, превключването на метаболизма на клетките и евентуалните гадене и повръщане може да се стигне до нарушение в концентрациите на серумните електролити (най-вече калия), които също могат да бъдат много опасни и налагат незабавна лекарска помощ.

 

Диагностициране:

Болните от захарен диабет (както тип 1 така и тип 2) трябва да посещават редовно лекар-специалист, за да се осъществи прецизен контрол над кръвната захар и да се предотврати или забави развитието на диабетни усложнения. Лкарска помощ трябва да се потърси и при белези за развитие на някои от острите и хронични усложнения на захарния диабет.

Ако лекарят Ви преглежда за първи път, той ще Ви разпита внимателно за точната характеристика на Вашите оплаквания, тяхната давност и начин на изява, наличие на болни от диабет в семейството, наличие на други рискови фактори (злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, високо кръвно налягане, затлъстяване, висок холестерол. сърдечно-съдово заболяване и др.), начина на хранене и живот (физическа активност, вредности), наличие на други минали или съпровождащи заболявания, прием на лекарства, алергии и т.н. След това лекарят ще Ви прегледа обстойно, като следи за наличието на видими белези както на заболяването диабет, така и на рисковите фактори за развитието му и неговите усложнения (напр. влажност и еластичност на кожата, състояние на охраненост, затлъстяване, рагади, мехурчета, язви или белези на възпаление по кожата и др.). В допълнение на този първоначален преглед лекарят ще измери кръвното налягане и ще проследи пулсациите на големите артерии в тялото.

Ако информацията от прегледа дотук (наличие на рискови фактори, наличие на характерни за диабета симптоми или усложнения) предполага наличие на захарен диабет, лекарят ще назначи извършването на редица изследвания. Най-опростено, изследванията могат да се разделят на две групи:

  • първа група - измерва чрез различни методи нивото на кръвната захар (глюкозата в кръвта) и е от решаващо значение за поставянето на диагнозата "захарен диабет"
  • втора група - определя типа, тежестта и стадия на заболяването, степента на засягане на важните органи, развитието на усложнения и т.н.

Съществуват няколко метода, всеки от които има определена диагностична стойност:

  • бърз метод чрез фабрични лентички - това е бърз, скринингов тест (за масово, отсяващо, профилактично приложение), който може да се прилага в домашни или амбулаторни условия. След убождане на върха на някой от пръстите, капка кръв се накапва върху специална лентичка и последната се вкарва в апарат, наречен глюкомер. След секунди на дисплея на апарата се появява стойността на кръвната захар в mmol/l. Този метод е сравнително неточен (до 10% грешка) и затова не се използва за окончателно поставяне на диагнозата. Неговата роля е да отсее тези хора, които се нуждаят от по-прецизно изследване. Убождането и измерването на кръвната захар с лентичка и глюкомер се използват често за следене на стойностите на кръвната захар от самите диабетици в домашни условия.
  • кръвна захар на гладно - този метод се осъществява след вземане на венозна кръв в лаборатория; "на гладно" означава, че пациентът не е приемал никаква храна или течности 8 часа преди изследването. Според Световната Здравна Организация (СЗО) двукратно (при две различни изследвания, обикновено в различни дни) установяване на кръвна захар на гладно над 7 mmol/l означава наличие на захарен диабет. Тъй като стойностите на кръвната захар се влияе от много фактори, изследването се повтаря в два различни дни. При всяко от изследванията болният не трябва да е консумирал храна или напитки през последните 8 часа (прави се сутрин), да не е болен (вкл. "настинал", с висока температура и др.) и да не е приемал лекарства, които могат да повлияят нивото на глюкозата.
  • случайно измерване на кръвна захар - след вземане на кръв в лаборатория се изследва кръвната захар без пациента да е гладувал; установяване на стойност на глюкозата в кръвта над 11, 1 mmol/l означава захарен диабет.
  • Глюкозо-толерантен тест (нарича се още глюкозно обременяване) - това е тест за поставяне на диагнозата в спорни, гранични и неясни стойности на кръвната захар, определени от другите изследвания. Този тест е най-точен, той представлява "златен стандарт" за поставяне на диагнозата при захарния диабет тип 2, когато симптомите се появяват постепенно и често заболяването се открива случайно. Тестът се осъществява по следния начин: след 12-часов глад пациентът поглъща бавно 75 грама глюкоза, разтворени в 300 гр. вода, преди изпиването на сладката течност се взема кръв и се изследва кръвната захар на гладно; важно е пациентът да не е гладувал в дните, преди "12-те часа глад", през тези дни трябва да се спазва обичайния прием на въглехидрати; на 2-ия час от поглъщането на глюкозата отново се взема венозна кръв и се изследва нивото на кръвната захар; важно е през тези 2 часа пациентите да не се движат интензивно, да не приемат храна и напитки както и да не пушат.

Въз основа на резултатите от глюкозното обременяване се разграничават следните състояния:

  • кръвна захар на гладно под 6,1 mmol/l и кръвна захар на 2-ия час под 7,8 mmol/l означава нормален глюкозен толеранс или нормален контрол на кръвната захар; такъв резултат изключва всякакво наличие на диабет или преддиабетно състояние
  • кръвна захар на гладно над 6,1 и под 7 mmol/l и кръвна захар на 2-ия час над 7,8 и под 11,1 mmol/l означава нарушен (намален) глюкозен толеранс, т.е. съществува лош контрол над кръвната захар, но захарен диабет не е налице; хората с нарушен глюкозен толеранс са изложени на висок риск за развитие на диабет, затова обикновено при тях се прилага специална диета и режим на физическа активност (всяка година 5-6% от тази група хора развиват захарен диабет); напоследък се смята, че нарушеният глюкозен толеранс крие сам по себе си по-висок риск за развитие на сърдечно-съдови заболявания и усложнения и затова трябва да се лекува по-активно.
  • кръвна захар на гладно над 7 mmol/l и кръвна захар на 2-ия час над 11, 1 mmol/l означава категорично захарен диабет

За определяне на типа на диабета (1-и или 2-и тип) се извършват високо специализирани стимулационни тестове, при които в кръвта се въвеждат вещества, стимулиращи секрецията на инсулин; въз основа на резултатите се преценя дали налице е абсолютна липса на инсулин или относителен недоимък:

  • изследване на автоантитела - това е високо специализирано изследване, което търси в кръвта ненормални автоантитела, насочено срещу бета клетките на панкреаса; наличието на такива антитела категорично говори в полза на 1-и тип диабет, отсъствието им обаче не означава задължително 2-и тип диабет.
  • изследване на гликиран хемоглобин (HbA1C) - това също е високоспециализирано изследване, което дава ретроспективна информация за стойностите на кръвната захар в последните 3 месеца; високата глюкоза образно казано "залепва" за хемоглобина на червените кръвни клетки, които живеят средно 3 месеца. Това изследване дава важна информация относно контрола на кръвната захар при озъществяване на лечение. Нормалните стойности на HbA1C са под 6,1%, а стремежът при диабетиците е стойностите му да бъдат под 6,5%. Висока стойност на HbA1C означава високи стойности и лош контрол на кръвната захар през последните 3 месеца. Стойностите на HbA1C са свързани и с риска за развитие на диабетна микроангиопатия (увреждане на най-малките кръвоносни съдове), всяко намаление на HbA1c 1% намалява този риск с 10%.
  • изследване на холестерол, триглицериди, "добър" (HDL) и "лош" (LDL) холестерол за преценка наличието на допълнителни нарушения в обмяната и наличие на т.нар. "метаболитен синдром Х"
  • изследване на глюкоза в урината - нормално в урината няма гкюкоза; положителният тест за глюкоза в урината обикновено означава висока стойност на кръвната захар; бъбреците на всеки човек имат "праг"-стойност на кръвната захар, над който пропускат глюкоза в урината; обикновено този праг е между 9 и 11 mmol/l; този праг се понижава в изсвестна степен по време на бременност.
  • изследване на микроалбумини в урината - това е специфичен тест за установяване на ранно бъбречно увреждане (то се получава вследствие поражението на малките кръвоносни съдове на бъбречната кора)
  • изследване на вибрационна чувствителност - това е тест за функцията на периферните нерви на крайниците, те често са увредени при захарния диабет
  • изследване на очни дъна - извършва се след разширяване на зениците с апарат, наречен "офталмоскоп", преценя се наличието на диабетна ретинопатия, нейния вид и т.н.

 

Лечение:

Основната задача при лечението на захарния диабет е да се подобри и нормализира обмяната на веществата в организма. При много от случаите това се осъществява само чрез прилагане на подходящ режим на живот и хранене. Ако след такъв подход не се постигне такава цел, то болестните нарушения трябва да се коригират чрез заместително лечение с инсулинови препарати или с медикаменти, които стимулират продукцията на инсулин в организма.

Инсулиново лечение е задължително при болни с диабетна кетоацидоза, независимо от нейната фаза, особено в детска и юношеска възраст. Съществуват няколко вида /групи/ инсулинови препарати, които най-общо се делят на препарати с бързо действие, депо-препарати и препарати с максимално удължено действие. Бързината и продължителността на действие на всички препарати зависи от индивидуалните особености на всеки болен и от приложената доза. Бързо действуващите препарати се прилагат подкожно, мускулно или венозно, а препаратите с удължено действие – само подкожно. Инсулиновото лечение свързано с някои странични явления, които понякога могат да са животозастрашаващи. Такова явление е хипогликемията т.е. понижението на нивото на кръвната захар под нормалните стойности. При първите сигнали за настъпваща хипогликемия се налага веднага приемане на захарни продукти /сироп, бонбон, бучка захар, бисквити и други/.

За предотвратяване на възпалителни изменения в инжекционните места трябва да се редуват подкожните и мускулните инсулинови инжекции последователно на ръцете и краката, а понякога и на туловището. При показани случаи /главно болни със захарен диабет – тип II /инсулинонезависим/ се провежда лечение с противодиабетни препарати, които се приемат през устата. Тяхното основно действие е да стимулират вътрешната секреция на инсулин. Поради това те се използват главно при диабетици – тип II. В отделни случаи те се оказват ефективни и при болни от инсулинозависим захарен диабет.

 

Хранителен режим:

Диабетът може да се контролира с подходящ режим на хранене, включващ големи количества растителни влакна като: кактусови листа, моркови, пълнозърнеста пшеница (жито), плодове и зеленчуци. Продукти като Ginseng например, съдържат субстанция подобна на хормона инсулин.

При всички случаи със захарен диабет болният трябва да спазва строг диетичен режим. Диетата се подбира съобразно индивидуалните прояви и да се актуализира периодично в зависимост от прогресията на болестта. Преди всичко се налага нормализиране на телесното тегло. Съставя се дневно меню, което отговаря на необходимите количествени и качествени съотношения на хранителните съставки, на вкусовите навици и предпочитания на болния. Храната се разпределя на повече /5-6/ порции, като се посочват изрично забранени за употреба храни /захар, сладка, бонбони, шоколад, конфитюри, компоти, мед, алкохол и други/, разрешени в ограничени количества продукти /хляб, тестени храни, ориз, картофи, зрял боб, леща, плодове/, както и храните, на които се отдава предпочитание /зеленчуци, кисело мляко и млечни продукти, яйца, месо, растителни мазнини/.

За подслаждане се използват в умерено количество синтетични субстанции като захарин и сорбит. При правилно съставена и съвестно спазвана диета леката степен на захарния диабет обикновено бързо успешно се повлиява. Затова във всички случаи, освен в тези, при които има строги показания на приложение на инсулин, е целесъобразно отначало да се предприеме диетично лечение, като състоянието на болния се постави под надежден контрол.

Успоредно с диетичното и лекарственото лечение се назначава и целесъобразен режим на живот с умерен физически труд, пълноценен сън и хигиенни навици. Всеки вид усложнения на захарния диабет /ретинопатия, нефропатия, невропатия, макроангиопатия, кожни усложнения/ изисква отделно и адекватно лечение, макар че по принцип инсулиновото лечение забавя тяхното развитие и прогресиране.

Захарният диабет е заболяване, което остава за цял живот. Обикновено то се развива бавно, като нерядко настъпва продължително подобрение /ремисия/. Поддържането на болестта в трайно компенсирано състояние забавя развитието на усложнения и значително удължава средната преживяемост на болните, като запазва при голяма част от тях професионалната им трудоспособност.

Минералът хром (по-специално хром пиколинат) е много важен елемент за метаболизма на захарта и инсулина. Инсулинът с помощта на хрома контролира дали захарта се оползотворява от клетките, а освен това я превръща в гликогенови запаси в черният дроб и мускулите (тези запаси се използват от атлетите, когато се нуждаят от допълнително количество енергия). Доказано е, че хромът (хром пиколинатът) значително укрепва мускулните тъкани и намалява телесните мазнини. Смята се за безопасна и ефикасна хранителна добавка.

Хромът е един от елементите, от които се нуждае инсулина, за да си върши работата правилно. Инсулинът с помощта на хрома, превръща въглехидратите, мазнините и някои протеини в захар, а по-късно в енергия. Препоръчва се да се взимат 50 до 200 микрограма от този минерал на ден. Така се подпомага процеса, при който инсулинът достига до клетките. Най-много хром се съдържа в бирената мая, мидите, царевичното олио и пшеничните зърна.

За контрол на диабета се препоръчва следното:

  • Не консумирайте прости захари. Яжте плодове.
  • 75% от необходимите ви калории, трябва да си набавяте от комплексните въглехидрати: боб, гарбанзо, картофи и леща; 1 гр. въглехидрати съдържа 4 калории.
  • 20% от вашите калории, трябва да набавяте от протеини.
  • Консумирайте малки количества мазнини, за предпочитане са ненаситените: риба, риба тон, сьомга, зехтин и др.; 1гр. мазнина = 9 калории.
  • Изяждайте минимум 40 гр. храни, съдържащи растителни влакна (пълнозърнени храни, плодове, зеленчуци и бобови растения).
  • Понижете нивото на холестерола. Не консумирайте повече от 300 гр. холестерол на ден.
  • Хранете се няколко пъти на ден (5 или 6),  като изяждате малки количества храна. Това помага на телесните клетки по-добре да контролират кръвната захар.
  • Взимайте хранителни добавки, съдържащи хром, например хром пиколинат. Ginseng води до подобен на инсулина ефект. Бъдете внимателни с консумацията на алкохол (не повече от 50 – 60 гр. на седмица).
  • Спортувайте. За диабетиците физическите упражнения са като доза инсулин.

Тези предписания трябва да се следват продължително време. Скоро ще забележите положителни резултати.

Важни добавки:

  • Алое Вера сок, гел или нектар, съдържа растителни влакна, подпомага храносмилането.
  • Хром (пиколинат), подпомага действието на инсулина и намалява другите рискови фактори, например лошия холестерол.
  • Ginseng, осигурява енергия, подобрява работата на инсулина.
  • Chinese Lycium, мощен антиоксидант, възпира свободните радикали, съдържа биофлавоноиди и полизахариди, укрепва вените.
  • Хранителен шейк, съдържа мултивитамини, мултиминерали, растителни протеини, аминокиселини, растителни влакна и др. Заместете 1 от храненията с шейк, приготвен с нискомаслено кисело мляко без добавка на захар. Посипвайте ястията с пшенични трици.
  • Garcinia Cambogia, потиска апетита, срещу натрупване на нежелани мазнини, съдържа НСА (hydroxycitric acid).
  • Магнезий и калций, необходими за правилния строеж и функциониране на тялото.
  • Пчелен прополис, природен антибиотик за предпазване от инфекции.

 

Билколечение

Билки с антидиабетични и противовъзпалителни свойства:

  • Лайката е една от най-полезните билки за диабетици и тези, които са изложени на риск от заболяването. Тя има способността да понижава кръвната захар, но и да намали риска от появата на усложнения в следствие на диабета. Ето защо всеки ден пийте по една чаша ароматен чай от лайка.
  • Канелата има редица лековити свойства и едно от тях е понижаването на кръвната захар. Според някои изследвания канелата има ефект върху понижаване нивата на хемоглобин А1с. Ароматната подправка е богата на фитонутриенти, които намаляват възпалението и могат да помогнат при загуба на тегло, чрез намаляване на холестерола и ускоряване на метаболизма. Разбира се канелата би дала положителни резултати, ако се добавя към здравословни закуски, ястия и напитки.
  • Розмаринът е една от най-добрите билки за пациенти, които страдат от метаболитен синдром. Една от активните съставки в него е карнозолът, която понижава оксидативния стрес и по този начин намалява възпалението в организма, което е отговорно за появата на редица заболявания. Може да консумирате розмарин под формата на отвара или да го добавяте към ястия.
  • Както листата, така и семената на копъра имат доказани здравословни ползи при пациенти страдащи от диабет или такива, които са изложени на риск. Анетолът е една от съставките на билката, която има силни противовъзпалителни действия. Ето защо добавяйте от него към ястията и салатите.
  • Кимионът е подправка, която е от семейството на магданоза. Добавяйте щедро от него към ястията, тъй като по естествен начин понижава нивата на кръвната захар и холестерола.
  • Риганът успешно овладява повишения оксидативен стрес в условия на висока кръвна захар, неутрализирайки свободните радикали. На по-късен етап риганът оказва благоприятен ефект и върху кръвната захар, предпазвайки от увреждане важни органи като бъбреците, ретината на окото и др.
  • Листа от боровинки, изсушени, събирани през май и юни. Една супена лъжица от листата се залива с водна чаша гореща вода. 3-4 пъти дневно се пие по половин водна чаша.
  • Сок от свежи горски ягоди. Взимат се по 4-5 супени лъжици дневно. Могат да се използват и сушени горски ягоди или листата им – около една супена лъжица от тях се заливат с водна чаша гореща вода. Прецежда се и се пие по 3-4 водни чаши дневно.
  • 100 грама овесени зърна се заливат с 3 водни чаши гореща вода. След като водата изстине, настойката се пие 3-4 пъти дневно по половин чаша преди ядене.
  • Десет лаврови листа се заливат с 3 чаши кипяща вода и престояват 2-3 часа. Пие се по половин чаша 3 пъти дневно.

Билките, които имат способността да понижават кръвната захар, увеличават ефекта си, като се съчетаят с други, които сами по себе си нямат такова действие.

  • Смесват се по 20 грама листа от боровинки, корени от глухарче, листа от коприва. Заливат се с една и половина водни чаши гореща вода. Настойката се прецежда и се приема по половин чаша по 3 пъти дневно преди ядене.
  • Смесват се по 20 грама листа от боровинки, листа от коприва, листа от черен бъз. Добавя се гореща вода до 150 милилитра, която се пие на ня колко пъти за един ден.
  • Смесват се по 25 грама листа от боровинки и корен от репей. Заливат се със 100 грама гореща вода. След като изстине, настойката се при¬ема по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно преди ядене.