Дизентерия

Заболяването се причинява от дизентерийната амеба чрез поглъщане. При него пациентът се заразява с малка форма на дизентерийна амеба, която става голяма след прекарана настинка или простудно заболяване. По време на растежа на бактерията тя живее в чревната кухина, а след това се премества при чревните власинки. Когато заболяването протича в остра форма, има вероятност тя да се засели в черния дроб или в мозъка. 

Голяма част от бактериите не се разрушават от действието на стомашния сок и попадат в дебелото черво, където възпаляват лигавицата. Поразената чревна лигавица се покрива с гнойни налепи, а някъде се образуват и гнойни язви с голяма дълбочина и остри ръбове. Отделя се много чревна слуз и се засилва чревната перисталтика, в резултат на което често се появява чревен спазъм.

Минималната доза за заразяване е 100 микробни клетки, а за Sh. dysenteriae – 10. Входна врата е устата. Част от бактериите загиват в стомаха под действието на стомашния сок. Преживелите шигели достигат крайните отдели на тънките черва, размножават се в лумена и се придвижват към колона. Проникват в епителните клетки на дебелото черво, където се размножават, продуцират токсини и причиняват деструкция на клетките. Най-изразени промени се наблюдават в колон сигмоидеум и ректум. Възпалителният процес може да бъде катарален, катарално-фибринозен, ерозивен или язвен. Установяват се дистрофични промени в нервния апарат на червата.

Заболеваемостта е най-висока при деца на възраст от 1 до 3 години. Шигелозата има лятно-есенна сезонност. Възникват спорадични заболявания, семейни взривове и по-големи епидемии – най-чести са водните епидемии. Заболяването е свързано с лоша лична хигиена, ниска санитарна култура и санитарно-хигиенно благоустройство – канализация и водоснабдяване.

Дизентерия при децата протича тежко. Загубата на телесни течности може да причини мускулни гърчове и влошаване на състоянието на детето. При такива случаи веднага трябва да се потърси лекарска помощ.

Нормално болестта отминава за период от около 4-5 дни. Протича в три форми – лека, средно тежка и тежка.

Причини

Причинява се от дизентерийна амеба. Човек се заразява с нея чрез поглъщане. При заразяване с дизентерийна амеба човек се заразява с малката форма. Тя прераства в голяма вследствие простуда или настинка. Преди преминаването си в голяма форма тя живее в чревните кухини, а след „прерастването си“ тя се премества при чревните власинки, където продължава да се храни с бактерии. В голямата си форма причинява диария, повръщане и стомашно чревни спазми. В острата си форма тя може да се засели в мозъка или черния дроб на човек.

Симптоми:

Инкубационният период на болестта е от един ден до една седмица. Заболяването има остро начало, започва с втрисане и покачване на температурата до 38-40°С. Оплакванията са главоболие и тежка отпадналост, силни коремни коликообразни болки. В повечето случаи се появяват гадене и повръщане. Диарията е най-характерният симптом на дизентерията. Болният има чести и остри позиви за дефекация. Изхожданията са не само чести, но и съпроводени със силни болки.

В началото фекалиите са обилни, воднисти, примесени с кръв, слуз и гной. По-късно болните могат да изхождат само кръв, слуз и гной – т. нар. “дизентерийна храчка”. Болките в корема отначало са около пъпа или дифузни, но скоро се локализират в лявата коремна половина. В следващите часове придобиват характер на тенезми – болезнени, непродуктивни позиви за дефекация.

Болните имат бледа кожа, сух обложен език, ускорен пулс, усилена и шумна перисталтика, при палпация на корема се установява спастично свит и болезнен колон сигмоидеум. Разгарът на болестта е 4-5 дни. Възстановяването е бързо. При тежката форма има изразена интоксикация, силна отпадналост до прострация, хипертермия, тежък диариен синдром, дехидратация, хиповолемия, метаболитна ацидоза.

При кърмачета може да настъпи: пареза на червата до паралитичен илеус, инвагинация, пролапс на лигавицата на ректума, хемолитико-уремичен синдром (ХУС). При възрастни – остра бъбречна недостатъчност, паралитичен илеус, шок, чревна перфорация.

Диагностициране

Диагнозата на заболяването се поставя като се направят микробиологични изследвания, които да докажат наличието на причинител. Бактерията се изолира с посявка на фецес върху диференцирана и селективна среда. Веднага след това се взима фекална проба, защото бактериите загиват бързо заради гнилостните процеси във фецеса. След това се правят и серологични изследвания. 

Лечение:

По време на лечението се прилагат спазмолитици, антипиретици и лекарства против диария. Препоръчва се по време на лечението режим на легло и спазване на диета. След като пациентът бъде излекуван се препоръчва повишаване на здравната култура и контрол на хигиената в бита.

В остър стадий се препоръчва постелен режим. При тежки форми болните се хоспитализират.

• Етиологично лечение. Прилагат се квинолони (Ciprofloxacin, Nelidix), Amikacin, цефалоспорини ІІІ генерация, котримоксазол. Лечението продължава 5-7 дни. При нужда се провежда и втори курс.
• Патогенетично лечение. Извършва се корекция на настъпилите водно-електролитните нарушения, на метаболитната ацидоза. Използва се разтвор на Phillips, а също и изотонични солеви разтвори за венозно приложение – 0.9% NaCl, Ringer, Hartmann, Daroww, Ser. Glucosae и др.
• Симптоматично лечение. Прилагат се антипиретици, спазмолитици, антидиарийни средства.

Хранителен режим

Диетата е изключително важна за облекчаване на симптоми на дизентерия. Препоръчва се консумацията на:

• чай и оризова вода,
• морковено пюре и
• пасирани зеленчукови супи
• сухари
• бисквити
• картофено пюре
• при кърмачета се препоръчва майчина кърма, лечебни хуманизирани млека.

Преминаването към обичайното хранене трябва да става постепенно и умерено. Пържените, мазните, лютите, горчивите и солените храни дразнят допълнително стомаха, затова трябва да се избягват.

​Лечение по Дънов

До идването на лекаря болният трябва да се изолира в отделна стая. Добре е да му се постави коремен компрес, натопен в топла вода (35°С), смесена наполовина с оцет, или в топла отварка от трина. Държи се 2—3 часа с грейка на корема. С него болният може да ходи из стаята и по нужда. След всяко изхождане областта на ануса да се измива хубаво и след изсушаване да се намазва с вазелин.

Вечер преди лягане се прави парна баня на седалището — счуква се 1 глава чесън и се разбърква в чаша винен оцет. Същевременно се нагорещява силно тухла и се поставя на дъното на едно гърне, след което се полива с размесения оцет. Болният сяда на гърнето и се увива с едно одеяло през кръста и така седи, докато парата хубаво нагрее седалището. Добре е след това да му се направи и сухо увиване за по-добро изпотяване, последвано след препотяването от коремен компрес. Държи се цяла нощ или докато се стопли силно и се сменя с друг.

При колики да се поставят парни компреси на корема, а при болки в ануса да се седи на пара, като анусът често се измива със студена вода и се намазва с вазелин. Ако диарията продължава се прави клизма от 2 белтъка, взети от пресни яйца и разбити на пяна с 2 чаени лъжички топла вода (клизмата се прави с тулумбичка за детски клизми). Ако има нужда, клизмата се повтаря и на другия ден и може да се потрети.

Вътрешно. На възрастни се дава да пият една от следните отварки:

• Лимон с канела — 1 чаша вода, 1 лимон, нарязан на 8 парчета, канела (дарчин) 1 кора и лята захар 5 бучки се варят 15—20 минути. Пие се по 3 кафени чашки на ден.
• От корените на киселец — 3 супени лъжици корени се варят 1/2 час в 500 г вода. Пие се 3 пъти на ден преди ядене по 1 винена чашка.
• От корените на къпина или малина — 4 супени лъжици корени се варят в 1 л вода, докато остане наполовина. Пие се както по-горната отварка.
• От подъбиче с планински очиболец — по 1 супена лъжица от двете билки с корените в 1/2 л вода се вари 15 минути. Пие се, както по-горната. Или:
• От дъбова кора — пие се, както по-горната. Или:
• От жълт кантарион — пие се, както по-горната.

За по-малки деца освен тези отварки може да се използват и следните:

• Белтък от кокоше яйце, разбит с малко топла вода. Пие се 3 пъти на ден преди ядене по 1 кафена чашка.
• Вино с канела — в 1 чаша домашно вино се слагат 1—2 пръчки канела с 1 чаена лъжичка мед и се оставят на огъня да се варят 10 минути. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1/2—1 супена лъжица.
• От дренки — 4 супени лъжици дренки със (без) облистени млади стебла в 1 л вода се варят, докато остане наполовина. Пие се 3 пъти дневно преди ядене по 1 кафена чашка.
• От черни боровинки — 2 супени лъжици в 1/2 л вода се варят 10—15 минути. Пие се по 1—2 кафени чашки, както по-горната.
• От семето на широколистен живовляк — 1 чаена лъжичка семе в 250 г вода се вари 10 минути. Пие се по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден преди ядене.
• Мляко, сварено с копър — 10 г семе се вари в 1/2 л мляко 25 минути. Пие се 3 пъти на ден преди ядене по 1 кафена чашка.

Диета. Болният се оставя на пълен глад 5—6 часа, като му се дава повече чай или оризова вода, а може и ситно настъргани ябълки на каша без парченца в нея. След това може да му се дават в продължение на 3—4 дни белтък от кокоше яйце, разбит с малко топла вода, отварка от салеп (1/2 кг прах от изсушена грудка в 500 г вода се вари 5 минути, при което се образува лигаво течно желе), овесено мляко, чай от ябълки, отварка от ориз, малко кисело мляко без каймак и захар, по 1—2 варени картофа с малко сол и 10—15 капки лимон. След като изпражненията станат нормални, се дават гъсти брашнени супи, а по-късно каша от овесени ядки, грис, ориз, пюре от картофи и моркови. Много полезен е и компотът от черни боровинки, протрити през сито.

Жаждата да се утолява с гореща преварена вода или разредени плодови сокове.

Билколечение

• Билкова смес при диария и дизентерия – в 500 милилитра вода се добавят по 2 стръка от билките подъбиче и огниче. Варят се 15 минутки и отварата се сваля от котлона. След като изстине се прецежда. Приема се преди консумирането на храна, по кафяна чашка 3 пъти на ден.
• Билкова смес срещу дизентерия – смесва се щипка липов цвят със стрък гръцка коприва, 3 клонки от къпина и 4 стръка риган. Тези билки се заливат с 1 литър вода и се варят на тих огън за 15 минутки. Докато е още топла отварата се прецежда. Пие се по 4 пъти на ден, само по супена лъжица. Да се взима топла. Тази билкова отвара може да се дава и на деца при борбата с диарията.
• Половин чаена лъжичка черен или зелен чай се изсипват във вода. Оставете водата да кипне и оставете чая под капак. Прецедете. За да спрете дизентерията, пийте 2 пъти през деня.
• Чаена лъжичка картофено нишесте, разтворено в половин литър студена преварена вода върши добра работа при дизентерия. Разбърква се добре и се пие на един дъх. Помага бързо.
• В народната медицина боровинките се използват като средство за лечение на дизентерия под формата на отвара от сушени плодове. Шепа сушени боровинки се варят 20 минути, прецеждат се и количеството отвара се изпива за деня.
• Супена лъжица къпинови листа се заливат с чаша вряща вода. Оставя се на слаб огън за 5 мин. после престояват 30-40 минути, прецеждате. Вземайте 2-3 пъти на ден. Дозировка: 0,5-1 чаши.
• Алое – гел се приема през устата при дизентерия. Супена лъжица алое половин час преди хранене 2-3 пъти на ден е отлично средство.
• Приемането на отвара от дъбова кора се прилага при възпаление на стомашно-чревния тракт, диария, дизентерия. Дъбовите кори се заливат с 0,5 литра студена вода, оставете за 8 часа и прецедете. Пийте на глътки през целия ден. Не се препоръчва за деца.
• Пресен сок и плодове на офика се използват за лечение на дизентерия – 100 грама плодове се приемат три пъти на ден половин час преди хранене.
• При проблеми на стомашно-чревния пресни боровинки – 50-100 грама се изяждат на гладно. Дозата може да бъде разделена на 2 приема.
• Плодовете на черешата се използва за гастрит, колит, дизентерия, диария. Една супена. лъжица плодове изсипвате в една чаша вода и се вари в продължение на 5 минути. Престояват 2 часа. Пийте една четвърт чаша 2-3 пъти на ден.

Профилактика:

Неспецифичната профилактика включва повишаване на здравната култура на населението, контрол върху хигиената на общественото хранене, санитарен контрол на водоизточниците. Болните се изолират, може и в дома до клинично оздравяване и получаване на 2 отрицателни резултата от микробиологичното изследване на анален секрет. При лица от рискови групи (деца от предучилищна възраст, работещи в заведения за обществено хранене) изолацията се удължава с още 3 дни и отново се изследват 2 пъти (общо 4 пъти). Останалите заразоносители се изолират за още 1 седмица и до получаване на 2 отрицателни резултата. Преболедувалите лица от рискови групи се диспансеризират за 3 месеца, като през първия се изследват 2 пъти през 15 дни, а през втория и третия по веднъж. Всички контактни се наблюдават за 7 дни. Тези от рисковите групи задължително се изследват микробиологично, като до получаване на резултата се сперат от детски заведения и от работа. Извършва се дезинфекция на бельо, лични принадлежности, кърпи, съдове за хранене и др.