Дископатия

Гръбначният ни стълб е изграден от прешлени, подредени един над друг, свързани посредством хрущялни, плоски и здрави съединителнотъканни връзки, образувайки гръбначен канал, в който е разположен гръбначният мозък. Те са изградени от тяло, дъга и израстъци на дъгата. Тялото е най-масивната част на прешлена. Вътрешността му е изградена от гъбесто вещество, а външната част е покрита с тънък слой компактно вещество. Отгоре-надолу прешлените стават все по-големи. Хрущялните дискове, които са разположени между телата на прешлените, играят ролята на "ресьори" и при натиск променят дебелината си, като по този начин осигуряват слабо разместване на прешлените. Те представляват плоски кръгли капсули. Външната им част е изграденa от фиброзна мембрана (annulus fibrosus), която огражда желеподобното вещество във вътрешността на диска (nucleus pulposus).

С напредване на възрастта междупрешленните дискове, които реално поемат тежестта, се дехидратират и фиброзната мембрана губи еластичността си. Намаляването височината на хрущялните дискове и загубата на амортисионните свойства, е свързано с появата на патологични изменения - най-често това е дископатия или т. нар. остеохондроза.

Дископатията, както и дисковата херния, наблюдаващи се най-често в шийната и лумбалната област на гръбначния стълб, заемат най-голям процент от заболяванията на периферната нервна система. Наблюдава се дегенерация на хрущялния диск под влияние на външни пренатоварвания и възрастови изменения, появява се силна болка в областта на кръста, която се разпространява към долните крайници.

Причини:

Причините за развитие на дископатия са доста разнородни, но в основата стои нецелесъобразният начин на живот, съчетан със стреса от интензивното ежедневие.

• Неправилна поза през работния ден;
• Чести микротравми;
• Нарушено психично равновесие;
• Неправилен двигателен режим;
• Небалансирано хранене;
• Наднормено тегло;
• Хълбочинно изместване;
• Генетична предразположеност.

Важна роля в патологичните изменения имат и често повтарящи се стресови ситуации или шокови изживявания, които рефлектират в координацията между централната нервна система и мускулатурата на тялото.

Увреждането на дисковете е комплексно и за него допринасят както тежки травми, така и хронични микротравми, особено при неергономичен начин на работа, наличието на тежка физическа активност. Със сигурност процесите, съпровождащи хода на стареенето оказват своята роля, като особено място заема тук намаляването на водното съдържание на диска. Това води до ограничаване на неговия еластицитет, невъзможност за поемане на натиска върху гръбначния стълб. Отделно атеросклеротичните изменения на съдовете влошават снабдяването на тъканите с кислород и важни нутриенти.

Друг момент са промените в колагенната структура периферната част на диска, водещи до нарушаване на неговата цялост и опорочаване на опорната функция. Стига се до стесняване на разстоянието между съседните прешлени, променя се тонуса на околните мускули и разтегливостта на лигаментите, смущава се механиката на фините стави между израстъците на отделните прешлени и настпъват вторични усложнения.

За рискови фактори, свързани с дегенеративните изменения на дисковете, се сочат още тютюнопушенето, на което се отдава дехидратиращ оргазнизма ефект, както и затлъстяването, свързано с оказването на интензивен механичен стрес върху гръбнака. Генетичният терен определя дали и в каква възраст ще настъпят дегенеративни изменения и с каква изява.

Усложнения:

Причината за болковия синдром може да се крие в самия диск. При разкъсвания на annulus fibrosus през него преминават субстанции от сърцевината и се дразнят чисто химично нервните коренчета. Също така отделни провъзпалителни вещества допълнително оказават подобен ефект. Отделно място заемат провокираните вторично изменения в гръбначния стълб, провокиращи компресия върху коренчета на нерви, при което към болката обикновено е налице и мускулна слабост, хипотрофия на мускулите, парези, изтръпвания, мравучкания или други белези на сензомоторен дефицит. По-рядко се оказва натиск върху самия гръбначен мозък, вследствие придобита спинална стеноза (стеснение на канала) с евентуална съпровождаща неврологична симптоматика, включително загуба на контрол над тазови резервоари и импотенция. Смущения от засягането на вегетативната нервна система същи не са изключени.

Такива вторични изменения са:

• остеоартит на междупрешленните стави - резултат от износването на ставния хрущял в междупрешленните стави. В случая това е провокирано от промените в разстоянието между отделните прешлени, което променя отношението на ставните повърхности една към друга, както и механиката на самата става. Това е считано и за една от причините за появата на остеофити или шипове.
• дискова херния – състояние на протрузия на вътрешната субстанция на диска през разкъсания annulus fibrosus. Към нарушаване целостта на последния предразполагат дегенеративните изменения и извършването на резки движения или повдигането на тежест, повишаващи налагянето върху определени точки от диска. Хернията може да възникне от различни страни, най-често задно-странично, в поясната област на нивото между последните два лумбални прешлена и/или последния лумбален и кръстцовата кост. Характеризира се с болка в кръста от непосредственото дразнене на околни структури като мозъчни обвивки, лигаменти, стави и т.н. Притискането на коренчетата е свързано със болка, разпространяваща се по хода на самия нерв.
• спинална стеноза – представлява стеснение на канала на гръбначния стълб, което води до компресия на разположения в него мозък и излизащите от него нерви. Спиналната стеноза може да бъде резултат от хипертрофия на лигаментите, наличието на задни остеофити, дискови херния и др.

Симптоми:

• Различна по интензивност болка, намираща се в зоната, близка до увредения интервертебрален диск.
• Изтръпване или мускулни спазми в засегнатата зона на гръбначния стълб.
• Комбинация от предишните две, което вече е свързано с нарушено кръвообръщение, можещо да предизвика и дразнене на корените на гръбначномозъчните нерви. Това води до чувство за изтръпване и мускулна слабост по хода на засегнатия нерв.

Макар и на теория да е възможно засягането на всеки един участък от гръбначния стълб, то в практиката обикновено се сблъскваме с поражения в шийната и поясната област. Засегнатите дискове могат и да не предизвикват никаква клинична изява. Когато такава е налице, тя се изразява в болка. Измененията в лумбалния регион са свързани с оплаквания от болка в поясната част на гърба, в областта на седалището и дори бедрата. При ангажиране на шийните междупрешленни дискове оплакванията се локализират в областта на врата, понякога и на ръката.

Болката се провокира от движения като навеждане, протягане, извиване и др. Първоначалната изява може да е бъде остра, във връзка с травма или рязко движение, или да се прояви бавно, прогресивно, без явна провокация. Развива се скованост, ограничават се двигателните възможности.

Диагностициране:

Към диагнозата на дегенеративните изменения на гръбначния стълб насочва типичната болкова симптоматика, подкрепена от данните за хронична микротравматизация или остра такава, наличието на съпровождащи ревматологични заболявания и др. Допълнително голяма стойност има находката при обективния преглед и установяване на нарушения от сетивно и моторно естество, влошаване на рефлексна дейност и др.

Образните изследвания са неизменна част от диагностиката, като своя принос намират както рентгенографията и компютърната томография, така и изключително ценния в тази насока ядрено магнитен резонанс. При нужда се изследва състоянието на нервите с помощта на електромиография. До миелографията се прибягва по-рядко.

Лечение:

Лечението се оказва нелека задача, включваща серия от методи с комплексен характер. Важно е да се запомни, че това лечение е строго индивидуално, като различните пациенти реагират по различен начин на прилаганите методи. 

Медикаментозно лечение:

• Нестероидни противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти – ибупрофен, диклофенак, индометацин, нимезулид, норамидопирин и други в състава на таблетки, капсули, кремове и гелове.
• Стероидни противовъзпалителни – перорални форми на преднизон и метилпреднизолон
• Епидурални инжекции с кортикостероид

Консервативното лечение включва:

• Почивка на легло с леко намаляване на рисковата двигателна активност
• Физиотерапия и рехабилитация ( кинезитерапия ), мануална терапия
• Контрол на теглото към нормални стойности
• Лазертерапия
• Пролотерапия – инжектиране на глюкоза, декстроза, тромбоцитна плазма, костен мозък или мастна тъкан в засегнатата зона

Лечението на дегенеративните изменения на дисковете и свързаните с него усложнения започват консервативно с помощта на нестероидни противовъзпалителни средства или кортикостероиди. Към това се прибавят режим на покой и подходящ матрак за спане.

Особено място в терапията на дископатията и изобщо на дегенеративните заболявания на гръбначния стълб заема физикалната терапия. С помощта на специфични двигателни упражнения, масажи и други прийоми се постига задоволителен контрол над болката, ограничаване на сковаността и разширяване на кръга от движения, усвояват се подходи за правилно движение и поддържане на позата, които да минимизират наличните оплаквания.

Масажът заема централно място в лечебния план на пациенти, страдащи от дископатия. Комбинацията от различни масажни техники, както и броят на процедурите зависи изцяло от патологичното състояние на организма. Масажът има за цел да премахне микроразместванията на прешлените и да подобри предаването на нервните импулси от гръбначния мозък към вътрешните органи. Освен това той подобрява кръвообращението и лимфообръщението, както и обмяната на веществата. Възстановява се тонусът на отпуснатата мускулатура и се увеличава отделянето на токсични вещества от организма.

Допълнителна роля играе и ергономичността на работното място. Често се използват ортопедични колани, които помагат да се поддържа правилна стойка, за да се намали натягането върху прешлените и съответно дисковете. 

При невъзможност за овладяване на клиничната картина с консервативен подход и наличие на съпровождащи сериозни усложнения, се преминава към оперативен метод на лечение.

Превенция

В много случаи човек сам „насила“ ускорява изхабяването на гръбначния си стълб и конкретно междупрешленните дискове. 

• При цялото напрежение, което те изпитват, често се натоварват и с много излишни килограми –  близо 15 % от пълнолетните българи са със затлъстяване, а сред децата е още по-зле. Лекарите съветват да се премине към здравословно хранене за укрепване на костите с употребата на витамините К, и С, калций, желязо, магнезий.
• Тук добавяме и гръбначните изкривявания – статистиката сочи, че някаква форма на гръбначно изкривяване има всяко четвърто дете у нас, но родителите не забелязват. Изкривяванията водят до неравномерен натиск и съсредоточване на напрежението в определена зона, като има натоварване и на мускули.
• Правилната стойка също е от значение и може „да се изработи“: при седнало на пода трябва да са целите стъпала, а кръстът и гърбът – изправени; екранът на компютъра да е на нивото на очите, лактите да са под 90-градусов ъгъл.
• Трябва да се работи и за заздравяване на основната мускулатура – на гърба и корема.

Билколечение

Подходяща рецепта за облекчаване и лечение на дископатията включва:

• 3 скилидки чесън
• 1 супена лъжица сода за хляб
• 1 супена лъжица чист етилов алкохол
• 1 супена лъжица натурален зехтин

Всички съставки се смесват и се поставят върху марля, която се налага върху засегнатата зона на гръбначния стълб. Остава се да престои през нощта (или поне няколко часа). Процедурата се повтаря три дни, като всеки път се прави нова смес.

• Пригответе гъста каша от хума и вода. Поставете кашата върху марля и наложете върху болното място, като отгоре покриете с вълнен плат или шал. Оставете компреса да престои 3 часа. Прилагайте компрес от хума сутрин и вечер, в продължение на една седмица, като при всяка процедура приготвяте нова смес.
• Настъргва се половин чаена чаша домашен сапун и се смесва с 1 супена лъжица силна ракия, 1 белтък и 1 супена лъжица олио. Разбърква се добре и сместа се налага върху засегнатата област, покрива се с вестник и върху него вълнен плат или шал. Държи се поне 2 дни.

Рецепти на Ванга:

• Направете смес от два белтъка, счукана стара керемида, чаена лъжица счукан бял тамян и една малка чашка гроздова ракия. Пригответе си вълнено парче плат и го намажете обилно със сместа. Пластирът трябва да остане върху кръста, докато падне сам. Лекът е изпитан и доказано действа, споделят изпробвали я.
• А болката може да се премахне много лесно, смята Ванга. Налагайте на кръста си лапа от прополис. Дръжте я 30-40 минути. Курсът на лечение е един месец. След прекъсване пак повторете лечението. Когато болката премине, непременно правете упражнения за разтягане. 

Според прочутия билкар Петър Димков има три билки, които лекуват дископатиите и дисковата херния:

• Използват се цъфтящите стръкове на червен кантарион, които трябва да бъдат отрязани на около 15-20 см от върха. С приготвената от тях смес трябва да се налага кръста веднъж дневно, по възможност вечер преди лягане.
• Мумиото е средство, известно като чудотворен балсам, придобит от скалите. Намира се в труднодостъпни за човека скали, в пещери и висящи висулки… Мумиото е билка, която се приема вътрешно, но в случая се ползва външно под формата на компрес.
• Шведската горчивка е може би най-полезната билка за компреси, защото има силно и трайно успокояващо действие. Тя се накисва в 700 грама ракия или спирт, след което трябва да престои на топло 14-20 дни. След 20 тия ден се прецежда и е сместа е готова за употреба.

Петър Дънов дава следната рецепта:

• Два часа след ядене се взема по 1 супена лъжица от следната смес: 500 гр. чист пчелен мед, 20 зелени листа от индрише и 20 ядки от кайсии, счукани в дървен хаван на кашица, 4 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени с корите, но без семките, и по 12 гр. обикновена валерианова тинктура и тинктура от глогов цвят с 1 чаена лъжичка канела на прах.