Дисомния

Дисомнията е смущение в цикъла на съня – прекъсват се часовете сън и от там качеството на съня. Дисомнията включва широка редица условия, които създават дисбаланса на спокойния сън. Дисомнията е общ термин, който се отнася до всяко нарушение на съня, или каквото и да е състояние, което засяга способността на човек да заспи или да остане заспал през целия цикъл. Терминът също така се отнася до всяко състояние, което причинява прекалено много часове сън. Някои случаи при нарушения на съня са временни, но много хора изпитват хронична дисомния.

Проблемите със съня включват:

• Проблеми с размера на съня – твърде малко или твърде много;
• Лошото качество на съня води до чувство на умора, въпреки получаването на достатъчен брой часове;
• Проблеми със заспиването;
• Неспособност да се спи през цялата нощ;
• Събуждане твърде рано сутринта;
• Проблеми с графиците за времето на заспиване.

Видове

Дисомниите могат да бъдат категоризирани в зависимост от вида на сънните проблеми. Някои проблеми със съня са външни, което означава, че те са причинени от външни условия, докато други са имат медицински причини. Нарушенията на съня могат да са и с неизвестна причина.
Безсънието е може би най-добре познатото нарушение на съня. Безсънието включва проблеми със съня, които пречат на способността да се заспи, да останете заспали и да постигнете оптималното качество на съня. Видове безсъние включват:

• Свързани със стреса;
• Заспиване без проблеми, но будене през нощта;
• Неспособност да се заспи отново, след пробуждане; 
• Фатална фамилна инсомния е генетично заболяване, което засяга малък брой хора. Това е хронично тежко безсъние, което може да доведе до смърт.

Хъркането и сънна апнея са дисомнии. Недостатъчното постъпление на въздух е причина за нарушенията в съня – буденето, задъхването и т.н. 

Сънната апнея се дефинира като прекъсване на дишането по време на сън, което превишава условно приетата продължителност от 10 сек. Хипопнеята е по-кратък период на нарушена вентилация, с кислородна десатурация от около 50%. Пет апнеи, или 10 апнея-хипопнея комбинации за час по време на съня, са достатъчни за диагностициране на синдром на сънна апнея. Средно тези епизоди са в продължение на 30-40 сек., но се смята за патологично в период от 10 сек. До 3 мин.

Дефинират се три вида сънна апнея: обструктивна, централна, смесена.

• Централната апнея е резултат от функционална незрялост на мозъчната мрежа от респираторни неврони. Централната сънна апнея често е преходна в ранните срокове след раждането или при недоносени. Усложненията са редки и необичайни. Обструктивната апнея се характеризира с енергични напъни от гърдите или диафрагмата за преодоляване на хипофариенгеално- глотисната обструкция.
• Смесената сънна апнея комбинира елементи от централната и обструктивна апнея. Всяка апнея-хипопнея фаза се съпровожда с краткосрочно дразнене за възстановяване на оксигенацията и тези микровъзбудни моменти се наблюдават около 200-300 пъти през нощта, водейки до сериозно фрагментиране и депривация на съня.
• Обструктивната сънна апнея може да се представи с оплаквания от дневна умора или невнимание. При децата може да доведе до забавяне на израстването, което да наподобява симптомите на "задръжка в развитието", вероятно в резултат на недостиг на секрецията на растежен хормон по време на фрагментацията на съня.

Анамнезата на съня е важна за дефиниране на "спирането" или нерегулираното дишане, хъркането или дишането с уста по време на нощния сън. При прохождащи и малки деца, обструктивната сънна апнея често е резултат от уголемени тонзили или аденоидни вегетации, по-рядко на затлъстяване. Вродени малформации на устата, небцето и орофаринкса също е предиспозиция към заболяването. Лечението често включва оперативни намеси за намаляване на тонзилите, отстраняване на аденоидните вегетации.

Нарколепсията е дисомния само на REM съня. Етиологията на това състояние е непозната, но генетичните фактори изглеждат вероятни. Първите симптоми на нарколепсия като дневна сънливост, нпреодолими сънни атаки най-често се проявяват по време на пубертета или около 20 год. възраст. Полисомнографски изследвания валидизират диагнозата и при деца, които имат симптомите преди 13 год. възраст. Установено е също намаляване латентността на REM фазата след заспиване както и по- висока склонност за REM- заспивания при потомството на нарколептични пациенти, като потенциални ранни индикатори на заболяването при тази високо рискова група.

При синдрома на пълно издишане, се наблюдават патогномонични симптоми като:

• ексцесивна дневна сънливост с непреодолими сънни атаки.
• катаплексия, характеризираща се с остра загуба на билатерален периферен мускулен тонус
• хипнагогни халюцинации
• парализа на съня при сънната атака

Сънните атаки са пристъпи на REM сън, появяващи се в будно състояние, в продължение на 20 до 40 минути. След този епизод, хората се чувстват освежени. След 2-3 часа по- късно, отново може да се наблюдава такова състояние, в резултат на нов епизод на REM сън. Остро, непредсказуемо заспиване, в резултат на пристъп на катаплексия, с инхибиция на мускулния тонус, се наблюдава нормално във фазата на REM съня. При катаплексията загубата на тонус е в състояние на будност и не е асоциирано с други съпътстващи характеристики на REM съня. Съзнанието и паметта обикновено са без промяна. Пристъпите на катаплексия рядко продължават повече от няколко минути и завършват с пълно и бързо възстановяване. Тяхната честота е от няколко пъти в годината до много пъти в деня. Хипнагогните халюцинации и сънната парализа също се наблюдават като компоненти на REM съня при събуждане, обикновено в леглото или при заспиване.

Веднъж появила се, нарколепсията продължава през целия живот, дори когато катаплексията, хипнагогните халюцинации и сънната парализа намаляват честотата си в различни периоди от време. Окончателната диагноза се поставя при изследване с полисомнография за доказване на прехода от състояние на будност в REM сън. Лечението е насочено към симптоматиката и би трябвало да е индивидуализирано в зависимост от честотата и специфичните симптоми. Пациентите трябва да спазват строг режим на часове за лягане и ставане от леглото, разписание за дремки по 20-30 мин, два-три пъти дневно. Училищните и работните планове трябва да бъдат съобразени с повишените нужди от сън на тези пациенти. Важна е психосоциалната подкрепа, включването на такива хора в групи за самопомощ. Много често стимулантите се използват за лечение на ексцесивната дневна сънливост. Използват се също трициклични антидепресанти за лечение на катаплексията.

Причини:

Множество фактори могат да се включат в дисомнията - темперамент, хранене, психичен дискомфорт, алергии към млякото, семейни конфликти, майчина психопатология и др. Важно е също да се разпознаят културални или семейни традиции, които пораждат промени в навиците на съня. Връзките родител-дете, по време на часовете за лягане също могат да бъдат показателни. Например деца, които заспиват извън кошарата си, често са склонни по време на нощно събуждане да изискват същия ритуал на приспиване след като са се събудили. Обратно, децата които си заспиват в кошарата, също заспиват сами, по време на нощно събуждане.

Някои разстройства на съня се появяват, когато човек се занимава с нещо, което пречи на циклите на съня  като:

• Прекомерната употреба на алкохол;
• Лекарства;
• Работа на смени. 

Лечението на този тип дисомнията е свързано с промени в начина на живот, разработване на по-добри навици за съня и когнитивно-поведенческа терапия.

Двигателни нарушения. Сънят може да бъде нарушен от неволни движения, които се случват през цялата нощ. В някои случаи, движенията пречат на способността за заспиване. Двигателните разстройства, които могат да нарушат съня включват:

• Периодично разстройство на движението на крайниците;
• Сомнамбулизъм;
• Потрепване или изтръпване на крайник по време на сън; 
• Бруксизъм.

Циркадни проблеми. Всеки човек има вътрешен часовник, който определя неговия "сън-събуждане" график. Това се нарича "циркаден ритъм." Когато циркадния ритъм се нарушава, качеството, размера или продължителността на съня могат да бъдат засегнати. Циркадните проблеми включват:

• Синдром на забавена фаза на съня, в която човек заспива много късно през нощта и се събужда много късно на другия ден след обяд. 
• Заспиване преди залез и събуждане преди изгрев. 
• REM разстройство засяга бързата фаза, което води до не пълно почиване на тялото в най-дълбоката фаза на съня.

Прекалено много сън. Необходимостта от прекомерен сън е точно толкова обезпокоителна като неспособността да се получи достатъчно сън. Този проблем има неврологичен характер или причината не е ясна: 

• Нарколепсията е неврологично заболяване, което причинява на засегнатите индивиди периодични епизоди на заспиване без предупреждение, един вид припадне по всяко време на денонощието. 
• Хиперсомнията е нарушение на съня, която се характеризира с необходимостта от прекомерен сън, независимо от качествения сън през нощта.

Изтръпване на ръцете по време на сън. На всички ни се е случвало да се събудим с изтръпнали ръце – онова т. нар. мравучкане. В повечето случаи това се получава от неправилно положение на ръката (ръцете) – притиснали сте ги и кръвообръщението е нарушено, и така ги чувствате вцепенени. 
Но, има и някои причини, които си имат медицински причинител и това трябва да се отхвърли или потвърди от лекар и да се назначат нужните медикаменти за пълно възстановяване. Ако забележите тежки симптоми или ако симптомите продължават, може да се дължи на:

• Лоша циркулация: Това е вероятно най-честата причина, поради която ръцете ви изтръпват докато спите и обикновено може да се облекчи със промяна на спалните позиции.
• Диабет: дланите, ръцете и краката изтръпват при диабет докато спите, а и в будно състояние се случва това.
• Синдром на карпатния тунел: това е състояние на нерв на китката, което причинява мравучкането и обикновено това може да бъде по изразено рано сутрин.
• Артрит или хирургична интервенция на ръката: Тези състояния могат да доведат до това, когато нервите са възпалени или увредени.

Нарушения на съня в резултат на промени в циркадния ритъм. Продължителни епизоди на сънна депривация, както и нерегулирана сънна хигиена неизбежно водят до синдром на отлагане фазата на заспиване. Юношите започват да остават будни до по-късно и по-късно през нощта, често спят по 6 до 7 часа през седмицата. За да възстановят загубения сън, те спят много повече часове по време на уикенда. И така период на кратък сън се последва от нерегулиран период на продължителен сън, което сериозно разстройва биологичния часовник. Това може да бъде толерирано от организма само за кратък период от време.

Лечение:

Дисомнията има много форми и лечението зависи от причината на нарушенията на съня. Когато дисомнията последователно пречи на качеството ви на живот, е хубаво да се обърнете към специалист.

Лечението на протодисомнията e многообразно. За кратък период от време биха могли да се използват и хипнотици при проблеми на остро прекъсване на съня, още повече ако е в резултат на съпътстващо заболяване. В тези случаи обаче е по-препоръчително да се използват седиращи антихистаминни При персистираща дисомния е подходящо да се включи поведенческа терапия. Интервенциите заменят интеракциите по-скоро преди заспиването, отколкото да имат отношение към нощното ставане. Подходящи са индивидуализирани ритуали по време на часа за лягане, като четене, пеене игра на тихи игри. Родителите се поощряват да слагат детето в леглото докато е още будно и да остават в непосредствена близост, докато заспи. Ако проблемът на сепарация по време на дрямка или в часа за лягане се преодолее, често ставането в средата на нощта изчезва.

Съвременната медицинска апаратура дава възможност за регистриране на отделните фази на съня и установяване на промените настъпващи в тях при различните му видове разстройства. Независимо че фармацевтичния пазар предлага широка гама от сънотворни медикаменти и по-новите препарати приближават медикаментозния сън до характеристиките на физиологичния, цялостното повлияване на някои неорганични форми на инсомния все още е предизвикателство. За това всеки вид разстройство на съня изисква различен подход на лечение и определяне на индивидуален хигиенен режим на бодърстване и почивка. Нормализирането на циркадния биоритъм  е основна цел на провежданото лечение.