Дифтерия

Дифтерия или дифтерит, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и/или носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна Грам-положителна бактерия.

Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До 20 век е била широко разпространена, но след това е почти премахната в развитите държави. В България ваксината ДТК (произнася се „дифт-тет-кок“ от дифтерия-тетанус-коклюш) е включена в задължителния имунизационен календар.

Респираторната форма има инкубационен период от 2 до 5 дни. Развиването на болестта обикновено е постепенно. 

Симптоми

Обикновено протича със зачервено гърло, повишена температура, подуване на лимфните възли и отпадналост. Най-отличителният белег при дифтерия са плътните, сиви налепи, които покриват гърлото. Те могат да запушат въздухоносните пътища и да предизвикат затруднено дишане и дори задушаване.

Симптомите включват още отпадналост, треска, леко възпалено гърло и затруднено преглъщане. При заразени деца се проявяват и други симптоми, като гадене, повръщане, втрисане и силна треска, но понякога симптоми се проявяват едва когато болестта е в напреднал стадий. Около 10% от пациентите се оплакват от подуване на врата. Този симптом се свързва с по-висок риск за смърт.

Освен симптомите, които са на входа на инфекцията, пациенти могат да почувстват и по-генерализирани симптоми като апатия, бледост и сърцебиене. Тези симптоми са причинени от токсина, който бактериите отделят. Този токсин би могъл да предизвика и хипотония (ниско кръвно налягане). Късни усложнения на дифтерийния токсин включват кардиомиопатия и периферна невропатия от сензорен тип.

Кожната форма на дифтерията често е вторична инфекция на предшестващо кожно заболяване. Първите признаци на кожна дифтерия се появяват средно една седмица след първичното заболяване.

Причини:

Причинител на дифтерия е бактерията Corynebacterium diphtheriae. Тя е аеробен грам – положителен бактерий, който изисква специални среди за култивирането си. Коринебактериите са устойчиви във външна среда. Те произвеждат токсини, които причиняват характерната клинична картина. Бактериалните щамове, които не произвеждат такива токсини, причиняват леко възпаление на гърлото, без характерните налепи.

Източник на инфекцията е болният човек. Corynebacterium diphtheriae се разпространява основно по въздушно-капков път. При кихане и кашляне се отделя аерозол, в който се съдържат бактериите. Пребиваването в пренаселени места улеснява разпространяването на инфекцията. По-рядко заразяване може да настъпи при контакт със заразени кърпи и играчки, при пиене от неизмити чаши, използвани от болен. Заразяване може да стане и при контакт със заразена рана.

Входна врата на инфекцията са горните дихателни пътища, по-рядко очите или половите органи. Бактериите остават на входната врата, а не попадат в кръвта. Тук те отделят токсините, които предизвикват характерното възпаление с образуване на плътни налепи. Част от токсина преминава в кръвообращението и уврежда сърцето и нервната система. Болният от дифтерия е заразен до две седмици, като приемът на антибиотици скъсява този период.

Видове:

Най-чести форми на дифтерия са.

• Дифтерия на гърлото. Започва с умерено повишаване на температура, зачервено гърло и болки при преглъщане, подути лимфни възли. По-късно се появяват белезникави налепи, които в началото се отделят лесно с помощта на шпатула. С напредване на заболяването обаче, те нарастват, обхващат сливиците, увулата и небцето, и стават плътни, трудно отделящи се от подлежащата тъкан, често с последващо кървене. Състоянието на болния бързо се влошава – той е блед, отпуснат, с ускорена сърдечна дейност.
• При дифтерия на ларинкса симптомите са по-изразени. След началния период на фебрилитет и суха, дрезгава кашлица, се появява задух. Затруднена е фазата на вдишване, то се извършва трудно, с издаване на специфичен стържещ звук. Общото състояние се влошава, пациентите са изплашени и неспокойни. При липса на адекватно лечение, за няколко дни настъпва летален изход. При ваксинирани хора заболяването протича по-леко, със симптоми на ангина и оскъдни налепи.
• Дифтерия на кожата. По-характерна е за тропическите страни. Започва най-често като болезнено нараняване на кожата, което прилича на зачервена гнойна пъпка. По-късно на нейно място се образува трудно зарастваща язва, покрита със сив налеп.
• Дифтерия на носа. Проявява се най-често като хрема с отделяне на кръвенист секрет.
• Дифтерия на очите. Започва най-често със симптоми от страна на гърлото и дихателните пътища. Засягането на очите може да протече подобно на вирусен конюнктивит – със зачервяване на очите, оток на клепачите и отделяне на жълтеникав секрет. По-тежко протича типичният за дифтерия мембранозен конюнктивит. При него зачервяването и отокът на клепачите са силно изразени. Появяват се сивкави мембрани по конюнктивите, които след отделяне оставят сериозни разязвявания. Прогнозата на заболяването е сериозна.

Усложнения:

При липса на лечение са възможни следните усложнения при дифтерия:

• Проблеми с дишането – дължат се на плътните мембрани, които се образуват върху лигавицата на горните дихателни пътища. Те пречат на нормалното преминаване на въздуха и могат да доведат до задушаване.
• Увреждане на сърцето – преминаването на дифтерийния токсин в кръвта може да доведе до увреждане на различни органи, включително и сърцето. Най-често се развива възпаление на сърдечния мускул – миокардит. Състоянието на болния може да е сравнително добро, с промени само в електрокардиограмата, но може и да се развие сърдечна недостатъчност и дори внезапна сърдечна смърт.
• Увреждане на нервната система – токсинът може да увреди и различни нерви в тялото. При засягане на нервите, инервиращи гълтателната мускулатура, настъпва затруднено гълтане; при засягане на нервите на крайниците – слабост в мускулатурата до парализа; увреждането на нервите, инервиращи дихателната мускулатура, може да доведе парализа на дишането.

Лечение:

За диагностициране се взема секрет от носа и гърлото, за да се изследва за наличие на Corynebacterium diphtheria. 

Дифтерията е сериозно заболяване и затова лечението трябва да започне веднага. Прилагат се следните лекарствени средства:

• Противодифтериен антитоксичен серум – прилага се възможно най-рано. Той неутрализира циркулиращия в кръвта токсин. Преди поставянето му, се провежда тест дали инфектираният пациент не е алергичен към серума. При наличие на данни за алергия, серумът се прилага след десенсибилизация с малки, постепенно покачващи се дози.
• Антибиотици – лечението с тях продължава около две седмици. Прилагат се пеницилин, както и еритромицин. Антибиотиците убиват бактериите в тялото и намаляват времето, през което пациентът е заразен за околните.
• При наличие на плътни мембрани, нарушаващи дишането, те могат да бъдат отстранени. За подпомагане на дишането се назначава кислородотерапия и кортикостероиди. При необходимост, при белези на задушаване, се прави трахеостомия. Наличието на миокардит изисква болничен режим с пълен покой и кортикостероиди.

Профилактика:

Най-добрата профилактика срещу дифтерия е системната и повсеместна имунизация. Използва се убита ваксина срещу дифтерия. До скоро се прилагаше тройна ваксина ДТК – срещу дифтерия, тетанус и коклюш. Сега тя влиза в състава на петкомпонентната ваксина Пентаксим – срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце. При контакт с болен от дифтерия, се провежда химиопрофилактика с антибиотик (еритромицин) за седем дни.