Ебола

Ебола е тежка, често смъртоносна инфекция, предизвикана от вируса ебола. Предава се при пряк контакт с кръв или друга телесна течност (например слюнка, урина) от заразени хора или животни – маймуни, горски антилопи, прилепи. Риск създава и допирът до починали хора и животни, носещи същата зараза.

Преживелите тази инфекция могат да предават вируса при сексуален контакт без използване на предпазни средства, до седем седмици след оздравяването.

Скритият период на болестта е от 2 до 21 дни. Тя може да започне внезапно с температура, болка в мускулите, слабост, главоболие и болки в гърлото. В следващия етап от развитието на инфекцията се наблюдават повръщане, диария, обрив и функционални смущения в дейността на черния дроб и бъбреците. При някои пациенти  настъпват обилни вътрешни и външни кръвоизливи и се уврежда функцията на много органи. 

В началния период на заразяването вирусоносителят отделя вируси с всички свои телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии), като след известен период вирусът се отделя и от разрушените от него клетки на епидермиса и тогава дори докосването до кожата може да причини заразяване.

При евентуално самоизлекуване вирусът продължава да живее допълнително 7–8 седмици в мъжката полова система, правейки семенната течност през този период опасна дори и след „пълното“ излекуване.

Срещу ебола няма открита ваксина. Една от причините е, че все още не е известен естественият резервоар на вируса в природата. Най-често хората се заразяват от контакт със секретите на вече заразен човек, като все още не е известна причината за спорадичните епидемични взривове на болестта в Африка.

Симптоми:

Периодът от излагане на вируса до развиване на симптомите на болестта обикновено е от 2 до 21 дни. Симптомите обикновено започват с внезапен, подобен на инфлуенца стадий, характеризиращ се с чувство на умора, повишена температура, болка в мускулите и ставите, главоболие и възпалено гърло. Температурата обикновено е по-висока от 38,3° С. Тези симптоми често са последвани от повръщане, диария и болки в корема. След това може да настъпят затруднено дишане и болка в гърдите, придружени от отичане, главоболие и объркване. При около половината от случаите може да се появи макулопапуларен обрив (зачервявания по кожата, покрити с малки пъпчици).

В някои случаи може да има вътрешно и външно кървене. Това обикновено започва 5 до 7 дни след първите симптоми. При всички болни се наблюдава намалено кръвосъсирване. При 40–50% от случаите е има кървене от лигавиците или от местата на убождане с игла. Това може да доведе до повръщане на кръв, изкашляне на храчки с кръв или кръв в изпражненията. Поради кръвоизливите в кожата може да се получат петехии, пурпура, екхимози, хематоми (особено около местата на пробождане с игла). Болният може да получи също кървене в бялата част на очите. Тежкото кървене не е често явление, но ако се получи, то обикновено е в областта на стомашно-чревния тракт.

Възстановяването започва между 7 и 14 дни след началото на симптомите. Ако случаят приключи с фатален край, смъртта обикновено настъпва 6 до 16 дни след началото на симптомите и се дължи на критичен спад на кръвното налягане, поради загуба на течност. Получаването на кървене често е показател за евентуален неблагоприятен изход от заболяването, а загубата на кръв може да причини смърт. В самия край, преди смъртта, болните често са в кома. Оцелелите често след това страдат от хронична мускулна и ставна болка, възпаление на черния дроб и намален слух, наред с други проблеми.

Диагностициране:

За да се постави диагноза на инфекция с вируса ебола, първо трябва да се изключат други заболявания с подобни симптоми, като например малария, холера и други вирусни хеморагични трески. Диагнозата се потвърждава чрез кръвни изследвания за вирусни антитела, вирусна РНК или изолиране на самия вирус.

Лечение:

Тъй като няма одобрено официално специфично лечение на ебола, то (както и на повечето хеморагични трески) е поддържащо, като болните се оставят да почиват, дава им се вода (рехидратация), което се допълва от симптоматично лечение (според развитите симптоматики). Целта е да се поддържа жизнената дейност на тялото, докато то се бори срещу вируса, като в общи линии се разчита, че евентуално имунната система на болния ще се справи с вируса. Такива мерки по лечението могат да включват справяне с болката, изпитвана от пациента, гадене, треска и безпокойство, както и рехидратиране по орален или интравенозен път. Кръвни продукти като кръвни банки, тромбоцити или замразена кръвна плазма могат също да бъдат използвани. Други регулатори на коагулацията също са изпробвани, включително хепарин в опит да се предотврати дисеминирана интравазална коагулация и използване на препарати, съдържащи коагулационни фактори, с цел намаляване на кървенето. Често използвани антималарийни медикаменти и антибиотици преди правилно диагностициране с ебола не са потвърдени да подпомагат лечението.

Необходимите медицински мерки включват бързо откриване и проследяване на контактите на засегнатите, бърз достъп до съответните лабораторни услуги, надлежни грижи за инфектираните и надлежно освобождаване от телата на починалите чрез кремиране или погребване. Профилактиката включва намаляване на разпространението на болестта от инфектирани животни на хора. По тази причина, когато се борави с потенциално инфектирано месо от дивеч, трябва да се носи подходящо защитно облекло и преди консумация месото трябва да се приготвя до пълна готовност. Това включва също носене на подходящо защитно облекло и измиване на ръцете, когато сме в присъствие на болен. С пробите от телесни течности и тъкани на заразени трябва да се борави със специално внимание.

През 2016 Световна здравна организация обявява, че е открита ефективна ваксина срещу Ебола. Преди обявлението, медикаментът е бил тестван на 12 хил. души и е проработил.