Ентерит

Острото възпаление на тънкото черво /ентерит/ се причинява от различни болестни фактори. Съществуват и множество предразполагащи състояния: заболявания на стомаха, жлъчните пътища и жлъчния мехур, на панкреаса, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, непълноценно хранене, простуда, прегряване, смяна на климата. Най-голямо значение имат токсичните храни и лекарства, различни бактерии, вируси и гъбички.

 

Симптоми:

Болните се оплакват от тежест и подуване на корема и нерядко повръщат. Налице е диария с редки изпражнения, понякога със слуз и кръв. При по-обилни повръщания и диария артериалното налягане се понижава. Кожата става бледа, а лигавиците и езикът – сухи.

Острият ентерит от вирусно естество се причинява от различни групи ентеровируси. Той протича в лека форма, с повишаване на температурата, главоболие, повръщане и диарични изпражнения 10 и повече изхождания през денонощието, без слуз и кръв.

 

Лечение:

Лечението на острия ентерит се състои в промивка на стомаха и червата и назначаване на щадящ диетичен режим. Болните се поставят на легло за няколко дена. Диетата съдържа кашаво-течни добре сварени продукти /картофени пюрета, сварен ориз, чайове/. Постепенно хранителния режим се разширява. По показание се назначават антибактериални лекарства включително сулфагванидин, хлорквиналдол и други/. Предприемат се мерки за отстраняване на предразполагащи фактори от хранително-битово и професионално естество, включително тютюнопушене и употреба на алкохол.

Прогнозата на острия ентерит е добра, особено при ранно лечение. Профилактиката се състои в избягване на вредни предразполагащи фактори и навици. Лечението се състои в назначаване на постоянен и диетичен режим както при острия ентерит. Прогнозата е добра.

 

Хроничният ентерит се развива след прекаран остър ентерит или постепенно без остър стадий. Той възниква при системно нарушение на хранителния режим /употреба на груба и трудно смилаема храна, бедна на витамини и белтъчини, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, заболявания на панкреаса, захарен диабет, туберкулоза, малария, заболяване на черния дроб. В хода на болестта се нарушава всмукването на мастно- и водно-разтворимите витамини, нарушава се обмяната на белтъчините, мазнините и въглехидраните. Развиват се хиповитаминози, количеството на белтъците в кръвта се понижава /хипопротеинемия/, настъпва отслабване на тегло.

Болните се оплакват от куркания, тежест в корема след нахранване, главоболие, световъртеж. Честотата на изхожданията е 4-8 пъти в денонощието, като изпражненията са воднисти или кашави. Някои болни са депресивни и развиват канцерофобия /страх от раково заболяване/. Хроничният ентерит протича с периоди на изострения и подобрение. Изостряния настъпват след диетична грешка, остро нервно-психично пренапрежение, инфекция, простуда или прегряване. В повечето случаи възпалителните изменения постепенно прогресират, оплакванията се задълбочават и състоянието на болните се влошава.

Глутенов ентерит е заболяване, свързано с приемане на храна, съдържаща глутен. Когато болните се поставят на глутенова диета болестните признаци изчезват. Глутенът се съдържа главно в пшениченото, овесеното и ръженото брашно. Консумирането на храни, съдържащи глутен, причинява ентерит, поради увреждане на лигавицата на тънкото черво от глутена.

Болните се оплакват от диария. Те имат по 5 до 10 изхождания на ден. Изпражненията са течни или кашави, лъскави, сивкави,съдържат мазнини и са с неприятна миризма. Постепенно нарастват оплакванията от обща отпадналост, отслабване на тегло, куркания и подуване на корема. Нерядко постепенно се развива анемия. Някои болни се оплакват от коликообразни болки в корема. Артериалното налягане се понижава. Лечението се състои в изключване от диетата от храни, съдържащи глутен.

Назначава се диета, съставена от картофи, царевица, месо, риба, млеко и млечни продукти, захар, мед, плодове и зеленчуци. При правилен диетичен режим прогнозата е благоприятна. За 3-4 месеца настъпва оздравяване. Обаче при диетични грешки настъпват рецидиви. Профилактиката се състои в това преболедувалите да спазват предписания диетичен режим упорито и последователно и да избягват нарушения в провеждането му.

 

Хранителен режим

Лечението се състои в назначаване на строг индивидуален хранителен режим.

  • Диетата съдържа варени ястия, съдържащи смляно месо, картофи, ориз, зеленчуци, млечни продукти, яйчен белтък, мед, печени ябълки, тиква, конфитюри, желета, мармалади, подсладени чайове, дегазирани питиета и други течности.
  • Забранява се тютюнопушенето, газираните напитки, употребата на алкохол, бобови варива, туршии и други продукти, които силно дразнят тънкото черво.
  • При изострени състояния се прилага диета, като от менюто се изключват белият и ръжен хляб, всякакви печива, а също и суровите плодове и зеленчуци.
  • При нужда се прибягва до прилагане на спазмолитици и болкоуспокояващи средства и витаминолечение.
  • При подходящи болни се назначава балнео- и климато-лечение /Хисар/. Цялостното лечение се ръководи и наблюдава от лекар-специалист /гастроентеролог/.

 

Билколечение

  • Смесват се вратига и червен кантарион – по 75 г, и жълт кантарион – 100 г. Вечерта от билковата смес се сипват в термос 3 с. л. и се заливат с 3 ч. ч. вряла вода. На сутринта настойката се прецежда и от нея се пие по 150 мл 4 пъти на ден 30 минути преди хранене.
  • Смесват се равни количества (по 100 г) корен от очеболец, жълт кантарион и лайка. От тази билкова смес се взимат 3 с.л., поставят се в емайлиран съд и се заливат с 3 ч.ч. вода. Всичко това се оставя да ври на тих огън под капак в течение на 15 минути. След това съдът се отстранява от котлона и се оставя да престои още 15 минути. Течността се прецежда, разделя се на четири части и всяка част се изпива 30 минути преди ядене.
  • Вечерно време 2 с. л. шишарки от елха се поставят в термос и се заливат с 2 ч. ч. вряла вода. На сутринта настойката се прецежда и от нея се пие по 100 мл 4 пъти на ден половин час преди хранене.
  • Смесват се равни количества (по 100 г) листа от живовляк, лайка и жълт кантарион. От билковата смес вечер се взимат 3 с. л., сипват се в термос и се заливат с 3 ч.ч. вряла вода. На сутринта течността се прецежда. Пие се по 150 мл 4 пъти на ден 30 минути преди ядене.
  • Прави се смес от по 100 г вратига, коприва и корен от ружа. Вечерта 2 с. л. от нея се слагат в термос и се заливат с 2 ч. ч. вряла вода. Настойката се прецежда на сутринта. Пие се по 100 мл 4 пъти на ден 30 минути преди храна.
  • Парче свежа динена кора се нарязва на дребно и от нея се взимат 3 с.л., които се поставят в емайлиран съд и се заливат с 3 ч. ч. студена вода. Вари се на тих огън под капак в продължение на 30 минути. Получената отвара се прецежда и се разделя на четири равни части, които се изпиват 30 минути преди хранене.

 

Профилактика:

Профилактиката се състои в ефективно лечение на острия ентерит, отстраняване на предразполагащи фактори, състояния и заболявания, които водят до развитие на хроничен ентерит.