Ентероколит

Ентероколитите са остри или хронични възпалителни заболявания на червата. Обикновено едновременно с тънкото се ангажират дебелото черво и стомахът, така че проявите от засягането им най-често тясно се преплитат, с предоминиране на тези от най-тежко поразения орган.

 

Причини:

В развитието на ентероколитите играят роля различни причинни и предразполагащи фактори. Основни в етиологично отношение са:

  • Грешки в храненето и хранителния режим - преяждане, злоупотреба с тлъсти храни (сланина, баница, лой) и алкохол, консумиране на големи количества грубоцелулозни храни (бобови растения, зеле), макар че качеството на продуктите е съхранено. При бързо хранене и липса на зъби - поради лошо сдъвкване на храната. Възникналият по тези причини ентероколит се нарича алиментарен.
  • Токсични хранителни продукти, медикаменти и други субстанции, предизвикващи токсичен ентероколит: нестероид-ни противовъзпалителни средства, антибиотици, цитостатици, токсични хранителни продукти (някои гъби, храни, държани в оловни и медни съдове), живачни и арсенови препарати, неизмити плодове и зеленчуци, съдържащи пестициди над допустимите количества. Етиологично значение имат и някои продукти (покълнали картофи, боб, грах, леща), ако са недостатъчно термично обработени, за да се разградят съдържащите се в тях, макар и незначителни количества, токсични вещества. При по-продължително съхраняване или запичане на известни видове риба (паламуд, торук), секретиращи хистидин в жлезите около хрилете - хистидинът се превръща в хистамин с разгръщане на тежко хистаминово отравяне и изразени признаци на ентерит.
  • Алергични фактори. Основно значение имат хранителните (яйца, раци, риба, миди, месо от дивеч, прясно мляко, свинско и овче месо, ягоди, малини, къпини), медикаментозните алергеии (антибиотици, сулфонамиди, съдържащи йод контрастни вещества, барбитурати и пр.). Антибиотиците действат като алергени и в животинските продукти (мляко, месо) от животни, при които са прилагани за стимулиране на растежа им или за лечение. Немалка роля като алергени играят и микроорганизмите (бактерии, мицели), някои паразити (хелминти. протозои) и продуктите им. Тези фактори причиняват Алиментарен ентероколит.
  • Токсоинфекциозни агенти. Най-честата причина на острите ентерити и ентероколитиса хранителните токсоинфекции - 70-75 % от всички случаи. Причиняват ги микроорганизми от групата на салмонелите (салмонелози), условнопатогенни бактерии (Е. coli, В. paracoli, В. proteus и др.), стафилококи и стрептококи, вируси и от някои болестотворни гъбички. Хранителните токсоинфекции са остри инфекциозни заболявания, възникващи при приемане на инфектирани с микроорганизми храни и протичащи с обща интоксикация и тежки стомашно-чревни разстройства (Enterocolitis toxoinfectiosa acuta).

Факторите, предразполагащи възникването на остри и хронични ентероколити, се класират в 3 групи:

Изхождащи от храносмилателната система:

  • Заболявания и нарушена секреторна и двигателна функция на разположените над тънкото черво части от храносмилателния тракт (резициран стомах, хронични гастрити и гастродуоденити, анастомози).
  • Заболявания на черния дроб и жлъчните пътища (острии хронични хепатити, чернодробна цироза, холелитиаза, следхолецистектомен синдром, дискинезии на жлъчните пътища, запушване на d. choledochus, свръхпродукция на жлъчни соли).
  • Заболявания на панкреаса (хронични панкреатити, цикатрикси и конкременти, възпрепятстващи достъпа на панкреасния сок до дуоденума, синдром на Verner-Morrison, синдром на Zollinger-Ellison).
  • Склонност към алергични прояви от страна на стомашно-чревния тракт при приемане на определени храни или лекарства.

Изхождащи от другите органи и системи:

  • Разстройства в циркулацията на коремните органи (портална хипертония, хронична сърдечносъдова недостатъчност, тромбоза на долната празна венаидр.).
  • Ендокринопатии с нарушен метаболизъм (тиреотоксикоза, захарен диабет, хипотиреоидизъм, хипер- паратиреоидизъм).
  • Заболявания на пикочно-отделителната система (ОБН, ХБН).
  • Кръвни заболявания (хлоранемия, мегалобластни анемии).

Свързани с промени на общото състояние на организма:

  • Непълноценно хранене (главно по отношение на белтъчини от животински произход и витамини).
  • Необичайни климатично-физикални въздействия (простуда, прегряване, рязка смяна на климата, прекомерна употреба на течности).
  • Нервнопсихични пренапрежения.

 

Диагностициране:

Диагнозата е сложна и в много отношения недостатъчно изяснена. Нарушават се в различна степен всички функции на червата и преди всичко на тънкото: секреторна, моторна, екскреторна, резорбтивна и имунологична. Възпалителната реакция е резултат от взаимодействие между клетките на специфичния имунен отговор (лимфоцити, плазмоцити) и клетките на неспецифичните възпалителни реакции (полиморфо-ядрени левкоцити, макрофаги, мастоцити). Важна роля в късната фаза на възпалителния процес играят простагландините и левкотриените, синтезиращи се от арахидонова киселина. В синтеза на първите участва ензимът циклооксигеназа, а на вторите - ензимът липооксигеназа.

Простагландините (Пг) модифицират действието на хистамина, предизвикват директна вазодилатация и повишават пермиабилитета на капилярите. Увеличавайки съдържанието на брадикинин, те понижават прага на болевите рецептори и индуцират болеви усещания във възпалителните участъци. Оказват и имунорегулиращо, предимно имуносупресивно, действие в засегнатите зони. Освен това стимулират продукцията на слуз, интестиналната секреция на вода и електролити и по различен начин - надлъжната и циркулярната мускулатура.

Левкотриените са химиотаксично силно активни. Левкотриен В4 води до активиране на левкоцитите и до тяхното агрегиране и дегранулиране с освобождаване на лизозомни ензими, неутрални протеази и кислородни радикали, предизвикващи тъканни увреждания и вторични дефекти в мукозата. Действието на левкотриен С4 е близко до това на Пг: повишава плазмената ексудация, продукцията на мукус и контракциите на гладката мускулатура.

Етиологичните нокси предизвикват нарушения в микробната чревна флора (дисбактериоза, дисбиоза). Чревната дисбактериоза се представя с:

  • Значително увеличаване на броя на нормалните симбианти на местата, където нормално обитават.
  • Изчезване на едни и поява на други бактерии.
  • Поява на нормална флора на места, където обичайно не се среща.
  • Промяна в токсикогенните и патогенните свойства на нормалните симбианти.

Повишената ранимост на чревната лигавица създава условия за инвазиране на бактерии в съседните органи (жлъчни пътища, бъбреци, панкреас, мезентериални лимфни възли) и възникване на възпалителни процеси в тях. Понякога може да се стигне до ентерален сепсис. Дисбактериозата обуславя иненормално разцепване от бактериите на хранителните вещества до междинни продукти, които нерядко се превръщат в алергени и алергизират организма. Засягат се преди всичко процесите на смилане и резорбция. Те са следствие на недостатъчна секреция на ензими и засилена перисталтика на червата. Първостепенни са нарушенията в пристенното (мембранното) храносмилане, дължащи се на структурни промени в четковидния слой на ентероцитите. Повишава се загубата на мазнини, белтъци, въглехидрати, електролити и течности. В тежките случаи може да се наблюдават синдромите на лошо смилане, лошо всмукване и протеингубеща или глутенова ентеропатия. Нарушеното всмукване на мазнините не позволява пълноценна резорбция на мастноразтворимите витамини (A, D, Е, К). Страда оползотворяването на водноразтворимите витамини. Всички тези процеси влошават състоянието не само на храносмилателната, но и на ред други системи (хемопоетична, ендокринна, нервна). Хронифицирането на острите ентероколити зависи от състоянието на имунокомпетентната система на чер вата. Наблюдава се повишена имунологична активност, която се поддържа от персистиращата микробна инфекция (дисбиоза), нарушената цялост на епителната мембрана (ензимни дефицити), възможността да се резорбират макромолекули (алергени) и от разиграващите се на нивото на лигавицата алергични и имунологични реакции.

 

Видове:

Ентероколитите биват:

  • хроничен неспецифичен ентероколит
  • хроничен ентероколит при друго основно заболяване
  • хроничен ентероколит при нарушено мембранно смилане

Хроничният неспецифичен ентероколит е дълготрайно възпалително-дегенеративно заболяване на тънкото черво със съучастие на колона, причиняващо се от бактериални, токсични, вирусни или паразитни нокси, което се манифестира с кръглоклетъчна инфилтрация в I. propria и парциална лигавична атрофия, нарушен чревен мотилитет, множествени ензимни дефицити и дигестивно-алергични прояви. Заболяването може да бъде последица от прекаран остър ентероколит или поначало да се развие без изразен остър стадий.

Предразполагащи фактори за преход на остър в хроничен ентероколит са: неправилно и/или недостатъчно лечение на острия ентероколит, повторни заболявания от него, намалени съпротивителни сили на организма и всички изброени по-горе предразполагащи моменти. Той най-често се дължи не на една, а на много причини. Нерядко етиологията на заболяването може да остане неизяснена. Първичен хроничен ентероколит възниква обикновено при повтарящи се грешки в храненето.

Хроничният ентероколит засяга почти 2 пъти по-често жените. Боледуват всички възрасти с предилекция между 30-50 години (70%). Процентът на болните с изявен синдром на малабсорбция у нас е нисък (10-12%). Преобладават леките и субклинично протичащите форми.

 

Симптоми:

Основен синдром е диарията. Изхожданията са 2-4/24 h, но при изостряне може да стигнат 5-10 и повече. Количеството на изпражненията е увеличено - 300-500 g/24 h. Те са кашави, понякога - воднисти, смрадни и съдържат частици не смляна храна. Не съдържат слуз или в малко количество, фино премесена с изпражненията. Наблюдава се склонност към нощна и/или сутрешна диария - болните се събуждат с позив за дефекация или след приемане на храна - постпрандиална диария, наречена още йеюнална, и е следствие на рязко усилване на перисталтиката.

Коремният дискомфорт е на второ място по честота. Болните се оплакват от тежест в епигастриума и усещане за разпъване в корема, които се засилват след нахранване и се придружават с къркорене на червата и отделяне на газове (флатуленция). Болки се срещат рядко. Те са тъпи и са локализирани около пъпа, в лявото подребрие и по хода на колона. Ако болката изхожда от дебелото черво, тя предхожда непосредствено акта на дефекация и се облекчава след нея.

Апетитът най-често е потиснат. Относително по-рядко са отслабването на тегло, мускулната слабост, парестезиите. Патогенезата на отслабването е комплексна. В почти 1/2 от случаите се среща непоно-симост към различни храни: мазнини, мляко, белтъчини, продукти, богати на целулоза. Понякога има алергични прояви - сърбеж, уртикариални обриви до оток на Quincke на фона на засилваща се диария. У някои болни се наблюдават психоневротични прояви (депресивнии хипохондрични изживявания, канцерофобия, лесна плачливост, нарушения на съня, главоболие с характер на мигрена), поради което се лекуват за нервно болни (без ефект).

Физикалното изследване установява оскъдни данни - обложен език, подут корем, поради натрупване на газове в червата, лека до умерена палпаторна болезненост около пъпа и илеоцекалната област, куркане и понякога плискане на червата. При по-тежките случаи и тези със синдром на малабсорбция се наблюдават значителни отклонения: силно редуцирана подкожна мастна тъкан с отслабване на тегло (консумативен синдром); суха, сивкава кожа, чуплив косъм със загубена лъскавина (А-хиповитаминоза). При В2-хиповитаминоза има зачервен и изгладен език, стоматит, хейлит (синдром на Plummer-Vinson). Може да се появят хипопротеинемични отоци следствие на малнутриция и/или протеингубеща ентеропатия. Нарушената калциево-фосфорна обмяна предизвиква остеопороза, понякога даже спонтанни фрактури на костите. Може да се развие т. нар. ентерална тетания, характеризираща се с усилени рефлекси и мускулни потрепвания.

 

Лечение:

Обикновено страдащите от ентерколит са нервни, страдат от безсъние, сутрин се събуждат много изморени и отслабват доста много. Често имат сърцебиене. Болестта протича дълго с периоди на подобрение и влошаване.

Диетолечението е основно и напълно достатъчно при леките случаи. Храната трябва да бъде механично, термично и химично максимално щадяща, но пълноценна. Болните се хранят 5-6 пъти на ден. Диетата съдържа достатъчно количество лесноусвоими белтъчини (100-120g/24h), умерени количества въглехидрати (350-400g/24h) с избягване на храни, съдържащи груба растителна целулоза, и ограничено количество мазнини (1 g/kg/24h). Предпочита се белтъчините да бъдат предимно от животински, а мазнините - от растителен произход. При доказан ензимен дефицит или дигестивна алергия се отстраняват съответните храни.

В случай на ексудативна хипопротеинемична ентеропатия белтъчините в диетата се увеличават до 150 g/24 h. Незаменима при лечението на хроничен ентерит с придобита глутенова ентеропатия е безглутеновата диета. В особените случаи се преминава на специални диети и/или парентерално хранене. Активният възпалителен процес в лигавицата, бактериалният свръхрастеж в червата и заангажирането от възпалителния процес на съседните органи и тъкани изискват антибактериална терапия. Тя се провежда с антибиотици. Лечебните курсове са краткотрайни (7-10-дневни), за да се избегне задълбочаване на чревната дисбактериоза. Производните на оксихинолина правят изключение от това правило.

За заместително лечение се използват ензимни препарати от задстомашен произход. Те подобряват интралуминалното храносмилане и частично компенсират нарушенията в пристенното смилане. Против ускорения пасаж, спазмите в червата, болките в корема и диарията се назначават антидиарийни средства. При метеоризъм, ферментативна или гнилостна диспепсия се дават калциев карбонат, отвара от лайка, медицински въглен.

Желязосъдържащи медикаменти се използват при анемичен синдром от желязодефицитен тип. Ако е налице макроцитна анемия, се прилага Vit В12 по схема. Ексудативната хипопротеинемична ентеропатия изисква корекция на хипопротеинемията с Human-albumin, плазма или белтъчни хидролизати. Коригира се електролитният дисбаланс, ако има такъв, чрез преливане на подходящи водно-солеви разтвори. Провежда се и общо - укрепващо лечение с водно- и мастноразтворими витамини.

Протичането на хроничния ентероколит е рецидивиращо. При своевременно и правилно лечение много от болните оздравяват. По време на изостряне на процеса болните са временно нетрудоспособни и се нуждаят от изследване и лечение при стационарни условия. Тежко протичащите случаи могат да стигнат до трайна нетрудоспособност.

 

Хранителен режим

Диетата при колит на червата трябва да се състои само от разрешените продукти. Храната трябва да бъде честа (около 6 пъти на ден), но малка. Съдовете не трябва да са горещи или студени. Най-добре е да ядете варени, избърсани храни. Също така, консумацията на калории е ограничена, денят не трябва да бъде повече от 2000 kcal.

Ето кои храни са подходящи за пациенти с колит на червата:

  • крекери от бял хляб, бисквити, бисквити;
  • обезмаслени и разредени бульони, супи с варени зърнени храни или нарязани зеленчуци (картофи, тиквички);
  • нискомаслени сортове месо и домашни птици и ястия от тях (пиле с ориз, кюфтенца): телешко, говеждо, заешко, пиле без кожа;
  • Риба от сортове с ниско съдържание на мазнини, варени или на пара, печени;
  • варена каша на вода (елда, ориз, овесена каша);
  • яйца под формата на протеинов омлет или меко сварени;
  • зеленчуци: картофи, тиквички, карфиол, тиква, моркови под формата на картофено пюре, суфле, гарнитури или варени;
  • изпечени ябълки, под формата на картофено пюре, без люспа и червено, бульон от черница, касис черен, дюля; круши, банани;
  • масло в малко количество;
  • нискомаслено извара и не-кисела заквасена сметана;
  • сирената е мека и несолена;
  • дафинови листа, ванилин, канела, копър и магданоз;
  • шоколад, силен чай, кафе, разредени сокове (с изключение на кайсия, грозде и слива);
  • мармалад, пастил;
  • желе, кисели.

Всички ястия трябва да бъдат сварени, варени на пара или печени, но без твърда кора. Освен това, храната се предлага смляна или разтрошена, така че червата да успеят да извлекат от храната нейните хранителни вещества, които се абсорбират в кръвта – това се постига след смилането на храната.

Забранени храни при колит

Продукти, които не се препоръчват да се консумират по време на заболяването:

  • осолени, пушени, пикантни, кисели храна, всякакви колбаси и туршии;
  • зеленчуци и плодове без допълнителна обработка;
  • печене и различни сладкарски изделия;
  • пшеница, ечемик и бобови растения;
  • шоколад, сладолед и всички видове кремове;
  • газирани напитки, както и силен чай или кафе.

 

Билколечение

  • Жълт кантарион. Има изразено противовъзпалително действие и антисептично действие. Билката стимулира и работата на стомашночревния тракт. Една супена лъжица жълт кантарион залейте с една чаена чаша топла вода и оставете да ври 10 минути. Когато изстине прецедете. Пийте по половин чаена чаша три пъти на ден 30 мин. преди хранене.
  • Много добър ефект при колит може да има зърнастец. Той има много добро слабително и успокояващо действие, което обикновено се появява 8-10 часа след изпиването на запарката. Три супени лъжици зърнастец смесете с 2 суп. лъжици коприва и залейте с 2 ч. чаши вряща вода. Поставете на водна баня за 15 минути, а след това оставете да изстине. Прецедете и пийте по половин чаша преди заспиване.
  • Залейте няколко стръка копър с 2 ч. чаши вряща вода и оставете да престои два часа. Пийте този чай винаги топъл – по 50 мл два пъти на ден. През зимата можете да използвате семената на копъра – по 1 суп. Лъжица за една чаена чаша вряща вода. Ако прибавите и една суп. лъжица лайка, въздействието на запарката ще бъде още по-добро.
  • Смес от по 100 г дилянка, мента, лайка, хмел, маточина и босилек. Към сместа се прибавя и 50 г анасон. В 600 мл кипя-а вода се изсипват 2 с.л. Вари се 1 мин., кисне 1 час. Пие се 6 пъти на ден, 15 мин. преди ядене и 30 мин. след ядене.
  • В 1 ч.л. вряла вода се запарва по 1 ч.л. червен кантарион босилек и лайка. От прецедената запарка се пие по 1 сд на всеки 2 часа или 7-8 пъти дневно. Лечението продължава 1-3 месеца, като през това време се спазва строга диета.