Енцефалит

Енцефалитът е тежко заболяване, което изисква бърза диагностика и спешно лечение в болнични условия. Хоспитализацията се извършва по спешност в специализирани клиники по инфекциозни болести, неврология, интензивни клиники. Енцефалит е възпалително заболяване на коя да е част от мозъка - главен, малък или гръбначен мозък. Често пъти енцефалитът се усложнява и протича комплексно като менинго-енцефалит, тоест възпалението обхваща както самото мозъчно вещество, така и менингите, неговите обвивки.

 

Причини:

Енцефалитът може да има инфекциозна или неинфекциозна причина. Най-честите инфекциозни причинители на енцефалит са:

  • бактерии (протича като менинго-енцефалит причинен от менингококи, пневмококи, хемофилус, туберкулозен бактерии и др.),
  • вируси (херпесен, вирус на бяс, арбовируси, цитомегаловирус и др.),
  • гъби или паразити (пренасят се чрез насекоми, такива са лептоспироза, токсопазмоза, трихинелоза, амебиаза и др.).

Неифекциозна причина може да има при:

  • усложнени мозъчни тумори,
  • след мозъчно-съдови инциденти,
  • при мултиплена склероза,
  • синузитит,
  • отити,
  • отравяния с олово,
  • при реакция след апликация на различни вещества в ликвора,
  • след някои ваксини (коклюш, вариола, бяс),
  • при саркоидоза, левкемия и др.

 

Рискови фактори при енцефалит

Като предпоставки за заболяването и по-точно като изложени на повишен риск от развитието на енцефалит са следните групи лица:

  • хора в напреднала възраст;
  • бебета и деца до 1 година;
  • лица с влошен имунен статус.

Смята се, че повишен е рискът от заразяване с енцефалит при хора, които живеят в райони с висока популация на кърлежи и комари. Именно тези насекоми се смятат за основни преносители на заразата. Във връзка с това обстоятелство рискът от развитие на болестта се повишава през лятото и есента, когато активността на насекомите е най-висока.

 

Видове:

 

  • Грипен енцефалит.Развива се в резултат на прекаран грип. При тази форма възпалението не е гнойно, по-скоро се дължи на първичното заболяване. Като основни симптоми на грипен енцефалит могат да се изведат рязко повишаване на телесната температура, поява на гадене, повръщане и конвулсии. Често пациентите са дезориентирани, проявяват признаци на психоза. В хода на развитие на състоянието може да се стигне до тремор или парализа на крайник или до затруднения в говора. Тези признаци се смятат за показател за тежка увреда на централната нервна система.
  • Ревматичен енцефалит. Ревматичният енцефалит представлява автоимунно заболяване, при което поразени освен централната нервна система, са още ставите и сърцето. Причислява се към групата на инфекциозно-алергичните форми, като в хода на развитието му се появяват патологични лезии върху мозъчната кора. В началото състоянието стартира остро, телесната температура се повишава рязко, усещат се главоболие, замайване, гадене. Могат да се появят халюцинации, депресивни мисли, емоционална нестабилност, проблеми със съня. При някои пациенти се стига до епилептични пристъпи, вегетативни нарушения, тахикардия. Често от ревматичен енцефалит заболяват деца.
  • Епидемичен енцефалитТази форма на енцефалит се характеризира от липса на ясно изяснена етиология. Въпреки че в началото на миналия век над милион души са загинали от епидемичен енцефалит, все още не може с точност да се установи кой точно атипичен вирус стои в основата на състоянието. Това, което може да се изведе като конкретна симптоматика при болестта, е повишена телесна температура и втрисане, обща отпадналост и сънливост, загуба на апетит и непреодолимо главоболие. Някои специалисти определят сънливостта като основен признак на състоянието и допълват, че тя може да се усеща от няколко дни до седмици и месеци. Говори се за „летаргичен сън”, в който пациентите изпадат. Ако не се предприемат своевременни терапевтични действие, се стига до влошена памет, признаци на психическа нестабилност и до пареза и парализа.
  • Херпесният енцефалит е вирусен енцефалит, който може да се развие при първична или последващи срещи на организма с този вирус. Заболяването има брутално начало с главоболие, фебрилитет, менингеално дразнене. По-късно настъпва объркване и промени в съзнанието. Херпесният енцефалит има типична локализация в мозъка - в темпоралните (слепоочните) дялове и предизвиква нарушения в говора, понякога и гърчове. Този вирусен енцефалит има специфично лечение с антивирусен препарат - ацикловир. Лечението с ацикловир започва веднага след подозрението за херпес-енцефалит. Последиците и смъртността след херпес-енцефалит са много тежки.
  • Енцефалитът, причинен от вируса на бяса, след развитие на клиничната картина е винаги смъртоносен. Заразяването на човека става след ухапване от животно заразено с вируса. Клиничната картина включва фебрилитет, главоболие, болка или изтръпване в мястото на ухапване. В по-късен етап болните стават неспокойни, възбудени, с безсъние, дразнене от шум, имат силна хидрофобия (страх от вода) и аерофобия (спазъм на ларингеалната мускулатура, който се провокира от въздушна струя насочена към лицето или от въздушно течение), затруднено преглъщане, което обуславя и хидрофобията. В крайният етап се развиват парализи на някои нерви и мускули. След 10 до 30 часа се засяга дихателната мускулатура и болните загиват. Лечението е основно превантивно чрез инжектиране на противобесен серум, съдържащ антитела. След развитие на пълната клинична картина лечението е неефективно.
  • Кърлежовият енцефалит, причиняван от вируси пренасяни чрез кърлежите е сравнително чест в определени ендемични зони (географски райони, където има голяма честота на заразените кърлежи). В преобладаващата част от случаите заболяването протича незабележимо. В останалите 10-30% от хората, заболяването протича типично двуфазно. След 7 до 15 дни след ухапването от кърлежа се появяват симптоми подобни на тези при грип с фебрилитет и втрисания, които продължават между 2 и 8 дни. След още десетина дни в около 10% от заболелите се развива клиничната картина на менинго-енцефалит. Характерните симптоми са главоболие, трудна концентрация, повръщане, фотофобия, късните изяви са формиране на парализа, засягаща различни мускулни групи. Смъртността може да достигне до 30% в зависимост от тежестта на протичане. Лечението на кърлежовите енцефалити трябва да започне възможно най-рано, за да се намали риска от трайни неврологични усложнения. Провежда се в болнични условия. Лечението на кърлежовият енцефалит е комплексно. То включва различни схеми на лечение с имуноглобулинни серуми, симптоматично лечение, отбременяващо мозъка с кортикостероиди и дехидратираща терапия, кислородолечение, антипиретици (средства понижаващи телесната температура), антиконвулсанти (медикаменти купиращи гърчове) и др. В България има риск от кърлежов енцефалит. Превенцията на заболяването чрез обработка на тревните площи и избягване на ухапването от кърлеж е от изключително важно значение. При ухапване от кърлеж е небходимо внимателно отстраняване на кърлежа от обучен човек, с много внимание да не остане главичката на кърлежа у човека.
  • Инфекциозен енцефалит. Инфекциозният енцефалит възниква в резултат на инфектиране с вирус, който след попадане в организма достига до мозъка и предизвиква възпаление. След инкубационен период с продължителност до 14 дни стартира острата фаза на заболяването, която отново протича с рязко повишение на температурата, проблеми със съня – сънливост или безсъние, двигателни затруднения, възпалителни реакции на кръвта. При повечето от пациентите острата фаза преминава до няколко седмици, но е възможно и хронифициране на състоянието. В такъв случай рискът от инвалидизиране драстично се повишава. 
  • Туберколозен енцефалит. Развива се в резултат на въздействието на туберколозни бактерии, като най-често се предшества от туберколоза на белия дроб, на костите, на ставите. Характеризира се от повишена температура, обща отпадналост, главоболие, емоционална нестабилност и проблеми със съня. В някои случаи засегнати са основни черепни нерви.

 

Симптоми:

Cимптoмитe и пpизнaцитe нa eнцeфaлит ca идeнтични пpи дeцa и възpacтни. Бeбeтaтa тpyднo ce xpaнят или кoнcyмиpaт мнoгo мaлкo xpaнa, paздpaзнитeлни ca и пoвpъщaт, фoнтaнeлaтa – мeкaтa cъeдинитeлнa тъкaн мeждy чepeпнитe кocти, e издyтa, тялoтo e cкoвaнo. Teзи cимптoми пpи къpмaчe във вcички cлyчaи пpeдcтaвлявaт cпeшeн мeдицинcки cлyчaй.

Cимптoмитe мoгaт дa пpoдължaт в paмкитe нa 2 дo 3 дни и ca пoдoбни нa тeзи пpи гpип, нo пpи някoи xopa cимптoмитe пocтeпeннo ce влoшaвaт във вpeмeтo и мoгaт дa пpoдължaт и пo-дългo:

  • Bиcoкa тeлecнa тeмпepaтypa;
  • Oтпaднaлocт;
  • Bъзпaлeнo и зaчepвeнo гъpлo;
  • Cxвaщaния пo вpaтa и нa гъpбa;
  • Пoвpъщaнe;
  • Глaвoбoлиe;
  • Oбъpквaнe;
  • Paздpaзнитeлнocт;
  • Cънливocт;
  • Hecтaбилнocт нa тялoтo пpи движeниe;
  • Cилнa чyвcтвитeлнocт нa oчитe към cвeтлинa.

Пpи пo-тeжкитe cлyчaи cимптoми мoгaт дa бъдaт:

  • Гъpчoвe;
  • Mycкyлнa cлaбocт;
  • Пapaлизa;
  • 3aгyбa нa пaмeттa;
  • Oтcлaбeни тeлecни peaкции пpи външни дpaзнeния;

 

Диагностициране:

Диагностицирането на енцефалит изисква адекватна оценка на симптомите от страна на специалиста. Ако по време на снемането на анамнеза се появят съмнения именно за разглежданото състояние, то резултатите от изследванията, които ще посочим по-долу, могат да ги потвърдят или отхвърлят:

  • Прилагат се спинална и лумбална форми на пункция. В рамките на процедурата се въвежда игла в долната част на гърба. Взема се малко количество ликвор, който се тества за признаци на инфекция.
  • Посредством компютърно сканиране на мозъка или ядрено-магнитен резонанс се наблюдава мозъкът за евентуални промени в резултат на инфекция. Чрез въпросните техники освен че може да се потвърди разглежданата диагноза, могат да бъдат отхвърлени и предположенията за друго заболяване, като инсулт, тумор и прочие. Допълнително преимущество на този подход е обстоятелството, че след като се определи коя част от мозъка е възпалена, може да се направи извод какъв е вирусът, предизвикал инфекцията.
  • Анализът на кръвните показатели се прилага с цел да се установи налична ли е вирусна инфекция. В повечето случаи получените резултати не са достатъчно условие за поставянето на точна диагноза, но са ориентир при оценката на цялостното здравословно състояние.
  • Ако се наложи извършването на мозъчна биопсия, то в хода на изследването лекарят ще вземе минимално количество мозъчна тъкан за проба. Целта е да се установи налична ли е инфекция и какъв е характерът й. Въпросната интервенция обаче се осъществява сравнително рядко и то в случай, че вече проведено лечение не е довело до положителни резултати.

 

Лечение:

Eнцeфaлитът мoжe бъpзo дa пpeдизвикa cмъpт и зaтoвa нe мoжe дa бъдe лeкyвaн в дoмaшнa oбcтaнoвкa. Пpи cъмнeния тpябвa вeднaгa дa ce пoтъpcи лeкapcкa пoмoщ, a в дoмaшни ycлoвия eдинcтвeнo мoгaт дa ce взeмaт мepки зa oблeкчaвaнe нa cимптoмитe, нo cлeд лeкapcки пpeглeд и пocтaвянeтo нa диaгнoзa.

B пoвeчeтo cлyчaи eнцeфaлитът ce пpичинявa oт виpyc и зaтoвa, кoгaтo пpичинитeлят e xepпec cимплeкc, ce пpeдпиcвaт aнтивиpycни пpeпapaти зa ocтpи виpycни инфeкции. Aкo oбaчe eнцeфaлитът нямa виpyceн пpичитeл лeчeниeтo ce нacoчвa към oблeкчaвaнe нa cимптoмитe.

Пpи виpyceн eнцeфaлит ce ocигypявa пoддъpжaнeтo нa xидpaтaциятa нa тялoтo чpeз интpaвeнoзнo вливaнe нa тeчнocти и eднoвpeмeннo c тoвa ce нaблюдaвa дaли мoзъкa ce пoдyвa. Aнтикoнвyлcaнти cъщo мoгaт дa бъдaт пpeдпиcaни зa oвлaдявaнe нa гъpчoвeтe. He e ycтaнoвeнo, чe cтepoидитe ca eфeктивнo средство, нo вce oщe в някoи cлyчaи ce пpибягвa и дo тяx.

Xepпecният eнцeфaлит мoжe бъpзo дa пpeдизвикa cмъpт и зaтoвa лeкyвaщия лeкap пpи cъмнeниe вeднaгa зaпoчвa лeчeниe, бeз дa изчaквa peзyлтaти oт кpъвнитe изcлeдвaния. Пpeпopъчитeлнoтo лeчeниe e c aциклoвиp, кoйтo ce въвeждa a в тялoтo интpaвeнoзнo, кoeтo oбикнoвeнo пpoдължaвa oкoлo 2-3 ceдмици. Xepпecнитe инфeкции, кoитo ca ycтoйчиви нa aциклoвиp мoгaт дa ce лeкyвaт и c фocкapнeт. Кaтo в xoдa нa лeчeниeтo ce нaблюдaвaт фyнкциитe нa чepния дpoб и бъбpeцитe.

Рецепта по Дънов

  • Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 супена лъжица сироп от борови връхчета — 100 г борови връхчета в 2 л вода на тих огън се варят, докато остане 1 л, след това се прибавя 1/2 кг захар и се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда.
  • Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от троскот (корени) 150 г и корени от обикновена коприва, репей (чичак) и спирея — по 50 г. От тази смес 3 супени лъжици се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари 30 минути и веднага се прецежда. Пие се подсладена с мед и лимон по вкус.
  • Вегетарианска храна, млечно-растителна с повече плодове и зеленчуци (винаги добре измити, защото се пръскат с отровни химикали), слабо солена и умерено подкиселена с лимон или чист винен оцет. Люто, алкохол и тютюн — не! Храната да съдържа повече витамин С и В с добавка преди обяд и вечеря болният да изяжда или по 1—2 глави печен кромид лук без захар (пече се като ябълки и се яде без хляб), или пък по 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с листа от магданоз, домати, настъргана целина и моркови по равни части и с чист винен оцет и маслинен зехтин по вкус. Или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба (речна или океанска). На вечеря безмесна храна: кисело мляко с 1—2 супени лъжици сурова настъргана целина, зеленчукови и тестени ястия, компот с хляб и ядките на 3—5 ореха. А след обяд и вечеря да взема по 1 чаена лъжичка от следната смес: 300 г тиквено семе, обелено и смляно на брашно, се смесва със 150 г чист пчелен мед или гликоза, за да стане сладко. След това да изпие 1—2 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с малко плодов сок или вода и мед или захар, да стане гъсто и сладко като боза.
  • Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие чай от бял равнец (листа и цвят): 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 5 минути и като изстине, се прецежда.
  • Два часа след ядене да взема 1 супена лъжица смес от 500 г чист пчелен мед или гликоза, 20 зелени листа от индрише, 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на кашица, и 1 супена лъжица канела на прах.
  • Десет минути след тази смес да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, жълт кантарион, еньовче, мента пиперита, малинови листа, очанка, подбел, риган, салвия, синя тинтява и хмел (шишарки) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.
  • Вечер преди лягане 2—3 вечери подред се прави топла (36°С) клизма с 1 л чай от лайка (3 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода; кисне захлупено 20 минути, след което се прецежда). След това винаги при запек се прави клизма с 1/2 л вода или със същия чай, последвана в понеделник, сряда и петък или от парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5—10 минути, или от парен компрес на цялата глава с торбичка, напълнена с търпимо горещ полусварен ечемик (врял само 10 минути, за да може да се използва 2—3 вечери подред), с продължителност около 10—20 минути. След това се прави меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 22°С за 3 секунди — 5 пъти), разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на малки кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти, коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, и на главата цяла „шапка“ от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 10—12 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, а при липса на кестени със смес от 9 супени лъжици суров кромид лук, нарязан на ситно и засилен с 3 супени лъжици готварска сол. На носа се поставя питка от същия квасец със залепена книжка отгоре. Във вторник, четвъртък и събота се прави разтривка на гръбнака с памуче, натопено в камфоров спирт, 1—2 пъти, последвана от коремен компрес и „шапка“ на главата, напълнена със същия квасец или със суров кромид лук, както по-горе, или пък с хладка лапа от прясно смлян синап 12 супени лъжици, готварска сол 12 супени лъжици, царевично брашно 6 супени лъжици и оцет, колкото поеме, за да стане гъста каша. На носа се слага питка от същия квасец със залепена книжка отгоре. Държат се цяла нощ или докато досадят на болния.
  • През деня, ако болният получи силни болки в главата, веднага да си сложи „шапка“, напълнена със сурови настъргани картофи, полети с 50 г оцет — киснат в него 30 минути и се изстискват добре. Отгоре се слага вълнена шапка. Държи се, докато мине болката, и ако има нужда, се повтаря и потретя. Едновременно се поставя и коремен компрес, натопен в хладка вода и оцет наполовина. Държи се 2—4 часа.
  • Лятно време преди обяд от 10 до 12 ч цялото тяло с главата се полива с хладка слънчева вода и се изтрива. След обяд от 18 до 19 ч — речна или морска баня с продължителност 10—15 минути, последвана от сухо изтриване и разходка.

Важни добавки:

  • Ако болният страда от високо кръвно налягане, парни компреси на главата не се правят, а само меняваща баня на краката.
  • Ако болният страда от изтръпване на краката и отмаляване на ръцете, всяка вечер и на гръбнака му да се слага торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 8 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите, и 4 супени лъжици листа от магданоз, попарени, изстискани и на ситно нарязани, и да се държи до сутринта.
  • Лапата от квас с диви кестени се използва 2 вечери подред, като сутрин се държи на студено, а вечер се забърква отново с малко квас и топла вода, за да втаса наново.
  • На слънце, вятър, студ и дъжд болният да не ходи без шапка.
  • Ако през деня има главоболие, може да слага на главата си и цяла „шапка“ от сурови картофи, настъргани на ренде и полети с прясно мляко — тя облекчава болния и той не чувства умствена умора.
  • След оздравяването болният да води природосъобразен живот, за да отстрани причините, предизвикали болестта. В продължение на 3 години подред може да прави речни бани, и то или рано сутрин, или пък надвечер след 18 ч., като не ги съчетава със слънчеви бани, които са вредни за него и могат да върнат болестта му.

 

Билколечение

  • в равни части се смесват девесил, мента и градински чай. От билковата смес се вземат 2 с.л., който се поставят в термос и се заливат с 400 мл гореща вода. Настойката се оставя за през нощта. На сутринта се прецежда, разделя се на 3 дози и се изпива около 30 минути преди основните хранения за деня;
  • корен от аир, луличка и лайка се смесват в равни количества, след което се изпълняват заръките, дадени в рецептата по-горе;
  • 50 г корен от левзея се залива с ½ литър водка в подходящ съд. Настойката се оставя за 10 дни, като редовно се разклаща. След прецеждане от нея се приема по 1 ч.л. 3 пъти на ден. Добре е този лек да се комбинира с прясно приготвена отвара от градински чай;
  • с 2 литра вода се заливат 100 г борови връхчета. Сместа се слага да ври на слаб огън, докато се изпари наполовина. Тогава се добавя ½ кг захар и се връща на огъна за още 10 минути. След охлаждане полученият сироп се прецежда и от него се консумира по 1 с.л. малко преди закуската, обяда и вечерята;
  • смесват се по 3 части корени от коприва и троскот с по 1 част спирея и репей. След като съставките се смесят, 2 с.л. от тях се заливат с 600 мл гореща вода. Варят се на тих огън за 30 минути и се прецеждат веднага. Добре е получената отвара да се консумира непосредствено след дозата сироп, рецептата за който разгледахме по-горе.

 

Превенция

  • Пoтъpceтe възмoжнo нaй-cкopo лeкapcкa пoмoщ, кoгaтo вдигнeтe тeмпepaтypa или имaтe някaквa инфeкция.
  • Hoceтe дълги пaнтaлoни и pизи или блyзи c дълги pъкaви, зa дa избeгнeтe yxaпвaнe oт къpлeжи и кoмapи, кoгaтo плaниpaтe дa oтидeтe в тpeвни плoщи или гopи.
  • Изпoлзвaйтe peпeлeнт зa нaceкoми зa oткpититe чacти нa тялoтo.
  • Избягвaйтe пpeкapвaнeтo дългo вpeмe нa oткpитo пpи здpaчaвaнe, тъй кaтo тoгaвa нaceкoмитe ca нaй-cклoнни дa xaпят.
  • Moжe дa ce извъpши цeзapoвo ceчeниe, aкo мaйкaтa имa aктивни xepпecнилeзии в oблacттa нa гeнитaлиитe, зa дa ce пpeдпaзи нoвopoдeнoтo.
  • Baкcиниpaйтe дeцaтa cи cpeщy виpycи, кoитo мoгaт дa пpичинят eнцeфaлит.
  • Bзeмaйтe пpeдпaзни мepки пpи пътyвaнe в зoни, къдeтo caнитapнo-xигиeннитe изиcквaния ca зaнижeни.

 

Усложнения:

  • хронично главоболие – при някои пациенти дори след елиминиране на възпалението в мозъка един от основните симптоми на енцефалит продължава да е активен. Става дума за главоболието, което се явява пречка пред изпълнението на нормалните ежедневни задачи;
  • загуба на зрение, говор, слух – макар и рядко, някои от пациентите след прекаран енцефалит губят някое или някои от основните си възможности за комуникация – говор, слух, зрение. Ако става дума за загуба на речта, възможно е дори след възстановяването й говорът да остане неясен и трудноразбираем;
  • влошена памет – тази последица от възпалителния процес в мозъка наподобява проблемите, характерни за пациенти с множествена склероза. Възможно е пациентът да е напълно адекватен и да помни случили се в детството му събития, но да не успява да си припомни какво е правил вчера или преди час;
  • инктонтиненция – изключително смущаваща последица е и инконтиненцията по отношение на уриниране или дефекация;
  • умствена изостаналост – ако в резултат на на възпалението се развие изоставане в умственото развитие, то често е необратим процес. Среща се най-вече при деца, прекарали енцефалит;
  • промяна в личността – при някои пациенти дори след като заболяването е неутрализирано, продължават да са активни зрителни или психични халюцинации, развиват се психични разстройства и промяна в поведение и възприятията.