Епидемичен паротит

Заушката (паротит) е остро инфекциозно вирусно заболяване, което протича с висока температура, подуване и болезненост на една или повече от слюнчените жлези. Най-често се засягат околоушните слюнчени жлези (паротидни жлези), които са разположени пред и под всяко ухо. Паротитът се причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път.

Заушката е въздушно-капкова инфекция. Вирусът се предава по въздушно-капков път при директен контакт със заразен човек или при поглъщане на микроскопични капчици, "натоварени" с вируса, които се отделят от гърлото, устата и носа на заразения човек при кихане и кашляне.

В околоушните слюнчени жлези вирусът предизвиква оток, възпаление и инфилтрация с мононуклерни клетки, участващи във възпалителния процес. Възпалителни процеси могат да се развият и в мозъчната тъкан – менингоенцефалит - оток, дегенерация на мозъчни клетки, периваскуларен оток.

Вирусните частици могат да достигнат и до семенните каналчета, което предизвиква възпалителни промени и левкоцитна инфилтрация в тестисите - орхит. При по-тежко засягане може да настъпи исхемия на тъканта на тестисите и атрофия на герминативния епител (загуба на клетките отговорни за синтеза на сперматозоиди).

Възпалителни процеси от вирусната инфекция могат да се развият и в други органи. Възможно е засягане на яйчниците при жената - оофорит, панкреаса - панкреатит, реактивно могат да се засегнат ставите - полиартрит, бъбреците – нефрит и др. Инкубационният период е около 2-3 седмици.

Времето от инфектиране с вируса до поява на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на заушката (паротит) е обикновено 16-18 дни, но може да варира от 14 до 25 дни. Болният (или заразен с вируса на заушка) е заразно опасен за околните 7 дни преди и 9 дни след появата на симптомите (подуването на жлезите). Болните са най-силно заразни в рамките на 48 часа преди изявата на оплакванията.

Въпреки, че възрастните хора могат да пренасят заболяването от заушка боледуват предимно деца на възраст между 5 и 15 години. Паротитът се среща по-рядко от другите обичайни за детството инфекциозни заболявания. Рискът от инфекция е най-голям сред по-големите деца. Заушката се среща по-често през късната зима и пролетта. Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет.

 

Симптоми:

Обикновено заболяването стартира с нехарактерни оплаквания - загуба на апетит, повишена температура, главоболие, отпадналост. Може да се появи болка и шум в ушите от отока на околната тъкан. Околоушните (паротитните) жлези се уголемяват, стават оточни, болезнени, с опъната кожа над тях. Обикновено процесът започва едностранно, но постепенно се обхващат и двете страни. Отокът прогресира и за няколко дни се заличава границата между лицето и шията на болния. Възпалението на жлезите води до намалено слюноотделяне и сухота в устата. При натиск върху ъгъла на долната челюст болката е изключително силна.

За около 4-5 дни при доброкачествено протичане болката и отокът преминават и настъпва оздравяване. В миналото паротитът се е считал за едно от "неизменните" инфекциозни заблявания на детската възраст. В наши дни след въвеждане на ваксината срещу заушка, честотата на заболяването в развитите държави (със задължителна ваксинация в рамките на имунизационния календар) е спаднала до по-малко от 1000 случая на година. Все още в световен мащаб има непълно имунизирани популации от хора.

Инфекцията на нервната система в повечето случаи не се установява поради безсимптомното засягане. При част от болните обаче се развива менингеална симптоматика - силно главоболие, спонтанно повръщане („на фонтан”, без гадене) и вратна ригидност.

При засягане на тестисите – орхит, в хода на болестта общото състояние се влошава, тестисите стават оточни, болезнени. Увеличават размерите си 2-3 пъти, кожата на скротума е опъната и зачервена. Процесът е двустранен. В по-голямата си част случаите завършват с оздравяване, но съществува опасност от атрофия на семенните каналчета и последващ стерилитет.

Паротитният панкреатит протича с характерната клинична картина на остър панкреатит - гадене, повръщане, силна опасваща коремна болка в епигастриума, диария, характерна лабораторна находка.

Локализацията на вирусната инфекция в други органи (стави, бъбреци, щитовидна жлеза, черен дроб, млечна жлеза и др.) е изключително рядка.

 

Диагностициране:

Диагнозата се поставя по характерната клинична картина и се подкепя от вирусологично изследване. При изследване на кръв може да се изолира вируса в клетъчни култури. По-често инфекцията се доказва чрез откриване на специфични антитела срещу вируса в началото на инфекцията и доказване на 4-кратното им нарастване 2-4 седмици след началото на болестта. По-рядко вирусът се доказва с помощта на PCR (полимаразно-верижна реакция) за идентификация на вирус специфичната РНК.

Подобна симптоматика може да се наблюдава и при някои други инфекциозни заболявания. При деца - често вадене на зъби или други стоматологични интервенции могат да бъдат предпоставка за бактериална инфекция на слюнчените жлези. Паротидните жлези могат да се възпалят и уголемят и при парагрипни инфекции, грип, коксаки вирус, СПИН или като странични реакции при употреба на някои медикаменти. Диагнозата се уточнява по клиничния ход на болестта и лабораторните изследвания.

 

Лечение:

Няма специфично лечение срещу вируса. Лечението е симптоматично - аналгетици и антипиретици, витамини, течности, покой и постелен режим. При прояви на менингит се прилага терапия срещу мозъчния едем – кортикостероиди, манитол, диуретици. При засягане на тестисите лечението също е симптоматично. Могат да се правят компреси в областта на скротума.

Пациентите трябва да се придържат към предписаното симптоматично лечение. Те подлежат на изолация в домашни условия или в инфекциозно отделение за около 9 дни. Препоръчва се и недопускане до обществени места (работа, училище) за по-дълъг период при наличие на други възприемчиви лица (неимунизирани).

Необходимо е пълноценно хранене и пиене на много течности (3-4 литра на ден), болкоуспокояващи и лекарства, понижаващи високата темпаратура - тези лекарства намаляват болката и подуването във възпалените тъкани; прилагат се предимно медикаменти съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки; избягва се използване на аспирин поради опасност от възникване на усложнение при децата, наречено синдром на Рей. В повечето случаи подуването и болката в околоушните жлези отшумява от само себе си за около седмица; всяко дете, болно от заушка не търябва да посещава училище или детска градина за в рамките на 9-10 дни от началото на подуването на околоушните слюнчени жлези.

Само в редките случаи на тежко протичане със засягане на тестисите, централната невна система и задстомашната жлеза може да се наложи постъпване в болница и лечение под директен лекарски контрол.

У нас се прилага специфична профилактика срещу епидемичния паротит. Тя се извършва с живата триваксина морбили-паротит-рубеола чрез двукратно приложение на 13-месечна възраст и на 12-годишна възраст. Препоръчва се приложението на ваксината и на всички лица, изпуснали сроковете според имунизационния календар. При бременни жени и лица с имунодефицит ваксината не трябва да се прилага.

Лечение по Дънов

Народното лечение е общо за засилване на организма. Болният трябва да се изолира в отделна стая. Обикновено се поставя на легло, особено когато има температура. Храната трябва да бъде течна и кашава, за да не утежнява дъвкането. На подутата жлеза се поставят топли или съгряващи компреси.

  • Добре е устата да се плакне с хладък чай от лайка.
  • Сутрин, обед и вечер 10 минути преди ядене, ако болното дете има висока температура, да му се дава да пие по 1 прах от 1/2 г (за юноши и възрастни 1 г) от следната аптекарска смес: индийско орехче, нишадър и винена киселина (лимонтозу), стрити на прах, по равни части. За по-лесно вземане на малките деца да се дава в разтвор, подсладен с мед, а на юношите и възрастните в капсули (от аптеката).
  • Заедно с праха да изпие 1 чашка от 30–75 г (според възрастта) отварка от пресечка (бенедиктински трън) – листа и цъфтящи клонки 100 г. От него се вземат 2 пълни супени лъжици и се варят 15 минути в 1 л вода; като изстине, се прецежда. Или 1 чашка от 30–75 г отварка от млада праскова – 1 супена лъжица от кората, 10–12 листа от нея и 1 чаена лъжичка ядки от праскови, по 1 супена лъжица бял равнец, подбел и червен кантарион се варят заедно в 1 л вода, докато отварката остане наполовина и веднага се прибавят 25 цели шипки; оставя се да клокне и като изстине, се прецежда.
  • Ако болното дете няма температура, да изпие 1 чашка от 30–75 г (според възрастта) отварка от агримония, борови връхчета, орехови листа, спирея, росопас и смил – по 50 г от всяка. Две супени лъжици от тази смес се запарват с 500 г вряща вода; варят се 15 минути на тих огън и като изстине, се прецежда.
  • Вегетарианска храна с повече плодове и зеленчуци, умерено солена и подкиселена с лимон или чист винен оцет. Люто, алкохол и тютюн – не. Преди обяд и вечеря да изяжда по 1 глава печен кромид лук без захар и без хляб или 1 чинийка салата от пресен или стар червен кромид лук с листа от магданоз и настъргани моркови по равни части с малко чист маслинен зехтин и лимон или винен оцет по вкус. След ядене да изпива по 1–3 чаени лъжички пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с по 1 чаена лъжичка копривено и шипково брашно, малко чист пчелен мед и плодов сок или вода да стане гъсто и сладко като боза.
  • Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, при повишена температура болният да пие отварка от подбел (цялата билка с корена) – 3 супени лъжици се варят на тих огън 30 минути в 600 г вода; като изстине, се прецежда. Може да се подслади с мед.
  • При липса на температура болният да пие отварка от орехови черупки – 3 супени лъжици черупки се варят 30 минути в 1 л вода; като изстине, се прецежда. Може също да се подслажда с мед.
  • Два часа след ядене и при двата случая да изпива 1 чашка от 30–75 г (според възрастта на детето) отварка от исландски лишей 40 г, полски хвощ 50 г, бударица 75 г, обикновена коприва и пача трева – по 100 г. Две супени лъжици от тази смес се запарват с 500 г вряща вода; вари се 5 минути и като изстине, се прецежда.
  • Вечер преди лягане 2–3 вечери подред се прави топла клизма:
  1. при повишена температура с топла (35°С) отварка от обикновена тиква (3 супени лъжици настъргана тиква се варят 5 минути в 300 г прясно мляко; кисне 5 минути и се прецежда), за юноши и възрастни клизмите се правят с 600 г от същата отварка;
  2. при липса на температура с топъл чай (37°С) от лайка (2 супени лъжици цвят от лайка се запарват с 500 г вряща вода; кисне 20 минути и се прецежда). След това винаги при запек се прави клизма със същия чай. За юноши и възрастни клизмата е двойна – с 600 г от същия чай. След клизмата се прави парна баня на главата с чай от орехови листа (на 1 л вода 7 листа) с продължителност около 5 минути или парен компрес (на болното място) с торбичка, напълнена с търпимо гореща, попарена и изстискана лайка, с продължителност 5–10 минути. Следва меняваща баня на краката до под коленете (42°С за 30 секунди, 22°С за 30 секунди – 5 пъти).

Подутата жлеза се налага с едно от следните средства:

  1. с памук, намокрен в смес от 300 г силна ракия и 20 г камфор на прах;
  2. с топла лапа от сварен ориз (вари се като пилаф – на 1 чашка ориз 3 чашки вода), поръсен с камфор на прах на върха на ножа;
  3. с торбичка, напълнена с топла лапа от ленено семе, сварено с малко мляко и поръсено с 1/2–1 чаена лъжичка пудра захар;
  4. с топла лапа от гръцко сено (вари се както лененото семе);
  5. с топъл пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 1–3 супени лъжици маслини, счукани на ситно с костилките и поръсени с камфор на прах на върха на ножа;
  6. с топла лапа само от маслини, счукани с костилките, поръсени с камфор на прах на върха на ножа;
  7. с топла лапа от житни трици, забъркани с малко червено вино на каша и оставени на огъня да направят 3 пъти „пуф”.

Едновременно се поставя и коремен компрес от 2–4 парчета, натопени в топла отварка от трина (2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и след това се варят още 5 минути; като изстине, се прецежда), а на тила торбичка, напълнена също с пресен селски хлебен квас. Държат се цяла нощ.

Важни добавки:

Ако възпалението е засегнало и подезичните и подчелюстните жлези, торбичката с лапата да покрива и тях.

При главоболие всяка вечер на главата да се слага цяла „шапка”, напълнена с пресен селски хлебен квасец, засилен с 5–10 супени лъжици диви кестени, настъргани с корите (а при липса на кестени с 5–10 супени лъжици пресни корени от полски бъзак, нарязани на ситно и счукани в дървен хаван на кашица), или с 3–6 супени лъжици суров настърган кромид лук, засилен е 1–2 супени лъжици готварска сол; държи се до сутринта или докато много досади на болното.

Сутрин. Околоушните жлези се налагат с торбичка, напълнена с топла лапа от прясно зеле, нарязано на ситно, с прибавка на 1 китка листа от магданоз, също нарязани на ситно, 1 чаена лъжичка ленено семе и 100 г прясно мляко – всичко се вари на тих огън, докато се сгъсти като лапа от ленено семе, преди поставянето се поръсва с 1 чаена лъжичка пудра захар; или с топла лапа от житни трици, сварени с малко чисто натурално вино (може и шипково вино); или с топла лапа от сплита на чесън, накъсан на малки парченца и сварен с малко вода, изстискана и преди поставянето поръсена с 1 чаена лъжичка захар; или с топла лапа само от счукани сурови маслини. Едновременно се поставя коремен компрес, както е казано по-горе; лапите се държат 7–8 часа, а компресът 3–4 часа.

  • Добре е момчетата да са на легло и да не скачат.
  • Ако се възпалят и тестикулите им, да се лекуват така: през деня да се налагат с торбичка, напълнена с прясна топла извара, а през нощта с торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, поръсен с 1/4 чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката).
  • На болното място не се слага лед.
  • При болки върху подутото място да се слагат торбички с прясна топла извара.
  • За избягване на усложнения добре е след оздравяването да се пази стаята поне още 7 дни.

Освен това, ако на момчетата са били засегнати тестисите, най-малко 1 месец след това да носят суспензор, за да ги предпазят от по-нататъшни усложнения.

Усложнения:

Повечето боледуващи деца се възстановяват от заушката без сериозни усложнения. Някои от най-честите усложнения са следните:

  • орхит (възпаление на тестисите) възниква у 15-25% от заразените момчета, но възникващият стерилитет (безплодие) е рядък
  • увреждане на централната нервна система като енцефалит (възпаление на мозъчното вещество на главния мозък) или менингит (възпаление на обвивките на главния мозък)
  • по-рядко като усложнения на паротита се наблюдават артрит (възпаление на ставите), увреждане на бъбреците, възпаление на щитовидната жлеза и млечните жлези, глухота и др.
  • заразяване с вируса на заушката през първия триместър на бременността може да повиши риска от спонтанен аборт; няма доказателства за увеличен риск от поява на дефекти у плода

 

Профилактика:

Предпазването от заушка се осъществява чрез ваксиниране. Ваксината е силно ефективна и обикновено осигурява доживотен имунитет срещу заушка. Имунизацията срещу паротит (заушка) се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола.Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу парототния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията.

Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.

Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет. Инкубационният период на заушката е средно 18-21 дни. При някои болни могат да се наблюдават продромални симптоми – субфебрилна температура, отпадналост, безапетитие, главоболие, мускулни болки в продържение на 2-3 дни. По-често заушката започва с повишаване на температурата и оток на едната околоушна жлеза, а след 2-3 дни отича и другата околоушна жлеза.

 

Добавки:

  • Пчелен прополис; ефикасен природен антибиотик, убива бактериите и вирусите, укрепва имунната система: 3 таблетки на ден от 500 мг. (по 1 таблетка с храната).
  • Бета-каротин с витамин Е; мощен антиоксидант, подпомага съпротивата срещу инфекциите, съхранява и възстановява телесната тъкан: 2 таблетки на ден (по 1 таблетка преди хранене).
  • Алое Вера сок, гел или нектар; помага при възпаления, облекчава болката, природен антибиотик, регенерира клетките, осигурява енергия, подобрява храносмилането, хранителен: 3 до 6 унции на ден (по 2 унции преди хранене: 1у = 28,3 или 31,1 мл.).
  • разтворими протеини (аминокиселини).
  • Витамини - A – 25,000 IU или Бета-каротин – 15 мг., В-комплекс – 300 мг., С – 360 до 1000 мг., Е – 400 IU.
  • Минерали - Германий – 60 мг., 3 пъти на ден; Цинк – 50 мг., Селен – 200 микрограма.