Банер за мобилна версия за апликация
Епидидимит
Епидидимитът е възпаление или инфекция на епидидима (надсеменник, семенен кордон – дългата навита тръбичка към горната част на тестиса) и семепровода. Епидидимитът е най-честата причина за болка в скротума. Острата форма обикновено е свързана с по-силна болка и подуване. Ако симптомите продължат повече от шест седмици след началото на лечението, състоянието трябва да се приеме за хронично.
Епидидимитът се среща най-често между 18 и 40 години, но от него могат да боледуват и деца. Момчетата, при които се появява болезнено уриниране, инфекции на пикочно- половата система, нарушена функция на пикочния мехур или аномалии на гениталиите и на органите от пикочната система, са по-податливи да развият епидидимит. Заболяването рядко се открива при юноши, които не са полово активни.
Инфекцията е разпространена най-вече сред военните, които са подложени на физическо натоварване часове наред, без да изпразват пикочния си мехур.
Причини:
Сред факторите, които увеличават риска от това заболяване, са:
- Инфекция на пикочния мехур, на бъбреците, на простатата или на пикочопровода
- Друго скорошно заболяване
- Стесняване на уретрата (тръбичката, по която се изтича урината от пикочния мехур)
- Използването на уретрален катетър.
Инфекцията не започва в епидидима. Това е възходяща инфекция, която най-често тръгва от уретрата или пикочопровода, преди да се разпространи до епидидима.
Сред мъжете под 35 години, които са полово активни, най-честите причини за епидидимит са хламидиите и гонорейните бактерии. Макар че епидидимитът често се свързва с някои от същите микроорганизми, които причиняват болести, предавани по полов път, има и други причини. В редки случаи състоянието може да се дължи и на предизвикващи гной бактерии, свързани с инфекции в други части на тялото.
Епидидимитът, който не се предава по полов път, се свързва с инфекции на пикочните пътища и се среща най-вече при мъжете, които са претърпели операция на пикочната система или имат анатомични аномалии. Епидидимитът може да бъде причинен и от нараняване и инфекция на скротума или от дразнене от урината, натрупана в семепровода (каналчето, по което минава спермата, след като излезе от епидидима).
Симптоми:
Заболяването се характеризира с болка в тестисите. Болката, която обикновено се развива постепенно за няколко часа или дни, е последвана от внезапно зачервяване и подуване на скротума (торбичката). Обикновено е засегнат само единият тестис. Той се възпалява и става твърд, а другият тестис също може да е болезнен. Болният усеща втрисане, има леко повишена температура и обикновено се оказва с остър уретрит (възпаление на уретрата). Понякога от уретрата се отделя секрет и в спермата се появява кръв. Еякулацията може да бъде болезнена.
Уголемените лимфни възли в слабините предизвикват болка в скротума, която се усилва през деня и става толкова силна, че обикновено е непоносима.
Диагностициране:
Епидидимитът се установява чрез:
- Изследване на урината, което най-вероятно ще покаже увеличен брой на белите кръвни телца и наличието на бактерии.
- Посявка на урината, за да се открие предизвикалият инфекцията микроорганизъм.
- Преглед от лекар за установяване дали се отделя секрет от уретрата и от простатата.
- Кръвни изследвания, за да се измери броят на белите кръвни клетки.
- Ултразвук, който показва уголемен епидидим.
Състоянието може да се дължи на абсцес. Възможно е да предизвиква усложнения, например безплодие, затова се налага консултация с уролог относно болестта и нейното лечение.
Конвенционалното лечение включва използването на антибиотици за овладяване на инфекцията и на болкоуспокояващи за облекчаване на болката. При алтернативните терапии лечението включва повишаване на кръвообращението в съответната област, което намалява възпалението и подпомага оздравителния процес.
Лечение:
- Епидидимитът традиционно се лекува с антибиотици. За предотвратяване на инфекцията болният трябва да приема лекарствата си точно както са предписани, дори ако симптомите му започнат да изчезват или той се почувства по-добре. Може да се приемат обезболяващи. Те ще имат същия ефект като билковите противовъзпалителни средства.
- Препоръчва се почивка в леглото до успокояване на симптомите и е добре пациентите да носят бандаж, когато възобновят нормалната си дейност. Ако болката е изключително силна, локален анестетик като лидокаин може да бъде инжектиран направо в семенния канал. Препоръчват се ледени компреси на скрoтума и повдигането му.
- До изчезване на симптомите тежкото натоварване трябва да се избягва. Половите контакти не бива да се възобновяват в рамките на месец след изчезване на симптомите.
- Ако повторен курс на лечение не помогне, се препоръчва дълготрайна противовъзпалителна терапия. В редки случаи хроничните симптоми изискват хирургична намеса. Две са хирургичните процедури за лечение на епидидимит, но и двете предизвикват стерилитет. Епидидимектомията представлява отстраняване на възпалената част на епидидима посредством малък разрез в скротума.
- Двустранната вазектомия възпрепятства спермата да минава през семепроводите. Процедурата обикновено се извършва на пациенти с хроничен епидидимит или при по-възрастни пациенти, на които се прави операция на простатата. Преди да бъде обмислено прилагането на хирургична намеса, което води до стерилитет, добре е болните да опитат алопатичните терапии.
Възможно е болката да започне да утихва 24 часа след началото на лечението, но пълното лечение може да отнеме седмици и дори месеци.
Използването на презервативи и въздържането от секс с партньори с полово предавани болести може да предотврати някои случаи на епидидимит. Освен това приемът на много течности, които увеличават количеството на урината, спомага за предотвратяване на задържането й, предизвикващо инфекцията.
Хранителен режим
На някои хора се препоръчва гладуване, тъй като храносмилането забавя лечебните механизми на тялото.
- Най-подходящ е водният пост, но ако не е възможно да бъде приложен, болният трябва да ограничи приема на храни до зеленчукови и плодови сокове.
- Ако се налага прием на храна, за препоръчване е лек хранителен режим на плодове и зеленчуци.
- Гладуването облекчава болката. При силна болка (до намаляването й) приемът на течности също може да бъде намален.
- Болните от епидидимит не бива да приемат напитки, които съдържат кофеин.
- За да избегнат появата на запек, е необходимо да вземат разхлабителни и много плодове, ядки, пълнозърнести продукти и други храни със слабителни свойства.
Билколечение:
Билковите препарати са ефективно средство за лечение на епидидимит. Според някои източници, ако се приемат в лечебни дози, съсънката (полското котенце) и подофилумът могат да лекуват епидидимит със същите резултати като конвенционалната медицина.
Според традиционната китайска медицина има билкови препарати, които трябва да бъдат съобразени с индивидуалния случай на всеки болен. Билки като филодендрона (хуайн бай) се използват при възпаление в долната част на торса. Обикновената съсънка (полското котенце), която помага при оток и болка, особено в гениталиите, и подофилумът са най-ефективни при лечение на епидидимит. Тези растения обаче са токсични и билките трябва да се приемат само под пряко наблюдение на опитен фитотерапевт. Ехинацеята, хвощът, плодовете на серено репенс (палма-джудже), екстрактът от червена боровинка и химафилата също имат добър ефект.
Препоръчва се и хидротепария – топлата вана (от 15 до 30 минути веднъж или два пъти дневно с поносимо гореща вода) увеличава кръвообращението в областта на простатата, облекчава дискомфорта и ускорява възстановяването.
Хомеопатията също е вариант. Предписаните хомеопатични лекарства са съобразени със спецификата на всеки един човек.
Тъй като епидидимитът е причинен от инфекция и често засяга пикочните пътища, прилагат се следните алтернативни лечения, които могат да облекчат състоянието:
- Акупунктура, която помага за предотвратяването на други инфекции.
- Ароматерапия. Топла седяща вана с няколко капки хвойново масло или масло от сандалово дърво облекчава симптомите на инфекцията.
- Хиропрактика. Укрепването на мускулите на пикочния мехур чрез наместването на костите и на ставите в областта на таза може да овладее инфекцията.