Епидурален хематом

Епидуралните хематоми представляват кръвни колекции, които са разположени между черепа и твърдата мозъчна обвивка водещи до притискане на подлежащия мозък. Най-често са резултат на травма и представляват животозастрашаващи състояния изискващи спешно хирургично лечение.

Те засягат пациенти на възраст между 10 и 40 години. Мъжете са засегнати 4 пъти по-често от жените.

Епидуралните хематоми са 20% от травматичните интракраниални хематоми. В 75% от случаите с епидурален хематом има данни за фрактура на черепа. В 70% от случаите епидуралните хематоми са разположени темпоро-париетално.

Причини:

Причината за епидуралните хематоми е травма на главата. Травмата най-често е при удар с тъп предмет по главата при насилие, падане, пътно-транспортно произшествие.

Най-често е разкъсан артериален съд на твърдата мозъчна обвивка.

По-рядко причината е разкъсване на венозен синус или диплоичен съд.

Спонтанни епидуралните хематоми са редки. Те могат да се развият при пациенти с коагулопатии, асоциирани с друго първично заболяване, напр. краен стадий на чернодробно заболяване, хроничен алкохолизъм и други.

Симптоми:

Клиничната картина при епидурални хематоми се определя от черепно-мозъчната травма и съответната контузията на мозъка с огнищна или общомозъчна симптоматика. Сами по себе си епидуралните хематоми предизвикват повишаване на интракраниалното налягане и компресия на мозъка.

Симптомите на мозъчна компресия са:

• разширена зеница от страната на хематом – мидриаза (компресия на ІІІ ЧМН),
• контралатерална хемипареза (притискане на мозъчните крачета и преминаващия през тях пирамиден път).

Загубата на съзнание и липсата на спомен за травмата са често срещани, но не и задължителни.

Тези симптоми могат да възникнат след "светъл период" от няколко часа. Това е времето, през което хематомът нараства без да има клинична изява. Тази класическа триада: "светъл период", хемипареза, мидриаза се наблюдава в 20% от случаите. В останалите случаи се наблюдава "полусветъл период" – след първоначалната загуба на съзнание няма пълно възстановяване на количествените промени в съзнанието или без период на просветляване на съзнанието.

Във всички случаи прогресиращите анизокория (различен диаметър на зениците), хемипареза и количествени промени в съзнанието са силно тревожни симптоми и трябва да предизвикат незабавно търсене на неврохирургична помощ. Трайно разширената зеница е късен симптом.

Лечение:

В 4% хематомът е от контралатералната на мидриазата страна. Епидуралният хематом е животозастрашаващо състояние налагащо спешно хирургично лечение. Оперативната интервенция се състои в краниотомия (отваряна на черепа) и евакуация (отстраняване) на хематома. По този начин се премахва компресията върху мозъка.

Втората важна цел на оперативното лечение е да се установи източника на кървене и той да бъде овладян.

В редки случаи, когато епидуралният хематом е с малък обем, не оказва изразена компресия и дислокация, а състоянието на болния е стабилно, без неврологичен дефицит и прогресиращи оплаквания, може да се предприеме и консервативно лечение при активно наблюдение.

Смъртността варира от 10-15% до над 60% в случаите с тежка, съчетана ЧМТ. При липса на съпътстващи увреди, правилната диагноза и своевременното лечение водят до нисък морталитет и отличен функционален изход.