Ехинококоза (кучешка тения)

Ехинококозата (кучешка тения) е едно от най-значимите паразитни заболявания в страната поради широкото си разпространение. Засяга всички възрастови и социални групи. Зрелият индивид паразитира в червата на някои видове месоядни бозайници. Ларвата се развива във вътрешните органи на бозайниците, включително и в човека. Не е възможно заразяване на човек от човек.

Заболяването има хроничен характер, води до значителни загуби в животновъдството и частична загуба на трудоспособност сред населението. Жизненият цикъл на паразита преминава през краен гостоприемник (каквито са представителите на семейство Кучета и по-рядко други хищни бозайници) и междинен гостоприемник (тревопасни бозайници, гризачи и хора).

Заболяването протича с различни симптоми, според това, в кои вътрешни органи на междинните гостоприемници се развива ларвата. Късната проява на симптомите могат да доведат до продължителна нетрудоспособност, чести рецидиви, инвалидизация, а понякога и смърт. Към 2011 г. България е на първо място по заболеваемост сред страните в Европейския съюз, като надвишаваща няколко пъти регистрираните за случаи в останалите страни.

Причини:

Причинителят е малката тения Ехинококус гранулозус, която е дълга половин сантиметър и обитава червата на кучето. Яйцата на тенията се отделят с изпражненията на заразеното животно и замърсяват козината, почвата, тревата, помещенията и предметите, като се съхраняват добре във външната среда.

Човек се заразява с кучешка тения, поглъщайки храна и вода, замърсени с яйца на тенията. Това може да се случи при директен контакт с кучето, при хранене с неизмити ръце, при доене, стригане, обработка на кожи, при консумация на не добре измити плодове и зеленчуци, при пиене на вода от случайни водоизточници, при игра на децата в замърсени от кучета пясъчници на детските площадки.

В човека, както и в множество селскостопански животни и диви бозайници, се развива междинният стадий на тенията ехинококов мехур (киста), която постепенно нараства и може да достигне значителни размери. Кистите се локализират предимно в черния и белия дроб, но има случаи на засягане на гръбначния стълб, мозъка и сърцето. Няма тъкани и органи, които не могат да бъдат засегнати. Кистите могат да бъдат единични или множествени, да поразят един или няколко органа.

Ехинококозата на белия дроб представлява инфекция с ларвите на Echinococcus granulosus и Echinococcus multinodularis, които предизвикват кистични формации в белия дроб, черния дроб и други органи. Тя е най-широко разпространенена в земеделски области и скотовъдни райони. Кучета са най честия първичен гостоприемник. Други такива са вълци и лисици. Паразитът се развива в интестиналния им тракт и отделя яйца, съдържащи зародиш (онкосфера). За тях е характерно, че са много устойчиви. Отделените яйца попадат в организма на вторичния гостоприемник по три основни механизма:

През стомашночревния тракт (фекалноорален). След лизиране на обвивката на яйцата от стомашночревните сокове, онкосферите преминават чревната стена (най често на дуоденума) и навлизат в порталната циркулация. Около 80% образуват кисти в черния дроб, но също така навлизат в общата циркулация, формирайки кисти в други органи най често бял дроб и бъбрек.

• През бронхиалнат а лигавица (аерогеннен).
• През отворена рана (директен).
• Органът, който е засегнат реагира с образуването на фиброзна капсула. Истинската ехинококова киста се образува от 6 елемента:
• Кутикулярна (хитинова) мембрана
• Вътрешен зародишев (герминативен) слой на мембраната.
• Ехинококова течност. Високо алергенна.С леко кехлибарен цвят. Съдържа сколекси (ларви). Количеството силно варира. Описани са случаи на кисти съдържащи над 40 литра ехинококова течност.
• Зародишев мехур.
• Сколекси (ларви).
• Дъщерни клетки или мехури.
• Средната продължителност на живот и развитие на кистата е 10 20 години.
• Разграничават се 5 разновидности в протичането на заболяването:
• Първична ехинококоза
• Вторична множествена
• Метастатична в следствие на перфорация на киста в големи те кръвоносни съдове.
• Вторично метастатична
• Хетеротопична когато кистата продължи да се развива в паренхима, въпреки перфорация на фиброзната капсула.

Инфекцията най често се добива в детската възраст, но често могат да изминат години и дори десетилетия преди да се появят изразени клинични симптоми.

Симптоми:

Симптоматиката се определя от стадия на заболяването и степента на нарушение функцията на засегнатия орган. Безсимптомният период може да продължи месеци и години, поради бавното нарастване на ехинококовите мехури. При локализация в черния дроб се появява тежест и притискане в областта на дясното подребрие, по-късно постоянна тъпа болка в същата област. При локализация в белите дробове симптомите наподобяват бронхит или пневмония. 

Симптоми при развитие на тенията:

• Ехинококови кисти в мозъка може да доведат до главоболие, световъртеж, проблеми с паметта.
• Чернодробните  кисти могат да причинят болки в корема, жълтеница и др.
• Белодробните кисти  могат да причинява кашлица, болки в гърдите, и хемоптиза (храчене на кръв).
• Разкъсване на черния дроб в резултат кисти може да предизвика повишена температура, уртикария и тежки анафилактични реакции.
• Кисти на бъбреците – може да предизвика болка или запушване на бъбрека, но най-често няма никакви симптоми.

Диагностика:

Диагностиката се основава на комплексни клинични, образни и серологични лабораторни изследвания. Латентното протичане на заболяването и късните прояви на клиничната симптоматика определят значимостта на серологичната диагностика за ранно откриване и за контрол след проведеното лечение. Основава се на доказване на наличие на специфични антитела срещу паразита в серума на пациента, получен чрез вземане на кръв най-често от вената на ръката.

Диагнозата се поставя на база на епидемиологичната анамнеза (контакт с куче), клиничната картина, образните и лабораторните изследвания. Изследват се серумна течност, оперативен материал, телесни течности.

Най-точна е специфичната паразитологичната морфодиагностика. Прилагат се и имунологични тестове, както и PCR – за определяне на щамовата принадлежност.

Назначават се още рентгенография и абдоминална ехография, чрез които се визуализира паразитът. Откриването на ехинококоза става и чрез изследване на фекални проби от пациента, в които се търсят яйца.

Белодробната ехинококоза протича в три стадия:

• Първи стадий обхваща периода от инвазията до проявата на първите симптоми. Заболяването се открива най-често при профилактичен преглед.
• Втори стадий  обхваща периода на началните клинични прояви до пълната изява на настъпилите усложнения (перфорация на кистата в бронх или кръвоносен съд). Характеризира се със суха, немотивирана, упорита кашлица, задух (често дължащ се на притискане на голям бронх) и субфебрилна температура. При нарастване на кистата се появяват явления на притискане на подлежащите тъкани и органи плексити, атрофия на мускули, парези.
• Трети стадий на усложнената белодробна ехинококоза. Най-честа е перфорацията на киста в бронхите, по рядко в кръвоносен съд или плевралната кухина. В първият случай се наблюдава внезапна обилна експекторация на голямо количество бистра, солена течност. Рядко се откашлят части от хитиновата мембрана (с вид на сварен белтък). Руптура на киста в плевралната кухина може да доведе до остра алергична реакция и шок.

Лечение:

Лечението започва с медикаментозна терапия, която включва приема на антихелминтни препарати и витамини. Антихелминтите трябва да подействат върху гастроинтестиналния тракт на пациента и спомагат за очистването на тялото от паразитите.

Ако в организма обаче бъдат открити кисти, се налага те да бъдат отстранени оперативно. Провежда се още и симптоматично лечение – хепатопротектори, аналгетици, антиеметици, спазмолитици.

Билколечение

• НАР - кора. 1 чаена лъжичка от кората на плода се вари 10 минути в 500 грама вода. Прецежда се и се пие 4 пъти дневно по 1 винена чаша преди ядене.
• Шведска Горчивка /малка/. Билките се накисват в 750 грама ракия или спирт. Престояват на топло 14-20 дни, като съда се разклаща няколко пъти дневно. След 20 тия ден се прецежда и употребява. Вътрешно: по 1 супена лъжица, 3 пъти дневно след ядене, в комбинация с билков чай.
• Мъжка папрат. 1 супена лъжица от билката се вари 10 минути в 500 грама вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 50 грама преди ядене.
• Черница. 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 грама вода. Прецежда се и се пие по 3 пъти на ден по 120 грама преди ядене.
• Царевична коса. 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 грама вряла вода и киснат 2 часа. Прецежда се и се пие 3 пъти на ден по 100 грама преди ядене.

Профилактика:

На първо място при предпазването от ехинококоза е спазването на лична хигиена. Редовно измиване на ръцете преди всяко хранене, спазване на строга хигиена при отглеждане на животни. Правилната термична обработка при готвенето на месо също е важна за предпазването от тения.

Борбата с ехинококозата може да бъде ефективна, ако се води комплексно от ветеринарните служби, както и да се извършва на лично и на обществено ниво.