Желязодефицитна анемия

Желязодефицитната анемия е най- често срещаната форма на анемия по целия свят. Тя се среща по-често при по-големи деца и при възрастни над 50 години, рядко -  при юношите и младите мъже. В 80% от случаите са засегнати жени (те имат по-голяма потребност поради менструация, бременност или лактация).

Желязодефицитната анемия започва постепенно. Нарушенията започват, когато организмът губи повече желязо, отколкото получава чрез храната и други източници. Поради изчерпаните запаси желязото не е достатъчно, за да задоволи нуждите на червените кръвни телца и заради това те стават все по-малко. В този ранен етап на анемията червените кръвни телца изглеждат нормално, но техният брой намалява. Тогава тялото се опитва да компенсира недостига на желязо чрез произвеждане на повече червени кръвни телца, които обикновено са по-малки от нормалните.

Причини

1. Недостатъчен внос (кърмачета, малки деца, вегетарианци)
2. Недостатъчна резорбция: състояние след стомашна резекция, малабсорбционен синдром
3. Повишена потребност (по време на растеж, бременност и кърмене), а също при лечение на Vitamin В12-дефицитна анемия с Vitamin B12
4. Най-често железният недоимък се дължи на загуба на Fe в резултат на хронични кръвотечения (80% от случаите). Те могат да бъдат:
   • Кръвоизливи от храносмилателния тракт: улцерации, ерозивни гастрити, кръвотечения от варици на хранопровода, карциноми, дивертикулоза на колона, хемороиди, тенийни инфекции и др.
   • Генитални кръвотечения при жените
   • Кръвозагуби от други органи (урогенитален тракт, орофаринкс, нос, бял дроб)
   • Оперативно или травматично обусловени кръвотечения
   • Кръвозагуби при хемодиализа и при често вземане на кръв, кръводаряване

Стадии при недоимък на желязо

1. Прелатентен Fe-дефицит: налице е недостиг на желязо в депата
2. Латентен Fe-дефицит: това е стадий на желязодефицитна еритропоеза без анемия: концентрацията на Fe в костния мозък и серума е понижена
3. Манифестна анемия: проявява се като желязонедоимъчна анемия

Симптоми:

Симптомите на желазодефицитната анемия са:

умора,

• поява на задух при извършване на някаква дейност,
• обща слабост и отпадналост,
• главоболие,
• недобра концентрация,
• понижено артериално налягане,
• тахикардия,
• неспокойствие,
• тревожност,
• нарушения на съна,
• раздразнителност,
• замайване,
• атрофия на лигавицата на езика, хранопровода, парене по езика,
• затруднено преглъщане,
• рагади по ъглите на устните,
• косопад,
• изтънели и чупливи нокти,
• суха кожа и други.

Диагностициране:

Типично за желязодефицитната анемия е установяването на понижени стойности на MCV и MCH, което показва, че анемията е микроцитна, хипохромна. Често наличието на анемия предполага изготвянето на кръвна натривка, т.е. взима се кръв от пациента, след което се приготвя микроскопски препарат, който по-късно се изследва от специалист. Това изследване дава възможност да се изучат основни характеристики на еритроцита като клетка, а именно неговата форма, размери, оцветеност, наситеност и т.н. При наличието на желязодефицитна анемия на натривката прави впечатление сравнително малките размери на еритроцитите и техния блед вид, отговор на микроцитната и хипохромна анемия. Както обаче MCV и MCH, и натривката не е специфичен показател за наличието на този вид анемия.

Ето защо за да се установи дали анемията се дължи на железен дефицит, е необходимо да се направят допълнителни изследвания. Обикновено те включват определяне серумното ниво на желязото и измерването на т.нар. желязосвързващ капацитет – ЖСК (последният дава индиректна информация за концентрацията на трансферина в кръвта). При желязодефицитната анемия се установява ниски нива на серумното желязо и висока стойност на ЖСК (последното отразява сравнителното голямото количество на свободен трансферин в кръвта, който не е свързан с железни йони). От друга страна изследването на резервните форми на желязо в организма, а именно на феритина, показват намаляване на концентрацията им. Последното е изключително важно, защото ако в хода на изследването се установи повишени или дори нормални стойности на феритин, това е съмнително за съществуването на допълнителен патологичен процес в организма (възпалителен или неопластичен), което от своя страна изисква допълнително изследване.

В някои случаи може да се направи и миелограма (вземане на биопсичен материал от костния мозък). Това най-често се прави при затруднения в диагнозата и с цел да се отхвърли евентуално неопластично заболяване на костния мозък. При желязодефицитната анемия миелограмата най-често е нормална или се наблюдава леко намаление на червения кръвен ред.

След направените кръвни и микроскопски изследвания обикновено поставянето на диагнозата желязодефицитна анемия е лесно. За съжаление обаче това не решава основният проблем, а именно установяване произхода на тази анемия, т.е. откриването на патологичният механизъм, чрез които червените кръвни клетки намаляват в организма.

Отговорът на този въпрос се крие в прецизното изясняване причината за железния дефицит – дали това е резултат на неправилно хранене, повишени нужди на организма от желязо или нарушена резорбция на макроелемента. Обикновено разговорът с пациента е този, който в описаните случаи помага да се установи конкретната причина. Най-често причината за железния дефицит е друга, а именно хроничната скрита кръвозагуба. Тази кръвозагуба може да е от различни органи, но най-често се засягат храносмилателната и урогениталната система.

За изключване наличието на кръвоизлив от гастроинтестиналния тракт е задължително провеждането на две инвазивни процедури, а именно гастроскопия и колоноскопия. Това са ендоскопски методики, при които с помощта на специален уред се оглежда лигавицата и просвета съответно на хранопровода и стомаха (при гастроскопията) и на дебелото черво (при колоноскопията). С помощта на тези изследвания може с голяма сигурност да се потвърди или изключи наличието на кръвоизлив от храносмилателната система, който да обясни желязодефицитната анемия. В някои случаи преди осъществяването на описаните инвазивни процедури се препоръчва провеждането на изследване за т.нар. окултни кръвоизливи. При него се взима материал от фекалиите (обикновено след провеждането на специална хранителна диета), които по-нататък се изследват за наличието на кръв в тях. Редица специалисти отхвърлят специфичността и надеждността на описаното изследване, тъй като често то се позитивира от странични фактори, като вид на приеманата храна, наличие на хемороиди и т.н.

Изследването на урогениталната система е сравнително по-лесно. Тук кръвоизливът в повечето случай е видим за пациента, тъй като най-често урината става червеникава. Когато обаче тя е с нормален цвят и има съмнение за евентуален урогенитален кръвоизлив, именно лабораторното изследване на урината може да подпомогне диагнозата. При съмнения за неопластичен процес на матката, пикочния мехур, бъбреците е удачно провеждането на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, с помощта на които да се визуализира туморната формация.

В някои случаи диагнозата желязодефицитна анемия представлява затруднение за специалистите. Установяването на микроцитна, хипохромна анемия може да се срещне и при други заболявания. Най-често това са:

• таласемии – наследствени заболявания на червените кръвни клетки. При тях освен наличието на микроцитна, хипохромна анемия се установява промени в електрофоретичното съотношение на видовете хемоглобин в еритроцитите, желязото и ЖСК имат нормални стойности.
• отравяне с олово – желязото и ЖСК са нормални. Микроскопското изследване на еритроцитите показва типични отклонения от нормата.
• хронични възпалителни процеси - при наличието на възпалителен процес в организма огнището на възпаление изконсумира наличното желязо в организма, в резултат на което настъпва анемия. Въпреки ниското желязо, ЖСК остава сравнително нормално, а феритинът най-често е нормален или даже повишен.

Усложнения:

Най-често желязодефицитната анемия се усложнява с:

• сърдечно-съдови проблеми – намаленият кислороден капацитет на кръвта кара сърцето да работи на повишени обороти с цел да изпомпа повече кръв до тъканите. Това води развитието на тахикардия (повишена сърдечна дейност), която може да усложни наличните сърдечни проблеми на пациента. Често настъпват стягане и болка в гръдната област.
• нарушения в нормалното потичане на бременността – желязодефицитната анемия може да доведе или до преждевременно раждане, или до раждане на недоносен плод.
• изоставане в психическото и физическо развитие

Лечение:

Лечението на желязодефицитната анемия има два основни момента - на първо място стои етиологичното лечение, чиято цел е установяване причината за понижената концентрация на желязо в кръвта и най-вече търсенето на кръвоизлив от областта на гастроинтестиналния тракт. На второ място стои патогенетичното лечение, което се изразява в заместителна терапия с желязосъдържащи препарати на фона на пълноценно хранене.

Железните препарати могат да се прилагат перорално и парентерално. Пероралното приложение на препарати е препоръчително, защото по този начин организмът сам контролира нуждите си от желязо и определя количеството макроелемент, което да се резорбира в тънкото черво. Обикновено приемът на железния препарат е 2-3 пъти на ден, като максималната дневна доза на трябва да надвишава 150 мг. В началото препаратът може да има дразнещ ефект върху стомашната лигавица, изразяващ се в гадене, повръщане. Друг път може да се наблюдава запек, диария. С течение на времето обаче, тези симптоми отшумяват. Друг страничен ефект на лечението е черното оцветяване на фекалиите и на зъбите.

Парентералното лечение на желязодефицитната анемия се провежда при силно изразени странични реакции от пероралната терапия, при доказана лоша абсорбция, при изключително ниски стойности на желязото и други. То може да бъде венозно или мускулна.

Доказателство за ефективността на провежданото заместително лечение е повишаването на хемоглобина и на ретикулоцитите – клетките предшественици на еритроцитите. Изследването на желязото не е показател за ефективно лечение по време на субституиращата терапия. Желязото трябва да се изследва най-малко 2 седмици след прекратяване приема на съответния железен препарат. Само тогава изследваната стойност би била реална.

Хранителен режим

• Храните с най-високо съдържание на желязо, са черен и бял дроб, смокини, маслини, зрял фасул, зелен магданоз, патладжан, леща, тиквени семки, сушени плодове, грозде, кайсии, сливи, далак и мозък. В 100 г от всеки от тези продукти се съдържат до 6 мг желязо.
• Малко по-занижени, но все пак високи, са нивата на желязо в дренките, бадемите, слънчогледовите семки, месото от сърна, заекь, пуйката, гъската, киселеца, марулята, черешите, сусама и сушените смокини.
• До 2-3 мг на 100 г могат да бъдат открити в сушените круши, фъстъците, тахан халвата, ръженото брашно, свинското и говеждо месо, зеленият чесън и лук, пресните краставици, черната ряпа, ябълките, карфиолът, тиквата и орехите.
• Минимални, но все пак налични, са нивата на желязо в зеленият фасул, пресните картофи, черешите, телешкото и агнешко месо, млякото, сиренето, кашкавалът, скумрията и паламуда, репичките, бялото зеле, червеното цвекло и др.

Билколечение

• Подходящи са хранителни добавки с кафяви морски водорасли, богати на минерали, способстващи за усвояване на желязото.
• Накисват се 14 г корен на къдрав лапад и още толкова корен от глухарче в 1 л преварена вода за 4-8 часа. Вари се до количество от една чаша. Отстранете от огъня и добавете половин чаша черна меласа, смесете добре. Да се съхранява в хладилник; приема се по четвърт чаша дневно.
• Горчивият вкус на тинтявата спомага за стимулиране на храносмилателната система, като желязото и другите хранителни вещества стават по-лесно усвоими. Тази горчива билка може да бъде приготвяна като чай или да се купи генцианова тинктура.

Други билки, препоръчвани за подобряването на храносмилането, са:

• Анасон
• Ким
• Кимион
• Липа
• Сладък корен

Традиционното китайско лечение на анемия включва:

• Акупунктура за стимулиране на отслабения далак.
• Азиатски женшен за възстановяване на енергията.
• Китайска ангелика за контрол на обилната менструация.
• Смес от китайска ангелика и китайски напръстник за изчистване жълтеникавия цвят на кожата.
• Астрагал за лечение на бледността и световъртежа.