Затлъстяване

Затлъстяването е патологично състояние, дължащо се на увеличаване на мастната тъкан в резултат на хипертрофия (увеличаване на обема, за сметка на обема на клетките) и хиперплазия (увеличаване на обема, за сметка на броя на клетките) на мастната тъкан.

Причини:

Наднорменото тегло и затлъстяването добиват размерите на пандемия (епидемия с особено големи размери). Първопричината им е множествена и комплексна. Те не са резултат само от прекомерно хранене. Все повече проучвания доказват, че зад едно патологично затлъстяване често се крие генетична компонента. Сред причините за обезитета са генетичната предразположеност и наследствеността, факторите на околната среда, метаболизма, хранителни разстройства, но също и ендокринни заболявания като хипотиреоидизъм и хиперкортицизма (наднорменото тегло при лечение с кортикостероиди).

Многобройни са заболяванията и състоянията, асоциирани с наднорменото тегло. Най-важните от тях са:

• атеросклерозата – това е патология на съдовете от различен калибър в резултат на отлагането на липиди в стената им. Сред рискови фактори за възникването й са хипертонията, дислипидемията, високата кръвна захар, затлъстяването. Всички споменати фактори са с висока честота при обезитет, което прави опасността от фатална изява на атеросклерозата – като инфаркт или инсулт - много висока.
• артериална хипертония
• дислипидемия – повишен LDL- и понижен HDL-холестерол, хипертриглицеридемия
• диабет тип ІІ – асоциира се със пълни хора след 40 годишна възраст. При този тип диабет поради затлъстяването настъпва резистентност на клетките към инсулина. Тогава, въпреки високата глюкоза и инсулин в кръвта, те не могат да ги използват. Наблюдава се подмладяване на диабет втори тип във връзка със зачестяването на наднорменото тегло у децата.
• обструктивна сънна апнея – пациентите не могат да дишат поради отпускане на мускулатурата на фаринкса и излишните мазнини в областта затварят дихателния път от тежестта си. Тези хора хъркат силно, понякога спират да дишат – апнея, и се събуждат. Това рефлектира върху качеството на съня.
• други - гастроезофагеален рефлукс, жлъчни камъни, ставни проблеми, репродуктивни разстройства, депресия и други също имат своята етиологична компонента в наднормената телесна маса.

Лечение:

Лечението на затлъстяването е комплексно и силно зависимо от мотивацията и желанието на пациента да сътрудничи на лекаря. Не малко са програмите за хранителен режим, промяна на поведението, активна физическа дейност както и медикаменти, потискащи апетита, блокиращи абсорбцията на хранителните вещества и други. Споменатите подходи идват на преден план в борбата със затлъстяването. В много случаи обаче те дават незадоволителен моментен ефект, а за дълготраен изобщо не може да се говори.

Значителна загуба на тегло и задържане на ефекта при болестното затлъстяване е трудно постижимо. Според статистически данни едва 5% от пациентите се справят с този проблем чрез споменатите подходи. По-голямата част обаче възвръщат всичките изгубени килограми до една година след възстановяване на нормалния режим. Този йо-йо ефект също е свързан с рискове за здравето.

Когато промяната в поведението относно храненето, физическите усилия или подходящи медикаменти не показват никакъв ефект, може да се мисли за хирургична намеса. За да се пристъпи към нея е необходима оценка на здравословното състояние от лекари, диетолози, психолози. Когато рисковете за тежки заболявания и фатален изход, свързани с обезитет надвишават тези от усложнения при една операция, към последната може да се пристъпи. Също така критерии за намесата на хирург са:

• BMI (индекс на телесна маса)>40, което означава 45 кг над нормалната телесна маса при мъже и 35 кг над нормата аза жени
• BMI между 35 и 39.9 за пациенти, които имат сериозни здравословни проблеми във връзка с наднорменото тегло.

Бариатричната хирургия не замества хранителния режим и двигателната активност в борбата с наднорменото тегло. Всъщност дълготрайният ефект от операцията е силно зависим от сътрудничеството на пациента чрез спазване на известна диета и активен начин на живот.

Хирургичните намеси биват няколко типа – рестриктивни, малабсорбтивни и смесени. При първия се намалява обема на стомаха, което кара пациентите да чувстват пълнота рано при храненето. Така те консумират по-малко и се хранят по-бавно. При втория метод консумацията не се ограничава, но поетата храна се усвоява от организма в по-ниска степен. Третият комбинира тези механизми.

Какви оперативни интервенции се прилагат?

• vertical banded gastroplasty – в горната част от стомаха близо до хранопровода във вертикална посока се поставят скоби, а отворът към останалата част от стомаха се стеснява с пръстен. Така се забавя изпразването на органа и дава усещането за пълнотата му. Разновидност на операцията е поставянето на силиконова връзка в горната част на стомаха, най-често лапароскопски. Тези два метода са изключително рестриктивни. Те не засягат абсорбцията на веществата.
• вiliopancreatic diversion е операция, която поради тежките малнутриртивни усложнения вече се прилага по изключение. При нея се махат ¾ от стомаха, което намалява обема му и потиска продукцията на солна киселина. Краят на тънкото черво се свързва с така оформения край на стомаха, а началната му част, включително и дванадесетопръстника, където се отварят жлъчния и панкреатичния канал, се свързва с тънкото черво в близост с прехода му към дебелото. По този начин жлъчката и ензимите от панкреатичния сок влизат в ограничен контакт с поетата храна, а тя се абсорбира в зависимост от нивото на свързване на проксималния участък към дисталния . Разновидност на тази операция е Biliopancreatic diversion със "Duodenal Switch " или още ръкавна гастректомия с дуоденален суич. При нея се маха само периферната част на стомаха и се оставя „ръкав” от началото до пилора на стомаха и началната част на дванадесетопръстника. След това последния се прекъсва и се свързва с по-дистален участък. Така се заобикаля контакта на храната с жлъчката и панкреасните ензими. Тази намеса е пример за комбинирана хирургична намеса,. Друга такава е най-често прилаганата в бариатрията операция – стомашния байпас. Комбинираните методи са доказано най-ефективни и с най-малко негативни последствия за пациентите.
• стомашен Байпас (Gastric Bypass Roux-en-Y) - чрез скоби, поставяни в горния отдел на стомаха се оформя малка кухина, изолирана от останалата част от органа. Тази кухина се изпразва директно в дистален участък на тънкото черво, свързан с нея. Проксималният, който следва естествения ход на гастроинтестиналния тракт след изолирания дял на стомаха се свързва с долен участък от червото. Така то наподобява буквата Y , от където идва и името му. Стомашният байпас намалява обема на стомаха до 15мл (нормално той може да се разтегне и до 1000мл), като малката кухина е в участък, трудно податлив на разтягане, което поддържа определен обем. При консумирането на малко количество храна, пациента чувства пълнота и това ограничава количеството на приема. С времето обаче се увеличава големината на връзката с червото, както и резервоарната функция на последното. Тогава вече е постигната загуба на телесна маса и това осигурява поддържането на теглото.

Смъртността след оперативна интервенция зависи от усложнения, настъпили вследствие предшестващи фактори като степен на затлъстяването, сърдечна патология, обструктивна сънна апнея, диабет, анамнеза за белодробна емболия. Смъртността при лапароскопската намеса е 0- 0.11%, а за отворена операция – около 0.6% за 30-дневен постоперативен период. Усложнения биват такива, наблюдавани при всяка операция на коремни органи, както и такива, от самия байпас:

• инфекция
• кръвоизливи
• венозен тромбемболизъм и последваща белодробна емболия
• херния, чревна обструкция
• пропускане през анастомозата,
• стеснение на анастомозата
• язви около мястото на свързване
• жлъчни камъни
• дъмпинг синдром – състояние на бързо изпразване на стомаха към тънкото черво, предизвикващо гадене, повръщане, диария, замайване до загуба на съзнание, изпотяване.
• малнутриция – неадекватен прием на витамини и минерали могат да доведат до тежка желязо дефицитна или витамин В12 зависима анемия, хиперпаратиреоидизъм , остеопороза, тежки неврологични дефицити, нарушения в зрението и др. Това предполага допълнителен прием на тези вещества.

Ефектът на хирургичната намеса зависи от възрастта и общото състояние на пациента, теглото преди това, възможността за физически упражнения. Други фактори са още самата операция, мотивацията на пациента, желанието да спазва насоките на лекарите, а също и подкрепата от страна на близките.

Клинични изследвания сочат, че най-голяма е загубата на телесна маса през първите 18-24 месеца. До 50% от нея през първите 6 месеца, а до 77% до края на годината. Пациенти с по-висок BMI отслабват повече. Значително се повлиява клиничната картина и на асоциираните със затлъстяването заболявания – диабет, хипертония, обструктивната апнея, депресията. Подобрява се качеството на живот, психологичната нагласа, социалните контакти, възможностите за работа. Постигането на тези резултати зависи от търпението и стриктното поведение на оперираните.

Хранителен режим:

Понякога хората преяждат, защото не абсорбират хранителните вещества. Така те не стигат до мозъка и той не сигнализира на тялото да престане да приема храна. С възстановяването на чревното хранене с помощта на прочистването на дебелото черво се абсорбират повече хранителни вещества и човек има склонността да намали яденето си.

Както е отбелязано по-горе, спазването на диета не е ефикасно, а понякога и опасно. Здравословното хранене трябва да е начин на живот, което означава елиминиране на консервираните храни, лошите мазнини и някои въглехидрати, ако към тях има несъвместимост. Освен това противопоказни са липсата на физически упражнения, запушеното дебело черво и повърхностното дишане.

Заместителите на храните, водещи до напълняване, са особено вредни.

• Първо, те се базират на твърдението, че човекът няма желание да промени навиците си на хранене, като въвежда нездравословни храни.
• Второ, доставят вредни химикали на организма. Особено се пазете от изкуствените подсладители. Аспартамът се използва като популярен заместител на захарта в много диетични храни. Въпреки че вредното въздействие не е доказано, съществуват съобщения за неврологични реакции, като халюцинации, световъртеж, а дори и епилепсия. Изследванията върху плъхове свързват употребата на този продукт с мозъчен тумор.

Новата синтетична храна, представляваща потенциално предизвикателство към здравето на хората, е изкуствената мазнина „Олестра“. Този продукт има вакуумно действие върху мастноразтворимите витамини А, Д, Е и К и върху каротиноидите. Тези жизненоважни хранителни вещества се разтварят в „Олестра“ и преминават през организма, преди да успеят да се утилизират. В резултат на това тялото е лишено от важна защита срещу рак и други заболявания.

Спазването на диета е традиционният подход към затлъстяването. Обаче изпълнено по конвенционалния начин, който включва временно ограничаване на приемането на храна или калории, а не постоянна промяна на хранителните навици. Най-добри са тези подходи, които целят дългосрочно подобряване на състоянието.

Приучаването към правилно хранене и навици са от важно значение. Здравословната диета е богата на въглехидрати и бедна на протеин и мазнини. Хранителните добавки помагащи за предотвратяването на апетита и за изгарянето на калориите, включват хромен пиколинат, незаменими мастни киселини, гамалиноленова киселина и др. Физическите упражнения са незаменима част от здравословната диета. Много по-важно от вида на упражненията е постоянното им прилагане. Дихателните упражнения приучват към правилно дишане, което подобрява метаболизма и води до намаляване на теглото. Прочистването на дебелото черво възстановява здравето на червата. По този начин могат да се абсорбират повече хранителни вещества и са намалява опасността от преяждане.

Получаването и поддържането на нормални стойности на телесните мазнини зависи от ежедневните навици, които водят до здравословен начин на хранене и физическа активност. Традиционният начин на отслабване с диета, напротив, води до временно намаляване на приетите с храната калории, а не до постоянна промяна и затова е осъден на провал още от самото начало. Диетата е с двупосочно действие. Човек не само възстановява килограмите си, но и добавя още към тях. Повторните опити предизвикват постоянното намаляване и увеличаване на теглото. Това влияе не само зле на самочувствието, но забавя и метаболизма, като с всеки следващ път прави все по-трудно отслабването.

Много хора се обвиняват за неуспеха на диетата с липсата на воля, но те не трябва да се съдят толкова строго. Той може да се обясни, като се отчете начинът, по който са живели предците ни в праисторически времена. През по-голямата част от времето, хората не са имали стабилен източник на храна. Понякога са имали храна в изобилие, друг път – нищо за хапване. За да могат да оцелеят, организмите им са се пригодили към тези условия. Когато има недостиг на храна, метаболизмът се забавя, за да запази енергията, а когато тя е в изобилие, се ускорява.

Спазването на диета поставя тялото в режим на глад или на обилно хранене. Метаболизмът се забавя, когато е подложен на стриктна отслабваща диета. В обратния случай се ускорява, особено когато човек е по-млад. До тридесетгодишна възраст тялото може да се адаптира към метаболичните промени, настъпили с периодичното спазване на диети, но в по-напреднала възраст става по-малко пластично. С напредването на възрастта метаболизмът се забавя. Нещо по-лошо, намаляването на теглото е на мускулна основа, а увеличаването е повече на мастна. Мазнината изгаря по-малко калории от мускулната тъкан, което в резултат на следващия диетичен цикъл ще доведе по-трудно до намаляване на теглото с няколко килограма.

Много хора са с грешното убеждение, че протеиновата диета е добър начин за намаляване на теглото. Въпреки че една такава диета има драстичен ефект в началото, след време могат да се появят някои нежелани последици, като раздразнителност, неспокойство, отпуснатост или дори увреждания на бъбреците и черния дроб. Освен това храните с животински протеини обикновено съдържат наситени мазнини, които запушват артериите.

Най-добрата диета е приучването към правилно хранене. То най-общо се състои от високо съдържание на комплексни въглехидрати и по-ниско съдържание на протеин и мазнини. Съотношението на калориите от въглехидратите, протеините и мазнините трябва да е приблизително 60:20:20. Но за хората, не възприемащи въглехидратите, това съотношение може да е 40:30:30. Както бе отбелязано по-горе, това ще поддържа ниски нивата на инсулина и ще изгаря по-големи количества телесна мазнина. Хората, чувствителни към въглехидратите, трябва да избягват хляб, макарони, картофи, ориз, царевица, банани и стафиди, като приемат въглехидрати от други източници.

Добрите плодове са ябълките и боровинките заради гелообразуващата им целулоза. Когато тези плодове преминат през червата, предизвикват чувство за ситост, което дава сигнал на мозъка да изключи командата за глад. Освен това морските зеленчуци от рода на келпа подхранват щитовидната жлеза, която отговаря за лекото протичане на метаболизма. Също така е важно да се пие много вода.

Спазващите диети трябва да се предпазват от крайности, защото пълната липса на мазнини може да е опасна. Всяка клетка от тялото ни съдържа холестерол или мазнина. Като се прибави и фактът, че мастноразтворимите витамини А и Е могат да се абсорбират само в присъствие на мазнини. Тези антиоксиданти предпазват от различни заболявания, включително рак, сърдечни заболявания и имунни неразположения. Трябва да се прави разлика между добри и лоши мазнини. Добрите мазнини се намират в рибата, авокадото, ядките и маслото от тях и зехтина.

Хранителните добавки са много важни за хората, които искат да отслабнат. Някои от тях отстраняват желанието за храна, като регулират нивата на кръвната захар, а други изгарят бързо калориите, като ускоряват метаболизма. Предлагаме ви някои от тях:

• хромен пиколинат. Помага за стабилизирането на нивата на кръвната захар, така че да намалее желанието за сладко. Помага за нарастването на мускулната маса и засилва енергията. Освен това хромът намалява устойчивостта към инсулин, което пък намалява отлагането в мастната тъкан и засилва метаболизма. За предпочитане е 400 мг. от свързаната форма, тъй като се абсорбира по-лесно в чревния тракт.
• незаменими мастни киселини и гама-линоленова киселина. Тялото се нуждае от два вида незаменими мастни киселини: омега-3 и омега-6. Омега-3 се съдържа в маслото от ленено семе, което трябва да е студено пресовано и да се съхранява на студено и тъмно място, понеже незаменимите мастни киселини са чувствителни към светлината. Това масло може да се използва в салати, но с него не бива да се готви. Ако продуктът е с лош вкус, то той може да е гранясал и трябва да се изхвърли. Омега-3 води до отслабване, като помага на бъбреците да отделят излишната вода. Организмът трябва да балансира омега-3 киселините с омега-6. Гама-линоленовата киселина съдържа омега-6 и може да се намери в маслото от нощна свещ, в пореча или семената от касис. Петстотин мкг масло от нощна свещ, приемано сутрин, намалява апетита.
• L-карнитин. 500-1000 мг L-карнитин помагат за навлизането на мастните киселини в клетките, където се изгарят от митохондриите.
• лецитин. Лецитинът помага за емулгирането на мазнините. Най-добре е да се приема една супена лъжица на закуска.
• калий. Около 300 мг дневно, разделени на няколко дози, повишават енергията и мускулната сила.
• псилиум. Една супена лъжица веднъж или два пъти дневно с 250 – 500 мл. вода доставя допълнително целулоза за по-добро храносмилане.

Изследванията показват, че ежедневната добавка от аскорбинова киселина (витамин С) действа положително на затлъстелите хора, които имат намерение да отслабнат. Други добавки, за които трябва да знаете, са: ходроксилимонената киселина, спирулината, матето, ядките от кола, които ускоряват метаболизма. Добавянето на нормална храна с гелообразуваща целулоза подобрява чувството за ситост, което улеснява включването към диета. Освен това целулозата може да подобри метаболизма.

Билколечение

• Обикновен фасул. Две-три супени лъжици ситно нарязани шушулки се заливат с 3 - 4 чаши вода. Вари се 10 - 15 мин и след прецеждане се пие по 1 винена чаша четири пъти дневно преди ядене под лекарски контрол. Влиза в състава на комбинирани антидиабетни препарати от растителен произход (диабетилин, антидиабетикум – глюко - бозан, мелиблетен, сиамплекс и др.).
• Цистозеира. Една супена лъжица от билката се вари в един литър вода в продължение на 10 мин, прецежда се и се пие от получената течност по една супена лъжица три пъти дневно.
• Мехуресто водорасло. Една чаена лъжичка суха билка се запарва с две чаши вряща вода и след изстиване се прецежда и се изпива в продължение на един ден. Влиза в състава на комбинирани препарати (артериоцет, вискулин, антивискозин и др.)
• Жаблек. Една супена лъжица ситно нарязана билка се залива с 2 чаши вряща вода. След изстиване и прецеждане се изпива, в продължение на 1 ден.
• Бяла черницa. Прилага се под формата на отвара от листата или кората на корените: 2 - 3 г за чаша отвара на ден.
• Коприва. Инфуз от билката се приготвя, като 2 чаени лъжички ситно нарязани листа от коприва се заливат с 1 чаша вода, по 2—3-чаши дневно, неподсладени или подсладени с мед.
• Вземат се 100 г омайниче и се варят 5 минути в по-голямо количество вода. След като изстине, отварата се прецежда. Три дни поред се правят обливания на тялото след грижливо изкъпване. Вечер се пие по една чаена чаша запарка от маточина.
• Взема се изгорена дъбова кора, счуква се на ситно и се вари като турско кафе (без захар).
• Вземат се 50 г корени от лапад и се варят в 1л вода. В продължение на 1 месец се пият по 3 чаени чаши дневно.
• В 1 л вряща вода се пускат 5 г канела, 10 г глог и 10 г кафяви водорасли. Варят се 10 мин. и се прецеждат. Пие се по 1 чаена чаша сутрин и вечер, без да се подслажда.
• Вземат се по 10г кори от зърнастец и корени от глухарче и по 50 г корени от гръмотрън, стръкове от полски хвощ и плодчета от копър. Една-две супени лъжици от смесените билки се пускат в 3 чаени чаши кипяща вода и се варят З минути, след което се оставят да киснат 1 час. От прецедената отвара се пие по 1 непълна чаена чаша 3 пъти дневно преди ядене. Лечението се провежда 1-2 месеца. След почивка от 1 седмица може да се повтори.Рецептите са взети от книга за народно лечение с билки. За да имат ефект те трябва да се комбинират със спазване на нискокалорична диета.

Физически упражнения:

Правилното хранене без физическо натоварване дава малка надежда за успешното преборване със затлъстяването. Физическите упражнения трябва да бъдат част от усилието за възстановяване на добрата форма на тялото. За да се постигнат най-добри резултати, трябва да се изпълнява комплекс от аеробични и анаеробични упражнения. Аеробиката изгаря телесните мазнини и понижава настройката на тялото или регулиращия телесното тегло механизъм, като улеснява намаляването на теглото. Анаеробичните упражнения помагат за изграждането на мускулна маса.

Настройката на индивида действа срещу усилията за намаляване на теглото и затова упражненията трябва да са насочени към преодоляването на това съпротивление. Ако сте свикнали да тежите например 68 килограма и намалите теглото до 65,5 кг, мозъкът сигнализира под формата на глад, докато теглото се възстанови. Но ако спортувате и интелигентно подбирате храната си, това ще помогне на тялото ви да се почувства удобно и с по-ниска настройка.

Видът на спортните упражнения не е от толкова голямо значение, колкото последователността. Идеята е упражненията да доставят достатъчно удоволствие, за да станат част от ежедневието. Половин час ходене всеки ден е полезно упражнение, което всеки един може да изпълнява. Походката трябва да е умерена, не много бърза. Други добри възможности са танците, плуването и дори градинарството.

Преди за започнете да изпълнявате програмата за физическо натоварване, трябва да се посъветвате с лекар, който да определи наличието на сърдечни или белодробни проблеми, които могат да направят невъзможно напрягането.

Ето някои дихателните упражнения:

• Легнете на пода и отпуснете ръцете по протежение на тялото с дланите нагоре.
• Поставете тежка книга върху корема си.
• С всяко вдишване повдигайте книгата колкото е възможно по-високо книгата и я връщайте в изходно положение с всяко издишване. Това е добро упражнение за приучване да се обръща внимание на дишането.
• Вдишайте през носа. Задръжте дъха си за време, четири пъти по-дълго от вдишването. Това позволява на клетките да поемат достатъчно кислород.
• След което издишайте два пъти по-дълго, отколкото сте вдишали. Съотношението е 1:4:2. Следователно, ако сте преброили до пет при вдишване, задържате въздуха, докато преброите до 20, и издишате през устата, докато преброите до 10. Като издишвате, коремът в и се прибира и вие изхвърляте навън всичкия въглероден двуокис. За оптимална полза това упражнение трябва да се прави 10 пъти три пъти на ден.
•  

ЗАТЛЪСТЯВАНЕ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ

Увеличаването на мастната тъкан в детската възраст е за сметка на увеличеният брой на мастните клетки, поради това лечението на затлъстяването е много трудно и има тенденция да се задържи за цял живот. Честотата на затлъстяването в България е около 10–15%, като рязко се увеличава след настъпване на пубертета.

За развитието на затлъстяването са отговорни много и често комплексно действащи фактори: генетично предразположение, прехранване, намалена физическа активност, увреждане на ЦНС, ендокринни уврежданя, психосоциални фактори, стресови ситуации и др. Те водят до нарушаване на енергийният баланс с увеличаване на вноса на енергия и намаляване на разхода на енергия.

Затлъстяването се класифицира в четири степени:

• І степен - + 15–30 % над нормалната телесна маса характерна за възрастта
• ІІ степен - + 30-50 %
• ІІІ степен - + 50-100 %
• IV степен – над 100 %

Затлъстяването в детската възраст най-често се развива постепенно, преминавайки в различно дълга фаза на гранична и наднормена телесна маса. Лекува се трудно и успехите са незадоволителни и нетрайни. Колкото по-рано се започне, толкова по-големи са шансовете за нормализиране на телесното тегло. Само 25 % от децата постигат трайни резултати. Независимо от това винаги е препоръчително да се започне лечение. То е комбинация от диета и увеличен двигателен режим.