Банер за мобилна версия за апликация

Изгаряне

Изгарянето представлява частично или цялостно разрушаване на кожата, най-често на меките тъкани, както и на костите, причинено от физични или химични термични въздействия. Такива увреждащи фактори могат да бъдат горещи течности, горещи твърди повърхности при допир, триене, горещи газове, пламък, слънце, електричество, химични вещества, студ.

Тежестта на изгарянето се определя от степента, дълбочината на засегнатите тъкани, както и от обема на изгорената телесна повърхност, като част от цялата телесна повърност. Съществуват различни формули и правила за определяне процента на изгаряне като големина на повърхност, едно от които е правилото на деветките. Различни части от телесната повърност са равни на по 9% и така се сумира тотално поразената повърхност.

Според дълбочината на изгаряне съществуват 4 степени на изгаряне.

  • Най-леката първа степен засяга най-повъхностния слой на кожата - епидермиса. Характеризира със зачервяване на кожата и лека степен на дехидратация (обезводняване). При притискане кожата избледнява и после бързо възвръща цвета си. Може да има и фебрилитет (повишена телесна температура). Изгарянията от първа степен са най-разпространените и протичат доброкачествено, без тежки последствия. Пример за такова изгаряне е слънчевото, което най-често е от първа степен.
  • При втора степен изгаряне има разрушаване на дермата, по-дълбокия слой на кожата под епидермиса. Според дълбочината на разрушаване на дермата втора степен изгаряне се дели на повърхностно и дълбоко. Често пъти определяне на дълбочината на разрушаване на дермата е трудно, еволюцията на раната в следващите 7-10 дни определя по-точно и дълбочината. При втора степен изгаряне кожата е зачервена и се образуват фликтени - мехури, изпълнени с белезникава телесна течност, богата на белтъци и други вещества. Повърхностното изгаряне от втора степен е болезнено и оздравява без да е необходима оперативна намеса, най-често не се инфектира. При дълбокото изгаряне от втора степен обаче, спонтанна регенерация не е възможна, налага се кожна трансплантация от здрави участъци, често се усложнява с инфекция. Парадоксално за необучения човек е, че тежкото на вид изгаряне от втора дълбока степен е неболезнено или съвсем слабо болезнено.
  • Трета степен изгаряния са тежки увреди. Разрушена е цялата дебелина на кожата, епидермис и дерма, засегнатата кожа има белезникав, кафеникав или черен цвят. При притискане кожата остава белезникава и не променя цвета си. Мястото е обезчувствено, сухо, изложено на тежки инфекции. Не е възможна спонтанната регенерация на кожата, задължителна част от лечението е хирургично - за трансплантиране на кожа на един или повече етапи.
  • Четвъртата, най-тежка степен на изгаряне засяга освен кожата и подлежащи структури като подкожие, мускули, сухожилия, кости. Задължително налага хирургично лечение. Кожата е карбонизирана - овъглена.

Последиците от изгарянията са козметични, функционални и витални - при зарастване със съединителна тъкан, която не е толкова еластична се ограничава подвижността на засегнатата зона като остават трайни дефекти, но тежките изгаряния могат да доведат до летален изход поради инфекции, дехидратация, задушаване (кожата е важен орган, който участва и в процеса на дишане).

Част от изгарянията могат да се лекуват от немедицински персонал. За да се определи дали има нужда от медицинска помощ е необходимо да се оцени степента и обширността на изгаряне.

При изгаряне от първа или втора повърхностна степен и засягане на площ повече от една длан на пострадалия, локализирано в областта на лицето или ставите, при кърмачета и малки деца е необходимо да се потърси специализирана медицинска помощ въпреки леката степен на изгаряне. Ако изгарянето е първа/втора повърхностна степен, но не отговаря на по-горе изброените характеристики, пострадалият може сам да се лекува.

 

Първа помощ:

След като е решено, че изгарянето не налага лекарска помощ, първото нещо което се прави е охлаждането. Необходимо е охлаждане под течаща вода, температура около 15 С за поне 15-20 мин. Това прекъсва по-нататъчното въздействие на високата температура и ограничава засягането на тъканите в дълбочина.

Всяко нараняване на кожната бариера излага тъканите на риск от инфекция. Инфекциите при изгаряне са много често и много тежко протичащо усложнение, налагащо интензивно лечение. При леките изгаряния рискът от инфектиране е най-нисък. Въпреки това е задължително почистване на раната, например с физиологичен разтвор или антисептичен сапун, дезинфекция с хлорхексидин и подсушаване без търкане, а само с тампониране. След това засеганата повърхност се обработва със специализирани за изгаряне препарати, антисептици, подпомагащи заздравяването, прилагат се обезболяващи средства. Подходящи такива средстава са дефламол и дермазин под формата на кремове, както и пантенол. Отгоре се поставя превръзка със стерилна марля, фиксирана без пристягане. Превръзката се сменя ежедневно или през ден.

При болка могат да се добавят и перорални обезболяващи средства. При тежки изгаряния, в болнични условия, се прилагат специфични обезболяващи от типа на опиатите.

Изгарянето от студ става при допир и триене с предмети с много ниска температура, може да достигне до втора степен изгаряне, засягащо и по-дълбоки от кожата тъкани. В началото е неболезнено, като постепенно се усеща и болката. Третира се с постепенно затопляне до нормална телесна температура.

Изгарянето от електричество образува рани на входа и изхода на тялото по оста, по която се е свързала електрическата верига. Остава скрито засягането на нервната система, сърцето, мускулите по хода на тока. При такъв случай е необходимо незабавно прекъсване на електрическата верига с изключително внимание да не се включи в нея самият помагащ. При изгаряне с ток с високо напрежение се вика спешна помощ.

Химическите изгаряния са тежки увреждания, при които освен засягане на повърхността на тялото може да има и вътрешно засягане, при изпиване, вдишаване на химическото вещество, както и съпътстваща интоксикация (отравяне) на организма. В такъв случаи напоените от веществото дрехи се свалят, измива се обилно с течаща вода засегнатата част и се вика спешна помощ. Полезно за медицинския персонал е да знае с какво вещество е причинено изгарянето, тъй като някои от тях имат специфични вещества за неутралзация (антидоти).

При изгаряне с пламък се препоръчва охлаждане със студена вода за поне 15 мин. Ако има горене на дрехи пострадалият не трябва да тича, а трябва да легне на земята и с въртене да потуши пламъка. Огънят се загасва с дреха, одеяло, но не от синтетични тъкани. Изгорените дрехи, ако са залепнали по тялото не се свалят. За да се предотврати преохлаждането и термичния шок пострадалият се покрива, за да се запази нормалната телесна температура.

 

Препоръчвано лечение за изгарянията от I-ва и II-ра степен:

  • При случай на леко изгаряне е важно да се правят компреси със студена вода или лед, за елиминиране на натрупаната топлина. Намажете с малко Алое Вера гел, което ще помогне за по-бързото заздравяване. Не се налага по-нататъшно лечение.
  • При изгарянията с мехури, трябва да внимавате да не ги спукате, за да предпазите тъканите от инфекция. Ако мехурите вече са се спукали, промийте мястото с дестилирана или охладена преварена вода, после намажете с Алое Вера гел. Покрийте със стерилизирана марля, напоена с Алое Вера гел. Ако раната се инфектира, взимайте Пчелен прополис и/или Чесън.
  • При дълбоки изгаряния или изгаряния с голяма площ промийте раната с дестилирана или охладена преварена вода. Потопете във водата за 10 минути, после натрийте с Алое Вера гел и покрийте с марля, напоена с гела. Консултирайте се с вашия лекар незабавно!
  • Взимайте ненаситени мастни киселини като рибено масло с Омега-3 и зехтин, спазвайте диета с консумация на големи количества риба.
  • Витамините А (Бета-каротин), В, Е, С и D са много важни за нервната система и за кожата. Витамин D се произвежда от една мазнина в кожата, която се превръща в този витамин, когато кожата е изложена на слънце. Среща се също в яйчния жълтък, прясното мляко, рибата тон и сьомгата.
  • Ако сте получили изгаряния с голяма площ, може да се обезводните. Ето защо се препоръчва да се пие много вода, за предпочитане приготвена по следния начин: 1/2 суп. л. сол, 1 суп. л. захар или мед и 1/2 суп. л. сода за 1 л. вода.

Добавки:

  • Алое Вера джели или гел, природен антибиотик, регенерира клетките, облекчава болката, намалява възпалението: компреси, които да се сменят всеки ден.
  • Пчелен прополис, предпазва от инфекции, укрепва имунната система: 4 до 6 таблетки на ден (по 2 таблетки с храната).
  • Алое Вера сок, гел или нектар, облекчава болката и възпалението: 6 до 8 унции на ден (по 2 унции преди хранене: 1 у = 28,3 или 31,1 мл).
  • Витамини: А – 15,000 IU или Бета-каротин – 9 мг; С – 1,000 мг; D – 500 IU, E – 600 IU.
  • Минерали: Калций – 1,000 мг; Магнезий – 500 мг; Калий – 1,000 мг, Селен – 200 микрограма, Цинк – 50 мг.