Изкривяване на гръбнака

Сколиозата е хронично (дълго протичащо) заболяване, което може да прогресира с възрастта. Обикновено с приключването на растежа на тялото (края на пубертета) тежестта на извивката остава стабилна и постоянна.

Сколиозата представлява значимо изкривяване на гръбнака под формата на "С" или "S", гледан в предно-задна посока. Прешлените, които изграждат гръбначния стълб, се наклоняват и завъртат едни спрямо други, като по този начин образуват въпросната ненормална извивка. Обикновено изкривяването започва от един участък на гръбнака (тази кривина се нарича първична).

За да се поддържа изправения стоеж на торса, прешлените в съседните части на гръбнака образуват вторични или компенсаторни кривини (дъгите им са отворени в посока, обратна на първичната кривина), като по този начин гръбначният стълб намалява общата си височина.

Сколиозата се среща при 3-5 на всеки 1000 души. В огромния процент от случаите причината за възникването и е неизвестна и оплакванията се появяват след 10 годишна възраст (процесът може да е започнал по-рано, но най често диагнозата сколиоза се поставя при юноши между 10 и 14 годишна възраст). Тази сколиоза се среща около два пъти по-често при момичета.

В по-малкия процент от случаите като първопричина за развитието на сколиоза се явява друго заболяване (било то на нервите и мускулите или на гръбначния стълб, някои аномалии и т.н.) и тогава тази сколиоза се нарича вторична (налице е причина за появата и). Обикновено тя се открива при по-малки деца.

Често в появата на сколиоза се открива наследственост (т.е. рискът за развитие на сколиоза у дете или юноша, в чието семейство вече има открити случаи на сколиоза е по-голям). Сколиозата може да се развие във всяка възраст.

Тежестта на сколиозата може да варира от лека до много тежка. Лекото изкривяване може да не предизвика никакви оплаквания и да се открие случайно, докато тежките форми могат да причинят значително ограничаване на физическата и жизнена дейност на болния.

Причини:

В 80-85% от случаите причината за развитие на сколиозата е неизвестна (това е т.нар. идиопатична сколиоза). Много на брой теории се опитват да обяснят появата и, като това може би ще стане в близкото бъдеще. В останалите около 15 % причините за развитие на сколиоза могат да се разделят в две големи групи: неструктурни и структурни:

• Неструктурни (или функционални): анатомичната структура на гръбначния стълб е нормална и причината за наличието на кривина в гръбнака е временна като например скъсяване на единия крак или възпаление около гръбнака, което причинява спазъм (постоянно съкращение) на околната мускулатура (мускулите придърпват прешлените и променят взаимното им разположение).
• Структурни: при тях е налице промяна в анатомичната структура на гръбнака. Причините за това са много на брой като дефекти по рождение в някои прешлени (несрастване или налице е променен по форма прешлен, например клиновиден), мускулни дистрофии (заболявания на нервите или мускулите, при които мускулите имат "недостатъчна сила" и се явяват неспособни да стабилизират и поддържат гръбначния стълб, който се изкривява), церебрална парализа (заболяване на централната нервна система при малките деца, най-често водещо началото си от самото раждане), болести на съединителната тъкан (напр. синдром на Марфан), полиомиелит (известен като детски паралич), някои доброкачествени тумори на гръбнака, травми, възпалителни процеси и други. Тези разнообразни причини обикновено водят до изява на сколиозата в по-ранна възраст. Сколиозата може да бъде само част от комплексни заболявания, наречени синдроми.

Симптоми:

Нормално, погледнат отзад гръбнакът изглежда прав. Когато има сколиоза, гръбнакът е изкривен под формата на буква "С" или се виждат две извивки в противоположни посоки, които образуват подобна на буквата "S" фигура. Това най-лесно се забелязва, когато човек се наведе напред. Други чести белези, вследствие изкривяването на гръбнака са следните:

• Едното рамо може да изглежда по-високо или по-ниско от другото. Също така едното рамо може да изглежда с по-заоблен контур.
• Гръдният кош може да изглежда хлътнал или несиметричен, както и цялото тяло може да изглежда несиметрично.
• Главата изглежда така, сякаш не се намира в средата на раменете. Талията може да изглежда неравна или наклонена.
• Тазът може да изглежда наклонен или завъртян настрани. Единият хълбок изглежда, че стои по-нависоко от другия.
• Единият крак изглежда по-къс от другия (всъщност дължината им е еднаква, но наклоненият таз е причина за привидното скъсяване). Това може да се за бележи при обличане на нови дрехи. Така например единият крачол на панталона може да изглежда по-къс от другия.

Походката може да е нарушена. При повечето хора сколиозата не предизвиква други оплаквания освен споменатите дотук промени в стойката и козметични проблеми. Ако сколиозата е тежка и не се лекува тя може да предизвика и по-сериозни оплаквания като:

• Болки в гърба, особено при дейности, вързани с движения на торса (гръдния кош и корема).
• Мравучкане или тръпнене в краката (изкривеният гръбначен стълб притиска разположеният в неговия канал гръбначен мозък).
• Лесна умора или проблеми с дишането (тъй като ребрата се захващат за гръдните прешлени, изкривяването на гръбначният стълб в гръдния му отдел води и до промяна във формата и обема на гръдния кош, който обхваща като в клетка жизненоважните сърце и бели дробове)
• Оплаквания от страна на сърцето - възможно е те да са следствие от същата причина, довела до развитието на сколиозата (това важи за по-редките случаи когато тази причина е ясна) или да възникнат вследствие на притискане на сърцето и излизащите от него големи кръвоносни съдове от променения гръден кош.

Всички или някои от тези симптоми може да са налице още при раждането или скоро след това, както и да се появят в по-късна възраст, най-често се забелязват между 10-та и 14-та година от живота.

Диагностициране:

Тъй като в повечето случаи сколиозата не предизвиква сериозни оплаквания или те се появяват постепенно с прогерсирането и, диагностицирането и не винаги е лесно. Особено подходящи са профилактичните прегледи, извършвани от личния или училищния лекар.

Прегледът при лекар специалист включва няколко последователни стъпки:

• Най-напред ортопедът разпитва пациента за наличието на оплаквания, начинът и времето по което са се появили, характера на всяко едно от тях и т.н. Особено важна за лекаря е информацията, събрана в разговор с родителите на детето или юношата за прекарани в миналото заболявания, травми, проблеми при раждането, наличие на сколиоза у други членове на семейството и т.н. В този разговор лекарят се ориентира за евнтуалното наличие на сколиоза, причината за възникването и и тежстта и.
• След това лекарят извършва обстоен преглед като следи внимателно за наличието на асиметрия на частите на тялото (едното рамо стои по-нависоко, единият крак изглежда по-къс или гръдният кош е с променена форма и т.н.), състоянието на мускулите и крайниците и цвета на кожата (например наличието на специфични петна по кожата с цвят на "кафе с мляко" могат да насочат лекаря към определена група вродени заболявания)и т.н. риентировъчно лекарят изследва извивките на гръбнака, като накара съблечения до кръста пациент да застане с гръб към него и със събрани колене да се опита да докосне с ръце пръстите на краката. При това прешлените се очертават под кожата на гърба.
• Ако от прегледа дотук лекарят реши, че имате значително изкривяване на гръбначния стълб, той ще назначи рентгеново изследване. Рентгеновата снимка дава точна информация за наличието на сколиоза, вида и тежестта и. Освен това снимката служи за база за сравнение при последващи контролни прегледи.
• На базата на рентгеновата снимка лекарят ще определи тежестта на сколиозата (измерва се в градуси големината на изкривяването, броя прешлени, обхванати от него, формата на засегнатите прешлени и положението на ребрата и т.н.), в кой отдел на гръбначния стълб се намира тя, каква е формата на описаната крива, дали е приключил растежа на костите (на рентгеновата снимка могат да се отчетат редица белези за това; ако растежът не е завършил това означава, че може да се очаква влошаване на изкривяването)и т.н.
• Ако лекарят подозира наличието на някаква конкретна причина за развитието на сколиоза, той може да препоръча редица специализирани изследвания, които не се извършват рутинно (скенер, магнитен резонанс, електромиография, ултразвук и т.н.).
• Ако не се открие причина за заболяването, сколиозата се причинява към най голямата група на идиопатичната сколиоза (с неизвестна причина).

Чрез извършването на всичко изброено дотук ортопедът-травматолог определя тежестта и риска за прогресиране (влошаване) на сколиозата и решава дали е необходимо провеждането на лечение и какво да бъде то.

Лечение:

Сколиозата може да варира от лека до много тежка и съответно на това съществуват различни лечебни подходи. Възрастта на болния също играе важна роля в избора на лечение (преценя се дали е завършил костния растеж и съответно какъв е риска от прогресия на заболяването).

• В леките случаи могат да се правят само редовни прегледи при специалист (през интервал от 4 до 6 месеца, по преценка на лекаря), който да следи дали състоянието прогресира.
• При по-тежките случаи може да се наложи носене на ортезно средство (корсет) или извършване на операция (в най-тежките случаи и в тези с тенденция към бързо увеличаване на изкривяването).

Измереният ъгъл на кривината на сколиозата има значение за избора на лечение. До 20 градуса не се предприемат други мерки освен контролни прегледи през 6 месеца за преценка развитието на състоянието; от 20-40 градуса се предписват лечебна физкултура с електростимулация и задължително корсетолечение и над 40 градуса, при съблюдаване на много други важни фактори, обикновено се предприема оперативно лечение.

Корсетолечение: Принципът на лечението с корсет е да се задържи гръбнака в принудителна позиция, дакато завърши костния растеж (обикновено това става в края на пубертета), за да се избегне прогресиране на сколиозата и увеличаване на изкривяването. Съществуват различни видове корсети, като за всеки индивидуален пациент лекарят избира най-подходящия в зависимост от вида на сколиозата, местоположеноето на кривината, възрастта на болния и т.н. Съвременните корсети се моделират индивидуално,изработени са от леки материали (обикновено пластмаси) и могат да се носят дори под дрехите. Някои корсети се носят само през нощта, докато други - през по-голямата част от деня. При повечето деца корсетът трябва да се носи около 20 часа на ден, като тази продължителност обикновено намалява с приближаването към възрастта, в която настъпва края на растежа на костите.

Обикновено в 80% от случаите, подложени на корсетолечение, тежестта на сколиозата не се увеличава до края на растежа, в около 10% изкривяването става по-тежко и едва в по-малко от 10% кривината може незначително да намалее.

Корсетите могат да обхващат различни части от гръбначния стълб. Така например за децата със сколиоза в долната част на гръбнака са най-подходящи корсети, наречени торако-лумбо-сакрални ортози (ТЛСО). Те обхващат гърба от хълбоците до под мишниците (едни от най-често употребяваните корсети от този вид са Бостън и Уилмингтън). Те са най-често тънки и могат да се носят под дрехите.

Корсетът на Чарлстон поддържа гръбнака в такава позциция, че се опитва дори да коригира донякъде кривината чрез принудително положение; затова този корсет се носи само през нощта.

Корсетът на Милуоки може да се използва за корекция във всяка част на гръбнака. Въпреки избора на най-подходящия за случая корсет, тежестта на сколиозата може да прогресира докато трае лечението с корсета.

В тежките случа на сколиоза, когато ъгълът на изкривяването е много голям или кривината показва тенденция към бързо увеличаване (още повече ако остава доста време до приключване на костния растеж, което представлява риск за утежняване на състоянието на гръбнака) може да се наложи извършването на операция.

Независимо от вида на конкретната операция, принципът на оперативното лечение е корекция (доколкото е възможно) на кривината, фиксиране на корекцията с метален остеосинтезен материал (метални пръчки, куки, винтове телове и системи за фикасция) и осигуряване на сливане (на медицински език се нарича фузия) между засегнатите и подложени на корекция гръбначни прешлени.

Корекцията не може да бъде пълна (особено при много тежки сколиози почти неизбежно остава остатъчна кривина). За сливането на фиксираните с метал прешлени се използва собствена костна тъкан (от самия пациент), взета най-често от хълбочната кост или синтетичен материал, наподобяващ кост, които се поставят между прешлените. Единствено металната фиксация е недостатъчна да задържи корекцията за дълъг период от време и едновременно да осигури пълноценност на движенията в гръбнака.

Последствие от сливането на прешлените е известно ограничаване на движенията в засегнатата област на гръбначния стълб. При съвременните методи на оперативно лечение на сколиозата не се налага носенето на корсет след операцията. Около година след операцията прешлените са се сляли напълно помежду си и е осигурена стабилност на гръбнака, с минимална вероятност за повторно изкривяване в същата област. На този етап металните елементи вече не са нужни, но тъй като те не предизвикват оплаквания или неприятни усещания у пациента, не се предприема изваждането им за да се спести травмирането от повторна операция.

Независимо от вида на лечението, обикновено то е съпроводено от рехабилитационна програма за заздравяване на мускулатурата около гръбнака, поддържане на добър обем на движения и т.н.

Прогноза:

Прогнозата зависи от множество фактори като най-важните сред тях са възраст на болния, вид и тежест на сколиозата, местоположението и времето на откриването и и избора на лечение.

Леките случаи обикновено не причиняват проблеми и не пречат на пълноценното ежедневие. Нормалната физическа активност не е вредна, а дори полезна. Умереното натоварване поддържа силата на мускулите и предпазва костите от развитие на остеопороза (за повече информация относно остеопорозата се обърнете към личния си лекар).

Все пак според тежестта на изкривяването е възможно да ви бъде забранено практикуването на екстремни физически активности (напр. вдигане на тежести). Прогнозата зависи в голяма степен от това дали се открива някаква причина за нейното възникване или тя се причинява към тези с неизвестна причина (идиопатична сколиоза).

Идиопатичната сколиоза е хронично, доживотно състояние. Обикновено тя прогресира до настъпване края на растежа на костите и след това тежестта и остава непроменена. С отслабване на връзките и костите в старческа възраст е възможно увеличаване на кривината на сколиозата.

При тежките случаи при извършена навреме операция прогнозата е добра. Оперираните могат да подновят известна физическа активност след 3-4 месеца, а пълното и възстановяване настъпва след около година. Въпреки известното ограничение на движенията в даден отдел на гръбнака, навеждането и завъртането са напълно възможни.

При открита навреме сколиоза и правилно подбрано и проведено лечение, прогнозата за възстановяване е много добра и качеството на живот не се различава от това на останалите хора.