Изкълчване на лакътя

Травмите на лакътя най-общо засягат костите образуващи ставата (счупвания), самата става и стабилизиращите я връзки (изкълчване и навяхване) и меките тъкани около ставата (скъсване на действащите в ставата мускули, възпаление вследствие на травма на сухожилията и околоставните торбички-бурси, както и увреждане на минаващите в съседство нерви и кръвоносни съдове).

Лакътят се уврежда при разнообразни травми като директен удар, падане с подпиране на сгъната ръка и рязко изтегляне, но най-честите са в резултата на прекомерно натоварване на ставата в спортове, "използващи"горния крайник.

Изкълчване на лакътя се получава, когато костите на предмишницата (лакътната и лъчевата кост) се изместят от ставната повърхност на раменната кост. Нарушава се контактът между ставните повърхности (допиращите се в състава на ставата повърхности на костите) на тези три кости и ставата се изкълчва.

Уникалната структура на лакътя осигурява изключително голям обем движения при запазване на добра стабилност. Изисква се значителна сила, за да се изкълчи ставата. Поради тази причина приблизително една трета от изкълчванията на лакътя са придружени и от счупвания (фрактури) на костните компоненти на лакътя (колкото по-голяма е енергията или силата на травмата, толкова по-големи са пораженията върху ставата).

Специфични увреждания, които могат да съпътстват и да усложнят изкълчването са счупване (фрактура), нараняване на артериите на ръката (кръвоносните съдове, които "хранят" ръката) и нараняване на нервите, преминаващи през областта на лакътя, последвано от нарушаване на движението и чувствителността на ръката.

По честота изкълчването на лакътя е на трето място след изкълчването на пръстите и рамото. Най-често лакътят се изкълчва назад. За да се намали риска от съдовонервно и хрущялно увреждане се налага незабавно наместване.

Видове:

Наблюдават се два вида изкълчване на лакътя:

• задно изкълчване - получава се при падане върху разгъната в лакътя и отведена встрани от тялото ръка (например при каране на кънки и падане назад, кънкьорът протяга разгъната ръка за да се подпре). Голямата част от изкълчванията са именно задни.
• предно изкълчване - може да се получи при силен директен удар отзад върху лакътя. Действащата сила придвижва олекранона (изпъкналата костна част отзад на лакътя) напред спрямо раменната кост.

Освен тези основни механизми на възникване на изкълчването, всяка една тежка травма (като автомобилна катастрофа) може да причини изкълчване на лакътната става.

Тези травми се наблюдават по-често при жени отколкото при мъже. Изкълчванията се случват по-често при възрастни, отколкото при деца, тъй като същата по количество сила обикновено причинява супракондилно счупване на раменната кост (вид счупване на раменната кост, непосредствено над лакътната става).

Симптоми:

Кои са най-честите симптоми при травми на лакътя?

• болка - в зависимост от увреждането болката може да е много силна или слаба, остра и внезапна или постоянна и тъпа, провокираща се от движение или не и т.н.
• нарушение в движенията на ставата - тези нарушения могат да бъдат както отпадане на движенията (неспособност да се извърши определено движение в ставата), така и ограничение в обема на дадено движение, поява на нови, норнетипични несъществуващи движения или пълна неспособност за извършване на каквото и да било движение в лакътната става.
• оток (подуване на ставата).
• промяна в контура на лакътя (деформация) - лакътят придобива необичайна форма.
• промяна в цвета, температурата и чувствителността на крайника под нивото на увреждането (изстиване, посиняване на ръката, чувство за схващане и вкочаненост или безчувственост на кожата).

При задно изкълчване лакътят е сгънат, със силно подчертана изпъкналост на олекранона (костната изпъкналост отзад на лакътя). При напипване олекранонът е изместен назад от равнината на епикондилите на раменната кост (за разлика от счупването, когато олекранонът на лакътната кост се напипва в същата равнина с епикондилите).

При предно изкълчване ръката е напълно разгъната в лакътя. Мишницата (частта на горния крайник между рамото и лакътя) изглежда удължена, а предмишницата - скъсена и дланта е обърната напред.

Първа помощ:

Изкълчването на лакътя е сериозно увреждане и изисква незабавното търсене на медицинска помощ.

Още вкъщи можете да проверите дали артериите и нервите на ръката ви са засегнати:

• за да проверите артериите, проверете пулса си на китката, под основата на палеца или притиснете върховете на пръстите си докато побелеят и след като ги отпуснете отбележете времето за което порозовяват. Нормалният им розов цвят би трябвало да се възвърне за около 3 секунди. Ако това не стане или не напипвате пулс, потърсете лекарска помощ колкото се може по-бързо.
• три нерва преминават през областта на лакътя. Всеки от тях има клончета, отговорни за силата на мускулите и такива за чувствителността на кожата. За да проверите тези, които командват мускулите първо разгънете китката (все едно правите жест "стоп", това е тест за радиалния нерв), след това разперете пръсти (това е тест за улнарния нерв) и докоснете с палеца си кутрето на същата ръка (тест за медианус). Ако не можете да изпълните някой от тези тестове потърсете незабавно лекарска помощ.
• проверете чувствителността на кожата като докосвате с другата ръка различни точки по дланта и гърба на ръката, както и предмишницата до лакътя. Ако някъде установите липса на чувствителност, потърсете незабавно лекарска помощ.

Какви са мерките при травма на лакътя в домашни условия?

Общовалидно е правилото при всички травми:

• обездвижване на засегнатата област, за да се осигури покой и да се предотврати по-нататъшно увреждане на структурите.
• прилагане на лед - спомага за намаляване на отока и болката.
• умерено стегната превръзка на лакътя - спомага за намаляване на отока и болката.
• повдигане на наранената част - спомага за оттичане на телесната течност към сърцето и оттам за намаляване на отока и болката.
• прилагане на обезболяващи и противовъзпалителни лекарства (продавани без рецепта в аптеките, най-често от групата на нестероидните противовъзпалителни средства).

Лечение:

Същността на болничното лечението е наместване на костите в нормалното им положение и съотношение едни спрямо други. Това става по различни начини съобразно резултата от прегледа и рентгеновото изследване. Най-общо методите могат да се разделят на неоперативни (неналагащи операция) и хирургични (такива, които налагат извършването на операция):

• наместването се предприема обикновено само след добро обезболяване и успокояване (седиране) на пострадалия, което има за цел да намали тревожността, болката и да отпусне мускулите, което е от голямо значение за успеха на наместването. Може да се наложи даването на пълна упойка (отнемане на съзнанието и чувството за болка). Доброто обезболяване е много важно, тъй като процедурата на наместването е много болезнена. Ранното наместване е препоръчително с оглед намаляване риска от увреждане на кръвоносни съдове и нерви. За наместването на лакътя при различните видове изкълчване се използват специфични методи - прилагане върху изкълчените кости на последователност от движения, точно обратна на тази, довела до изкълчването им. На фона на доброто обезболяване и отпускане на мускулатурата това обикновено е достатъчно за постигане на наместване на ставата в нормална конфигурация.
• при неуспех на неоперативните методи или при данни от прегледа за увреждане на нервите или артериите на ръката (кръвоносните съдове, които "хранят" ръката) може да се наложи провеждането на операция за наместване на лакътя и възстановяването на засегнатите структури.
• след осъществяването на наместването се правят нови рентгенови снимки (за да се прецени дали е успешно наместването) и след това лакътят се обездвижва в сгънато положение от 90 градуса чрез гипсова шина за 2 - 3 седмици. Слага се превръзка през врата, на която се носи обездвижения лакът.
• болнично наблюдение - ако се подозира наличието на усложнения. Най-честите усложнения са увреда на артерия (мишничната артерия), увреда на нерв, съпътстващи счупвания, откъсване на сухожилието на триглавия мишничен мускул от залавното му място и "заклещване" на костни фрагменти (парченца) между ставните повърхности (покритите с хрущял краища на костите, които се приплъзват една спрямо друга в ставата), скованост на ставата и т.н.
• след свалянето на обездвижващото средство се изпълнява програма от упражнения (физиотерапия), изготвени от специалист физикален терапевт. Те имат за цел да възстановят обема на движения в ставата и да заздравят мускулите около лакътя, за да предотвратят повторно изкълчване.