Изкълчване на рамото

Изкълчването на рамото представлява излизането на главата на раменната кост от ямката на лопатката. Тъй като тя е относително плитка, ставата се подсилва от една хрущялна устна, от ставна капсула и ротаторния маншон както и от някои връзки.

В част от случаите изкълчването се получава когато екстремна по величина сила (или не толкова голяма сила, но заварваща мускулите неподготвени) предизвиква изскачането на главата на раменната кост от ставната повърхност на лопатковата ямка. Тези сили дърпат ръката навън, назад или в посока нагоре.

В други случаи изкълчването се получава в резултат на падане върху разгъната в лакътя ръка или директен силен удар върху рамото (например при упражняване на някакъв спорт). В малък процент от случаите силен гърч или електрически удар могат да предизвикат силно, небалансирано мускулно съкращение, което да изкълчи рамото.

Около 96% от изкълчванията са резултат от травма, останалите възникват при извършването на обичайни движения като повдигане на ръката или преобръщане в леглото. В тези случаи се предполага че голяма роля играят хлабавите връзки на рамото, които често са семейна черта.

Когато ставните повърхности на раменната кост и лопатката се разминават (не се допират по обичайния начин), но не са изгубили изцяло контакта помежду си, става дума за полуизкълчване, наричано в медицината сублуксация.

Видове:

Лекарите разделят изкълчванията на няколко вида в зависимост от посоката в която главата "излиза" от ставната ямка:

• предно изкълчване (дислокация) - главата на раменната кост е излязла напред (в посока към корема). Това е най-честият вид, наблюдава се в повече от 95% от случаите. При млади хора обикновено е в резултат на спортна травма, докато при възрастни - от падане върху изпъната в лакътя ръка.
• задно изкълчване (дислокация) - главата на раменната кост е изместена назад (излязла през задния ръб на ямката на лопатката). Такъв тип изкълчване може да се получи и при падане върху разгъната в лакътя ръка или при силен удар, нанесен отпред върху рамото.
• долно изкълчване - главата на раменната кост се измества и напуска повърхността на ямката в посока надолу. Наблюдава се най-рядко при травми, които упражняват силно и рязко теглене на горния крайник надолу.

Рамото е най-често изкълчваната от големите стави в тялото. Най-често се наблюдава при мъже на възраст от 20 до 30 години и при жени на възраст от 61-80 години. Поради особеностите в строежа на костите и връзковия апарат, изкълчването е много по-рядко при деца отколкото при възрастни.

Симптоми:

• силна болка в областта на раменната става.
• невъзможност за движение на горния крайник - главата на раменната кост е разположена изцяло отвън на ставната ямка на лопатката. Мускулният спазъм и силната болка допълнително правят движението в ставата невъзможно.
• промяна в нормалния контур на рамото - поради ненормално разположение на главата. При предната луксация страничното очертание на рамото има странно ръбовато очертание вместо нормалния закръглен контур. При задно изкълчване предната част на рамото изглежда ненормално изгладена. При опипване на мястото където нормално би трябвало да се намира главата на раменната кост се напипва мека зона.
• напипваща се твърда бучка под кожата някъде около рамото - това всъщност е разположената извън нормалното си място глава.
• охлузвания или хематом при директен удар върху рамото.
• спазъм на мускулите около рамото
• оток, сковаване или безчувственост на ръката, както и промяна в цвета.

Първа помощ:

• ако нямате под ръка превръзка за през рамото, можете да си приготвите такава като завържете хавлиена кърпа или чаршаф в кръг
• поставете възглавница между ръката и тялото, за да подкрепите нараненото рамо
• тъй като обикновено лечението изисква празен стомах, не яжте преди да потърсите лекар

Лечение:

Най-общо, същността на лечението представлява наместване на главата на раменната кост обратно в ямката на лопатката, където е нормалното и място. При изкълчването на главата извън ставната ямка, тя остава прикрепена към мускулите на лопатката и гръдния кош. Тези мускули осъществяват силно теглене на главата към лопатката и гръдния кош. Мускулният спазъм се засилва от силната болка, причинена от изкълчването. Затова е полезно тези мускули да се отпуснат (релаксират) преди да се направи опит за наместване. Това става чрез прилагането на налгетици (обезболяващи) или в някои случаи дори даване на пълна упойка. Отпускането на мускулатурата изключително много улеснява наместването.

След тази процедура лекарят, обикновено с помощта на асистент, прилага теглене на крайника противоположно на мускулите дърпащи крайника към гръдния кош като едновременно с това прилага определен метод за наместване на рамото, докато главата на раменната кост се приплъзне обратно в ставната ямка на лопатката. Този метод се нарича затворено наместване (редукция).

Успешното наместване обикновено се "маркира" от напипващо се или чуващо се "щракване", осезаемо намаляване на болката и увеличен обем на движенията. След наместването рамото се обездвижва чрез специална превръзка за период от две до шест седмици. Препоръчително е успешното наместване да се документира чрез втора рентгенография (рентгенова снимка). Също така след наместването, лекарят ще провери повторно дали е налице засегнат кръвоносен съд или нерв, напипвайки пулса на ръката и проверявайки чувствителността на същата. Обикновено при младите хора се налага по-дълго обездвижване на ръката отколкото при по-възрастни.

След наместването ще Ви бъдат изписани обезболяващи лекарства, ще се препоръча поставянето на лед няколко пъти на ден. След като болката и оттокът отшумят ще бъде изготвена рехабилитационна програма, която включва упражнения за възстановяване движенията на рамото и заздравяване на мускулатурата с оглед възпрепятстване на повторно изкълчване.

В някои случаи при неуспех на опитите за закрито наместване се налага наместването на рамото чрез хирургична намеса. т. е. чрез операция. Съществуват няколко начина за това. Може да се използва малък разрез, през който в ставата се вкарва инструмент с камера на върха (артроскоп), оглежда се вътрешността и, и се осъществява наместването. Следва обездвижване за около 6 седмици и пълно възстановяване след няколко месеца. Артроскопските методи за лечение на раменно изкълчване са сравнително нови и много лекари предпочитат добре изпитаните във времето отворени хирургични методи за наместване на рамото в случай на нужда от оперативна намеса. При тези методи обикновено периодът на възстановяване след операцията е по-дълъг.

След като разместеното рамо е успешно наместено, обикновено движенията в раменната става се подобряват незабавно и пълният им обем се достига отново след около 6 до 8 седмици при стриктно спазване на рехабилитационната програма (физиотерапевтичните упражнения). В повечето случаи пълната сила на рамото се възстановява за около 3 месеца, но това може да отнеме и година.

Проследяването на случая от лекар е от голямо значение за избягването на повторно изкълчване и избягването на усложнениоя от наместването. Прогнозата зависи от много фактори, включващи тежестта на увреждането, възрастта на пострадалия и степента на физическата му активност. Така например риска от повторно изкълчване при малади активно спортуващи хора (особено спортове като футбол или хокей) може да достигне до 90 %. При по-възрастни хора с неусложнени случаи на изкълчване, рискът за повторно такова е малък, около 14 % за хората над 40год. възраст и по-нисък за по-напредналите възрастови групи. Ако се получи повторно изкълчване, особено при по-незначителна травма от първата, се препоръчва да бъдете прегледани по-обстойно, за да се прецени дали някои от структурите на рамото са скъсани или силно разтеглени (връзки, сухожилия, ставна капсула). Ако това е налице, обикновено се налага хирургично лечение за предотвратяване на повтарящи се изкълчвания.