Банер за мобилна версия за апликация

Измръзване

Хипотермията (измръзването) е състояние, което може да доведе до опасност за живота. Човекът нормално е с постоянство на вътрешната температура, независима от тази на околната среда, което се постига чрез различни механизми на хомеостазата и терморегулацията, баланс между процесите на термогенеза и термоотдаване. Различни обстоятелства могат да нарушат тази хомеостаза (постоянство на вътршната телесна среда) и да довед до хипотермия. За човека нормалната централна телесна температура е 35-37ºС. Хипотермията е състоянието при което централната телесна температура спада под 35ºС.

 

Видове:

Според достигната температура хипотермията бива:

  • лека - при температура 35-32ºС
  • тежка - при 32-25ºС
  • много тежка - под 25ºС 

Централната телесна температура е тази, която е измерена езофагеално (в хранопровода), тимпанилно (на тъпанчевата мембрана), ректално (в края на дебелото черво) или везикално (в пикочния мехур).

 

Причини:

Измръзването може да се случи при редица ситуации. Случаи на измръзвания са регистрирани и при температури под 10ºС при хора без дом. Измръзването може да бъде следствие на удължен престой в студена околна среда при лица под влиянието на алкохол и други интоксикации, при продължителен престой във водоеми с ниска температура, след различни травми или колапс със загуба на съзнание, измръзване на крайници при много ниски температури на околната среда.

Хипотермията може да е вторична при някои инфекции от специфични микрооганизми. Измръзването може да се наблюдава и при някои заболявания като хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), интоксикации (отравяния с алкохол, барбитурати, т.н.) и др.

Според бързината на настъпване на измръзването то се разделя на:

  • свръхостро, когато настъпва в рамките на няколко минути
  • остро - за няколко часа
  • подостро - процесът се развива в рамките на десетки часове
  • хронично - продължително излагане на екстремно ниски температури.

 

Симптоми:

Симптомите на измръзването се определят от бързината на настъпване, от степента на измръзване и от съответните нарушения във функциите на всички телесни клетки при ниските температури. При свръхострото измръзване организмът няма време да задейства механизмите на терморегулация, не са настъпили водно-солевите изменения и енергетичните запаси остават непокътнати. Има голям шанс за спонтанно затопляне и бързо възстановяване.

При по-бавно настъпващото измръзване се включват компенсаторните механизми на терморегулация, които ни показват и съответните симптоми на измръзване. Такъв симптом е треперенето, мощен механизъм за термогенеза, който обаче силно повишава консумацията на кислород от клетките и е опасен натоварващ механизъм при хора с коронарни заболявания (заболяване на артериите кръвоснабдяващи съдречния мускул).

Симптоми на хипотермията са и вазоконстрикцията - свиването на периферните кръвоносни съдове на кожата, която избледнява, за да се намали загубата на топлина; увеличаване на артериалното налягане, а с напредване на процеса и неговото намаляване; в началото ускоряване, а бързо след това и забавяне на сърдечната честота (брадикардия), в тези случаи брадикардията не се повлиява от атропин - медикамент, който ускорява сърдечната честота, до настъпване на крайната степен когато брадикардията преминава в асистолия (спиране на сърдечната дейност); тахипнея - ускоряване на честотата на дишане, за да се компенсират метаболитните промени настъпващи при хипотермята, която постепенно преминава в брадипнея -забавяне на дишането.

При температура под 32ºС започват и промени в съзнанието с възбуда и свръхактивност, свиване на зениците. Състоянието, което предизвестява смъртен изход настъпва при температура под 30ºС, когато зениците се разширяват, артериалното налягане става екстремно ниско, дишането се забавя. При температура под 28ºС настъпват спиране на сърдечната дейност или често пъти ритъмни нарушения като камерни фибрилации, (неефктивна сърдечна дейност) които трудно се повлияват от терапия. На ЕКГ се наблюдават специфични промени с удължаване на всички интервали и поява на специфичния белег, вълната на Осборн, която характеризира сърдечните нарушения при измръзване.

 

Първа помощ:

За оказване на спешна долекарска помощ може да се започне с въвеждане на тялото в топло помещение и накисване на измръзналите части на тялото в топла вода за повече от 30 минути.

По принцип повърхностният слой на кожата - епидермисът, замръзва най-трудно, защото е представен от сухи епителни клетки. Кожата замръзва на ниво дерма и хиподерма, където е богата на вода. При въвеждане на тялото в топло помощение епидермисът започва да се затопля от въздуха в околната среда, но тези процесите на затопляне не достигнат дермата и хиподермата и не могат да доведат до размразяване на течната им компонента. Това и налага предприемането на следващата стъпка - накисването на пострадалите части в топла вода. Преди процедурата трябва да бъдат отстранени всякакви пристягащи елементи на облеклото и допълнителни аксесоари – часовници, гривни, гердани, пръстени, обеци и пр. Тялото на пострадалия трябва да се покрие с одеало. Отделно замръзналите крайници се увиват с друго одеало и се отпускат бавно и внимателно в топла вода.

Водата не бива да бъде гореща, тъй като може да предизвика внезапна вазодилатация. Внезапното разширение на кръвоносните съдове е съпроводено от силно изразен болков синдром. Освен това, независимо, че кожата е замръзнала, има риск от термичното й изгаряне - на практика при среща с гореща вода епидермисът претърпява термично изгаряне. Съдът с вода трябва да се допълва с топла вода, когато тя изстине.

Като допълнителни мерки за грижа на пострадалия могат да се приложат компреси от чаршафи или кърпи, накиснати в топла вода, които се увиват по цялото тяло. След преминаване на критичния период, кожата се подсушава със сухи кърпи. Тялото се увива с топли завивки до пристигане на лекарски екип. Между пръстите може да се навие бинт или шал по целите длани, както и да се поставят ръкавици за максимално бързо затопляне. В случай, че не се разполага с вода, прегърнете пострадалия и използвайте вашата телесна температура, за да го стоплите, докато пристигне екип на спешна медицинска помощ.

При престой на ниски температури е задължително да бъдат защитени важните органи - сърце и мозък и след това периферните части. При обгрижване на пострадал от измръзване се препоръчва пасивното затопляне. Пострадалият се завива със сухи и топли завивки, пренася се на сухо, неветровито място с нормална температура. При пострадал в студени води се свалят всички мокри и студени дрехи и тялото се завива със сухи и нормално топли тъкани. В студена вода тялото губи топлината си 25 пъти по-бързо отколкото в студена въздушна среда. Изчаква се постепенното пасивно затопляне на цялото тяло. В противен случай при агресивно затопляне се повлиява периферията и студената кръв нахлува в централните органи, което може да задълбочи централната хипотермия. Освен това при агресивно въздействие с много горещи средства има повишен риск от изгаряне, при студената кожа трансфера на топлина е по-голям, а поради хипотермията кожата е анестезирана, не усеща болката и пострадалият не може да се предпази.

При пристигането на специализирана медицинска помощ и транспорт в болнично заведение се включват и допълнителни мерки за затопляне с вливане на затоплени течности интравенозно, стомашни промивки със затоплени разтвори, вдишване на затоплен въздух. Коригират се метаболитните и водно-солевите нарушения, промените в рН. Поради хипотермията метаболизмът на клетките е силно понижен, което удължава времето за преживаване на мозъчните клетки и за възможната реанимация на пострадалите.