Инсулинова резистентност

Инсулиновата резистентност е патологично състояние, при което клетките не реагират нормално на хормона инсулин. Тялото произвежда инсулин, когато започне да се отделя глюкоза в кръвта при храносмилането на въглехидратите в храната. Едно от действията на инсулина е да принуждава клетките, конкретно мускулните и мастните, да използват глюкозата в кръвта. На повърхността на тези клетки се намират рецептори, чувствителни на инсулин. Чрез този механизъм инсулинът контролира и нивото на захарта в кръвта.

При прием на високи количества въглехидрати кръвната захар нараства рязко. Панкреасът реагира с производство на голямо количество инсулин, който трябва да принуди клетките да усвоят количеството захар. С всяко покачване на инсулина обаче, инсулиновите рецептори привикват и губят чувствителността си към него. При инсулиновата резистентност инсулиновите рецептори спират да реагират на инсулина. В отговор на това панкреасът произвежда още инсулин, с който да се получи отговор от инсулиновите рецептори на клетките. Резултатът е рязко „отваряне“ на клетките и усвояване на кръвната захар, при което нейната концентрация в кръвта рязко спада. С напредване на процеса се появяват симптоми на хипогликемия – замайване, треперене, причерняване, топли вълни, изпотяване.

Когато тялото произвежда инсулин при условия на инсулинова резистентност, клетките са резистентни (не реагират) на инсулина и тялото е неспособно да използва инсулина ефективно, което води до висока кръвна захар. Бета клетките в панкреаса на свой ред повишават производството на инсулин, с което още повече покачват нивата на инсулин в кръвта. Това често и за дълго остава неустановено при медицински прегледи и може да допринесе за развитието на диабет от тип 2 или латентен автоимунен диабет при възрастни. 

Въпреки че този тип хронична инсулинова резистентност е вредна, при остри заболявания всъщност се оказва добре еволюирал механизъм за защита. Скорошни изследвания разкриват, че инсулиновата резистентност помага да се съхрани доставката на глюкоза за мозъка, като възпрепятства усвояването на излишната глюкоза от мускулите. На теория, инсулиновата резистентност би трябвало дори да се усили при сериозни метаболитни условия като бременност, по време на която развиващият се мозък на фетуса има нужда от повече глюкоза.

Пациенти с диабет тип 2 обикновено преди това са преминавали през етапа на инсулинова резистентност и преддиабет, въпреки че често са останали недиагностицирани. Инсулиновата резистентност е синдром (набор от признаци и симптоми), който резултира в намалена инсулинова активност и е част от по-комплексно множество от симптоми, наречено метаболитен синдром.

Причини:

Причините за развитието на инсулинова резистентност са:

• наднормено тегло
• метаболитен синдром
• стрес
• употреба на стероиди
• заболявания с тежко общо състояние
• бременност

Инсулинова резистентност може да бъде развита и от пациенти, които наскоро са преживели коремни или бариатрични процедури. Тази остра форма на инсулинова резистентност, която може да бъде развита постоперативно, има свойството да се увеличава за кратки периоди, като чувствителността към инсулина обичайно може да се върне у пациентите след около пет дни.

Хората с определено нарушение на съня (обструктивна сънна апнея) имат повишен риск от инсулинова резистентност. Хората, които работят в променливи смени или нощни смени, които вероятно причиняват проблеми със съня, също могат да имат повишен риск от преддиабетно състояние или диабет тип две.

Липса на движение – колкото по-застоял начин на живот, толкова по-голям е рискът от преддиабетно състояние или диабет от втори тип. Физическата активност ви помага да контролирате теглото си и да оползотворявате глюкозата като енергия, което прави клетките по-чувствителни към инсулин.

Възраст – въпреки че диабетът може да се развие във всяка възраст, рискът от преддиабетно състояние и диабет от втори тип се увеличава след 45-годишна възраст. Това може да се дължи на факта, че хората са склонни да се движат по-малко, да губят мускулна маса и да увеличат теглото си с напредване на възрастта.

Симптоми

• Повишено усещане за глад.
• Летаргия (чувство на отпадналост и умора).
• Замъгляване на мозъка и неспособност за концентрация.
• Високи нива на кръвната захар.
• Повишаване на теглото, натрупване на мастни тъкани, трудно отслабване. При повечето хора излишното тегло се изразява в подкожни мастни натрупвания, обикновено в и около коремните органи – както при мъжете, така и при жените; понастоящем се смята, че хормоните, произвеждани от тези мастни натрупвания, са основната причина за инсулиновата резистентност.
• Повишени нива на холестерол в кръвта.
• Повишено кръвно налягане - много хора с хипертония са или диабетици, или са в преддиабетна форма и имат повишени нива на инсулин заради инсулинова резистеност.

Болестни състояния, свързвани с инсулиновата резистентност:

• Чернодробна стеатоза - натрупването на масти в черния дроб е израз на разстроен контрол на обменните процеси на липидите, което се получава при инсулинова резистентност. Стеатозата и инсулиновата резистентност може да са умерено изразени или напреднали. 
• Атеросклерозата представлява процес на прогресивно натрупване на уплътнения и втвърдяване на стените на средните и големите артерии. Атеросклерозата води до коронарно артериално заболяване (сърдечни атаки, сърдечен пристъп, нестабилна стенокардия), инфаркт, инсулт, заболявания на периферните съдове (на крайниците). Рискови фактори за атеросклероза са:

1. високо ниво на лош (LDL) холестерол, ниско ниво на HDL холестерол
2. високо кръвно налягане
3. тютюнопушене
4. затлъстяване
5. захарен диабет
6. фамилна обремененост

При метаболитния синдром се наблюдава наднормено тегло, съсредоточено около талията, висока кръвна захар на гладно, нисък добър (HDL) холестерол и високи триглицериди, високо кръвно налягане. Вероятно инсулиновата резистентност е причина за някои от изброените състояния.

Инсулиновата резистентност стои в основата на диабет тип 2. Тя се появява много по-рано. При редовни профилактични консултации и вземането на своевременни мерки при установена инсулинова резистентност диабетът може да се предотврати или отложи.

Пораженията на кожата се изразяват в образуване на брадавици и състояние познато като акантоза (acanthosis nigricans), при което се наблюдава удебеляване (хипертрофия и хиперплазия) на клетки на епидермиса. При акантоза кожата потъмнява и се втвърдява. Обикновено са засегнати участъците около гънките, на врата и подмишниците (зони на триене). Това състояние се смята за показател за инсулинова резистентност. Установено е, че кожните брадавици често се появяват при пациенти с инсулинова резистентност. Брадавицата е доброкачествено образувание, което виси от кожата.

Усложнения:

Инсулиновата резистентност води до проблеми с овулацията, зачеването, нередовен менструален цикъл и аменорея. Не е ясно дали инсулиновата резистентност влияе на мъжките репродуктивни функции. Синдромът на поликистозните яйчници се дължи на хормонален дисбаланс при младите жени. Най-явният симптом е липсата на менструация, наднормено тегло (при 50% от пациентките) и нетипично за жената окосмяване.

При инсулиновата резистентност се наблюдава повишаване на нивата на мъжките полови хормони при жената. Инсулинът намалява нивото на белтъка, свързващ тези хормони, с което се увеличава свободната им фракция. Това може да се отрази само на лабораторните стойности на андрогенните хормони (тестостерон, дехидроепиандростендион сулфат и др.) или да се прояви клинично с повишено окосмяване над горната устна, по брадата, около гръдните зърна, в областта между лопатките на гърба, на кръста и по корема.

Диагностициране

Meдицинcĸaтa пpaĸтиĸa зa диaгнocтициpaнe нa инcyлинoвa peзиcтeнтнocт ce ocъщecтвявa c пoмoщтa нa:

• Kpъвни изcлeдвaния зa xoлecтepoл;
• Bиcoĸи нивa нa тpиглицepиди;
• Bиcoĸи нивa нa инcyлин;
• Tecт зa oбpeмeнявaнe c глюĸoзa – caмo cyтpин нa глaднo.

Лечение:

• Метформинът е лекарството, което най-често се използва при терапия на диабет. Има два механизма на действие, които помагат за контрола на нивата на кръвна захар. Намалява производството на глюкоза в черния дроб, повишава чувствителността на мускулите и мастните клетки към инсулина. Така се намалява концентрацията на глюкоза в кръвта. По този начин метформинът регулира и нивото на инсулин в организма. Метформинът редуцира развитието на диабет с 31% при положение, че се спазва специален режим на хранене и се повиши двигателната активност. При неспазване на тези две условия, ефективността на метформина не е толкова висока. Метформинът е безопасен медикамент, въпреки че се наблюдават някои неприятни странични ефекти от страна на храносмилателната система.
• Друг медикамент с доказан ефект в превенция от неинсулинозависим диабет в клиническо изследване при пациенти с инсулинова резистентност е препаратът акарбоза (acarbose). Лекарственият препарат действа в червата и намалява абсорбцията на захарите, което и води до намаляване на потребностите от инсулин след хранене. Медикаментът редуцира риска от развитие на диабет с 25%.
• Лекарствата от класа на тиазолидиндионите, например розиглитазон (Авандиа) повишават чувствителността към инсулина. Тези лекарства на този етап не се използват широко в практиката, заради неблагоприятният ефект при сърдечна недостатъчност. Резултатите иначе показват намаляване на риск от развитие на диабет с 25 %.

Хранителен режим

Нуждата от инсулин може да се редуцира чрез придържането към специален режим, който засяга предимно консумацията на въглехидрати. Въглехидратите се усвояват от организма след като се разградят на по-прости съставки. Някои въглехидрати се усвояват по-бързо от други, което ги отнася към групата с висок гликемичен индекс. Тези въглехидрати повишават кръвната захар рязко и изискват повече инсулин, който да регулира концентрацията й в кръвта. Въглехидрати с висок гликемичен индекс или тези, които водят до рязък скок на захарта са чисти захари, бял хляб, брашна, картофи и продукти, изготвени с тях.

Въглехидрати с нисък гликемичен индекс, чиято консумация води до плавно увеличаване на кръвната захар:

• тестени продукти, които съдържат влакна (фибри) като пълнозърнест хряб и кафяв ориз,
• зеленчуци, които не съдържат нишесте като броколи, боб, аспержи, моркови и зелени зеленчуци

Когато въглехидратите се консумират в концентриран вид, това силно повишава стойностите на кръвната захар, в сравнение когато се консумират в богати на други съставки храни и ястия.

Koлĸoтo пoвeчe въглexидpaти ĸoнcyмиpaтe нaвeднъж, тoлĸoвa пoвeчe щe ce пoĸaчи пpoизвoдcтвoтo нa инcyлин. И тyĸ paзгpъщaмe двeтe cтpaни нa мoнeтaтa, зa дa изяcним poлятa нa глиĸeмичния индeĸc (ГИ) нa xpaнитe. Aĸo изядeтe 50-60 гpaмa paфиниpaни въглexидpaти c виcoĸ ГИ, тe щe ce ycвoят мигнoвeнo и щe пpeдизвиĸaт pязĸo пoĸaчвaнe нa глюĸoзaтa и pecпeĸтивнo – нa инcyлинa, yвeличaвaйĸи pиcĸa oт paзвивaнe нa инcyлинoвa peзиcтeнтнocт. Ho aĸo пpиeмeтe cъщoтo ĸoличecтвo въглexидpaти във вид нa oвeceни ядĸи, т.e. xpaни c ниcъĸ ГИ, тe щe ce ycвoявaт в пpoдължeниe нa чacoвe и нямa дa пpeдизвиĸaт cвeтĸaвичнo yвeличeниe нa ĸpъвнaтa зaxap и инcyлинa. Te ca нaй-дoбpият избop, зa дa ce пpeдпaзитe oт paзвивaнe нa инcyлинoвa peзиcтeнтнocт.

Избягвайте крайните диети, които може необосновано да обременяват панкреаса ви или да имат отрицателен ефект върху инсулиновата сигнализация. По специално, използвайте високовъглехидратни диети за кратки периоди от време и дори тогава ограничете консумацията на прости захари и на храни с висок гликемичен индекс. При прилагане на нисковъглехидратна диета не я превръщайте в режим, изграден предимно от мазнини, а разпределете калориите пропорционално между белтъците и мазнините. 

Bcичĸи пpoдyĸти c виcoĸo cъдъpжaниe нa фpyĸтoзa щe пoвлияят в пocoĸa нa paзвивaнe нa инcyлинoвa peзиcтeнтнocт – oт тяx чepният дpoб пpoизвeждa мaзнини. B тoвa чиcлo влизaт бeзaлĸoxoлни нaпитĸи, eнepгийни нaпитĸи и любимитe нa мнoгo xopa фpeшoвe.

Храненето с червено месо и преработено месо, пиенето на захар и подсладени със захар течности е свързано с по-висок риск от преддиабетно състояние или диабет от втори тип.

Πoлoжитeлнo влияниe щe oĸaжe вĸлючвaнeтo нa нoви пpoдyĸти ĸaтo:

• Hacитeни мacтни ĸиceлини зa гoтвeнe и oвĸycявaнe – oмeгa-3 ĸиceлини;
• Зexтин и pacтитeлни мacлa;
• Пълнозърнести храни;
• Бадемите оказват положителен ефект върху нивата на кръвната захар, засищащи са и могат да се консумират без да доведат до напълняване, имат нисък гликемичен индекс, богати са на протеини, влакна, "добри" мазнини и антиоксиданти.
• Koĸocoвo мacлo;
• Pибa – cьoмгa, cĸyмpия, pибeнo мacлo;
• Зелените листни зеленчуци като спанак и кейл осигуряват защита срещу свързана с възрастта дегенерация на макулата - честа причина за отслабено зрение при хора с диабет. Отделно зеленчуци като зеле, бобови култури и някои грудкови растения като артишок съдържат вещества, които понижават нивата на кръвната захар.
• Авокадото е богато на полезни мазнини, сред които мононенаситени мастни киселини. Замяната на част от въглехидратите в храненето с тях съществено подобрява контрола над кръвната захар.
• Сладките картофи са по-добър вариант от белите за хората с диабет. Ограничаването на приема на храни като бели картофи и бял хляб с висок гликемичен индекс и съдържащи т. нар. "бързи" въглехидрати подобрява инсулиновата чувствителност.
• Черният шоколад допринася за намаляване на инсулиновата резистентност, при която клетките в тялото не реагират правилно на хормона инсулин - фактор, който в крайна сметка може да доведе до развитието на диабет тип 2.
• Канелата съдържа вещества, които повишават секретирането на инсулин от клетките и съответно допринасят за подобрен контрол над диабета.
• Червеното вино е богат източник на антиоксиданти като ресвератрол, които допринасят за намаляване на повишените нива на инсулина при диабет тип 2.
• Чаят, по-специално зеленият и белият, съдържат антиоксиданти, които повишават инсулиновата чувствителност.
• Kaжeтe ĸaтeгopичнo HE нa тpaнcмaзнинитe и ги изxвъpлeтe зaвинaги зaeднo c чиcтaтa бялa зaxap, бpaшнa и пpoизвeдeни oт тяx пpoдyĸти.

Билколечение

Билки, които се използват, за да се помогне за регулирането на кръвната захар са: 

• Женшен. Екстрактът от азиатския женшен е доказано полезен за понижаване на кръвната захар, повишаване на отделянето на инсулин и за увеличаване на броя на инсулиновите рецептори.
• Гимнема силвестре е растение, което е увивно и расте с катерене из цяла Индия. Листата му имат много приложения за рани, и екстрактът от него е установено, че съдейства за производство на инсулин, понижаване на кръвната захар, а също и за намаляване на апетита.
• Лук и чесън са показани, че имат ефект на понижаване на кръвната захар. Екстрактите от тях и пълнозърнестите храни се използват за справяне с инсулиновата резистентност.
• Куркумата е в състояние да ни помогне да намалим инсулиновата резистентност. 
• Джинджифил.
• Горски плодове. Всички видове от вкусните горски плодове са отлично хранително средство за хора с инсулинова резистентност, преддиабет или диабет, защото след хранене с тях, тялото се нуждае от по-малко инсулин, за поддържане нивата на кръвната захар в нормални стойности. 
• Тученица. Непретенциозният бурен тученица, срещащ се къде ли не, в действителност е уникално полезно лечебно растение. Учени от САЩ са доказали, че неговите листа съдържат витамин С седем пъти повече от вкусните цитруси, и омега-3 мастни киселини с подобни характеристики на рибеното масло. Освен това тя е богата на фибри, микроелементи и аминокиселини. От значение е и фактът, че тученицата е вкусна в прясно състояние и върви чудесно в салати.
• Индришето е друга подправка, която често е споменавана като лек срещу хипертония и висока кръвна захар. Народните лечители казват обаче да не се разчита само на него – то да е само в терапията без други билки и лекарства. Важно е както и в другите болести да се спазва диета и да има напълно достатъчна физическа активност.
• Рецепта с индрише и мед на Петър Димков: 400 г чист пчелен мед се смесват и объркват добре с 20 листа от индрише счукани пресни и още толкова обелени бадемови ядки. От сместа се взема по лъжица сутрин на гладно за цели три месеца всеки ден.
• Чимен. Известната подправка сминдух или чимен е популярна най-вече като съставка на шарената сол. Използва се за подправяне в топли и студени ястия и като лечебно средство за запарки и чайове. За тях се използват сушени или свежи листа от сминдух (чимен) и счукани или смлени семена на прах. Едно от полезните свойства на чимена е понижаването на кръвната захар. При инсулинова резистентност и диабет може да се употребява запарка от кафена лъжичка счукани семена от чимен и вряла вода една чаша. Прецеждаме след 3 часа и на бавни глътки пием.
• Земна ябълка (Гулия). Много важна съставка, наред с всички други предимства на гулията, е високото съдържание на инулин в грудките. Той е природен полизахарид, по същество съдържа 95% фруктоза. Инулинът именно насърчава растежа в чревната микрофлора на полезни бактерии, неутрализира прекомерните стойности на холестерол и триглицериди, съдейства за правилно усвояване на калция и предотвратява остеопорозата, действа антираково. Редовната консумация на полезната земна ябълка – варена, печена или сурова, позволява корекция към намаляване на приемания инсулин, укрепва общото здраве.
• Цикория. Народната медицина използва билката синя жлъчка, известна и като цикория, за някои болести, към които спадат инсулинова резистентност и захарният диабет. За терапиите се използват отвари от корени и стебла. Най-често прилаганата рецепта за лечебна отвара е като залеете лъжица сух наситнен корен с половин литър студена вода. Оставя се да ври 10 минути и се сваля от огъня. Следва да се прецеди и се консумира докато е топла преди хранене четири пъти дневно по 120 мл.
• Дафинов лист. Етеричните масла в състава на подправката дафинов лист го правят добър вариант за профилактика на ИР и диабет. Препоръчва се да се ползва запарка от дафинови листа: около 10 от тях се слагат в 200 мл завряла вода и за една нощ се оставят да се запарват. На сутринта тя се прецежда и употребява през деня като се разделя на 3 равни части, които се изпиват преди хранене. Рецептата е предназначена за последователни дни и се получават добри резултати с нормализирането на кръвната захар.
• Репей. Екстракти от корени на билката репей са полезни за регулиране на метаболизма и при това забавят усвояването на въглехидратите. Благодарение на това се стига до здравословно балансиране на инсулиновите стойности и предотвратяване в кръвта след хранене да се получи глюкозен пик. Репеевият корен е доказано, че съдържа инулин, който намалява риска от ИР и диабет, и усложненията им.
• Към другите билки, които се използват за лечение на инсулинова резистентност са екстракт от листа на боровинка, гинко билоба, киноа, и плодове от черна и червена боровинка.

Физическа активност

Поради своето инсулиноподобно действие върху нивата на кръвната захар, физическата активност е най-добрият метод за повлияване на понижената тъканна чувствителност към инсулин, както и за упражняването на гликемичен контрол при наличието на това състояние. От друга страна, физическите упражнения усилват ефекта на хранителния режим върху понижаването на телесното тегло и подобряват мастната обмяна. По-добра мастна обмяна би означавало по-малко междинни метаболити и по-добра инсулинова чувствителност. Благоприятното въздействие на продължителните физически натоварвания с ниска до средна интензивност върху гликемичния контрол е добре известно от десетилетия.

Полезни съвети:

• Ограничете времето, прекарано пред телевизора или пред компютъра;
• Когато е възможно, не използвайте превозни средства или асансьор, а ходете пеша;
• Отделяйте повече време за разходки и физическа активност;
• Оптималният вариант е около 30 минути физическа активност дневно.
• Множество проучвания показват, че отслабването и аеробните упражнения повишават степента на усвояване на глюкозата от кръвта от мускулните клетки, в резултат на подобряване на чувствителността на клетките към инсулина.