Инсулт

Инсултът е състояние, при което внезапно загиват мозъчни клетки заради недостиг на кислород, вследствие на запушване на кръвотока или кръвоизлив. Различават се два основни вида инсулт – исхемичен и хеморагичен.

Поради приликата между инфаркта и инсулта понякога двете понятия се объркват. И двете включват преустановяване на притока на кръв. При инфаркта е прекъснат притокът към сърцето, а следователно и към другите органи, докато при инсулта е прекъснат притокът към мозъка в резултат на съсирване или кръвоизлив. В този случай се получава липса на кислород и мозъчната тъкан умира. Това се проявява в парализа, слепота, трудности в говора, загуба на движение на ръка, крак или други сериозни функционални нарушения. Човек може да не е в състояние да мисли или да си спомня както преди.

Инсултът поразява хората от всички възрасти. При по-възрастните той се свързва с високото кръвно налягане, повишения холестерол и запушените артерии. По-младите могат да получат инсулт като резултат от вродени нарушения, или той да бъде предизвикан от някои наркотици, като кокаин и амфетамин и прекалената употреба на лекарства, съдържащи ефедра.

 

Видове:

  • Исхемичният инсулт се получава вследствие на ограничаване или прекъсване на кръвотока, при което се спира притокът на кислород и глюкоза към главния мозък. Ограничаването или прекъсването на кръвотока се случва заради запушване на кръвоносен съд от ембол или тромб, който се е формирал в тялото, откъснал се е и се е движел с кръвта. Тромбите се образуват най-вече в артериите, засегнати от атеросклероза, заради натрупване на мастни плаки. Емболите са тромботични или холестеролови натрупвания. Макар и рядко възможно е емболите да се образуват вследствие на хирургия, мазнини, влакнест хрущял или туморни формации. В три четвърти от случаите инсултите са исхемични.
  • Хеморагичният мозъчен инсулт се развива при руптура на кръвоносен съд и кръвоизлив между мозъка и черепа или в ликворното простраство, в което циркулира гръбначно-мозъчната течност. Хеморагичният инсулт се дължи на неконтролирано високо артериално налягане, травма на главата или аневризма. Високото кръвно налягане е най-честата причина за кръвоизлив в ликворното пространство, тъй като при него се получава разкъсване на малките артерии в мозъка. Това лишава мозъчни клетки от кръв и създава опасно налягане в мозъка. В редки случаи хеморагичният инсулт може да се дължи на артериовенозна малформация (1:100 000).
  • Аневризмата е най-честата причина за субарахноидален кръвоизлив, тоест за изтичане на кръв от мозъчните съдове между меката и твърдата мозъчна обвивка. Аневризма представлява патологично издуване (разширение) на част от кръвоносния съд, вследствие отслабена съдове стена. При разкъсването й кръвта нахлува в пространството между мозъка и черепа, при което се получава спазъм на мозъчните кръвоносните съдове. Счита се, че аневризмите също могат да се получат и се влошават от високо кръвно налягане.

И при двата вида инсулт се получава прекъсване на кръвоснабдяването на мозъчна тъкан и увеличаване на налягането в мозъка, заради натрупването на кръв преди мястото на запушването.

Изходът от инсулта зависи от мястото на кръвоизлива и размера му. При най-малките поражения се отчита наличие на слабост в ръка или крак, докато големите инсулти водят до парализа на тялото и смърт. В повечето случаи пациентите губят способността да движат едната половина от тялото си, имат речеви затруднения и страдат от инконтиненция.

 

Симптоми:

Инсултът има различни симптоми в зависимост от засегнатия участък на мозъка и времето, за което той е останал без кислород. Слабите инсулти могат да останат незабелязани и да се проявят като леко изтръпване на лицето или на друга част от тялото. Силните инсулти могат да причинят различни симптоми, в това число парализа, загуба на речта, загуба на паметта, загуба на движението, неспособност за гълтане или смърт.

При микроинсултите е възможно въобще да не се отчетат симптоми, въпреки че е налично увреждане на мозъчна тъкан.

При жените по-често се описват нетипични за инсулта симптоми.

Само броени минути след инсулта загиват множество мозъчни клетки, вследствие на което се проявяват и специфичните оплаквания. Разпознаването на симптомите е изключително важно, тъй като това дава по-голям шанс за оцеляване и възстановяване.

Типични симптоми:

  • замайване (виене на свят), затруднено вървене и загуба на равновесие и координация;
  • загуба на чувствителността и способността за контрол на движението, слабост и парализа на едната половина на тялото;
  • замъглено, двойно виждане, виждане на черни петна;
  • проблеми с речта;
  • внезапно силно главоболие;
  • преходна исхемична атака – временно нарушено кръвоснабдяване на определена част от мозъка. Симпмотите при преходната исхемична атака са подобни на инсулта, но траят много по-кратко време и не оставят видими трайни увреждания. Описват се слабост, изтръпване и мравучкане в едната половина на тялото, загуба на зрението, обърканост и нарушено равновесие. Тези симптоми могат да се проявят в рамките на две минути или до едно денонощие.

 

Рискови фактори:

Всеки може да пострада от инсулт. Въпреки че голяма част от рисковите фактори не са по силите ни да бъдат контролирани и избегнати, влиянието на други би могло да се намали. Въпреки това от медицинската практика могат да се изведат факторите, които насочват за риск от инсулт.

  • Пострадалите от инсулт са най-вече на възраст над 55 години.
  • По-често от инсулт страдат мъже, отколкото жени.
  • По-висок е рискът при наличие на инсулт в семейството.
  • Високо артериално налягане, висок холестерол, високо ниво на хомоцистеин – всички те поотделно повишават риска от инсулт. При хората с високо кръвно налягане рискът от инсулт скача от 4 до 12 пъти.
  • Хормоналните контрацептивни средства и хормонозаместителната терапия с полови хормони също поставя в риск.
  • Тютюнопушенето повишава риска от 2 до 6 пъти. Злоупотребата с алкохол води до получаване на инсулт в по-ранна възраст. Рисков фактор е и употребата на кокаин.
  • По-висок е рискът при затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания, като той може да бъде значително намален при техния добър контрол.
  • Преходната исхемична атака сигнализира за голяма опасност от инсулт.
  • Фактор за инсулт може да бъде и раздяла или развод при мъжете.
  • Депресия при жените на средна възраст (по време на менопауза) повишава два пъти риска от инсулт при тях.
  • Отрит е и ген, чието активиране може да доведе до инсулт и животозастрашаващи сърдечносъдови заболявания.
  • Рискът от инсулт нараства през бременността при страдащи от мигрена жени.

 

Лечение:

  • Най-добрият начин за предотвратяване на инсулта е максималното оздравяване на целия организъм. Лекарите, обединяващи конвенционалната и холистичната медицина, могат да определят дали са налице рискови фактори и в случай че са налице, да обучат пациента как да ги намали. Тези лекари помагат на хората да намалят холестеролните нива, да поддържат ниско кръвното си налягане и да отпушат артериите. Често пъти за тази цел се препоръчва хелациотерапията. Серия от процедури може да отпуши артериите и да отстрани риска от инсулт.
  • Някога се е смятало, че повредата на мозъчните клетки е необратима. Но невинаги е така. Кислородната терапия, използваща високо налягане, може да предизвиква успешен обрат у някои пациенти. Когато тази терапия се използва в първите 24 часа от получаването на инсулта, последствията от него може да не се проявят никога. Дори лечението да се приложи след години могат да се наблюдават драстични промени и изчезването на много от симптомите. Хората, опитали напразно много други лечения, постигат успех именно с кислородната терапия. По време на инсулта умира само една малка част от мозъка. Това е участъкът, в който се намират запушените артерии. Прилежащата тъкан е травмирана, но не и некротична. Тя получава малко кислород от периферните артерии, но не в достатъчно количество, за да я поддържа жизнена и здрава. Кислородът, доставен под високо налягане, съживява травмираната тъкан и я възстановява. Друга причина за повредата на тъканите при инсулт е подуването на мозъка. В началото на инсулта мъртвата тъкан се подува и притиска прилежащите и тъкани. Налягането върху кръвоносните съдове причинява загуба на кислород. Това на свой ред причинява парализа и други свързани с инсулта травми. Кислородната терапия премахва подуването и по този начин отстранява симптомите, свързани с него, дори и след години, защото мозъчната тъкан не умира веднага. Тя остава жива много години след инсулта. Кислородната терапия е по-ефикасна, когато се комбинира с хелацио- и антиоксидантна терапия.
  • Със създаването с помощта на генното инженерство на лекарството, наречено ТРА, се постигна голям напредък в лечението на инсулта. Цената му и възможният мозъчен кръвоизлив като страничен ефект го правят не особено популярно. Интересното е, че магнезиевият сулфат, природно вещество с цена само 5 долара, е по-безопасно и следователно по-полезно от синтетичната му алтернатива. Магнезиевият сулфат е полезен не само за лечение, а и за предпазване от инсулт. Като превантивна мярка може да се приемат между 800 и 1000 мг главно преди лягане.

Модерната процедура тромболиза може да спаси пациента от смърт, от инвалидизация и да сведе до минимум последствията от инсулта, ако бъде приложена до 4 часа и половина от получаването му. При твърде закъсняло довеждане на пациента в болницата или транспортирането му в лечебно заведение, в което тромболиза не се извършва, настъпват поръжения от рода на трайна парализа. У нас тази процедура може да се прилага засега единствено в окръжните болници в София, Варна и Стара Загора. Това модерно лечение се прилага само при пациенти, които са получили исхемичен инсулт, когато тромб е запушил мозъчен кръвоносен съд. Активното вещество започва да действа веднага за разграждане на тромба и отпушване на кръвоносния съд. Показанията на пациента обикновено се подобряват още в рамките на първия час.  При добро развитие на обстоятелствата до 24 часа след лечението с тромболиза може да се постигне над 70% възстановяване на пораженията от инсулта. 

Крайният срок за венозна тромболиза е три часа, за артериална – четири, за някои невропротективни медикаменти – 6 часа, като при всички случаи по-рано започналото лечение води до по-добри резултати. В България за момента артериална тромболиза не се провежда, а технологичното вътреболнично време (преглед, КАТ, лаборатория) е около един час, така че целевото време на пристигане на пациента в болницата е до втория час, като се препоръчва предварително да се уведоми по телефона т.нар. stroke team.

Тромболизата се осъществява при пациенти между 18 и 75 години, като не се включват претърпелите ивазивни процедури в скоро време, бременни и кърмещи, болните от определени заболявания, болни със съмнение за субарахноиден кръвоизлив, тежки хипертоници, пациенти с нарушена хемостаза. В настоящия етап се прилага тъканен плазминогенен активатор (rt-PA) – Alteplase, като се проучват и други препарати (раптолизин). Осъществява се венозна инфузия за един час на перфузор на индивидуално изчислена доза. Осъществява се клиничен, мониторен компютъртомографски и доплерсонографски контрол. Не се провеждат инвазивни манипулации през първите дни. Основен риск е хеморагична трансформация на инфаркта, като за да се предотврати се изисква прецизен контрол на артериалното налягане.

Интравенозната тромболиза се осъществява посредством прилагането на различни тромболитични агенти. В случаите на лечение на исхемичния мозъчен инсулт единственият одобрен препарат от Международната агенция по храните и лекарствата се нарича алтеплаза. Алтеплаза представлява рекомбинантен тъканен активатор на плазминогена – rt-PA. Тъканният активатор на плазминогена се произвежда в естествено състояние от съдовия ендотел. Той участва в превръщането на плазминогена в плазмин. Последният служи за разграждане на фибриновата мрежа, от която е изграден формиралия се тромб и по този възстановява нормалната съдова проходимост. Прилагането на препарата алтеплаза всъщност имитира механизма на физиологичната тромболиза в човешкия организъм, ускорявайки по този начин процеса за целите на по-бързата реперфузия на мозъчната тъкан. В случаите на лечение на исхемичния мозъчен инсулт препоръчителната доза на препарата е 0.9мг/кг телесна маса. Максималната доза не трябва да превишава 90 мг, поради по-високия риск от кървене. Прилага се интравенозно в рамките на 60 мин, като 10% от дозата се прилага болусно в самото начало. Най-добри резултати се очакват при прилагането на лекарството до 3-ия час от началото на симптомите. Прилагането на препарата след максималния времеви интервал от 4.5 часа е противопоказано във връзка с по-големия риск от кървене.

Противопоказания за лечението с тромболиза:

Лечението с тромболиза има редица контраиндикации, съблюдаването на които е жизненоважно за крайния резултат от прилагането и:

  • Начало на симптомите преди повече от 4,5 часа или когато не е ясно точното начало, но съществува риск да превишава този времеви интервал;
  • Минимален неврологичен дефицит или симптоми, които търпят бързо обратно развитие преди инфузията;
  • Тежък инсулт, оценен по съответната клинична скала – NIHSS>25 и/или чрез невроизобразителни техники;
  • Припадък в началото на инсулта;
  • Наличието на вътремозъчен кръвоизлив, доказан чрез КТ на глава;
  • Симптоми на субарахноиден кръвоизлив, дори при липса на данни за такъв от КТ на глава;
  • Данни за настояща остра травма или кървене;
  • Анамнеза за предишна интракраниална хеморагия – кървене , дори и при съмнение за такава;
  • Анамнеза за травма на главата или преживян исхемичен инсулт през последните 3 месеца;
  • Анамнеза за преживян миокарден инфаркт през последните 3 месеца;
  • Анамнеза за преживян исхемичен инсулт и съпътстващ диабет;
  • Анамнеза за голяма операция през последните 14 дни;
  • Анамнеза за гастроинтестинално или генитоуретрално кървене през последните 21 дни;
  • Прием на хепарин в последните 48 часа и тромбопластиново време надвишаващо максимално допустимото за съответната лаборатория;
  • Прием на антикоагуланти и INR>1.7;
  • Тромбоцити под 100.000/mm3;
  • Систолно артериално налягане > 185 или диастолно > 110 mm Hg неповлияващи се от приложеното антихипертензивно лечение;
  • Kръвна захар <2.2 (2.7) или > 22.2 ммол/л;
  • Възраст >80г и <18 г – по-голям риск от кървене при прилагане след 3 часа от началото на симптомите.

Не е препоръчително прилагането на ацетилсалицилова киселина и хепарин в рамките на 24 часа след инфузията на тромболитичния агент поради по-големия риск от кървене. 

 

Добавки:

Освен магнезия за предотвратяване на инсулта или за ускоряване на възстановяването могат да се използват и следните добавки:

  • Мултивитамини - убедете се, че съдържат между 3 и 6 мг мед. Липсата на мед води до инсулт.
  • в-комплекс - подхранват мозъка и му помагат да преодолее депресията. Витамините В се получават от синьо-зелените водорасли и от пчелния прашец, 50 мг три пъти на ден.
  • Витамин Е - Този силен антиоксидант помага за намаляване на съсирването. Започнете с 200-800 IU на ден.
  • Селен - 200 мг. селен трябва да се приема с витамин Е за подобряване на действието му и за поддържане на тъканите еластични.
  • Пикногенол - поддържа еластичен колагена и омекотява кръвните плочки, с което улеснява движението им – 400 мг.
  • коензим q10 - Това е едно от най-важните хранителни вещества за доставяне на кислород в тъканите, сърцето и мозъка. Ежедневно трябва да се приемат около 200 мг.
  • Лецитин - За профилактика на мозъка трябва да се приемат по две капсули с всяко хранене. Така се намалява холестеролът.
  • витамин С - приемайте много от този витамин за заздравяване на артериалните стени и по този начин ще се предпазите от инсулт или инфаркт. Витамин С трябва да се приема в комбинация с биофловоноиди – 5000-20000 мг.
  • За мозъка се препоръчва гинко билоба – 125 мг дневно. Другите билки, полезни за предотвратяване на инсулт, са тези, които се използват за подпомагане на сърцето. Това са бодлив глог, чесън, лют пипер и листа от къпина.
  • Ароматните масла могат да играят жизненоважна роля при възстановяването на пациенти с инсулт. Те стимулират кръвообращението и са силно ефикасни за преодоляване на временните парализи, придружаващи често инсулта. В английската аптека за бърза помощ за тази цел се използват маслата от лавандула, лимон, здравец. За по-бързото възстановяване на паметта се дава розмарин, градински чай, мента, роза или босилек. Под ръководството на ароматотерапевт мога да се добавят няколко капки във вода и да се приемат три пъти на ден. Есенциите могат да се поставят върху парче плат и да се вдишват или да се пръснат из стаята.
  • Инсултът често пъти е придружен от депресия. Желанието на приятелите и семейството да окажат помощ може да означава много за възстановяването на пациента, както и да ускори възстановителния процес. Важното е да се усмихвате и да мислите позитивно, убеждавайте се, молете се, медитирайте или намерете други начини да поддържате духа си.