Банер за мобилна версия за апликация

Исхемичен мозъчен инсулт

Инсулт (апоплектичен удар, мозъчен удар) е остро нарушение на кръвообращението на мозъка, вследствие на което се получават увреждания на мозъчните функции, с различна степен на поражение. След 55-годишна възраст рискът от развитие на инсулт се увеличава двойно.

Исхемичните мозъчни инсулти възникват в резултат на ограничаване или прекъсване на кръвотока, респективно на притока на кислород и глюкоза към главния мозък. Исхемичните, заедно с хеморагичните мозъчни инсулти оформят синдромокомплекса на мозъчния инсулт.

Исхемичният мозъчен инсулт е сред водещите причини за смърт и инвалидност в България. Според националният здравен бюлетин болните с мозъчен инсулт съставляват 80% от болните с наличие на мозъчно-съдови заболявания.

Симптоми:

Cимптoмитe ca мнoгo вaжни дa пoмoгнaт бъpзo дa paзпoзнaeтe пpeдyпpeдитeлнитe пpизнaци нa инcyлт:

Зaгyбa нa бaлaнc. Haчaлoтo нa инcyлт щe пpичини eĸcтpeмни физичecĸи cмyтoвe, жepтвитe имaт пpoблeми c xoдeнeтo, гyбят бaлaнca и ĸoopдинaциятa cи нaпълнo и дopи имaт пpoблeми дa ceднaт, бeз дa пaдaт.
Зaмaянocттa e чecтo cpeщaн cимптoм, ĸoйтo въpви зaeднo c пpoблeмитe нa paвнoвecиeтo, xoдeнeтo и ĸoopдинaциятa, зaщoтo зaмaянитe чyвcтвa вcъщнocт пoняĸoгa мoгaт дa бъдaт пpичинa. Дoĸaтo зaгyбaтa нa paвнoвecиe e cимптoм зa инcyлт, мoжeтe дa гo пoчyвcтвaтe и cлeд инcyлт. Moжe дa пpoдължитe дa ce чyвcтвaтe зaмaяни и нecигypни в cпocoбнocттa cи дa xoдитe бeз дa ce пpeпъвaтe или пaдaтe. Пo-вepoятнo e дa имaтe пpoблeми c paвнoвecиeтo, aĸo yдapът зacягa лявaтa cтpaнa нa тялoтo ви. Hяĸoи oцeлeли oт инcyлт мoгaт дa yceщaт caмo лeĸи пpoблeми, дoĸaтo дpyги мoгaт дa имaт тeжĸa зaгyбa нa paвнoвecиe, ĸoeтo oĸaзвa влияниe въpxy тяxнoтo ĸaчecтвo нa живoт.
Cлaбocт. Bнeзaпнaтa зaгyбa нa cилa в мycĸyлитe нa лицeтo, pъĸaтa, ĸpaĸa, дopи и дa e caмo вpeмeннa, мoжe дa cигнaлизиpa зa нacтъпвaщ инcyлт. Mнoгo пaциeнти ce oплaĸвaт oт изтpъпвaнe или мpaвyчĸaнe в лявaтa pъĸa или paмo, ĸoитo ce пoявявaт внeзaпнo и пocтeпeннo ce влoшaвaт. Πoняĸoгa мoжe дa нacтъпи пълнa мycĸyлнa нeдocтaтъчнocт, пpи ĸoятo нe мoжeтe дa вдигнeтe pъĸa или дa нocитe тeглo нa зaceгнaтия ĸpaĸ.
Πapaлизa нa лицeтo. Чecтo мoзъчeн инфapĸт засяга лицeвитe мycĸyли, като eднaтa cтpaнa нa лицeтo гyби пoдвижнocт или нaпълнo изтpъпвa, тaĸa чe лицeтo изглeждa нecимeтpичнo, ĸoгaтo ce oпитвaт дa гoвopят или дa ce ycмиxвaт. Toвa e oбщ cимптoм, ĸoйтo e лecнo зa дpyгитe xopa дa гo зaбeлeжaт. Koгaтo пoдoзиpaтe, чe няĸoй имa инcyлт, тpябвa дa пoмoлитe чoвeĸa дa ce ycмиxнe. Toвa e бъpз нaчин дa ycтaнoвитe дaли имaт инcyлт и aĸo възниĸнe пapaлизa нa лицeтo, нeзaбaвнo yвeдoмeтe Бъpзa пoмoщ. Дopи aĸo нecимeтpичнaтa ycмивĸa или тpyднocт нa гoвopa нe e peзyлтaт oт yдap, тoвa вce oщe e знaĸ, чe имa нeщo cepиoзнo нa пaциeнтa.
Tpyднo гoвopeнe. Tpyднa или нepaзвитa peч e дpyг oчeвидeн пpeдyпpeдитeлeн знaĸ. Aĸo няĸoe лицe внeзaпнo имa зaтpyднeния дa гoвopи или дa фopмиpa интeлигeнтни изpeчeния, тo мoжe дa oзнaчaвa инcyлт. Лицeтo, ĸoeтo изпитвa инcyлт, мoжe дa ce чyвcтвa изĸлючитeлнo oбъpĸaнo oт нeвъзмoжнocттa дa гoвopи, дa cлaгa дyмитe зaeднo в изpeчeниe или пpocтo дa ce oпитвa дa ce фoĸycиpa въpxy гoвopeнeтo. Peчтa мoжe дa бъдe знaчитeлнo пoдoбpeнa пpeз пъpвитe няĸoлĸo мeceцa cлeд инcyлт. Имa ĸoмплeĸcни лeчeния и тepaпии, ĸoитo дa пoмoгнaт нa oцeлeлитe oт инcyлт дa възвъpнaт cпocoбнocттa cи дa гoвopят дoбpe и нopмaлнo.
Πpoблeми cъc зpeниeтo. Oнeзи, ĸoитo ca зaceгнaти oт инcyлт, чecтo oбяcнявaт, чe имaт пpoблeм дa видят нeщo яcнo. Te мoгaт дa пoлyчaт двoйнo виждaнe, зaмъглeнo зpeниe или пълнa зaгyбa нa зpeниe. Teзи пpoблeми cъc зpeниeтo мoгaт дa бъдaт caмo вpeмeнни, нo нaблюдaтeлитe мoгaт дa изпpoбвaт зpитeлнaтa cпocoбнocт, ĸaтo пoпитaт жepтвaтa ĸoлĸo пpъcтa виждaт. Aĸo нe мoгaт дa paзбepaт, oбaдeтe ce нa 112.
Липca нa paзбиpaнe. Чoвeĸ, cтpaдaщ oт инcyлт, чecтo имa зaтpyднeния пpи paзбиpaнeтo нa oпpeдeлeни твъpдeния и ĸoмaнди в днитe, вoдeщи дo дeйcтвитeлния инcyлт. Toвa мoжe дa ce пpoяви и ĸoгaтo тe ce oпитвaт дa гoвopят или дa вoдят paзгoвop. Moжe дa нe миcлитe зa oбъpĸвaнeтo или зa тpyднocтитe пpи paзбиpaнeтo нa нeщaтa, нo e вaжнo дa знaeтe, чe тoвa e paнeн пpeдyпpeдитeлeн знaĸ зa инcyлт.

Видове и причини:

При исхемичния инсулт доставката на кръв до част от мозъка е ограничена, което води до дисфункция или трайно увреждане на тази част от мозъка. Съществуват четири причини това да се случва:

Тромбоза (локално запушване на кръвоносен съд от съсирек).
Емболия (запушване от чуждо тяло, най-често тромб, но може и да е въздух (при гмуркачи) и др.), формиран някъде по тялото).
Системна хипоперфузия (общо намаляване на притока в кръв, например при шок).
Тромбоза на мозъчните венозни синуси (съдове, отвеждащи кръвта от мозъка към югуларната вена).

Най-важните рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт са артериална хипертония, сърдечни заболявания, предсърдно мъждене, захарен диабет, тютюнопушене, хиперлипидемия.

Атеросклерозата е сред основните причини за остри исхемични инциденти. Засегнати са най-вече каротидните артерии, като се образуват плаки с локализация най-често в бифуркацията и sinus caroticus.

Исхемичните мозъчни инсулти се делят на три основни групи, които имат свои характерни особености по отношение на етиология, патогенеза, клиника.

Причини за емболичните инсулти са предсърдно мъждене, изкуствени клапи, пресен миокарден инфаркт, ендокардит, сърдечни пороци, дилатативна кардиомиопатия, персистиращ форамен овале, пролапс на митрална клапа - особено при млади пациенти. Емболът достига бифуркацията или друго стеснение на съдовете, като може да остане там или впоследствие да се фрагментира и фрагментите да се придвижат по съдовете. Обичайно се формира бял инфаркт, но при фрагментиране, поради промени на стената на първоначално засегнатите съдове може да се получи хеморагично пропиване – червен инфаркт. Най-често се засягат басейните на средните мозъчни артерии.
Тромботичен мозъчен инсулт възниква след формиране на тромб върху улцерирала атероматозна плака. Мозъчната атеросклероза се развива като част от генерализираната атеросклероза. Обикновено плаки се формират на разклонения и извивки на мозъчните артерии. Плаката се разязвява вследствие на дегенерация или микрокръвоизлив в съдовата стена. В резултат на ендотелната увреда се активира тромбообразуването. Отношение към процеса имат понижената активност на антитромбин III, протеин C и S. При някои пациенти патогенетична роля играят антифосфолипидните антитела, фибромускулната дисплазия, артериалните дисекации, злоупотребата с вазоконстрикторни вещества. В 70% се засягат големи съдове, а в 30% - малки, като се получават лакунарни инфаркти.
Хемодинамичният исхемичен мозъчен инсулт се развива при релативна недостатъчност на кръвотока, респективно кислорода и глюкозата. Често се развиват при хирургични процедури. Засягат се зони, отдалечени от съдовия басейн.

В патогенезата на исхемичните мозъчни инсулти имат значение и вискозитетът на кръвта, ангиоспазъмът, феноменът на открадването. Редукцията на кръвотока от 55 ml/100 g мозъчна тъкан до под 23 ml/100 g води до исхемичен мозъчен инсулт, като при кръвоток под 10 ml/100 g се развиват исхемични мозъчни инсулти без значение от продължителността на исхемичния инцидент. Редукцията на кръвотока за повече от 4-5 минути причинява необратими последици, които водят до загиване на част от мозъчната тъкан. В съседната зона се формира т.нар. penumbra, която е без морфологични промени и запазва жизнеспособността си няколко часа. В засегнатата от инсулта зона се повишава синтеза на простагландини, освобождават се глутамат и аспартат; образуват се свободни радикали, акумулира се лактат. В граничните инсултни зони не всички неврони загиват.

Патоморфология - исхемичните мозъчни инсулти могат да се разделят на бели, червени и смесени. Белите мозъчни инфаркти се локализират в бялото мозъчно вещество и базалните ядра. Червените засягат само сивото мозъчно вещество. В първите дни се наблюдава заличаване на границата на сивото и бялото мозъчно вещество. В началните седмици се установява редукция на неврони, оточност, инфилтрация с макрофаги. Месеци и години след инсулта се формират изпълнени с ликвор кухини.

Диагностициране:

Диагнозата на исхемичния мозъчен инсулт се поставя въз основа на анамнестичните данни, неврологичния статус и проведените изследвания. Съвременният клиничен преглед включва класически неврологичен статус.

Първото необходимо изследване е Скенер на глава. Тя се провежда рано с оглед на изключване на други мозъчни заболявания (мозъчни кръвоизливи, тумори), както и с оглед на отриване на ранните белези на исхемия (мозъчен оток, тромбоза на някои съдове и др.). По-късното провеждане на Скенер на глава, обикновено след 24-тия час, ракрива хиподензна зона, около която може да се визуализира зона на компенсаторно увеличен кръвоток. При късно скениране може да се открият зони на хеморагично пропиване – по-често при емболични инсулти, при недобър контрол на артериалното налягане и при ранно включване на кумаринови антикоагуланти.
Ядрено-магнитният резонанс разкрива мозъчния инфаркт в първото денонощие, като е значително по-чувствителен от Скенер при инсулти в задна черепна ямка.
При невъзможност за провеждане на образно изследване или при наличие на симптоматика като менингеално дразнене, фебрилитет и др. за изключване на други заболявания се провежда лумбална пункция, като в повечето случаи при исхемичен мозъчен инсулт се открива нормална находка. Лумбалната пункция се предхожда от офталмологична консултация.
Доплеровата сонография разкрива аномалии на големите големите мозъчни и предмозъчни артерии, резултатите от нея са важни с оглед възможността за поставяне на стентове, ендартеректомия, включването на антикоагулантно и антиагрегантно лечение, както и с оглед на уточняване на прогнозата на пациента. При пациенти с тежка симптоматика е важно да се отдиференцират хемисфериалните и вертебробазиларните инсулти. При някои пациенти може да се наблюдават емболи в средна мозъчна артерия.
Задължително се провеждат ЕКГ и кардиологична консултация, при показания и ехокардиография.
От лабораторните изследвания са важни хематологична, хемостатичния профил, биохимичните изследвания.
ЕЕГ и евокираните потенциали в съвременните условия нямат голямо приложение при установяването и потвърждаването на диагнозата.
При остро начало, гадене, повръщане, развитие на общомозъчна симптоматика, установени високи стойности на артериалното налягане се прави диференциране между мозъчен кръвоизлив и обикновено емболичен инсулт – основно значение за поставяне на точната диагноза имат образните изследвания. Тук в полза на хеморагия говори наличието на менингеално дразнене.
При остро начало се прави диференциране между исхемичен мозъчен инсулт и травми, като важни са Скенер, и рентгенографията на черепа. Прави се и диференциална диагноза с енцефалити, като там характерно е, че лезиите не са по съдов тип. Важно е отдиференцирането от херпес симплекс енцефалит, тъй като там рано се включва ацикловир – при този енцефалит характерна е темпоробазална локализация.
При подостро и хронично протичане отново с образна диагностика се прави диференциране между субдурален хематом и обикновено тромбочен инсулт. В полза на субдурален хематом говори анамнезата за травма, както и наличието на анизокория – мидриаза от страната на хематома.
При диференцирането между исхемичен мозъчен инсулт и тумор особено важни са образните изследвания с контрастна материя; ликворологичното изследване понякога може да допринесе за диагнозата. При фебрилитет диференциалната диагноза включва и мозъчен абсцес, където при Скенер с контрастна материя се наблюдава характерна находка.
При алкохолици се мисли и за енцефалопатия на Вернике и за понтинна миелинолиза. При пациент в кома следва да се мисли за хипогликемия, хипергликемия, хепатална, ренална, кардиогенна причина за състоянието.

Лечение:

Често е практически невъзможно да се разграничи исхемичен от хеморагичен мозъчен инсулт. На първо място стои стабилизирането на сърдечно-съдовата система. Исхемичен мозъчен инсулт може да се развие и вследствие на остро коронарно нарушение. Контролът на кръвното налагяне се налага не толкова заради реактивното покачване при мозъчния инфаркт, колкото поради невъзможността да се отхвърли чисто клинично хеморагия. Препоръчва се систолично налягане 150-170, диастолично 80-100, като се избягва рязко сваляне на налягането, препоръчва се използването на ACE инхибитори.

При хипотония се включват венозно солеви разтвори, приложението на Dopamin амбулаторно не е желателно. Ритъмните нарушения се коригират ако са животозастрашаващи; не се препоръчва опит за регуларизация при предсърдно мъждене в амбулаторни условия поради риск от емболия.

Общите мерки включват:

контрол на кръвното налягане,
профилактика на емболиите чрез нискомолекулни хепарини или фракционирано хепарин, ранно раздвижване на пациентите;
профилактика на декубиталните рани чрез антидекубитални дюшеци, ранно раздвижване, промяна на положението на тежко болните в леглото на 2-3 часа;
контрол на електролитния баланс, като калиев и натриев дефицит следва да се възстановяват бавно.
профилактика на белодробните инфекции чрез дихателна гимнастика и при нужда – включване на антибиотично лечение.
при катетеризирани болни – промивки на катетрите.
при болни с нарушено гълтане – поставяне на назогастрални сонди.
при някои болни се налага кислородотерапия, при нужда поставяне на изкуствена белодробна вентилация.
рехабилитацията пасивна и активна се започва максимално рано, като основните противопоказания за раздвижване са от кардиологичен характер.
при болни преживели исхемичен мозъчен инсулт следва да се провежда при липса на противопоказания вторична профилактика чрез редовен прием на антиагрегант - Acetisal 100 mg или Clopidogrel 75 mg, при противопоказания – Dipyridamol 200-400 mg в 3-4 приема.
при съпътстваща обикновено сърдечно-съдова патология може да се назначат и кумаринови антикоагуланти, под постоянен контрол на протромбиновото време или INR. Назначават се ноотропни средства според конкретната изява на патологията. Физикалната рехабилитация трябва да бъде максимално интензивна, като е добре да се провежда в специализираните рехабилитационни центрове – тук особено важно е възстановяването и съхранението на самостоятелната походка. Необходим е добър контрол и върху артериалната хипертония, захарния диабет, хиперлипидемията и другите съпътстващи заболявания.
при стенози на каротидната система, покриващи критериите се извършва стентиране или ендартеректомия. При пациенти на легло се изисква профилактика на емболии чрез подкожно инжектиране на нискомолекулни хепарини (Clexane 20 mg, Fraxiparine 0.3 ml), Heparin 2 x 2500 E s.c., промяна на положението в леглото на 2-4 часа. Промяната на положението в леглото е важна и за профилактика на декубиталните рани и за профилактика на белодробните инфекции. По възможност се използват антидекубитални дюшеци.
при пациенти на сондово хранене трябва да се добавят и концентрирани протеини и калий (Kalinor x 1 tab). При катетеризирани пациенти се извършват ежедневни промивки обикновено с дестилирана вода - около 100 ml, както и редовна подмяна на катетрите на около 5-7 дни; следи се за възстановяване на нормалнато функция на пикочния мехур. При канюлирани пациенти се налага аспирация на трахеалните секрети. Адекватното обслужване на тежко болните пациенти се извършва в условията на специализирани здравни заведения – хосписи.
при пациенти с основателно съмнение за хипогликемия може да се приложи глюкоза. Противооточни средства при неясен хематокрит на болния следва да се използват внимателно, отокът обикновено се развива постепенно, достига максимум на 3 тия – 7 мия ден и често при възрастни пациенти не се изявява значимо клинично поради мозъчната атрофия.
при пациенти в коматозно състояние с нарушено дишане, риск за аспирация, 7-8 точки по скалата на Глазгоу-Лиеж и подготвен специалист може да се наложи оротрахеална интубация.

Модерната процедура тромболиза може да спаси пациента от смърт, от инвалидизация и да сведе до минимум последствията от инсулта, ако бъде приложена до 4 часа и половина от получаването му. При твърде закъсняло довеждане на пациента в болницата или транспортирането му в лечебно заведение, в което тромболиза не се извършва, настъпват поръжения от рода на трайна парализа. У нас тази процедура може да се прилага засега единствено в окръжните болници в София, Варна и Стара Загора.

Това модерно лечение се прилага само при пациенти, които са получили исхемичен инсулт – когато тромб е запушил мозъчен кръвоносен съд. Активното вещество започва да действа веднага за разграждане на тромба и отпушване на кръвоносния съд. Показанията на пациента обикновено се подобряват още в рамките на първия час. При добро развитие на обстоятелствата до 24 часа след лечението с тромболиза може да се постигне над 70% възстановяване на пораженията от инсулта.

Крайният срок за венозна тромболиза е три часа, за артериална – четири, за някои невропротективни медикаменти – 6 часа, като при всички случаи по-рано започналото лечение води до по-добри резултати. В България за момента артериална тромболиза не се провежда, а технологичното вътреболнично време (преглед, Скенер , лаборатория) е около един час, така че целевото време на пристигане на пациента в болницата е до втория час, като се препоръчва предварително да се уведоми по телефона т.нар. stroke team.

Тромболизата се осъществява при пациенти между 18 и 75 години, като не се включват претърпелите ивазивни процедури в скоро време, бременни и кърмещи, болните от определени заболявания, болни със съмнение за субарахноиден кръвоизлив, тежки хипертоници, пациенти с нарушена хемостаза. В настоящия етап се прилага тъканен плазминогенен активатор (rt-PA) – Alteplase, като се проучват и други препарати (раптолизин). Осъществява се венозна инфузия за един час на перфузор на индивидуално изчислена доза. Осъществява се клиничен, мониторен компютъртомографски и доплерсонографски контрол. Не се провеждат инвазивни манипулации през първите дни. Основен риск е хеморагична трансформация на инфаркта, като за да се предотврати се изисква прецизен контрол на артериалното налягане.

Интравенозната тромболиза се осъществява посредством прилагането на различни тромболитични агенти. В случаите на лечение на исхемичния мозъчен инсулт единственият одобрен препарат от Международната агенция по храните и лекарствата се нарича алтеплаза. Алтеплаза представлява рекомбинантен тъканен активатор на плазминогена – rt-PA. Тъканният активатор на плазминогена се произвежда в естествено състояние от съдовия ендотел. Той участва в превръщането на плазминогена в плазмин. Последният служи за разграждане на фибриновата мрежа, от която е изграден формиралия се тромб и по този възстановява нормалната съдова проходимост. Прилагането на препарата алтеплаза всъщност имитира механизма на физиологичната тромболиза в човешкия организъм, ускорявайки по този начин процеса за целите на по-бързата реперфузия на мозъчната тъкан. В случаите на лечение на исхемичния мозъчен инсулт препоръчителната доза на препарата е 0.9мг/кг телесна маса. Максималната доза не трябва да превишава 90 мг, поради по-високия риск от кървене. Прилага се интравенозно в рамките на 60 мин, като 10% от дозата се прилага болусно в самото начало. Най-добри резултати се очакват при прилагането на лекарството до 3-ия час от началото на симптомите. Прилагането на препарата след максималния времеви интервал от 4.5 часа е противопоказано във връзка с по-големия риск от кървене.

Противопоказания за лечението с тромболиза:

Лечението с тромболиза има редица контраиндикации, съблюдаването на които е жизненоважно за крайния резултат от прилагането и:

Начало на симптомите преди повече от 4,5 часа или когато не е ясно точното начало, но съществува риск да превишава този времеви интервал;
Минимален неврологичен дефицит или симптоми, които търпят бързо обратно развитие преди инфузията;
Тежък инсулт, оценен по съответната клинична скала – NIHSS>25 и/или чрез невроизобразителни техники;
Припадък в началото на инсулта;
Наличието на вътремозъчен кръвоизлив, доказан чрез Скенер на глава;
Симптоми на субарахноиден кръвоизлив, дори при липса на данни за такъв от Скенер на глава;
Данни за настояща остра травма или кървене;
Анамнеза за предишна интракраниална хеморагия – кървене , дори и при съмнение за такава;
Анамнеза за травма на главата или преживян исхемичен инсулт през последните 3 месеца;
Анамнеза за преживян миокарден инфаркт през последните 3 месеца;
Анамнеза за преживян исхемичен инсулт и съпътстващ диабет;
Анамнеза за голяма операция през последните 14 дни;
Анамнеза за гастроинтестинално или генитоуретрално кървене през последните 21 дни;
Прием на хепарин в последните 48 часа и тромбопластиново време надвишаващо максимално допустимото за съответната лаборатория;
Прием на антикоагуланти и INR>1.7;
Тромбоцити под 100.000/mm3;
Систолно артериално налягане > 185 или диастолно > 110 mm Hg неповлияващи се от приложеното антихипертензивно лечение;
Kръвна захар <2.2 (2.7) или > 22.2 ммол/л;
Възраст >80г и <18 г – по-голям риск от кървене при прилагане след 3 часа от началото на симптомите.

Не е препоръчително прилагането на ацетилсалицилова киселина и хепарин в рамките на 24 часа след инфузията на тромболитичния агент поради по-големия риск от кървене.

Нежелани реакции при интравенозната тромболиза:

Най-честата компликация са кръвоизливите, които могат да възникнат вътремозъчно, както и да се появят навсякъде в организма. Спазването на конкретните показания и противопоказания за прилагането на тромболитично лечение максимално намалява риска от кървене. Друга възможна нежелана реакция е алергичната, която се проявява при наличие на алергия към някоя от субстанциите съдържащи се в препарата - алтеплаза, гентамицин, дериват на латекса.

Хранителен режим

Диета, богата на плодове и зеленчуци, е полезна, ще намали теглото и ще намали количеството на холестерола в кръвта. Крушите и ябълките са плодове, чиято тъкан е бяла, поради вещество, което помага на организма да предотврати инсулта. Това било доказано от резултатите на едно от проучванията, с участието на 20 069 души на възраст 40 години. Проучването продължило 10 години, и за това време учените регистрирали 233 случая на инсулт. От това се е стигнало до заключението, че вероятността човек да го сполети инсулт е била 52% по-ниска при хората, консумирали повече зеленчуци и плодове с бяла тъкан. Въпреки това, независимо от резултатите от извършените изследвания, трябва да отбележим, че консумацията на всякакви зеленчуци и плодове по някакъв начин повишава имунитета и подобрява естествената защита на организма.
Не трябва да злоупотребявате с животинските храни, алкохола и трябва редовно да правите физически упражнения.
Рибата е продукт, чиято употреба поне веднъж седмично, според изследванията, ще е от полза да се избегне инсулт. В рибите се съдържат полезни вещества като омега-3, които помагат за по-нисък на риск от инсулт. Тези полиненаситени мастни киселини допринасят за нормализиране на кръвното налягане и намаляване на количеството на холестерол в кръвта.
Кафето е напитка съдържаща антиоксиданти, които предотвратяват натрупването на холестерол в тялото, като по този начин спират образуването на кръвни съсиреци в мозъка. Когато три или четири чаши кафе се пият на ден по време на риск инсултът се намалява с 17%. То обаче е полезно само в ограничени количества и дори е по-добре да не се консумира. Ако например пиете повече от 7 чаши дневно, рискът от образуване на кръвни съсиреци ще е понижен само с 7%. Освен това помислете за момент, че става дума само за ползите от естественото кафе, защото в него се съдържат и вредни вещества като кофеина и други. Добре действа и зеленият чай, но той също има някои вредни съставки и кофеин.
Лимон. 1 кг лимони минават през месомелачката и се смесва получената каша с 1 кг захар. Съхранявайте получения състав в хладилник в стъклен съд. Всяка сутрин вземете от него по 1 ч.л., като ядете допълнително малка скилидка чесън.
Яйца. Всяка сутрин пийте 2 сурови яйца. Само внимавайте, че кокошите яйца са свързани с храни с повишена алергенност. Ако забележите признаци на алергия , спрете да ги използвате. Холестеролът в жълтъка в сурово състояние е по-малко опасен.
Фурми. Свежите зрели фурми се изчистват от костилките, нарязват се фино или преминават през месомелачка. Яжте 2-3 пъти дневно след хранене. Ако е трудно да преглътнете, вземете ги с мляко или с друга храна.

Билколечение

Народните средства се използват само като средство за възстановяване от инсулт, както и за предотвратяване на вторично развитие на болестта. Преди употреба, консултирайте се с лекар!

Салвия. В чаша вряща вода сипете лъжица листа от градински чай, доведете го до кипене и изключете котлона. Остава се за около половин час. Пийте отварата по 2 глътки, 8-10 пъти на ден, за един месец.
Адамов корен. Налейте в 2 чаши водка 1 супена лъжица смлени корени от билката адамов корен. Престоява за една седмица, а след това се прецежда. Сутрин и вечер след хранене, се разреждат с вода 25 капки тинктура и я вземайте.
Бял имел и японска софора. Смесете 50 г бял имел и 50 г японска софора и ги изсипете в 0,5 л водка. Оставете ги да стоят на тъмно място за 1 месец, като периодично разклащате съда с инфузията. Вземайте по 2 пъти на ден по 1 ч. л. След 20 дни употреба, направете пауза за 15 дни и повторете курса.
Мумие. Вземете малка част от мумието с размера на главата на кибритена клечка и я разредете с 2 супени лъжици вряща вода. Вземете лекарството.
Мазило от лавър. 3 супени лъжици смлени листа от лавър (дафинов лист) се сипват в чаша сурово слънчогледово масло. Оставя се да престои за седмица, прецежда се, мажете 2 пъти на ден (сутрин и вечер) парализираните от инсулта места.
Мехлем от дафинов лист и бор. Смелете отделно листа от дафинов лист и иглолистни от бор. Смесете 1 чаена лъжичка борови иглички и 6 чаени лъжици дафинов лист. Добавете 12 супени лъжици масло. С този мехлем разтривайте парализираните крайници 2 пъти на ден.
Баня с градински чай. 3 чаши билков чай се изсипват в 2 литра вряла вода. Оставете да стои за 1 час, прецедете и ги излейте в баня с топла вода. Вземайте тези бани всеки ден.
Клеева тинктура. Освен другите ползи от прилагането на прополиса или спиртния му разтвор – клеевата тинктура, следва да споменем непременно и балансиращия ефект върху обмяна на мазнините и предимно върху стойностите на холестерола. Когато холестеролът е контролиран, а това се получава с физическа активност, диета и прием на продукти като клей – постига се намалява риска от инсулт и ивфаркт.
Гинко билоба. Древното уникално лековито растение е добър вариант за профилактика на инсулт. Приемът на листата му под формата на запарка или чай, запазва еластичността на кръвоносните съдове и предпазва от сгъстяване на кръвта и образуване на съсиреци през летните месеци. При пациенти, преживели инсулт, помага за подобряване на функциите на мозъка; оптимизира кръвоснабдяването и нервната му проводимост.
Глухарче. Глухарчето е полезно средство от възстановителните терапии след инсулт, защото подобрява състоянието на мускулите и нервната система, оптимизира метаболизма и понижава високия холестерол.
Сусамово масло. Сусамът, сусамовият тахан и сусамовото масло, са една много добра възможност за регулиране на обмяната и баланса на мазнините и холестероловите стойности в тялото. Освен всички останали здравословни ефекти, натуралното масло от сусам подобрява дейността на сърдечно-съдовата система и помага за по-нисък риск от инфаркт и инсулт. То е с богато съдържание на минерали и наличието на важни витамини в сусамовите изделия подобрява състоянието на съединителните тъкани, освен това допринася и за еластичността на артериите и вените.
Други полезни билки и продукти са: джинджифил, мумио, шведска горчивка, корени от шипка, цитросепт, зелен чай, мурсалски чай, ярника.

Физиотерапия.

Подбрани упражнения са проектирани да възстановяват пълният набор от движения, сила и гъвкавост, както и за балансирането и самообслужването. Терапевтичните упражнения се провеждат под наблюдението на лекар с измерване на пулса и налягането. По време на изпълнението им е необходимо да се даде почивка на пациента. На първо място пациентът извършва движението в рехабилитационни зали или чрез обучение на роднините му, като допълнително се усложнява, защото при упражняването, болните се научават как да седят, да се изправят и ходят, да се хранят, да се обличат, да се придържат към правилата за лична хигиена.

Редовните физически упражнения могат да намалят риска от удар няколко пъти. Те помагат да се намали кръвното налягане, да се намали холестерола и да се подобри състоянието на кръвоносните съдове и сърцето, и да се намали теглото. Дейности като ходене, бягане, плуване и колоездене най-малко 30 минути на ден значително ще намалят риска от инсулт.

Прогноза:

Прогнозата при исхемичния мозъчен инсулт е значително по-добра от тази при хеморагичния, като смъртността на първия месец достига 25-33% от хоспитализираните болни.

гадене