Исхемична болест на сърцето

Исхемичната болест на сърцето (ИБС) е една от най-честите причини за инвалидизация или ранна смърт на хората в творческата им възраст. ИБС се характеризира с натрупване на мастни депа в коронарните артерии. Тези мастни депа могат да започнат да се натрупват още в детството, но процесът напредва с напредване на възрастта. През последните години честотата на това заболяване нараства в нашата страна и засяга все по-млади възрастови групи. Около 50-75% от починалите от сърдечно-съдови заболяванея, се пада на ИБС.

Исхемична болест имаме тогава, когато исхемията на сърдечния мускул става постоянна и във всеки момент е изразена с различна активност. Ако заболяването е във фаза на ремисия, прояви на исхемия са пристъпите на стенокардия. Ако обаче заболяването премине в остра фаза – негова проява е инфарктът на миокарда. Така се оказва, че стенокардията и инфарктът са проявление съответно на хроничната и на острата форма на едно и също заболяване. Логично е да се обобщи, че е възможно стенокардията да премине в инфаркт. Статистиката потвърждава тази хипотеза – в рамките на една година 10% от хората, които са имали епизод на стенокардия, развиват и инфаркт на миокарда.

След преживян инфаркт пристъпите на стенокардия у даден човек могат да зачестят и заболяването да премине в по-напреднала функционална фаза. Не може да се каже, че стенокардията е прединфарктно състояние, но тя свидетелства за повишен риск от инфаркт на миокарда. Обратно – понесеният вече инфаркт създава утежняващи условия за проявите на стенокардия. В същото време специалистите са на мнение, че всичко това са само възможности, но не и задължителна връзка и преход от стенокардия към инфаркт.

Причини:

Рискови фактори за развитие на ИБС:

• повишени нива на LDL- холестерол /т.нар. лош холестерол/, повишени нива на триглицериди и понижени нива на HDL- холестерол /т.нар. добър холестерол/;
•  повишени стойности на артериалното налягане /хипертония/;
•  намалена физическа активност;
•  тютюнопушене;
•  затлъстяване;
•  захарен диабет;
•  фамилна обремененост;
•  възраст;
•  повишен прием на алкохол;

Контролирането на рисковите фактори е най-важното за предотвратяване развитието на заболяването.

Инфарктът и стенокардията са клинично проявени варианти на исфемична болест на сърцето. Причините за влошено кръвоснабдяване на сърдечния мускул могат да са най-различни. Ето най-изразените:

• Стесняване на просвета в кръвоносните съдове от артериални плаки, склеротични изменения на коронарните съдове;
• Спазъм на сърдечните съдове поради силно вълнение, физическо натоварване, порок или възпалително заболяване на сърцето и т.н.;
• Многократно повишена потребност на миокарда от кислород при физическа активност или емоционално преживяване.

Всъщност списъкът на причините за исхемична болест на сърцето са много повече. Причина за исхемична болест на сърцето може да се окаже всеки фактор, който е в състояние или да стесни просвета в кръвоносните съдове, или да увеличи потребността на сърцето от кислород.

Класификация на клиничните форми на ИБС:

• Стабилна стенокардия;
• Нестабилна стенокардия;
• Стенокардия на Принцметал;
• Слединфарктна стенокардия;
• Тиха миокардна исхемия - безболкови пристъпи;
• Инфаркт на миокарда;
• ИБС с доминиране или изолирана изява на ритъмни и/или проводни нарушения на сърцето, без друга клинична симптоматика;
• Внезапна ритмогенна сърдечна смърт;
• ИБС с доминиране на дифузна ЛК-дисфункция със сърдечна недостатъчност и кардиодилатация / исхемична дилатативна кардиомиопатия/;
• Коронарна атеросклероза без пристъпи на миокардна исхемия и без клинична симптоматика /безсимптомна, латентна ИБС/;

Симптоми:

Симптомите при ИБС зависят от тежестта на развитие на заболяването. При някои пациенти няма оплаквания - т.нар. ”тиха миокардна исхемия“; при други има епизоди на умерена по сила гръдна болка, най-често свързана с физически усилия, а при някои е налице силна и продължителна гръдна болка. Когато са налице оплаквания, те могат да се усещат по различен начин от всеки пациент. Най-често оплакванията включват:

• тежест, стягане, притискане и/или болка в гърдите - зад гръдната кост;
• болка, ирадиираща към ръцете, гърба, врата или челюстта;
• недостиг на въздух;
• умора или слабост;
• по-рядко болка в корема;

Симптомите на стенокардия са доста характерни и лесно се разпознават от болките при други страдания. Стенокардията се проявява чрез задушаваща интензивна болка, усещане на тежест, парене и дискомфорт в гърдите, по-точно директно зад гръдната кост. Болка, тежест и парене може да има и в лявата ръка, лявата лопатка и под рамото, челюстта, гърлото. Много рядко болката се разпространява и към дясната зона на гръдния кош или в горната част на корема.

Стенокардичният пристъп започва рязко, изведнъж. Такава болка не се усеща при исхемична болест на сърцето, ако няма пристъп. Самият пристъп обикновено е провокиран от физическо натоварване, силни емоции, ниски температури и силен вятър. Продължителността на пристъпа е от една до 15 минути. Началото винаги е внезапно, остро и рязко. Най-голям е рискът това да се случи при бягане или бързо ходене, при силен вятър или при натоварване след обилно ядене. Рисковано е и изкачването на стъпала в комбинация с описаните външни фактори. Болката често изчезва, ако болният прекрати натоварването или ако приеме нитроглицерин. Нитроглицеринът овладява пристъпа за 2-3 минути: медикаментът разширява кръвоносните съдове и създава бързо условия за приток на повече кръв към сърдечния мускул. Така причината за исхемичния спазъм се неутрализира и стенокардичният пристъп преминава.

Хората с исхемична болест на сърцето интуитивно развиват поведение, което кара околните да ги наричат “зяпачи по витрините”. И вие сте виждали възрастни хора, които наистина при разходки по градските улици спират пред всяка витрина и дълго разглеждат нещо. Всъщност те си почиват от натоварването на сърцето при ходене: разбрали са, че малката почивка спира болката. Заставайки на място, те дочакват нормализацията на състоянието си и продължават, щом тревожният симптом изчезне.

Нетипичният пристъп на стенокардия може да се прояви с болка в ръката, в плешката, в зъбите или да настъпи задух. При жените, хората в напреднала възраст и диабетиците е възможно дори да не се усеща никаква болка. В тези пациентски групи стенокардичният пристъп може да се изрази в слабост, сърцебиене, прилошаване и силно изпотяване. В редки случаи стенокардията дори протича напълно безсимптомно и тогава я наричат “тиха исхемия”.

Има два основни варианта на нетипични прояви на стенокардия:

• Задушаване, недостиг на въздух – затрудненията са и при вдишване, и при издишване; причина за такова състояние е непълното отпускане на сърдечния мускул;
• Силна и рязка умора при всяко натоварване – дължи се на недостатъчния приток на кислород към сърдечния мускул и на слабата съкратителна активност на сърцето. Нетипичните прояви се приемат от съвременната медицина като еквивалент на стенокардията.

Видове:

Съвременната медицина класифицира типовете стенокардия в три големи групи, като са възможни някои подвидове. Вариантите са следните: стабилна стенокардия, нестабилна стенокардия, стенокардия на Принцметал.

• Стабилна стенокардия – симптомите й не прогресират с времето. Разделя се на четири футкционални подгрупи в зависимост от поносимостта на физически и емоционални натоварвания. Стабилната стенокардия се нарича още стенокардия на напрежението, тъй като пристъпите й са свързани с пренапрежение на сърдечния мускул. Напрегнатостта произтича от необходимостта да се изтласква голямо количество кръв по съдове, чийто просвет е намален с 50 до 75%. Изследванията сочат, че стенокардичните пристъпи от този тип не могат да се случат, ако стеснението е по-малко от 50%. Ако след подобен пристъп не бъде прилагана подходящата терапия, процесът на стесняване ще продължи и стеснението може да достигне дори до 95%. Така кръвоснабдяването на сърцето ще се влошава постоянно, а пристъпите ще стават все по-чести.
• Нестабилна стенокардия – симптоматиката варира, като при това пристъпите не са свързани с физическите натоварвания. Нестабилната стенокардия се проявява чрез пристъпи, които са различни от обичайните или възникват спонтанно в състояние на покой или отдих. Нестабилната стенокардия протича по-тежко, пристъпите са по-продължителни и се провокират лесно, при минимално напрежение. Нестабилната стенокардия се счита за предупреждение преди сърдечен пристъп или инфаркт. Тази диагноза изисква задължителна хоспитализация и квалифицирана терапия, която е коренно различна от тази за стабилната стенокардия.
• Стенокардия на Принцметал (вариантна стенокардия). При нея пристъпите възникват в състояние на покой – по време на нощния сън, но също ако пациентът се намира в студено помещение или на улицата. Изразява се във внезапен спазъм на коронарните съдове; на практика настъпва пълно “затваряне” на артериите.

В зависимост от характера и тежестта на пристъпите стабилната стенокардия се класифицира в четири функционални класа:

• Първи – пристъпите са редки и кратки; стенокардичната болка се появява при несвойствена физическа активност, свързана и с бързане – например ако един човек не е свикнал да носи тежко, а му се налага бързо да пренесе кофи с вода да речем при пожар, това може да провокира стенокардичен пристъп;
• Втори – пристъпите се случват при бързо изкачване на стъпала, при интензивно ходене или бягане. Допълнителни провокиращи фактори могат да бъдат студеното време, силният вятър, тежката храна. Рискът се увеличава при съчетаване на няколко провокиращи фактора, например бързо ходене или тичане в студено, ветровито време.
• Трети – пристъпът започва дори при обикновено ходене на разстояние около сто метра или при изкачване на стълбите на един етаж. Трети функционален клас силно ограничава нормалната активност на пациента;
• Четвърти – пристъпът може да възникне при каквато и да било физическа активност. Болният е неспособен да извършва и най-прости и леки действия. Започват да се появяват пристъпи и в състояние на покой, когато симптомите не са провокирани от никакво движение или напрежение, включително психологическо.

Определянето на точния функционален клас за стабилната стенокардия е важно за лечението на пациента: в зависимост от принадлежността към една или друга група се препоръчват медикаменти и режим на физическите натоварвания.

За различаването на стабилна от нестабилна стенокардия е необходимо да се преценят следните условия:

• При какво физическо натоварване се появява пристъпът на стенокардия;
• Продължителност на пристъпа;
• Ефективност на нитроглицерина.

При стабилната стенокардия пристъпите започват при една и съща тежест или степен на физически и психически натоварвания. При нестабилната е достатъчно много по-малко физическо натоварване, дори никакво, ако пациентът си почива.

При стабилната пристъпът не е по-дълъг от 5-10 минути, а при нестабилната е 15. Всъщност всяко удължаване на пристъпа в сравнение с обикновения може да се коментира като признак на нестабилна стенокардия.

При стабилната една таблетка нитроглицерин е достатъчна за овладяване на пристъпа; болката преминава след 2-3 минути. При нестабилната една таблетка не е достатъчна, налага се втори прием и това е знак за нестабилна стенокардия.

Стенокардията на Принцметал също се нарича вариантна или вазоспастична. Пристъпът от стенокардия на Принцметал започва с внезапен силен спазъм на кръвоносните съдове, по които кръвта достига до сърдечния мускул. Стенокардията на Принцметал не винаги е свързана с исхемична болест на сърцето. Този вид стенокардия могат да развият пациенти с порок на сърдечните клапи – аортална стеноза, с тежка анемия или хипертрофиран сърдечен мускул. При всички изброени случаи е възможно в организма на болния да настъпи спастично рефлекторно стесняване на кръвоносните съдове, което е и непосредствена причина за стенокардията на Принцметал.

Вазоспастичната стенокардия се проявява с пристъпи нощем или рано сутринта, когато организмът е в покой и не е имало предхождащо физическо натоварване. Пристъпите са кратки, от две до пет минути. Овладяват се лесно, достатъчна е една таблетка нитроглицерин под езика. Стенокардията на Принцметал се лекува с медикаменти от групата блокери на калциевите канали – нифедипин, амлодипин, нормодипин.

Първа помощ

Ако ви връхлети пристъп на стенокардия, потърсете възможност да седнете и да отпуснете крака надолу. Не бива да ставате, да ходите и да извършвате каквито и да било действия с физическо усилие. Ако пред вас е човек със стенокардичен пристъп – помогнете му да седне или по възможност да легне. Освободете гърлото и гръдния му кош от дрехи и аксесоари, които пристягат. Отворете прозореца, за да има достъп свеж въздух. Дайте на човека половин или една стандартна таблетка аспирин, която да сдъвче и погълне с вода, след което да сложи под езика си таблетка нитроглицерин. За овладяване на сърдечната болка може да се пръсне в устата една доза изокет. Следващият отрязък от време е изчакване – трябва спокойно да се проследи дали пристъпът отминава; това трябва да се случи в рамките на не повече от 15 минути. Ако в рамките на три минути след приема на нитроглицерин болката не отслабне, вземете още една таблетка. При липса на подобрение може да се прилага изокет през една минута. В очакване на медицинския екип от спешна помощ може да се вземе и трета таблетка нитроглицерин, но това е пределната доза.

Бърза помощ се вика задължително в следните случаи:

• Когато пристъпът на стенокардия е за първи път;
• Когато болката в сърдечната област продължава повече от пет минути, без да отслабва или да се усилва;
• Когато едновременно с болката се чувстват затруднение в дишането, слабост, гадене и позиви за повръщане;
• Когато нитроглицеринът не върши работа.
• Важно е да се действа бързо и болният да получи адекватна помощ, защото може да става дума не за стенокардия, а за начална фаза на инфаркт.

Диагностициране:

Диагностицирането на стенокардията изисква оценка на клиничната симптоматика; задължителни са редица лабораторни и инструментални изследвания и тестове по функционална диагностика.

На първо място е важно да се потвърдят или отхвърлят симптомите, ориентиращи към тежесттта на здравословния проблем и функционалния клас на патологията. Пациентът сам описва клиничните симптоми в следния ред:

• Усеща ли парене, тежест, натиск, болка и разпъване в сърдечната област;
• Локализирани ли са усещанията зад гръдната кост или се разпространяват към лявата ръка, долната челюст, към дясната страна на гръдния кош;
• Каква е продължителността на спазъма и болката – при стенокардия не по-малко от една минута и не повече от 15;
• При какви обстоятелства се развива пристъпът: внезапно, при нятоварвания от рода на изкачване на стъпала, след прием на повече храна, при преодоляване на разстояния в условията на силен вятър и др.;
• Ако на всеки от тези въпроси пациентът даде положителен отговор, то наистина става въпрос за типична стенокардия. Ако са налице два потвърдени признака, картината е нетипична и може да се говори за някой от подвидовете стенокардия. Ако се касае само за един признак, причината за болката не е свързана със сърцето. В случаи от този род се изследват хипотези за стомашна язва или язва на дванадесетопръстника, патологии на хранопровода, остеохондроза на гръдния отдел от гръбнака, херпес зостер, пневмония или плеврит.
• Следващият етап е потвърждаване на диагнозата чрез лабораторни изследвания. Необходими са данни от кръвен анализ за стойността на общия холестерин, липопротеини с висока и с ниска плътност, триглицериди, хемоглобин, глюкоза. Според тези резултати може да се конструира диета и терапевтичен план с медикаменти.
• По-нататък е предвидено да се проведат инструментални изследвания – електрокардиограма и ехокардиография, холтеров мониторинг или проследяване на 24-часов работен ритъм на сърцето, велоергометрия, коронарография. Чрез инструменталните изследвания се установява степента на увреждане на кръвоносните съдове и класифициране на стенокардията по функционални групи. Всичко това е необходимо за съставяне на най-точна лечебна програма с подходящите медикаменти.

Тъй като коронарните артерии доставят кръв на сърдечния мускул, всяко заболяване на коронарна артерия води до намаляване на притока на кислород и хранителни вещества към сърцето, което може да доведе до некроза /смърт/ на определена част от неговата стена. Атеросклерозата /натрупване на плаки/ от вътрешната страна на артерията, причиняващо стеснение на лумена й е най-честата причина за сърдечно заболяване.

Коронарните артерии са 2 основни: лява коронарна артерия и дясна коронарна артерия. Лявата коронарна артериална система се разделя на 2 големи клона: циркумфлексна артерия и лява предна десцендентна артерия. Лявата предна десцендентна артерия доставя кръв към сърдечния връх и лявата страна на сърцето, а циркумфлексната артерия доставя кръв към латералната стена и базата на сърцето. Дясната коронарна артерия доставя кръв към дясната камера, дясното предсърдие, синусовия възел /регулиращ сърдечния ритъм/ и към атрио-вентрикуларния възел /регулиращ електрическата честота/.

В допълнение към подробно снетата анамнеза и физикален преглед, се провеждат и някои от следните тестове за поставяне на диагноза:

• Електрокардиограма - тест, който регистрира електрическата активност на сърцето- може да покаже наличие на увреждане на сърдечния мускул, както и наличие на нарушения на сърдечния ритъм;
• Ехокардиография - ултразвуково изследване на сърцето, с което се оценяват размерите и обемите на сърдечните кухини, помпената функция на сърцето, увреждания по клапите на сърцето;
• Работна проба /стрес-тест/ - провежда се чрез дозирано физическо натоварване най-често на велоергометър или бягаща пътека - с мониториране на ЕКГ и артериално налягане по време на натоварването и във възстановителната фаза;
• Сърдечна катетеризация - при това изследване се правят рентгенови образи на коронарните артерии след впръскване в тях на контрастно вещество, за да се установи наличието на стеснения и запушвания на коронарните артерии, както и наличието на вродени аномалии;

Лечение:

Лечението ще бъде предложено от вашия кардиолог в зависимост от:

• вашата възраст, общо здравословно състояние и медицинска анамнеза;
• степен на развитие на заболяването;
• вашата поносимост към специфични медикаменти, процедури или терапии;
• очакван ход на заболяването;
• вашето мнение или предпочитание;

Лечението може да включва:

Модифициране на рисковите фактори:

• тютюнопушене;
• незадоволителен контрол на артериалното налягане,
• мастния профил,
• кръвно-захарния профил;
• редуциране на телесното тегло;
• повишаване на двигателната активност;

Медикаментозно лечение:

• Антиагреганти - медикаменти, намаляващи риска от образуване на тромби. В тази група са препаратите Аспирин, Клопидогрел /Плавикс/, Тиклопидин /Тиклид/.
• Антилипемични медикаменти - медикаменти, които понижават липидите /мазнините/ в кръвта и нивата на LDL-холестерола. Статините са групата най-широко прилагани медикаменти; също секвестранти, както и препарати от групата на никотиновата киселина.
• Антихипертензивни медикаменти, които понижават артериалното налягане. Има различни групи медикаменти, понижаващи по различен механизъм артериалното налягане:
• Медикаменти, облекчаващи гръдната болка - нитроглицерин;
• Медикаменти, които регулират сърдечния ритъм и понижават артериалното налягане - В-блокери;
• Медикаменти, които подобряват функцията на сърцето - АСЕ-инхибитори.

С перкутанна транслуминална ангиопластика се осъществява „разширяване” или „отваряне” на стеснената или запушената коронарна артерия и се възстановява притока на кръв към сърдечия мускул. Съществуват няколко методики за осъществяването й, като те често се съчетават по време на една процедура:

• балонна ангиопластика - раздуване на малък балон с определено налягане на мястото на стеснение на коронарна артерия;
• имплантиране на метален стент /специална тънка пружинка/ в коронарна артерия, която я поддържа отворена. Недостатък на метален стент - до 20% от случаите е възможно развитие на рестеноза - стеснение в имплантирания стент.
• имплантиране на специални стентове, покрити с медикамент, който не позволява развитието на рестеноза;
• атеректомия - отстраняване посредством изрязване на натрупаните в артерията плаки.

Хирургичната намеса при лечението на исхемична болест на сърцето се налага, когато е необходимо да се възстанови нормалното кръвоснабдяване на сърцето. Съвременните варианти на това лечение са:

• Коронарна (балонна) ангиопластика;
• Аортно-коронарно шунтиране.

Коронарната ангиопластика е неинвазивна процедура, при която през бедрената артерия се вкарва катетър до стеснението на кръвоносните съдове в сърцето. На върха на катетъра е поставено балонче, което се вкарва в стеснението и се напомпва. При разширението си балончето раздробява плаката, която е причина за стеснението и по този начин просветът на артерията се увеличава. Чрез тази процедура се възстановява нормалното кръвообращение в сърцето. Коронарната ангиопластика се прави с местна анестезия; тя често се съчетава с поставянето на стент или с лазерно премахване на артериални плаки. Стентирането представлява вкарване на миниатюрна метална “пружина”, която разширява стеснения кръвоносен съд и го поддържа трайно в това състояние.

Към коронарна ангиопластика се прибягва по точно определени медицински показания, например стенокардия от трета-четвърта функционална степен, която не се поддава или слабо се поддава на лекарствени терапии. Тя е наложителна също при сериозно увреждане на една или повече коронарни артерии. След ангиопластика пристъпите се прекратяват, но операцията не дава стопроцентова гаранция за оздравяване. За съжаление в 30-40% от случаите се развиват рецидиви. Опасността от такива рецидиви може да се намали чрез поддържащо лечение с подходящи медикаменти.

Аортно-коронарното шунтиране е значително по-сериозно оперативно вмешателство. При него с помощта на гъвкава тръбичка се заобикаля запушената артерия и се възстановява кръвообращението в сърдечния мускул. По време на операцията може да се окаже, че е необходимо да се поставят няколко шунта, за да се обезпечават с кислород повече поразени от исхемията сърдечни зони.

Аортно-коронарно шунтиране се прилага при тежки форми на стенокардия, стесняване на коронарните артерии със 70% и повече. Ако пациентът е преживял инфаркт на миокарда, това все още не е причина за задължително шунтиране. С такава операция стенокардията се игнорира напълно, но последващата консервативна терапия също е задължителна доживотно. Възможно е при около 25% от пациентите да се проявят рецидиви в рамките на 8-10 години след операцията.

Хранителен режим

• Ако имате наднормено тегло, опитайте се да го намалите или поне не увеличавайте килограмите. Изследванията показват, че излишните килограми оказват значителен натиск върху сърцето и повишават нивото на холестерина в кръвта.
• Яжте много зърнени храни, плодове и зеленчуци, сушен боб  и грах.
• Вместо червено месо и млечни произведения яжте птичо месо, риба (особено с повече мазнини, като скумрията и сьомгата) и белтъчини в зеленчуците.
• Ограничете употребата на яйца, пълномаслени млечни продукти, сладкиши, сладки и бисквити и сол.
• Гответе със зехтин, а не с масло или мас.
• Яжте по една шепа орехи дневно.
• Изследванията на тайландски учени показват, че лютивите червени пиперки предотвратяват образуването на съсиреци в кръвта. Включете в храната си лютиви чушки или червен пипер.
• Лукът и чесънът също предотвратяват образуването на съсиреци в кръвта. Поръсвайте обилно храната си с тях или вземайте по 3 чеснови капсули 3 пъти дневно.
• Пресният джинджифил в храната намалява съсирването на кръвните плочици и образуването на съсиреци.

Упражнения

• Упражненията по аеробика (бързото ходене, джогинг или комплекс от упражнения) в продължение на 20-30 минути, 3 пъти седмично, трябва да е минимумът, тъй като те укрепват сърцето, разширяват артериите и изгарят излишния холестерин.
• Релаксация
• Освобождаването от стреса е важно за предпазването от болестта и за нейното лечение:
• Йога и медитирането намаляват стреса и отпускат.
• Масажът и аромотерапията са ефективни методи за умствено и физическо отпускане.
• Успешно средство е биозареждането, ако не успявате да се отпуснете.

Профилактика:

• чест контрол на кръвното налягане, както при лица страдащи от ИБС, така и при здрави лица;
• промяна в диетата – тя трябва да бъде нискокалорична, особено при хора с наднормена телесна маса, с намален внос на животински мазнини, сол и прости захари, с умерена консумация на алкохол и преобладаващ прием на пресни плодове и зеленчуци, зърнени храни, риба и други;
• отказване от тютюнопушене – всеки пушач трябва да бъде насърчаван и подкрепян за спиране на тютюнопушенето под каквато и да било форма за цял живот;
• поддържане на добър контрол върху нивото на кръвната захар при хора, страдащи от захарен диабет;
• намаляване на психоемоционалния стрес – това се постига чрез изграждане на положително отношение към живота, избягване на конфликтите и неприятностите както на работното място, така и в дома; използване на алтернативи за освобождаване на напрежението – спортуване, хоби, музика, почивка;
• поддържане на нормално телесно тегло чрез промяна в диетата и повишаване на физическата активност;
• редовни физически упражнения, които укрепват здравето и повишават самочувствието.

Билколечение

Препоръчваните народни средства срещу стенокардия не могат да превъзмогнат болестта самостоятелно, но могат да са част от добрата профилактика, както и част от комплексното лечение. Пълноценният контрол над страданието не е възможен само с настойки и отвари, така че не рискувайте с билки, зарязвайки препоръчаните от лекар медикаменти.

• Сред полезните народни средства се споменават пластирите със синапено семе или люта чушка, които се поставят на прасеца за да намалят сърдечната болка.
• Помагат и облекчават дишането ментоловите таблетки, с тяхна помощ по-спокойно се понасят сърдечните болки.
• Облекчение носи и втриването на борово масло в сърдечната област.
• Твърди се също, че пристъпът се овладява по-лесно, ако се масажира малкият пръст на лявата ръка. 

Ето все пак някои съвети и рецепти, които могат да са от полза за хората с исхемична болест на сърцето, а и за техните близки. Това са практикувани похвати за лечение на стенокардия:

• С лимон, чесън и мед. Сокът от десет лимона се сипва в килограм течен мед; добавят се и счуканите скилидки на пет глави чесън. Всичко се обърква хубаво, поставя се в стъклен буркан с капачка и се прибира на тъмно и хладно за седем дни. Лекарството се приема само сутрин на гладно – по две супени лъжици всеки ден, като между тях се прави пауза от 1-2 минути. Времето е необходимо, за да се подържи сместа в устата и да се поглъща бавно, по малко. Лечението приключва, когато изгребете от дъното на буркана последната лъжица от сместа.
• С лимони. Три пъти дневно в продължение на седмица изяждайте преди хранене кората на един лимон – хубаво измита. Хранете се през цялото време само с течна храна – супи и сокове. Не яжте мазно, солено и пържено.
• С алое, мед и лимони. Необходими са ви 3-5 листа от тригодишно алое. Изстискайте сока и го смесете с половин килограм мед и 2-3 изцедени лимона. От тази смес приемайте в продължение на два месеца по една лъжица преди всяко хранене. След това почивайте един месец и повторете модула.
• С мед и билки. При тази рецепта цярът се състои от две части. За първата ви трябва половин килограм от първия пролетен мед, и половин литър водка. Смесваме ги. Втората част се приготвя от един литър престояла вода, която трябва да се превари. Приготвяме също набор от билки – по една чаена лъжичка лайка, дяволска уста, бял смил, валериана, пача трева. Билковата смес се залива с врялата вода и след единчас запарката се прецежда и прибавя към меда и водката. От получената напитка се пие по една чаена лъжичка сутрин и вечер в продължение на една седмица. През втората седмица вземате по една супена лъжица сутрин и вечер, и така до свършване на сместа. Почива се десет дни и лечението се повтаря по познатия ред. Редувайте лечение и почивка през цялата година! Руски лечители твърдят, че това помага при стенокардия, хипертония, аритмия и атеросклероза.
• С глог. Това е познато и лесно – четири супени лъжици сушен глог се заливат с литър вряла вода в термос. Цялото количество се изпива на глътки за един ден.