Банер за мобилна версия за апликация

Камъни в бъбреците

Бъбречните камъни представляват твърди образувания с минерална и кристална структура, които се образуват в бъбреците или някъде по хода на пикочния тракт. Заболяването се нарича още бъбречна калкулоза, нефролитиаза или уролитиаза. Бъбречните камъни са честа причина за поява на кръв в урината и болка в корема, хълбоците или слабините. Някои от изявите на бъбречно-каменната болест са едни от най-болезнените състояния в медицината.

Бъбречните камъни могат да се образуват във всяка една част от отделителната система. Повечето от бъбречните камъни излизат от пикочната система на тялото спонтанно, без лекарска намеса. В случаите, когато бъбречно-каменната болест предизвиква дълготрайни оплаквания или усложнения могат да се приложат редица методи на лечение.

Камъните в бъбреците обикновено са с големина от връх на молив до топче за тенис, но причиняват нетърпима, дори агонизираща болка в областта на кръста и корема. Смята се, че има хора, които са генетично предразположени към развиване на бъбречнокаменна болест \БКБ\. Бъбречните камъни се образуват, когато нещо не достига или е в повече в състава на урината. Те всъщност представляват втвърдена минерална утайка от преработката на отпадните продукти от метаболитните процеси в организма на човека. Бъбреците филтрират всеки ден около 200 литра кръв, за да отделят около 1.5 литра урина, която съдържа отпадни вещества и вода. И когато не сме поели достатъчно вода, която да разтвори всички вещества, които бъбреците са филтрирари от кръвта, започват да се образуват бъбречни камъни. Всичко започва от един микроскопичен кристал, който нараства, като привлича други такива към себе си и след седмици, месеци или години се превръща в камък.

От това заболяване страдат по-често мъжете (два до три пъти повече), като най-често първата изява на бъбречно-каменната болест настъпва между 20-ата и 40-тата година от живота. Белите хора са засегнати по-често от тъмнокожите. След като у един човек се е образувал камък в отделителната система, то същият човек е силно предразположен към образуване на други бъбречни камъни. Тъй като в част от случаите образуването на бъбречните камъни се причинява от наследствен дефект в обмяната на веществата, бъбречно-каменната болест се изявава още в детска възраст. Тъй като (поради анатомично-физиологични особености) жените страдат по-често от пикочни инфекции, бъбречните камъни от "възпалителен" произход се срещат по-често у женския пол.

 

Симптоми:

  • болка - най-често тя започва внезапно, а след това придобива коликообразен характер ("свива и отпуска");
  • болката се усеща на различни места (в зависимост от местоположението на камъка) - в долната част на гърба, отстрани на хълбока, в долната част на корема или по близо до слабините; коликообразната болка се предизвиква от спазъм на гладката мускулатура на стената на пикочните пътища, която се опитва да изтласка камъка по надолу в посока към пикочния мехур; болката често се излъчва от гърба и хълбока към слабините;
  • болката при бъбречна колика е толкова силна, че не дава покой на болния - той постоянно търси поза в леглото, която да облечки оплакванията му.
  • вегетативни прояви - болката е често придружена от гадене, побледняване, сърцебиене, повръщане и изпотяване (студена пот)
  • кръв в урината - това невинаги се наблюдава; преминаващият през различните отдели на отделителната система камък наранява лигавицата на пикочните пътища, което предизвиква видно с просто око кървене в урината
  • позиви за уриниране (с отделяне на малко количество урина и чувство за недоизхождане) и парене при уриниране - свързват се с приближаването на камъка към пикочния мехур
  • повишена температура и втрисане - може да се предизвика при наличието на инфекция на бъбреците или на пикочните пътища

 

Видове бъбречни камъни:

Всичко, което води до намалено количество на течностите в организма, може да донесе бъбречен камък - както недостатъчния прием на вода например, така и обилното изпотяване, горещият климат. До образуване на камъни в бъбреците могат да доведат и колита, и хроничната диария; и някои видове храни.

Най-честият камък е калциев (75%). Присъстващият в ненормално голямо количество в урината калций се свързва с други съставки на урината и образува камъни. Това може да се получи вследствие на увеличена абсорбция на калций в червата, хиперфункция на околощитовидните жлези, саркоидоза, бъбречна тубулна ацидоза или нарушен баланс в количествата калций, оксалати, цитрати и магнезий в урината. Ако приемаме богата на калций храна увеличаваме нивото на калций в кръвта, а оттам и в урината.

Струвитните камъни (съставени от магнезий и амониев фосфат) могат да се формират вследствие на инфекция в пикочната система (съставляват 15% от камъните). Някои видове бактерии, предизвикващи хронични инфекции на пикочния тракт разграждат уреята в урината до амоняк, който от своя страна се свързва с фосфати и магнезий и образува камъни.

Друг вид камъни в бъбреците са съставени от пикочна киселина (6%). Те се образуват при висок прием на пурини в храната (съдържат се в месо, дреболии и др.) и изразена киселинност на урината. Такъв тип камъни се срещат при подагра, когато поради генетичен дефект в организма се произвежда голямо количество пикочна киселина. Подобен вид камъни в бъбреците се срещат и при някои злокачествени заболявания (рак) поради ускорения кръговрат на клетки.

Цистиновите камъни са най-рядко срещаният вид уринни камъни (2%). Те се срещат при дефект в обмяната на веществата, който възпрепятства резорбирането на някои вещества от урината. В резултат в урината се натрупва голямо количество цистин, който лесно изкристализира от този наситен разтвор и образува камъни.

Понякога камъни могат да се образуват като директна причина вследствие приема на някои лекарства. Такъв пример са камъните, причинени от приема на лекарството индинавир, което се използва в лечението на СПИН. Най-често камъните в отделителната система имат смесен състав, като преобладава една от съставките (най-често калциев оксалат или фосфат). По размери камъните могат да варират от пясъчни зърна до няколко сантиметра в диаметър. Някои са окръглени, с гладка повърхност, докато други са с неравна повърхност и неправилна форма, понякога дори представляват отливка на вътрешния обем на дадена част от отделителната система.

Пикочната киселина предизвиква образуването на 10% от бъбречните камъни. Нейната разтворимост зависи от киселенността на урината. Ако киселинноста на урината е висока, тя не се разтваря и помага за образуването на кристали, които по-късно се оформят в уратни камъни. Хубавото при тях е, че те могат да бъдат напълно разтворени с медикаменти. Подходящата вода за тях е алкалната вода от Наречен, Момин проход и Хисаря. Коварното при това заболяване е, че много хора не знаят, че имат камъни в организма си. Те научават за това, едва когато се появи коликата, силната болка. В по-голямата си част, това заболяване се дължи на метаболитни нарушения, на някои анатомични, вродени особености, които трябва да се корегират.

 

Причини:

Редица състояния могат да доведат до образуването на камъни в отделителната система:

  • хиперкалциурия - високо ниво на калция в урината, обикновено в резултат на наследствен дефект, при който от храната в червата се всмуква по-голямо от обикновеното количество калций и той впоследствие може да образува камъни в съчетание с фосфати и оксалати (това са най-честите камъни в бъбреците)
  • хиперурикемия и подагра - състояние , свързано с високи нива на пикочната киселина в кръвта, тъканите и урината
  • хиперпаратиреоидизъм - повишена функция на околощитовидните жлези
  • обезводняване на организма поради различни причини с малко количество отделена и преминала през пикочните пътища урина
  • инфекция на пикочните пътища - свързана с образуването на т.нар. струвитни камъни ( магнезий и амониев фосфат)
  • ренална тубулна ацидоза - вродено бъбречно заболяване
  • други унаследени дефекти на обмяната на веществата като хипероксалурия (висока концентрация на оксалати в урината) и цистинурия (метаболитен дефект, свързан с натрупване на голямо количество от аминокиселината цистин, която е неразтворима)
  • хронични възпалителни заболявания на червата
  • прием на някои лекарства, като диуретици (обезводняващи), лекарства прилагани при СПИН, прием на големи количества витамин Д и др.

 

Режим на хранене:

  • Трябва специалист да определи първо от какъв вид е камъка и какъв да е хранителния режим, защото и това е като нож с две остриета - щом калцият в храната е недостатъчен, веднага се появява повишен риск от образуване на оксалатни камъни. Оксалатът е органично съединение, което се свързва здраво с калция и формира изключително твърди оксалатни камъни. И затова на хората с такъв проблем се препоръчва като предпазна мярка беден на оксалати хранителен режим – намалява се дневният прием на белтъчини. Подходящи са обелените ябълки, бананите, пъпешите, черешите, динята, хляб, ориз, юфка и макарони, тиква, зеле, карфиол, грах, тиквички, ряпа, пипер, репички. Витамин „В“ в дози до 200мг на ден също намалява производството на оксалати в черния дроб. За пиене се препоръчват слабо минерализирани и алкални води от Хисар, Горна баня, Меричлери... Хората трябва да знаят, че увеличените нива на оксалати в организма се дължат, както на прекомерния прием на храни, богати на оксалати, така и на недостиг на калций, магнезий и витамин „В6“ в храната. Високите нива на оксалати могат да се предизвикат и от някои заболявания на черния дроб и червата. 
  • Обикновено на хората, чиито бъбреци образуват калциеви камъни, се препоръчва да ядат храна, която е бедна на калции. Количеството му обаче не трябва да пада под 400-600мг на ден. Намаляването на натрия, кофеина и животинския белтък също помага за понижаване на калцият в урината. Пшеницата, оризът и овесените трици, като храни с богато съдържание на фибри, намаляват с 20-30% количеството на отделения с урината калций. Солта повишава калция в урината затова се препоръчва дневният прием на сол да се намали до 10 мг.
  • Горнобанската и хисарската минерални води са с неутрално пе-ха. Трябва да се следи киселинноста на урината – нормално е тя да е 6.2 – 6.8. Ако стане повече, започват да се образуват фосфатни камъни. Стане ли по-малко – се образуват оратни камъни. Някъде между 5.5 и 6 се образуват оксалатните камъни. Прекаляването с всяка вода е вредно и може да повлече последствия с негативен ефект. Затова най-добре е да се пие трапезна вода. Или пък една седмица пиеш минерална, една седмица пиеш трапезна вода. На месец или на три трябва да се сменят водите. Най-добрите води за здрав човек, които могат да се пият ежедневно, това са трапезните води – затова ги наричаме и лечебни. Да се спазва хранителен режим не трябва да се прекалява с приема на определени храни, на много сол и на много месо. Затова всеки човек при появата на това заболяване трябва да знае какво е състоянието на метаболитните процеси в неговия организъм, да знае какви камъни евентуално е образувал, от какво да се пази и какво може спокойно да приема.

 

Разрешени храни при бъбречни камъни

  • Мляко и млечни – ограничават се до голяма степен – може по 2-3 пъти седмично прясно или кисело мляко, извара, прясно сирене, обезсолено сирене и др.
  • Месо, риба, птици, яйца в умерено количество – телешко, говеждо, заешко, пилешко, пуйка, риба, прясна риба– пъстърва, шаран, калкан, хек.
  • Хляб и хлебни – всички видове, препоръчително е да са пълнозърнести.
  • Захар и захарни изделия – в ограничено количество – захар, мед, конфитюр, желе, тахан халва, мармалади.
  • Мазнини – зехтин, олио, сметана, краве масло до 3-4 пъти седмично.
  • Зеленчуци и варива – картофи, моркови, домати, краставици, прясно зеле, зелена салата, пиперки, тиквички, тиква, гъби, карфиол.
  • Плодове – ягоди, ябълки, дюли, дренки, грозде, лимони, портокали, френско грозде, вишни, череши, круши, малини, пъпеши, дини, кайсии, праскови, банани.
  • Подправки – домашно пюре, лимонов сок, чубрица, джоджен, сладък червен пипер, магданоз, оцет.
  • Напитки – отвара от шипки, липов чай, ментов, чай от лайка и полски хвощ, слаб руски и китайски чай

 

Забранени храни при камъни в бъбреците

  • Много солени сирена, пушени, топени сирена с подправки.
  • Рибни консерви, солени меса, саздърма, пастърва, пушени меса и др.
  • Шоколад и шоколадови изделия, какао
  • Мас, лой, сланина.
  • Спанак, лапад, коприва, киселец, зелен грах, сини домати, целина, варивата, лозови листа, червено цвекло
  • Цариградско грозде, смокини, къпини, горски ягоди, стафиди, фурми.
  • Лютив червен пипер, люти чушки, черен пипер, горчица, хрян, бахар, дафинов лист.
  • Всички напитки от алкохол, газирани, кисел айрян и боза.
  • Основен момент в профилактиката си остава ежедневното приемане на 1,5 – 2 литра алкализирана слабоминерализирана вода! Пийте поне веднъж седмично чай от полски хвощ!

 

Билколечение

  • Корените от шипка помагат за изхвърлянето на уратните камъни от бъбреците. Това е едно от проверените средства от народната медицина. Корените на това растение не само отстраняват образуванията, но и се използват като противовъзпалително и укрепващо средство за болния орган. Със същите свойства, между впрочем, се използват и плодовете на шипката. Те могат да се варят като чай и да се пият без ограничения във времето и количеството. Една или две супени лъжици се заливат с вряла вода и се варят на бавен огън в течение на 15 минути. Изстиналата отвара се прецежда и се пие по 150 мг 3 пъти на ден преди ядене. Лечението продължава две седмици. При необходимост курсът може да се повтори след половин година.
  • Един килограм пресен цветен мед, събран през пролетта, се оставя да ври заедно с буркана на водна баня, докато стане течен. После в меда се изсипва половин килограм орехово брашно, разбърква се добре и се оставя да престои един ден. Лечението продължава шест месеца, като се консумира по една супена лъжица от сместа два пъти дневно сутрин и вечер преди ядене. Постига се пълно оздравяване.
  • Три пъти дневно около 20 минути преди ядене се изпива една чаена чаша сок от червено салатно цвекло. Сокът трябва да е прясно изцеден. Той се приема в зависимост от големината и от състава на камъните. Ако са по-малки, те просто ще бъдат изхвърлени само за няколко дни. Ако са по-големи, продължителността на лечението се увеличава. Задължително е да се следи кръвното налягане на болния. Ако то се повиши, приеманата доза от червен сок трябва да се намали наполовина.
  • Пача трева. Приготвя се запарка от изсушени стрити стръкове от билката. 2 с. л. билка киснат 5 минути в 300 мл вряла вода, прецежда се и се пие запарката. Дневна доза: 2 пъти по 1 ч. ч. 
  • Полски хвощ. 2 с. л. надробени сухи стръкове киснат в 1 ч. ч. вряла вода до утаяване и до охлаждане. Дневна доза: 4 пъти по четвърт чаена чаша.
  • Брош в смес. 40 г корени от брош и по 20 г сухи шипки, листа от бреза и хвойнови плодчета се смесват. 1 ч. л. от сместа кисне 10 часа в 200 мл студена вода. Отварата се оставя да поври 5 минути. Много е ефикасна  при фосфатни камъни и за разтваряне на пясък и малки камъчета в бъбреците. Дневна доза: изпива се на глътки в продължение на 24 часа.