Камъни в простатата

Образуването на камъни в простатната жлеза е заболяване при мъже след 50 годишна възраст. В зависимост от мястото на образуването си, камъните се делят на първични (истински) и вторични (лъжливи). Първичните отлагания се формират в самата простатна жлеза, а вторични се образуват извън жлезата (най-често в пикочните пътища) и попадат в нея чрез комуникиращи през уретрата. Големината на камъните обикновено е 4-5 мм, но могат да бъдат и с по големи размери. Камъните в простатата обикновено се локализират в близост до изходните канали на жлезата, като рядко са единични, а броят им дори може да надхвърли 100.

Причини:

Една от най-честите причини за образуване на седименти в жлезата е прекаран простатит, който не е лекуван правилно. По време на възпалителния процес, ексудат и олющените епителни клетки от каналите на жлезата формират органичните ядра на камъните, около които се натрупват минерални отлагания.

Друга предпоставка за формиране на камъни в простатата е задържането на простатния секрет, което често се наблюдава при по-възрастните мъже. За последното се допуска и значението на доброкачествената хиперплазия на простатата, която не позволява освобождаването на секрета, а застоят му е свързан с образуването на вкалцявания.

Болните сливици и зъби, особено когато възпалението е хронично, често водят до проблеми с простатата.

Симптоми:

В началото камъните в простатата са съвсем малки и не предизвикват никакви симптоми, но постепенно размерът им се увеличава и твърдият седимент може да травмира жлезата или уретрата при попадане в нея, да създаде условия за наслагване на инфекция, дори абсцес, да предизвика атрофията и. При възпаление се появяват болки в простатата, затруднения и дискомфорт при уриниране, подобно на оплакванията при хипертрофия на жлезата – слаба и прекъсната струя, недоизпразване на пикочния мехур, чести микции. С попадане на конкремент в уретрата са възможни болка, парене, кръв в урината до запушване на пикочния канал. Възможна е тъпа болка в перинеалната област и ануса, засилваща се при дефекация.

Макар и по-рядко отражения има и върху половия акт - болка, наличие на кръв в спермата, което потиска и либидото.

Камъни в простатата в съчетание с други заболявания на жлезата могат да предизвикат дефект в задържането на урината и неволно изпускане. Ако някой от камъните запуши канала на простатната жлеза, оттокът на секрета се затруднява, с това и този на семенните мехурчета, настъпва застоен везикулит, образуват се ретенционни кисти.

Болните със заболяване на простатната жлеза отиват да се прегледат тогава, когато получат болка, промени в урината и смущения в уринирането. Болката може да бъде остра, тъпа или прорязваща. Тя се локализира между тестисите и ануса и може да се разпострани към кръста, ингвиналната област, тестисите, половия член.

Острата болка е характерна за остър простатит, абцеси на простатата и др. Тя е постоянна и често има стрелкащ характер. Болните избягват да сядат, уринирането е учестено, затруднено и понякога се получава пълна задръжка на урината. Болните се оплакват и от обща отпадналост, безапетитие, полово безсилие, висока температура, нервна възбуда или депресия.

Лечение:

В началните стадии заболяването обикновено протича без симптоми, което затруднява ранното му диагностициране и бързото му лечение. Камъните в простатната жлеза най-често се откриват случайно при профилактични прегледи на жлезата или по повод дизурични смущения чрез ректално туширане, при рентгеновото или ехографско изследване на жлезата и пикочния мехур. В случаите, когато заболяването протича без проявата на симптоми, не се провежда лечение. При слабо изразени субективни оплаквания се назначава симптоматична терапия, която да премахне дискомфорта. Най-често се прилагат антивъзпалителни (уроантисептици и антибиотици) и болкоуспокояващи (аналгетици) препарати.

Необходимо е да се лекува основното заболяване, което е довело до формиране на камъни. Плътно фиксирани камъни, разположени в близост до стената на пикочния мехур и запушващи пикочния канал се отстраняват оперативно.

Билколечение:

Билките за лечение на простата имат много по-добър ефект, ако се приложат в началото на заболяването. В почти всички случаи те са напълно съвместими с назначената медикаментозна терапия. Билките за лечение на простата оказват пикочогонно, противовъзпалително и дезинфекционно действие спрямо пикочните пътища, с което ускоряват оздравителните процеси. Техните многостранни ефекти правят удачно приложението им при всички заболявания на простатата.

• Основните билки за лечение на простата са корени от гръмотрън, стръкове от ветрогон, стръкове от луличка, корени от леска, корени и листа от магданоз, коренище от пирей, стръкове от златна пръчица. Равни части от всички тях могат да се обединят в една обща смес. От нея се вземат 2 супени лъжици, заливат се 600 мл вряща вода и се киснат 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене, три пъти дневно. Същите тези билки, в различни комбинации и съотношения се препоръчват при различни заболявания на простатата.
• Подходящи за остро възпаление на простатата са и други билки – с дезинфектиращо действие върху пикочните пътища, например полски хвощ. Важно при възпалителни заболявания е повишения прием на течности, с цел увеличаване на количеството на отделената урина и постигане на ефект на отмиване на пикочните пътища.
• Червената детелина може да има благоприятно въздействие върху раковите клетки и да спомогне при лечението на болни. При простата тази билка забавя процеса на трансформиране на хормона тестостерон в ДХТ хормона като по този начин забавя уголемяването на простатата.
• Каменоломката е билка, която разтваря камъните в бъбреците и пикочния мехур. Нейният диуретичен ефект помага при два от трите симптома на патологията на простатата – честотата и неотложността на уринирането. Благодарение на охлаждащото си действие, Каменоломката е много подходяща при състояния като простатит, свързани с парене при уриниране. Също така възпрепятства появата и развитието на микроорганизми в уринарния тракт. Ускорява процеса на образуване на урина.
• Вземат се 4 листа от леска и 2 листа от смокиня. Варят в 500 мл вода за 10 минути. Пие се по една винена чаша 3 пъти дневно преди ядене.
• Вземат се 2 супени лъжици стръкове от жаблек и се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час и се прецежда. Пие се по з пъти дневно преди ядене.
• Шепа семки от пъпеш се варят в 1 литър вода 15 минути. Пие се по 100 мл 3 пъти дневно.