Кариес

Зъбният кариес е едно от най-разпространените заболявания на твърдите зъбни тъкани. Кариесът е и социално заболяване, обхваща икономически развитите страни, поради употребата на по-голямо количество въглехидратна и полуфабрикатна храна. При такава култура на хранене няма нужда от дълги дъвкателни цикли, за да бъде смляна храната, при което не се отделя достатъчно слюнка, която е един от естествените средства на организма за самопочистване. Кариесът е бичът на съвременното развито общество. От него боледуват естествените зъби на хората от всички възрасти без значение на вида зъби (млечни, постоянни) пол, раса, обществено положение.

Кариесът има няколко фази на развитие и в зависимост от това изглежда по различен начин. В началото има т.н. фази на петното. На предилекционните места на зъба се появява бяло петно, което обикновено се вижда само при преглед на зъболекарската машина със силно насочена светлина. Представлява тебеширено бяло петно върху зъбната повърхност. През тази фаза започва нарушаване на минералната съставка на емайла. Тук или няма никакви оплаквания или съвсем леки и кратковременни болки от сладка и лепкава храна. Бялото петно е обратим процес. Чрез флуорни профилактични средства и добра хигиена е възможно възстановяването на зъбната повърхност.

При задълбочаване на процесите кариесът преминава в стадий на кафяво петно. Тази фаза също е безсимптомна. При преглед се забелязва сиво-кафеникаво петно по повърхността на зъба без нарушение на целостта на емайла. Петното е с такъв цвят, тъй като минералните призми на емайла са разрушени от киселинната среда около атакувания зъб. Така прозрачността му се променя и прозира вторият слой на зъба (дентина), който е с жълто-кафеникав цвят. Зъб в тази фаза на кариеса задължително се пломбира.

Кариесът при своето развитие, нарушавайки целостта на емайла, създава идеални условия за колонизиране на дупчицата с болестотворни бактерии, които от своя страна преработват хранителните остатъци, попаднали там, в киселини и токсини, които остро атакуват зъбните слоеве. Така кариесът навлиза по слоевете на зъба.

За съжаление много хора имат не добра хигиена в устната кухина и тези фази на петна преминават твърде бързо и се стига до т.н. кавитация или просто счупване на зъбната повърхност, покриваща кариозното огнище. В момента не съществува друг начин за възстановяване на загубите на зъбни тъкани, освен поставяне на пломби.

Симптоми:

Първият основен симптом, който стресира хората, е кратковременна остра болка от сладко, като впоследствие се прибавя и болка от студено. Обикновено болката е краткотрайна само при допир с химичния или термичния дразнител. Обикновено продължава няколко секунди до минута в зависимост от дълбочината на кариеса.

Другият характерен симптом е наличието на дупка в зъба, в която се задържа храна.

Причини:

Причината за развитие на кариес е разрушаване на твърдите тъкани (емайл, дентин и цимент) на зъба в резултат на дейността на бактерии. Дължи се на киселината, направена от хранителни остатъци или захар върху повърхността на зъбите. Простите захари в храните са основен източник на енергия на тези бактерии и поради това храна, богата на обикновена захар, е рисков фактор.

Появата на кариес е сложен процес, който се дължи на различни фактори. Като причина за появата на зъбен кариес се счита съвкупността от няколко рискови фактора. Такива фактори са: наличието на зъбна плака, повишената киселинност в устната кухина, наличието на определена микрофлора в устата, състояние на слюнката и други.

• Зъбната плака е първопричината, от която тръгват кариеса и заболяванията на лигавицата на венците. Зъбната плака е известна още като зъбен налеп. Тя се отлага обикновено по шийките, вдлъбнатите и контактните повърхности на зъбите. Това е така, тъй като тези места са трудно достъпни за четката за зъби и слюнката, която също служи за премахване на плаката. Самата зъбна плака представлява прясното отлагане на въглехидратни частици върху повърхността на зъбите. Тези частици се отлагат след всяко ядене, особено ако то е богато на въглехидрати (захари). Микроорганизмите в устната кухина, които използват за храна главно въглехидрати, полепват по зъбната плака и я използват в метаболизма си. В зависимост от хигиенните навици на човек, зъбната плака може да е с бял цвят, когато е прясно отложена. При занемаряване на хигиената зъбният налеп става жълт и впоследствие зелен. При продължително задържане на зъбната плака, тя може да натрупа значително количество минерални вещества и да се превърне в зъбен камък.
• Повишената киселинност в устната кухина се дължи предимно на прием на въглехидрати (захари). Честият прием на храна, богата на въглехидрати (като шоколад, захар, чипс) е широко разпространен в съвременното общество. Полепналите по зъбите въглехидратни частици участват в образуването на зъбна плака и служат за храна на бактериите, обитаващи устната кухина. Микроорганизмите преработват захарите до киселини, разграждащи минералните тъкани на зъбите. Така се образува кариес.
• Доказано е, че устата е най-мръсното място в организма на един човек. Дори и стерилен предмет поставен в устата до 30 секунди е контаминиран с хиляди бактерии. За причинители на кариеса са виновни няколко вида микроорганизми: бактерии от групата на стрептококите и лактобацилите. Те се разполагат по повърхността на цялата устна кухина, особено по зъбната плака и между венците и зъбите. Редовното почистване на зъбите с четка и паста, конци и вода за уста намалява количеството на бактерии в устата. 
• Слюнката също е един от етиологичните фактори за поява на кариес. Колкото слюнката е по-гъста (по-вискозна), толкова повече муцин съдържа. Муцинът прави слюнката лепкава и така налепът (плаката) се задържа по-здраво за зъбната повърхност. Количеството и гъстотата на слюнката се определя от дъвкателните навици на индивида. Когато човек извършва повече дъвкателни движения, тогава слюнката е в по-голямо количество и по-водниста. Така самопочистването е по-добро и задържането на зъбния налеп е по-слабо. Слюнката участва и в поддържането на нормалната киселинност в устната кухина. Освен това съдържа редица антибактериални вещества, като секреторен имуноглобулин от клас А, лактоферин, лизозим и пероксидаза, разграждащи патогенните микроорганизми в устата.

Основните рискови фактори за поява на кариес включват:

• Фамилна анамнеза за заболяване на зъбите и венците
• Наслояване на дентална плака
• Прием на храни с високо съдържание на захари или кисели напитки
• Често похапване между храненията
• Формата и подреждането на зъбите
• Неправилен поток на слюнката
• Лоша орална хигиена
• Липса на редовна стоматологична помощ
• По-рядко срещаните рискови фактори за поява на кариес включват:
• Изкривени зъби
• Стоматологични мостове, скоби или частични протези
• Диабет
• HIV-инфекция
• Бременност
• Тютюнопушене
• Бактериален дисбаланс - поради редица състояния, като гастроезофагеална рефлуксна болест, синдром на Сьогрен, лъчетерапия, лекарства

Видове кериес:

В зависимост от дълбочината се различават няколко вида кариес:

• Повърхностен (суперфициален) е кариесът, когато в дълбочина той обхваща само емайла, без преминаване на емайло-дентиновата граница.
• Средно дълбок (медиа) е кариесът, когато обхваща освен емайла и дентина на зъба. Дентинът е основният и най-широк слой от зъбните структури. Той е богато инервиран и определя здравината и жилавостта на зъба.
• Кариес, обхванал целия слой на дентина, се нарича дълбок (профунда).

Ако не се лекува, кариесът достига до пулпната камера и става усложнен кариес или т.н. пулпит. Пулпната камера е пространство във вътрешността на зъба, в което се разполага нервна, кръвоносна и съединителна тъкани, които изхранват зъба като орган. Пулпитът представлява усложнение на зъбния кариес, при което се възпалява зъбната пулпа. Пулпата представлява меката вътрешност на зъба, която съдържа нерви и кръвоносни съдове и захранва зъба. При дълбок зъбен кариес дупката достига до пулпата. Така микроорганизмите от устната кухина попадат във вътрешността на зъба и възпаляват пулпата. При това инфекциозно възпаление кръвоносните съдове повишават пропускливостта си, настъпва оток на пулпата с притискане на нервните влакна и остра, силна болка. Развива се пулпит. Симптомите на пулпита включват:

• чувствителност към промените в температурата в устната кухина
• болка при натиск, почукване или засмукване

Обикновено болката започва вечер, когато всички останали дразнители са изключени, а парасимпатиковата нервна система взима превес. Първоначално болката е спонтанна, за кратък период от време. Ако не се вземат мерки и не се посети зъболекар навреме, болката става постоянна и неспираща. Когато настъпят тези необратими промени в зъбната пулпа, единственото решение на проблема е премахването на зъбната пулпа (умъртвяване на зъба).

При нелекуван пулпит вътрешността на зъба загива (некротизира) и може да се образува зъбен абсцес. Той представлява ограничена кухина, изпълнена с мъртва тъкан и гной. Може да се разположи около корените на зъба или в челюстта под него. Некрозата на зъбната пулпа протича с рязко подобряване на клиничната симптоматика на болния. Силният зъбобол отмира и пациентът си мисли, че възпалението е преминало. Това се дължи на некрозата на нервните влакна. След кратък период от време мъртвата пулпа и бактериите във вътрешността на зъба предизвикват възпаление на заобикалящите зъба кост и зъбодържащите влакна. Така се образува капсулирана колекция от гной - зъбен абсцес. Болката става много силна, туптяща, отокът на челюстта е значителен, телесната температура е повишена. Шийните лимфни възли са увеличени и болезнени.

Възпалението на околозъбните тъкани се нарича периодонтит. Засягат се венецът и челюстта покрай кариозния зъб. Периодонтитът е най-тежкото усложнение на зъбния кариес. Периодонтитът протича предимно с болкова симптоматика. Болката може да е спонтанна, при дъвчене, при стискане на зъби, като варира по сила в зависимост от давността на заболяването. В началото е слаба, а впоследствие става нетърпима. Зъбът често се усеща като по-висок от останалите, изтръпнал с оток на меките тъкани. Други оплаквания, свързани с периодонтит са кървене и подуване от венците, клатене на зъбите, лош дъх от устата. При напреднал периодонтит общото състояние на пациента се уврежда с повишаване на телесната температура, нощни изпотявания и втрисания.

Лечение на усложнения при зъбен кариес

Лечението на усложнения при зъбен кариес се нарича ендододонтско лечение, така нареченото кореново лечение. То бива два вида: нехирургично и хирургично.

• Нехирургичното ендодонтско лечение е най-често практикуваният метод за лечение на усложнения при зъбен кариес в зъболекарските кабинети. То включва влизането във вътрешността на зъба, премахване на зъбната пулпа, изчистване на кореновите канали от всички некротични и путридни (гнойни) слоеве. След това кухината на зъба се промива с дезинфекционни средства и кореновите канали се запълват. Целта е да се прекрати достъпът на микроорганизмите от устната кухина към кухината на зъба и челюстта.
• Хирургичното ендодонтско лечение представлява направата на оперативен достъп до каналите, които са засегнати. Най-често това се прави чрез апектомия - изрязване на върха на заболелия зъб с прилежащите инфектирани тъкани.

Лечение на кариеса.

Първият етап е изборване или премахване на размекнатия от кариеса слой зъбни тъкани. Могат да се използват ротационни инструменти или лазер за изпаряване на твърди зъбни тъкани. Желателно е да се работи под анестезия (упойка).

Следващият етап е промиване с дезинфекционни средства и поставяне на пломба или заплънка. Заплънката възстановява липсващите зъбни тъкани. Самата пломба може да е от различни материали в зависимост от избора на лекуващия зъболекар и желанието на пациента. Като материали се използват най-често фотокомпозитните и гласйономерните цименти. Не са загубили позиции и класическите материали, като амалгама и химически полимеризиращи композиционни материали. Въпреки всичко изборът каква ще бъде пломбата и начинът на лечението си остава съвместно решение между доброто обяснение на лекуващия стоматолог и желанието на пациента.

• Въпреки дългия спор за вредата и ползата от амалгама, тази пломба си остана един здрав и сигурен материал с изразено бактерицидно (антибактериално) действие. В амалгамата има около 45-50% сребро, което способства за отблъскването на микроорганизмите. Остатъкът от сплавта се изгражда от живак. Недостатъците на амалгамата са предимно естетични. Със своя сребрист цвят може да се използва главно за зъби в задните участъци на зъбната дъга. И въпреки всичко амалгамата си остава най-здравият материал за пломби за сега.
• Друг много добър съвременен материал е глазйономерният цимент. Глазйономерите са много подходящи за пломби или подложки под пломбите в случаи на много дълбоки кариеси или кариеси на млечните зъби. В глазйономерните пломби има флуор и стронциев хлорид, които до няколко месеца се излъчват и спомагат за активна профилактика от повторен кариес. Глазйономерните пломби образуват защитен слой от вторичен дентин. Едновременно с това глазйономерните пломби водят до намаляване на чувствителността към термични и химични дразнители.
• В момента едни от най-естетичните материали за пломбиране са композитните пломби и в частност фотокомпозитите. Съвременните поколения композити със своята прозрачност, многобройните цветове и подсилена износоустойчивост са доброто средство за изработка на пломби директно в устата. Друго предимство на композитните пломби е, че имат и химична връзка със зъбните структури. Поради това не е нужно зъбът излишно да се изпилява след почистване на кариозната маса, за да се създава механична връзка. Изпиляването е по-минимално, за разлика от амалгамата.
• Най-точните заплънки за кариозните дефекти, е т.н. инлей. Това са лабораторно изработени пломби, които се подготвят в зъботехническите лаборатории от взет отпечатък на изчистеното кариозно огнище. Първоначално зъбът се обработва от зъболекаря, като се почиства дефекта от размекнатата кариозна маса. Следва оформяне на кавитета, като стените и ъглите трябва да имат специфична форма. Това действие се извършва от зъболекаря чрез изпиляване. Взима се отпечатък със силиконов отпечатъчен материал, който се изпраща в зъботехническата лаборатория. В зависимост от материала, от който се изработват, инлеите могат да бъдат порцеланови, метални, композитни. В настоящият момент най-използвани са високо естетичните инлеи, порцеланови и фото композитни. Най-модерният способ за изработване на такива конструкции е CAD/CAM технологията. Тя представлява две отделни компютърни програми, които са взаимно свързани. В CAD модула става компютърно сканиране на модела, отлят от отпечатъка на зъба, и последващо го цифрово моделиране и получаване на 3D виртуален модел, който после се прехвърля в CAM модула и той чрез G кодове командва фрезмашина, която изрязва блокче от циркониевия оксид. Така се изработват най-точните и естетични инлеи. Фотокомпозитните инлеи са също много предпочитани от пациентите поради високо естетичния си ефект, добрата устойчивост и доста по-ниската цена от порцелановите инлеи. След изработване от зъботехника инлеите се почистват и залепят в зъба посредством различни цименти в зависимост от материала, от който е изработен инлейят.

Билколечение

• Карамфилът е една от основните съставки за лечение на всякакви стоматологични проблеми, включително кариес. Поради своите противовъзпалителни, обезболяващи и антибактериални свойства карамфилът може да помогне за облекчаване на болката и да предотврати разпространението на кариеса. Разредете 2-3 капки карамфилово масло с 1/4 чаена лъжичка масло от сусамово семе. Поставете няколко капки от този разтвор върху памучен разтвор и го приложете върху засегнатия зъб. Повтаряйте процедурата всяка вечер преди лягане.
• Солта може да се използва за лечение на кариес поради своите антисептични и антибактериални свойства. Тя може да намали възпалението, да облекчи болката и да предотврати растежа на бактерии в устната кухина. Разтваря се 1 чаена лъжичка сол в чаша топла вода. Жабуркайте с този разтвор устната кухина около минута, като се концентрирате върху засегнатия зъб. Прилагайте тази процедура 3 пъти на ден, докато симптомите отшумят.
• Алтернативно, смесете 1/2 чаена лъжичка сол и малко синапено масло или лимонов сок, за да стане паста. Масажирайте венците леко с тази паста за няколко минути, след това направете гаргара с топла вода. Повторете 2 пъти дневно в продължение на няколко дни, за да убиете бактериите.
• Богат на антибактериални свойства, чесънът често се препоръчва при кариес. Той може да облекчи болката и да подобри здравето на венците и зъбите. Пригответе паста от 3-4 счукани скилидки чесън и 1/4 чаена лъжичка каменна сол. Нанесете върху увредения зъб. Оставете сместа върху зъба в продължение на 10 минути, преди да изплакнете с вода за уста. Правете процедурата 2 пъти дневно в продължение на няколко седмици. Също така можете да търкате чесново масло върху засегнатия зъб, за да получите бързо облекчение от болката в резултат на кариеса. Редовната консумация на суров чесън също може да осигури ефективни резултати.
• Прах от изсушения корен от женско биле съдържа ефективни антибактериални съединения, които могат да предотвратят растежа на бактерии, причиняващи кариес. Освен това, тази билка може да намали натрупването на плака. Използвайте изсушен корен от женско биле, за да измивате редовно зъбите си.
• В Аюрведа често се използва куркума, за да се осигурява облекчение от болката поради наличието на кариес. Тя има както антибактериални, така и противовъзпалителни свойства, които спомагат за поддържане на венците здрави и за предотвратяване на кариес поради бактериална инфекция. Нанесете малко куркума на прах върху засегнатите зъби. Оставете я за няколко минути и след това изплакнете добре с топла вода.
• Друг вариант е да се смесват 1/2 чаена лъжичка куркума на прах с малко синапено масло и се използва, за да масажират зъбите и венците. Оставя се да подейства за 10 минути и след това се изплаква устната кухина. Повторете някоя от тези процедури веднъж или два пъти дневно в продължение на най-малко няколко дни.
• Индийският люляк, известен още като нийм, е друго популярно средство за лечение на кариеси. Неговите антибактериални свойства могат лесно да унищожат бактериите, причиняващи кариес. Освен това, индийският люляк помага за поддържане на здрави зъби и венци. Втрийте сок от листа на нийм върху зъбите и венците. Оставете го за няколко минути и след това изплакнете с топла вода. Следвайте това лечение веднъж или два пъти дневно.
• Друга билка, която може да помогне за намаляване на кариесите, е индийското цариградско грозде, известно още като амла. Богато на антиоксиданти и витамин С, индийското цариградско грозде се бори с бактериите и инфекциите. Амла също така насърчава оздравяването и развитие на съединителна тъкан, която е носи ползи на венците. Освен това, почиства устната кухина и помага за отстраняване на лошия дъх. Яжте свежа амла всекидневно. Също така може да приемате 1/2 чаена лъжичка прах от изсушена амла, разтворена в 1/2 чаша вода дневно. Ако нямате на разположение свежа амла или на прах, може да приемате като добавка на капсули.
• Според проучване свойствата на индийското орехче могат да бъдат полезни за предотвратяване на кариеси, причинени от орални бактерии. Настържете индийско орехче и го смесете с малко карамфилово масло или масло от риган. Нанесете го върху засегнатите зъби. След като престои 10 минути, изплакнете устата с топла вода. Повторете тази процедура най-малко 3-4 пъти дневно. Също така можете да прилагате масло от индийско орехче директно върху зъбите, използвайки памучни тампони.

Важни добавки

• Витамин Д повишава калциевия метаболизъм и индуцира кателицидин, който е антимикробен пептид, атакуващ бактериите, причиняващи зъбен кариес. Витамин Д е мастноразтворим витамин, който може да се приеме чрез храната основно чрез мазни риби (като сьомга, скумрия и риба тон). Също така се получава чрез излагане на слънце. През зимните месеци, когато експозицията на слънце е по-малко достъпна, могат да се приемат добавки с витамин Д.
• Консумацията на повече храни, съдържащи витамин К2, може да помогне за доброто състояние на зъбите. Витамин К2 е естествено съединение, подобно на витамин К, е част от развитието на костите на лицето, включително зъбите. Витамин К2 обикновено се съдържа във ферментирали храни и животински продукти, като раци и омари.
• Калцият помага за укрепване на зъбите. Консумация на храни, богати на калций, като мляко, сирене и други млечни продукти, може да помогне за реминализацията на зъбите. Консумацията на сирене помага за стимулиране на слюноотделянето, което от своя страна възстановява минералите на зъбите и отмива останалите хранителни частици.
• Употребата на реминерализираща паста за зъби също може да помогне за здравето на зъбите. Може да направите и собствена минерализирана паста за зъби - смесват се 4 супени лъжици кокосово масло, 2 супени лъжици сода за хляб, 1 супена лъжица ксилитол (или 1/8 чаена лъжичка стевия), 20 капки ментово масло и калций / магнезий на прах.
• Силанизирането на зъбите представлява профилактично покритие на здрави дълбоки фисури, ямки и бразди със силанти. Целта на силанизирането на детските зъби е да се запълнят фисурите и да се предпазят от действието на околната кариесогенна среда, която причинява ранното развитие на кариес. Силанизирането на детските зъби е неболезнена процедура. Първо се почиства зъба от хранителни остатъци и плака. След това емайлът се обработва за кратко с киселина, за да може по-добре да се свърже със силанта. После зъбът се промива и подсушава. Накрая се поставя силанта. Силантът е течен смолист материал, който се втвърдява при различни условия. В зависимост от използваните материали силантите са: цианоакрилати, полиуретани, поликарбоксилати и епоксилати. В зависимост от начина, по който се втвърдяват, те са химиополимеризиращи, фотопиолимеризиращи или се активират от ултравиолетова светлина.

Всички дъвкателни зъби пробиват с „оклузален дефект”, наречен дълбоки фисури. Дълбоките фисури се дължат на развитието на емайла. Фисурите се изграждат последни и тяхната минерализация е най–слаба. Емайлът в областта на дълбоките фисури е изключително тънък. Освен това входът на дълбоката фисура е изключително стеснен, а под него съществува разширение. Този специфичен релеф води до лесно навлизане на хранителни остатъци и микроорганизми, а оттам и за формиране на зъбна плака. Поради стеснения вход на дълбоката фисура зъбната плака не може да бъде повлияна от самоочистващите механизми в устата. Върху зъбната плака в дълбоките фисури, ямките и браздите не действат и използваните средства за индивидуална устна хигиена. Четката за зъби не е в състояние да навлезе в тези пространства и на практика не я отстранява.

Към всичко това се прибавя и недостатъчната височина на пробиващия зъб, поради което той не участва в дъвкателния акт и плакообразуването е засилено и безпрепятствено. Във възрастта, в която пробиват тези зъби, орално–хигиенните навици на децата са нестабилни, а четкането на зъбите - некачествено. Всички тези фактори създават трайна кариесогенна ситуация – ето защо дълбоките фисури много рано се атакуват и развиват кариес. При липса на навременни дентални грижи фисурният кариес на новопробилите зъби бързо се усложнява и довежда до ранна загуба на основен дъвкателен зъб. Ето защо проблемът "дълбока фисура" е важно да бъде разрешен навреме.

Важно е приложението на силантите да става непосредствено след появата на фисурата в устата - това е най-подходящото време за приложение на силантите. Това е времето, когато съществува най-голяма опасност от развитие от кариес.

Макар и по-голяма част от минерализацията на емайла да е реализирана до две години след пробива, в период до четири години все още има показания за приложение на силанти, особено в случаите, в които има запазени по-релефни фисури. Силанти могат да се поставят и по-късно - при по-големи деца в случаи на висок риск от кариес.

На силанизиране подлежат временните молари и всички постоянни молари и премолари. Фисурният кариес при всички тези зъби, които могат да се силанизират, може успешно да се предотврати, като се запълнят фисурите и по този начин да се предпазят от действието на околната кариесогенна среда.

Постоянните зъби са с по-изразен релеф на оклузалната повърхност от временните. Фисурите на постоянните зъби са по-дълболки, по-релефни и по-разклонени. Освен това постоянните зъби са тези, които осигуряват зъбната функция през по-голямата част от живота. Ето защо те са най-важните зъби за приложение на силанти. От тях по-важно значение имат моларите в сравнение с премоларите, защото релефът на моларите е по-изразен от този на премоларите. Друга причина силанизирането на постоянните молари да е по-важно от това на премоларите е, че при моларите опасността от развитие на кариес в зоната на дълбоките фисури е в продължение на една до две години след пробива, докато рисковият период за премоларите е само няколко месеца.

От групата на постоянните молари най-ретентивна е фисурата на първия долен молар. Неговата фисура е най-дълбока и с най-много разклонения. Той пробива най-рано и много често остава незабелязан от родителите - те не знаят, че децата им вече имат постоянни зъби. Навиците за устна хигиена още не са установени и този зъб е най-силно изложен на кариесогенните фактори. Затова от най-важните зъби за приложение на силанти, първият долен молар е определен като най-важния.

Силанизирането на детските зъби е не само препоръчително, но и задължително за всички деца с:

• Физически и умствени смущения
• Деца в неравностойно социално положение
• Оклузален кариес на един от постоянните молари, поради което е задължително силанизирането на останалите първи молари
• Един и повече кариеси на постоянните първи молари, поради което трябва да се силанизират вторите им молари.
• Кариозни временни зъби

Профилактика на зъбния кариес

Превенцията на зъбния кариес включва редовно почистване на зъбите, хранителен режим с ниско съдържание на захар и малки количества флуор. Препоръчително е използването на четка за зъби два пъти на ден и конци за зъби веднъж дневно. Флуорът може да бъде доставен чрез вода или паста за зъби.

Идентифицирането на рисковите фактори е ефективен начин да се образоват пациентите за техните отговорности за поддържането на здрава устната среда. Поддържането на здрави зъби изисква нещо повече от просто ежедневно четкане. Всъщност цялата социална и културна среда на обществото, в което живее отделният човек, може да окаже влияние върху развитието на зъбен кариес.

Желателно е миенето на зъбите да продължава повече от 3-4 минути. При избора си на четка, внимавайте тя да е с мек или средно мек косъм. Мийте зъбите си поне сутрин и вечер, като движенията на четката трябва да са кръгови и да преминават по всички зъби и техните повърхнини под наклон от 45 градуса.

С четка и паста се премахва едва 60% от зъбната плака. Препоръчва се преди изчеткването на зъбите да се използват и конци за почистване на междузъбното пространство. В тези амбразури между зъбите се концентрира най-голямото количество хранителни остатъци. Когато зъбите имат оголвания от пародонтит, парафункции (скърцане със зъби) или неправилно поставени неподвижни зъбни протези, се препоръчва използването и на четки за междузъбни пространства.

Първо се почистват всички зъби с конец, следва изчеткване с флуорна паста за зъби и четка за 3-4 минути и като за финал - жабурене с дезинфекционни, профилактични води. При такъв начин на ежедневно поддържане може да спести на всеки човек страха от зъболекарската машина.

При децата устната хигиена е дори от по-голямо значение. Детските млечни зъби са с по-тънка структура на емайла от тази на възрастните, а използването на въглехидратна храна е в големи количества. Малчуганите трябва да се приучват на хигиена в устата от съвсем малка възраст. Тази роля се възлага на родителите. Още в момента, когато се покажат първите връхчета на млечните зъбки, родителите трябва да започнат изчистването им с кърпички или текстилни пръстчета, напоени с дезинфектант. Когато детето поотрасне, то трябва да се научи само да почиства зъбите си с детска четка, първо напоена с вода, а след това и с детска паста за зъби.

Друго хигиенно и профилактично средство, приятно за децата, е използването на дъвки без захар, съдържащи сорбитол. При дъвченето им се стимулира отделянето на слюнка, която намалява киселинността от въглехидратите и се почистват зъбните повърхности.

Активната профилактика срещу кариес включва използването на флуорни препарати и запечатване на фисурите (вдлъбнатините) на зъбите със силанти.

Флуорните таблетки се приемат още от бременната жена за профилактика на зъбите на бебето и могат да се употребяват, докато индивида има зъби в устата си. Установено е, че флуорът навлиза в кръвния поток на организма и спомага за образуването на по-здрави емайлови призми, а по този начин и по-резистентен външен слой на зъба. Флуорът е минерал, който се намира и във водата, която консумираме, така че дозата на флуорните таблетки трябва да се съблюдава спрямо питейната вода.

Силантите са създадени да прекъснат натрупването на патогенна плака в предилекционните места (вдлъбнатините) на поникващия зъб. Те представляват течен фотополимеризиращ материал. Поставят се за запечатване на дълбоки бразди по дъвкателната повърхност на зъбите. Но трябва да се отбележи, че силантите се поставят само по новопоникващите зъби, за предпочитане още при появата на постоянните кътни зъби на детето.