Катаракта

Катарактата или т.нар. перде е патологично състояние, при което настъпва помътняване на лещата, в резултат на което се нарушава зрението. В началото се наблюдават проблеми при четене и шофиране, а с течение на времето се затруднява и разпознаването на лица и предмети. Обикновено се засяга зрението надалеч и често пациентите имат повишена чувствителност към ярката светлина.

Катарактата е състояние, при което лещата на окото се замъглява и изглежда мътна (матова). Фокусирането върху предметите е затруднено и те ни изглеждат потъмнели. Възбелият или мътен външен вид свидетелства за промяна във влакнестия строеж на лещата. Тя заприличва на изпържен яйчен белтък.

Катарактата може да се дължи и на разнообразни патологични процеси, но винаги изявата и е сходна. В световен мащаб тя е основна причина за слепота, особено сред възрастните хора. По последни данни хората, страдащи от т.нар. старческа катаракта, възлизат на 42% във възрастовия диапазон 52-64 години. При хора между 65 и 74 години процентът скача на 60, докато при всички 9 от 10 пациента на възраст над 75 години със сигурност може да се открият симптомите на това заболяване.

Старческата катаракта не е невъзможна и при по-млади пациенти. Когато очите функционират правилно, светлината преминава през роговицата и зеницата и така достига до лещата. Тази част от зрителния орган фокусира светлинния лъч и води до неговото насочване към ретината, най-вътрешната обвивка на очната ябълка. Когато с течение на възрастта се развие постепенно помътняване на лещата (т.е. катаракта), светлинният лъч не се пречупва правилно и така не позволява образа на наблюдавания обект да достигне до ретината. Резултатът е замъглено зрение.

Видове катаракта:

Съществуват два вида старческа катаракта - кортикална и ядрена.

Кортикалната форма има пет стадия на развитие:

• начална катаракта, при която се установяват вакуоли и единични мътнини под лещената капсула. Обикновено тя протича с т.нар. диплопия или полиопия – пациентът вижда предметите умножени, например вместо един пръст той вижда два или повече.
• набъбнала катаракта – в лещата се увеличава количеството на водата, в резултат на което тя набъбва. Едновременно с това централните и части помътняват и тя придобива седефен гланц. В този етап най-често се наблюдава миопизация на рефракцията – т.е. ако окото е било миопично (късогледо), става още по-миопично, а ако е било далекогледо, може да настъпи нормализация на рефракция.
• почти зряла катаракта – лещата губи част от водата и придобива хомогенно помътнял вид с изключение на повърхностните слоеве. Зрението е значително намалено.
• зряла катаракта – лещата помътнява изцяло. Пациентът е в състояние само да определи откъде идва светлина и е със запазено цветоусещане.
• презряла катаракта – лещата постепенно намалява по обем, придобива характерен бял цвят и в някои случаи от нея може да остане единствено лещената капсула.

При ядрената катаракта патологичните процеси имат почти същия характер и вид, но обичайно засягат само лещеното ядро. Този вид увреда се наблюдава по-често при късогледи пациенти. При нея процесът на узряване протича по-бавно в сравнение в кортикалната форма, в някои случаи това може да отнеме десетки години. При тази форма също се наблюдава миопизация на зрението.

Причини:

Най-честите причини са:

• Диабет и комбинация от консумиране на големи количества прясно мляко с неспособност за преработка на галактозата.
• Депа калций и холестерол в капилярите на очите, които пречат на снабдяването с кръв.
• Удар или нараняване на окото, както и неправилно хранене.
• Продължителното излагане на слънце също може да доведе до появата на катаракта, тъй като ултравиолетовите лъчи на слънцето замъгляват и затъмняват кристалните лещи.

Старческата катаракта е заболяване, при което точните механизми и причини, обуславящи развитието и, остават неясни. Обикновено в повечето случаи катарактата възниква симетрично и в двете очи. Тя се наблюдава при по-възрастни пациенти, което навежда на мисълта, че най-вероятно в основата на развитието и стоят дегенеративни изменения. С напредването на възрастта лещата става по-негъвкава, по-дебела и степента и на прозрачност намалява. Причината за тези промени се състои в състава на тази част от окото. Лещата е изградена главно от вода и белтъци. Белтъчните молекули са организирани по строго определен начин, което позволява на лещата да пропуска светлинните лъчи до ретината без да интерферира техния характер. Именно тази типична подредба на протеините с течение на годините се губи. Голяма част от разтворимите белтъци се превръщат в неразтворим албуминоид, който постепенно под влияние на теглото си започва да се утаява и  довежда до постепенно помътняване на лещата. Т.е. белтъците се зашиват помежду си и образуват големи неразтворими агрегати. Каква е причината за агрегирането на лещените протеини, все още е въпрос на догадки.

Смята се, че различни фактори като светлината, промени в съотношението калций/фосфор в кръвта, смущение в метаболизма на лещата, водят до възникването на патологичния процес. Освен това диабетът, тютюнопушенето, алкохолът, както и прекомерното излагане на очите на вредното действие на слънчевите лъчи повишава риска от развитието на старческата катаракта.

Симптоми:

В началото симптомите на заболяването не се забелязват от пациента. Катарактата е болест, която обикновено има бавен и прогресивен ход на развитие. Много години пацинтите нямат симптоми или оплакванията са неспицифични, поради което те ги отдават на преумора на очите, прекалено ярка светлина и др.

Най-общо основните симптоми, които могат да наведат на мисълта за развиващо се помътняване на лещата, са:

• замъглено и неясно зрение
• повишена чувствителност към светлината – често първият признак на напредваща катаракта е проблемът със светлина. В много случаи тя се възприема за прекалено ярка и като че ли заслепяваща окото. В действителност яркостта на светлината е нормална.
• субективно усещане за светлинни кръгове около предметите
• затруднения при четене
• двойно виждане
• отслабено нощно зрение
• честа смяна на очилата или лещите – тъй като пациентите се оплакват от намалено зрение, първата причина, която се търси, е увеличение на диоптрите. Така те слагат нови очила, които за известно време компенсират проблема. Но не за дълго, когато оплакванията им се възвръщат.
• намалено цветоусещане

Всички посочени оплаквания могат да бъдат проява и на друго очно заболяване. Ето защо диагнозата старческо перде може да се постави единствено от офталмолог.

Лечение:

Катарактата е заболяване, което не е свързано с появата на болка в областта на окото. Освен това при нея не се наблюдават каквито и да е промени във външния вид на окото. Може би именно поради тези причини тя често се неглижира от пациентите и те търсят лекарска помощ в доста напреднали стадии на болестта. Лечението на катарактата трябва да започне тогава, когато заболяването нарушава ежедневните дейности на човека като четене, шофиране, гледане на телевизия. Консервативното лечение не може да възстанови намаленото зрение при катарактата и не е алтернатива на оперативното. То може единствено да забави процеса.

Избор на лечение при старческото перде е оперативната интервенция. Съществуват два основни оперативни способа на лечение:

• екстракапсулна екстракция – при този вид операция първоначално се разрязва предната лещена капсула. След това с помощта на аспирционно-иригационна система се изсмукват твърдите части на лещеното ядро. Особеността на този вид техника е, че задната лещена капсула остава на мястото си, т.е. тя не се премахва. След месеци или години обаче именно от нея може да се образува т.нар. вторична катаракта, което и налага нова оперативна интервенция най-често с помощта на лазер.Този вид операция е подходящ за всички типове катаракти. Освен това, тъй като при нея задната лещена капсула се запазва, това дава възможност да се имлантират всякакви видове изкуствени лещи, като обикновено се използват т.нар. заднокамерни лещи (лещи, които се разполагат в областта на задната очна камера). Подвид на есктракапсулната екстракция е т.нар. факоемулсификация. При нея с помощта на ултразвук твърдото лещено ядро, което предстои да се екстирпира, се подлага на раздробяване, след което с помощта на специален аспиратор раздробените лещени маси се изсмукват заедно с предната капсула. Факоемулсификацията е усъвършенстван метод на екстракапсулната екстракция.
• интракапсулна екстракция – в този случай лещата се отстранява изцяло, включително и задната и капсула. Предимствата на този оперативен способ е, че няма риск от възникване на вторична катаракта. Недостатък обаче е, че често оперативният разрез е по-дълъг от този при екстракапсулната екстракция, поради което често настъпва постоперативно пролабиране на стъкловидното тяло (материята, изпълваща вътрешността на окото) и това налага нова оперативна намеса. Този вид техника е приложим при възрастни пациенти, при които поддържащите структури на окото са загубили част от здравината си. Методът е удачен и при травматична промяна в положението на лещата – например при луксация и сублуксация. Често при тези случаи се имплантира преднокамерна леща (леща, която се поставя в предната очна камера).

Оперативното лечение на катарактата е една от най-често правените операции по света. Макар и рядко, както при всяка оперативна интервенция, и тук може да се наблюдават постоперативни усложнения. Най-често това са инфекции, кървене, загуба на зрението, двойно виждане, повишаване или понижаване на нормалното вътреочно налягане.

Обикновено постоперативният възстановителен период е кратък. Въпреки това, често в началото, зрението все още е размазано и неясно. Заздравяващото око има нужда от приспособяване, за да може да адаптира зрителните си възможности с неоперираното око. В тези случаи трябва да се спазва строга хигиена на окото и най-важното да се избягва прекомерното натоварване на зрителния апарат.

Допълнително лечение: 

Да се взимат витамините А (Бета-каротин), С и В2 (Рибофлавин). Основните антиоксиданти в лещата на окото са витамините С и Е, необходими за активирането на glutathione (това е протеинов фрагмент, който предпазва окото от свободните радикали). Доказано е, че недостигът на тези витамини стимулира разрастването на катарактата. Важно е също да вземате достатъчно количество калций, витамини В5 и Е, селен и цинк. Алое Активатор подобрява зрението и помага за премахване на катарактата.
 

Важни добавки:

• Бета-каротин (витамин А) с витамин Е; мощен антиоксидант, съхранява и възстановява телесната тъкан: 2 капсули на ден (по 1 капсула преди хранене).
• Китайски Лициум, мощен антиоксидант, възпира свободните радикали, съдържа биофлавоноиди и полизахариди: 2 до 3 капсули на ден (по 1 капсула преди хранене).
•  Витамин С, добър антиоксидант, укрепва имунната система: 5 таблетки на ден от по 60 мг (по 2 таблетки с храната).
• Алое Активатор, против възпаления, облекчава болката, природен антибиотик, регенерира клетките: разреден с малко дестилирана или преварена вода по 2 капки във всяко око 2 до 3 пъти на ден.
• Пчелно млечице, съдържа витамини В-комплекс: 3 таблетки на ден от 250 мг (по 1 таблетка, 20 минути преди хранене).
• Мултиминерали, за правилно функциониране на тялото: 6 таблетки на ден (по 2 таблетки с храната).

Билколечение

• Сред рас­те­ни­я­та, ко­и­то нор­ма­ли­зи­рат об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та в оч­ни­те тъ­ка­ни и пре­ус­та­но­вя­ват де­ге­не­ра­тив­ни­те про­це­си, пре­по­ръч­ва­ме за вът­ре­шен при­ем лис­та от жи­вов­ляк, пло­до­ве от ка­сис, шип­ко­ви пло­до­ве.
• Астрагал. Сме­се­те 2 су­пе­ни лъ­жи­ци смля­на су­ха бил­ка в ча­ша и по­ло­ви­на из­с­ту­де­на пре­ва­ре­на во­да, ос­та­ве­те да прес­тои 4 ча­са и пий­те по чет­върт ча­ша 3-4 пъ­ти на ден. Ас­т­ра­га­лът сто­ти­ци го­ди­ни се из­пол­з­ва в Ки­тай за ле­че­ние на ди­а­бет, на оч­ни и сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния. Рас­те­ни­е­то при­те­жа­ва иму­но­моду­ли­ра­щи свой­с­т­ва. То пред­паз­ва от раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на зло­ка­чес­т­ве­ни клет­ки вър­ху здра­ва­та тъ­кан. За­то­ва чес­то се пре­по­ръч­ва на хо­ра, пре­ка­ра­ли курс на лъ­че- и хи­ми­о­те­ра­пия. 
• Едно от най-цен­ни­те за очи­те рас­те­ние е чер­на­та бо­ро­вин­ка. Тя за­сил­ва ос­т­ро­та­та на зре­ни­е­то и по­ни­жа­ва умо­рата на очи­те. Ак­тив­ни­те ком­по­нен­ти на чер­на­та бо­ро­вин­ка са ан­то­ци­а­но­зи­ди­те. То­ва са слож­ни при­род­ни ве­щес­т­ва, ко­и­то ук­реп­ват сте­ни­те на мал­ки­те кръ­во­нос­ни съд­че­та око­ло очи­те и по­доб­ря­ват гъв­ка­вост­та на кле­тъч­ни­те мем­б­ра­ни. В ре­зул­тат на то­ва се уве­ли­ча­ва при­то­кът на кръв към оч­на­та ябъл­ка и пос­тъп­ват по­ве­че под­х­ран­ва­щи ве­щес­т­ва. Чер­на­та бо­ро­вин­ка не са­мо по­тис­ка раз­ви­ти­е­то на ка­та­рак­та­та, но по­ма­га съ­що и за ре­ге­не­ра­ция на пур­пур­ния пиг­мент на ре­ти­на­та. Той е не­об­хо­дим за ако­мо­да­ци­я­та на очи­те при сла­бо ос­ве­тя­ва­не, нап­ри­мер при сум­рак. Сме­се­те прес­ни чер­ни бо­ро­вин­ки и мед в рав­ни про­пор­ции - нап­ри­мер по по­ло­вин ча­ша. Дръж­те вкус­но­то ле­кар­с­т­во в хла­дил­ни­ка и изяж­дай­те по 2 су­пе­ни лъ­жи­ци на ден. През ля­то­то е по­лез­но да при­е­ма­те по по­ло­вин ча­ша пло­до­ве 3-5 пъ­ти на ден, а през зи­ма­та пий­те чай, сва­рен със су­ше­ни пло­до­ве и лис­та на то­зи чу­де­сен гор­с­ки плод.
• Мок­ри­цата или още враб­чо­ви чрев­ца, не са­мо по­доб­ря­ва сър­деч­на­та дей­ност, нор­ма­ли­зи­ра нер­в­на­та сис­те­ма, заз­д­ра­вя­ва гной­ни­те ра­ни, но и по­ма­га да се за­дър­жи раз­ви­ти­е­то на ка­та­рак­та­та. Са­мо тряб­ва да бъ­де­те мно­го вни­ма­тел­ни, за­що­то има две раз­но­вид­нос­ти на мок­ри­ца­та, ед­но­то от ко­и­то е от­ров­но. Тряб­ва да се съ­вет­ва­те с фи­то­те­ра­пев­ти, ко­и­то раз­би­рат от бил­ки. Кап­вай­те в очи­те всекид­нев­но по 2-3 кап­ки сок от бил­ка­та. То­ва е по­лез­но при на­ча­лен ста­дий на ди­а­бе­тна ка­та­рак­та. От­ва­ра от мок­ри­ца - 2-3 су­пе­ни лъ­жи­ци врят 5 ми­ну­ти в ча­ша во­да. По­лез­но е с та­зи от­ва­ра да се про­ми­ват очи­те. Та­зи про­це­ду­ра оказ­ва ук­реп­ва­що и ле­чеб­но дей­с­т­вие вър­ху оч­на­та ли­га­ви­ца­та. Та­ка се премахват неп­ри­ят­ни­те усе­ща­ния ка­то па­ре­не.
• Из­це­де­те сок от ко­пър, на­то­пе­те бинт и ле­ко го из­це­де­те. След то­ва на­ло­же­те за 15-20 ми­ну­ти вър­ху очи­те си. Про­це­ду­ра­та се из­пъл­ня­ва ня­кол­ко пъ­ти на ден. Кур­сът на ле­че­ние не е ог­ра­ни­чен. Ко­пъ­рът съ­дър­жа спе­ци­фич­ни ве­щес­т­ва, ко­и­то нор­ма­ли­зи­рат про­пус­к­ли­вост­та на оч­ни­те ка­пи­ля­ри, а ви­та­мин В въз­дей­с­т­ва вър­ху об­мен­ни­те про­це­си в ро­го­ви­ца­та, оч­на­та ле­ща и ре­ти­на­та. 
• Смя­та се, че един от ос­нов­ни­те ме­ха­низ­ми за ле­чеб­но­то дей­с­т­вие на очан­ка­та е по­доб­ря­ва­не на кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то в съ­до­ве­те на мо­зъ­ка и очи­те. По то­зи на­чин ук­реп­ват ка­пи­ля­ри­те и се по­ни­жа­ва гъс­то­та­та на кръв­та. За вън­ш­но при­е­ма­не мо­же да си при­гот­ви­те кап­ки. За­лей­те с по­ло­вин ли­тър во­да 2 су­пе­ни лъ­жи­ци от бил­ка­та. Пос­та­ве­те смес­та в тер­мос за ед­на нощ. На сут­рин­та пре­це­де­те. Всекид­нев­но ­кап­вай­те в очи­те си по ед­на кап­ка от нас­той­ка­та 2 пъ­ти на ден. Мо­же да си пра­ви­те ком­п­ре­си от нас­той­ка­та, ка­то ги дър­жи­те 10 ми­ну­ти.
• Взе­ме­те по ед­на ча­е­на лъ­жич­ка смле­ни цвет­че­та от не­вен, мет­ли­чи­на, шип­ков цвят, смле­ни лис­та от ре­пей и за­лей­те с ли­тър сту­де­на пре­ва­ре­на во­да. След то­ва сло­же­те да зав­ри и зат­во­ре­те съ­да с ка­пак. Из­пол­з­ват се кап­ки­те, ко­и­то се от­де­лят по ка­па­ка. Кап­вай­те по 2 кап­ки във вся­ко око 2 пъ­ти в сед­ми­ца­та.
• Пердетата на очите могат да бъдат "отмити" с капки от майчина кърма за по-малко от месец.