Банер за мобилна версия за апликация

Клинична смърт

Основните жизнени показатели включват съзнанието, дишането и сърдечната дейност. Липсата на тези основни дейности на организма говорят за спешното състояние клинична смърт. В процеса на умиране на организма се минава през етапи, които понякога настъпват много бързо и не могат да се разграничат един от друг. Когато обаче това е възможно, е важно да се разпознаят и да се вземат съответните мерки.

Биологичната смърт е терминално необратимо състояние, при което всички клетки в организма са загинали и човек никога не би могъл да се върне към живота. Преди настъпването на биологичната смърт обаче, могат да се разграничат още две понятия за смърт - мозъчна смърт и клинична смърт.

Мозъчната смърт е състояние между клиничната и биологичната смърт. При състоянието на мозъчна смърт главният мозък е необратимо увреден, загинал, но останалите органи и системи могат да продължат да функционират още 24-72ч. Това състояние е трудно за разбиране и приемане от околните, тъй като при наблюдение на пострадалия неговото сърце продължава да функционира, тоест има сърдечна дейност при наличието на апарати, които осигуряват изкуствено дишане, въпреки че човекът е в безсъзнание, в кома. Важно е това състояние да се разграничи в болнични условия, където може да се осигури изкуствената вентилация. Състоянието на мозъчна смърт е необратимо. Единственият ход на развитие на ситуацията е преминаването към биологична смърт. Това е изключително тежък момент за близките на пострадалия. Но мозъчната смърт е времето, в което човекът би могъл да стане донор на органи, които да бъдат трансплантирани на нуждаещи се от такива в България. В зависимост от възраст, придружаващи заболявания, артериално налягане и други фактори, при съгласие от страна на близките от първа линия (съпруг/а, родители, деца, братя/сестри) човекът в състояние на мозъчна смърт може да стане донор на сърце, бял дроб, черен дроб, бъбреци, панкреас, които да спасят един или повече човешки животи.

По своята необратимост мозъчната смърт се доближава до биологичната. От друга страна поради наличието на все още функциониращи системи наподобява и клиничната смърт. Клиничната смърт е „най-ранния“ етап в процеса на умиране. Когато клиничната смърт бъде разграничена и бъдат взети съответните специализирани спешни мерки за съживяване в част от случаите човекът може да се възстанови и да се върне към живота.

Клиничната смърт е обратимо състояние, което изисква спешна намеса. Основните мерки по съживяваването могат и трябва да бъдат започнати от присъстващите на мястото на инцидента, независимо дали имат или не специализирана медицинска подготовка. За да се установи наличието на клинична смърт се проверяват три основни показателя - съзнание, дишане, сърдечна дейност. При липсата на съзнание, дишане и сърдечна дейност се слага диагнозата клинична смърт и веднага трябва да се започнат действията за съживяване. Клиничната смърт продължава до 3 минути, тъй като мозъчните клетки могат да оцелеят кратко време без кислород, чиято доставка спира при липсата на дишане и сърдечна дейност. След това дори и да се въстанови сърдечна дейност остават трайни мозъчни увреди, или клиничната смърт преминава в мозъчна и билогична смърт.

Наличието на съзнание, тоест отговор - вербален и механичен, говорят за функционирането на мозъка. Адекватният, бърз, ясен отговор на въпроси от вида „как се казваш“, „къде се намираш“, „на колко години си“, „кой ден е днес“ и изпълнението на елементарни команди, като „отвори очи“, „покажи езика“, „стисни ми ръката“ ни гарантират нормалната функция на мозъка и нервната система.

Пълната липса на реакция, липсата на говор, липсата на реакция при болка, например при ощипване, липсата на рефлекси при леко раздразване на миглите на пострадалия ни показват нарушена функция на мозъка, тоест липса на съзнание и настъпила кома. Съществуват и степенни изменения във функциите на мозъка, междинни състояния с нарушени мозъчни функции качествени или количествени промени между състоянието на ясно съзнание и безсъзнанието. Тези степенни промени изискват лекарска намеса за установяване на факторите, довели до промените и съответни лечебни мероприятия.

Пълната липса на съзнание, в комбинация с липса на дишане и липса на сърдечна дейност изисква спешна реанимация (съживяване) започната на мястото на инцидента. Установяването на липса или наличие на дишане е сравнително лесно, не изисква специализирана медицинска подготовка или някаква апаратура. При всяко дихателно движение се вижда повдигането и спадането на стената на гръдния кош и корема, които участват в дихателните движения. Нормалната честота за здрав възрастен човек е средно около 12 дихателни движения в минута. Освен с оглед дишането се усеща и при доближаване до устата и носа на човек, при нормално дишане с ръка се усеща движението на въздушната струя. Човекът издишва затоплен и влажен въздух. При липсата на дишане няма подвижност на гръдния кош и корема. След няколко минути се променя и цвета на пострадалия, той посинява, първоначално посиняват устните и зоните около устата. Цианозата (синкавото оцветяване) е сигурен белег за затруднено или липсващо дишане. Апнеята (липсата на дишане) изискава спешно изкуствено обдишване, било то с апаратура - маска и саморазгъващ се балон AMBU, с апарат през поставена от лекар тръба в трахеята (част от дихателните пътища на човека) или изкуствено дишане уста в уста/уста в нос при полеви условия или на улицата, осъществено от случйни очевидци.

Сърдечната дейност, тоест регулярното съкращение на сърцето, осигурява нормално артериално налягане и кръвоснябдаване на всички органи и клетки в организма. Липсата на механична и електрическа сърдечна дейност, наречено асистолия, е спешно животозастрашаващо състояние, което отново, както липсата на дишане, изисква неотложна намеса.

Регулярната сърдечна дейност предизвиква шумове при движението на сърдечните клапи, които шумове се аукултират (преслушват) със стетоскоп от лекарите. При немного дебела гръдна стена, сърдечните шумове могат да се чуят и без инструмент при доближаване на ухото към гръдната стена около нивото на лявата или дясната мамила (в страни от гърдите към гръдната кост) или да се усетят при поставяне на ръката върху гръдния кош. Наличието на пулсации, на пулс, върху артериалните кръвоносни съдове е също сигурен белег за наличие на сърдечна дейност. Проверката за пулс на артериите при търсене на клинична смърт се прави върху основните (магистрални) кръвоносни съдове. Магистралните кръвоносни съдове са каротидната и феморалната артерии.

Каротидният пулс се улява като пулсации, леки повдигания и снижения на шията, в ляво и в дясно от трахеята, на нивото на щитовидния хрущал - най-изпъкналия хрущал от трахеята (Адамовата ябълка) при мъжете. Наличието на пулс на каротидната артерия е гарант за наличието на сърдечна дейност. Аналогична точка за проверка на сърдечната дейност е феморалната (бедрената) артерия. Нейните пулсации се уляват отново симетрично в ляво или дясно в ингвиналаната гънка. Затруднено е улавянето на пулсации на феморалната артерия при по-пълни хора. Честа точка за изследване на сърдечните пулсации е радиалната артерия (малката артерия на нивото на китката от страната на палеца). Пулсациите на радиалната артерия също са израз на добрата сърдечна дейност. Съществува и възможност, когато липсва пулс на малката периферна радиална артерия, но има пулс на каротидната артерия на шия, да има съответно и сърдечна дейност. Не е възможно обаче обратното - липса на пулс на шията и наличие на такъв на друга артерия. Затова при спешни ситуации, на хора в безсъзнание и липсващо дишане, сърдечната дейност се изследва по пулсациите на каротидната артерия на шията.

 

Причини 

Най-често срещана е клиничната смърт:

  • при травматични случаи;
  • когато организмът изпадне в циркулаторен шок;
  • при тежко болни пациенти с метаболични и физиологични промени, водещи до кръвна ацидоза или алкалоза – състояния, несъвместими с продължаване на живота;
  • при удавници;
  • при жертви на бялата смърт – хипотермия от затрупване със сняг;
  • при свръхдозиране с наркотични или сърдечноактивни вещества;
  • след електрошок от индустриален/домакински ток или естествен електроизточник (мълния), както и много други причини, прекъсващи нормалната сърдечна функция.

 

Лечебните методи при съживяване трябва да бъдат бързи, технически прости за изпълнение, да могат да се прилагат от всеки и навсякъде. Те се свеждат до следното:

  • Осигуряване на дишане.
  • Осигуряване на кръвообращение.
  • Поддържане на сърдечна дейност.

За осигуряването на дишане е нужно:

  • механично почистване на устната кухина;
  • поддържане проходимостта на дихателните пътища;
  • изкуствено дишане;
  • изкуствено дишане с маска.

За осигуряването на кръвообращение:

  • да се подпомогне съществуването на естествено кръвообращение;
  • да се предизвика изкуствено кръвообращение.

За поддържането на сърдечната дейност:

  • изисква се намесата на лекари, които чрез нужната апаратура успяват да върнат човек към живота, след като е изпаднал в клинична смърт. Дефибрилиране на сърцето при наличие на дефибрилатор е най-спасителната мярка, тъй като голям процент от случаите на преустановяване на кръвообращението се дължат на сърдечна фибрилация. При третиране от медицински персонал в здравно заведение или на полеви условия, сърдечният електрошок, епинефринвазопресинлидокаинкалциев хлоридкалиев хлорид, бикарбонатен разтвор, инсулин и други са измежду средствата за борба за възстановяване на кръвообращението. През цялото време на третиране трябва да се извършва сърдечен масаж около 100 компресии в минута и изкуствено дишане – около 10 инспирации в минута.

 

Неблагоприятни последици

При по-продължително оставане в клинична смърт започват необратими процеси предизвикани от повреди на тъканите в отсъствието на кислород (аноксия), като това е каскадообразен процес, който засяга първо най-кръвоснабдените органи на тялото: мозъка, бъбреците, сърцето и черния дроб.

При спиране на оросяването на мозъка при нормална температура, прозорецът на възможността да се предотврати трайно мозъчно увреждане и впоследствие смърт е около 3 минути. След това започват необратими процеси. Практическите познания показват времето между клинична и физическа смърт на мозъка да е около 3 – 5 минути: 5 минути след прекратяване на кръвообращението на мозъка при нормална температура на тялото настъпва безкислородна енцефалопатия и ако благодарение на реанимация тялото възвърне кръвообращението си, се очаква мозъкът да е претърпял необратими повреди, лишаващи човека от индивидуалност и висши функции: говор, организирано движение на крайниците, комуникация, гълтане и други основни характеристики на човешкото съществуване. Най-уязвимите неврони – тези на хипокампуса, са фатално повредени след 10 минути аноксия, а умират часове след това. 

При жертви на удавяне в студени води, шансовете за връщане към живот може да се увеличат поради предварителната хипотермия. За всеки 10о С пад на телесната температура, шансовете за оцеляване се увеличават два пъти, тъй като биохимичните реакции се забавят.