Коклюш

Коклюшът, или т.нар. магарешка кашлица, е силно заразно инфекциозно заболяване, засягащо дихателните пътища. В ерата преди ваксинациите, коклюшът е бил водеща причина за смърт в ранна детска възраст. След въвеждането на системната имунизация, случаите на това инфекциозно заболяване намаляват с повече от 99%.

Причини:

Причината за появата на коклюш е аеробен, грам-отрицателен кокобактерий. Бактериите се прикрепват и размножават върху епитела, който покрива дихателните пътища, започвайки от носоглътката и достигайки до бронхите и бронхиолите. Заболяването се разпространява от човек на човек по въздушно-капков път. Предимно при кашлица, във въздуха се отделят капчици аерозол, в които се съдържа причинителят. Инфектирането става при попадането им в дихателните пътища на друг възприемчив организъм. Коклюшът е силно заразен – около 80-90% от възприемчивите индивиди, изложени на заболяването, се разболяват. Това най-често се случва при пропуски в имунизационния календар. Заболяването има известна сезонност – повечето случаи се срещат в края на лятото и началото на есента. 

Рискови фактори:

• Пропуски в имунизационния календар;
• Контакт със заболели;
• Наличие на епидемична ситуация;
• Бременност.

Симптоми

По време на кашличен пристъп болните деца имат характерен вид – езикът е изплезен, шийните вени са надути, лицето е синкаво. При по-продължителен пристъп болните деца изпадат в безсъзнание и гърч.

Стадиите, през които минава болестта са инкубационен, катарален, конвулсивен и реконвалесцентен.

• Инкубационен период – липсват изявени симптоми на коклюш. Този период започва от попадането на причинителя върху лигавицата на респираторния тракт до изявата на симптоми. Обикновено продължава от 7 до 10 дни, а в някои случаи – и до 21 дни.
• През катаралния стадий постепенно се появява хрема, сълзотечение, температура, най-често субфебрилна, лека кашлица (като закашляне), обща отпадналост.
• Конвулсивният (пароксизмален) стадий продължава около 2 до 4 седмици. Основен симптом на коклюш през този период е пристъпната кашлица. Тя се предшества често от чувство на гъделичкане в гърлото. Следват къси кашлични пристъпи, които продължават до изчерпване на поетия въздух и често се съпровождат с цианоза. Следва шумно поемане на въздух, наречено реприз. Именно заради шумното поемане на въздух, наподобяващ рев на магаре, коклюшът е известен като магарешка кашлица. След поемането на въздух следват нови пристъпи, които в по-тежки случаи могат да достигнат до 30-50 на ден. При малки деца често пристъпа завършва с повръщане, а кърмачетата най-често заспиват. При възрастни заболяването протича по-нетипично и рядко се мисли за него. Липсват типичните пристъпи на кашлица, по-често се наблюдава продължителна, хронично протичаща кашлица.

Пристъпите могат да се провокират от кърмене, от шум, кашлица на друго дете. Най-често се появяват нощно време. Кашлицата изтощава децата и нарушава нормалния им сън. Те стават раздразнителни и често се наблюдава спад в телесното тегло.

Характерна особеност при коклюш е липсата на висока температура и съществена находка в белите дробове, освен ако не е настъпило усложнение. Могат да се наблюдават малки кръвоизливи в конюнктивите и по лицето, които се дължат на мъчителната кашлица.

През реконвалесцентния стадий кашличните пристъпи постепенно се разреждат и състоянието на болното дете се подобрява. При наслагване на нови, най-често вирусни инфекции, съществува риск от нов тласък на пристъпите. Този период на възстановяване продължава няколко месеца.

Диагностициране:

При развитие на типичните кашлични пристъпи, диагнозата се улеснява. В катаралният период обаче, поставянето на диагноза е затруднено. От лабораторните изследвания съществено значение има повишаването на левкоцитите (левкоцитоза) и най-вече повишените лимфоцити (лимфоцитоза) – над 70%. При по-възрастни пациенти, особено имунизирани, може и да не се наблюдава изразена лимфоцитоза.

Изолирането на причинителя е най-добрият метод за поставяне на диагнозата. За целта се взема материал от носоглътката с помощта на закривен тампон. По-модерни и чувствителни методи за доказване на причинителя са полимеразната верижна реакция (PCR), при която се търси директно ДНК на Bordetella.Макар и високо ефективен, този метод изисква специални лаборатории и е по-скъп.

Други методи за доказване на коклюш са серологичните – при които се търсят антитела срещу причинителя в серума от болния. Такъв метод е ELISA.

Много заболявания могат да наподобяват по симптоми коклюша. С пристъпен задух и кашлица протича и бронхиалната астма, въпреки че не се среща в кърмаческа възраст. Други заболявания, които могат да имитират коклюш са: бронхит, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бактериални и вирусни пневмонии, аспирация на чуждо тяло.

Усложнения

Усложненията при коклюш могат да бъдат от страна на белия дроб, а така също и от страна на други органи и системи. Често се среща наслагване на вторична инфекция с развитие на пневмония. При тези случаи температурата от субфебрилна се повишава значително, променя се и характера на физикалната находка.

При кърмачета и малки деца може да се наблюдават гърчове и засягане на централната нервна система. Това се дължи на честите пристъпи на кашлица и затруднено поемане на въздух, които водят до хипоксия и лишават мозъка от кислород. По-рядко поради усилената кашлица може да се наблюдават фрактури на ребра, хернии, пролапс на правото черво.

Профилактика

Най-добрият и специфичен метод за профилактика на заболяването е убитата ваксина срещу Bordetella pertusis. В миналото тя се е поставяла като част от ваксината ДТК (срещу дифтерия, тетанус и коклюш). В момента тя влиза в състава на пет-компонентната ваксина Pentaxim (насочена срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце), която се поставя на кърмачето през втори, трети и четвърти месец и като реимунизация – през шестнайсти месец. Противококлюшната ваксина се поставя и на шест-годишна възраст, като част от ваксината Tetraxim.

Лечение

За кърмачетата под шест месеца лечението е болнично. То включва антибактериални средства срещу причинителя, както и поддържащо лечение. Целта на терапията е да се намали броя на кашличните пристъпи, да се облекчи кашлицата, а също и да се ограничи разпространението на инфекцията.

Антибиотици се назначават при доказан коклюш, а също и при подозрение за такъв. Въпреки че ефектът им е най-добър при назначаване още в катаралния стадий, тяхното включване и на по-късен етап също е оправдано. Те спомагат за елиминиране на причинителя от респираторния тракт и по този начин ограничават възможността за заразяване на околните.

Bordetella pertusis е чувствителна към антибиотици от групата на макролидите – Еритромицин, Кларитромицин, Азитромицин. При деца под един месец Кларитромицин и Еритромицин не се препоръчват, поради повишен риск от развитие на хипертрофична пилорна стеноза. При свръхчувствителност към макролиди, може да се назначи Бисептол.

При нужда, към антибактериалното лечение на коклюш се включва и кислородотерапия, аспирация на трахеобронхиалното дърво. При тежките случаи може да се наложи и апаратна вентилация.

Прилагат се също и кортикостероиди (Урбазон) и препарати от групата на бета2-агонистите (Салбутамол). При наслагване на вторична инфекция, с развитие на пневмония, се назначават широкоспектърни антибиотици.

На болното дете трябва да се осигури спокойствие, като се избягват факторите, предизвикващи пристъпи. Стаята трябва да се проветрява редовно, а въздухът – да се овлажнява. Препоръчва се прием на лека храна и много течности, за да се намали риска от дехидратация, най-вече при малки деца.

Според основоположника на хомеопатията – Ханеман, много добро средство за лечение на коклюш е хомеопатичният препарат Drosera. Той се прилага при типично протичане на коклюша с пристъпи и шумно поемане на въздух. Други препарати, които се използват са: Cuprus, Coccus cacti, Magnesia phosphorica и др.

Билколечение:

• За облекчаване на основния симптом на коклюш с добър ефект е Мащерката. Нейното използване се обяснява с антибактериалния, антисептичния и облекчаващия кашлицата ефект. 
• Счита се, че Ехинацея е подходяща билка за лечение на коклюш, като скъсява конвулсивния период и намалява интензитета на пристъпите.
• Градинската ружа също намира приложение в терапията на коклюша като облекчава кашлицата, втечнява секретите и улеснява отделянето им.
• Лопен има антибактериален и противовъзпалителен ефект. Етеричните масла в неговия състав облекчават кашлицата и подпомагат отхрачването.
• Други билки, които се използват като помощни средства в лечението на коклюш са: Лайка, Анасон, Чесън, Червена детелина, Женско биле, Подбел.