Коксартроза

Артрозата е заболяване на ставите, при което се поразява ставният хрущял, уврежда се костта под него и впоследствие – околните меки тъкани – ставната капсула. Болестта е позната още с името „остеоартрит”. При различните стави, съобразно строежа и натоварването им, тя има своите специфични характеристики. Когато става дума за тазобедрената става – се нарича „коксартроза”.

Коксартрозата е хронично заболяване на опорно-двигателния апарат, като характерните изменения започват от хрущялите, по-късно засягат костите и капсуло-връзковия апарат на ставата. Тазобедрената става е една от големите стави, носеща тежестта на тялото и имаща много важна роля за правилната стойка и походка.

Износването на ставния хрущял и деформацията на ставните повърхности по-късно водят до скъсяване на крака от засегнатата страна. Това, заедно с болката предизвиква накуцване от засегнатата страна и принуждава болните да ходят с едно или две помощни средства (бастун, патерици, канадки и др.). Движенията в тазобедрената става постепенно се ограничават. Най-рано намалява въртенето на целия крак навътре и навън, а най-късно - сгъването на целия крак в тазобедрената става. Свиването на ставната капсула и околоставната мускулатура предизвиква формирането на контрактури - принудителни, фиксирани положения на крака, ограничаващи още повече движенията.

Най-честите контрактури при коксартрозата са тези, фиксиращи крака в сгънато положение (флексионна контрактура) , положение при което целият крайник е придърпан към другия (аддукторна контрактура) и положение, при което е крайно затруднено завъртането на крака навътре (външноротаторна контрактура).

 

Развитие на коксартрозата

Независимо от причините, патологичните промени при това заболяване са винаги подобни. При нормални условия, ставните повърхности на костта в тазобедрената става са еднакви и са в пълно съответствие една с друга, като се гарантира най-равномерно разпределение на натоварването. В резултат на въздействието на факторите, причинили деформиране или преструктуриране на хиалиновия хрущял в ставната кухина, в резултат сходството на повърхността на ставния хрущял се разстройва.

Последствията от този процес е неравномерното разпределение на натоварването по време на движение. Част от ставния хрущял е подложена на високи натоварвания и бавно започва да се променя анатомично и функционално. На мястото на хроничното (дългосрочно) увеличаване на натоварването се развиват склеротични процеси и пукнатини в хрущяла. Ставните костни повърхности стават груби.

Този процес предполага задължително развитие на компенсаторни реакции. Първоначално организмът може да реагира с пролиферация на увредения хрущял и около него. Ако натоварването продължава, то в крайна сметка унищожава хрущяла и може да се появи кост на мястото му. В допълнение, костни израстъци могат да се появят не само на мястото на нараняване, но и около него, образувайки така наречените остеофити – костни израстъци, израстнали в ставната кухина.

При развитието на коксартроза се увреждат и други ставни компоненти. В ставната капсула се забелязва образуване на фиброзна (съединителна) тъкан. Тя се удебелява, става по-малко мобилна и разширяема. Вътрешните ставни връзки стават по-малко издръжливи и могат да допрат към синовиалната мембрана, в която също се появяват огнища на фиброза. Ако не се започне лечение навреме, в последния етап от процеса на развитие на патологичната фиброза и изцеление на вътреставните компоненти се образува пролиферация на остеофити, конвергенция на ставните повърхности на костите и стесняване на ставната цепка, което води до значително ограничаване или пълна липса на подвижност в ставата.

 

Видове:

  • Сенилна (старческа) коксартроза. Със застаряването в човешкото тяло се стига до нарушение на всички биологични процеси в него. В ставите се наблюдава забавяне на процеса на възстановяване (т.е. на постоянното клетъчно подновяване) на хиалиновия хрущял, което има връзка с нарушение на минералния метаболизъм в цялото тяло и това води до тяхното деформиране. Хрущялът постепенно става по-тънък и повърхността става неравномерна, което води до увеличаване на натоварването на някои от неговите части. Едновременно с това се получава спад в производството на синовиалната течност, което уврежда захранването вътре в ставите. Тези процеси се провеждат в по-голямата част от хората над 60 години. Въпреки това, често са изразени малко и не предизвикват клиничните прояви на заболяването. В същото време това води до повишена податливост на възрастните хора към артроза в тазобедрената става (т.е. в случай на ефектите на други причинни фактори на заболяването ще се развие по-бързо с по-сериозни последици).
  • Вродена коксартроза. Причината за вродената коксартроза е дисплазия на тазобедрената става, което всъщност е недоразвитие или ненормално развитие на компонентите в ставата, и това води до разрушаване на ставната кост. Дори при нормални условия, тазобедрената става на новородените не е напълно оформена – ацетабулума е повече гладък, сплескан и затова главата на бедрената кост се задържа в него само през ставната капсула и ставните връзки (които са много еластични). При дисплазията може да се отнесе недоразвитие както на ацетабулума, така и на главата на бедрената кост, което често води до сублуксация или разместване на главата на бедрената кост. Важен е фактът, че развитието и формирането на ставата на едно дете се случва в тясно взаимодействие с физическата активност. Обикновено дори равномерното увеличаване на натоварването на ставната повърхност на костта стимулира растежа и развитието на хиалиновия хрущял, оформянето на ацетабулума, както и растежа на самите кости. Когато е налице дисплазия натоварването е неравномерно разпределено, което води до анормално развитие на ставата и деформация на ставните повърхности на костите.
  • Коксартроза след контузия. Нараняване на ставата може да доведе до увреждане на ставния хрущял или ставната кост. При контузия в ставната кухина се развива възпалителен процес, което води до увеличаване на вътреставното налягане (поради образуването на възпалителна течност). Това води до нарушение в състава на синовиалната течност, увреждане на синовиалната мембрана, недохранване и деформация на ставния хрущял. Трябва да се отбележи, че за развитието на артрозата са от значение не еднократните, а продължителните, често повтарящи се наранявания и тяхната често повтаряща се експозиция на травматични фактори, особено ако се комбинира с нарушение на ставните повърхности.
  • Коксартроза, причинени от инфекция. Може да се получи инфекция в ставната кухина по различни причини – когато от увредената ставната капсула се разпространи гной чрез кръвния поток или директно от близките огнища (например от костните тъкани при остеомиелит). Независимо от пътя на разпространение, проникване на инфекцията в ставната кухина предизвиква инфекциозно възпаление, което може да доведе до поражения в ставния хрущял. Освен това, някои микроорганизми могат да предизвикат гнойно възпаление на тазобедрената става (гноен артрит), което води до гноен синтез на вътреставните компоненти и деформация на хрущяла, сухожилията и синовиалните мембрани.
  • Коксартроза, предизвикана от остеонекроза на главата на бедрената кост. Некроза на феморалната глава се нарича унищожаването на костни клетки и разрушаване на костите на бедрената кост. Това може да се дължи на инфекциозно-възпалителни процеси (т.е. да е септичен) или се развиват в резултат на неинфекциозни причини (след продължителна употреба на хормонални лекарства, след травма, от злоупотреба с алкохол или по други причини), тоест те са асептични. Основната причина за асептична некроза се счита нарушение на кръвоснабдяването на главата на бедрената кост, причинено от увреждане на кръвоносните и лимфните съдове. В резултат се стига до постепенното отмиране на костни клетки,  деформирани в ставната повърхност на костта, която е пряка причина за артроза.
  • Коксартроза след болест на Пертес. С болестта на Пертес се нарича асептичната некроза на главата на бедрената кост, която се среща при деца и се дължи на нарушение на инервация и кръвоснабдяването на тазобедрената става. Разрушаването на ставната повърхност и деформацията на костите и изтъняването на ставния хрущял, както и увреждането на останалата част от компонентите вътре в ставите, води до развитието на артроза.

Има първична и вторична коксартроза:

Първична - заболяването се развива в ставата, хрущяла, на която е бил здрав от раждането и проблемите се дължат на прекомерно натоварване;

При вторичната дегенерацията на хрущяла вече се променя. Към вторичната се включват:

  • диспластични коксартроза (вродена съвместно с недоразвитост, която се проявява много рано);
  • вродени аномалии (дислокация в бедрото);
  • болест на Кьониг (остеохондроза на тазобедрената става);
  • болест на Пертес (остеохондроза на бедрената глава);
  • асептична некроза на главата на бедрената кост.

В зависимост от локализацията на патологичния процес се разграничават следните клинични форми на коксартроза:

  • увреждане в горната част на тазобедрената става. Този вид се среща при вродени дефекти. 
  • поражението на долната част на тазобедрената става. Болка в костите не се усеща особено остро, всичко се вижда на рентген;
  • увреждане на централната част на тазобедрената става, централна артроза. Формата на това заболяване протича благоприятно.

Рискови фактори 

  • Генетично предразположение. Генетичното предразположение към артроза е свързано с наследствени заболявания на костите и хрущялите, както и някои вродени малформации. Наличие на предразположеност не означава, че детето непременно ще развие коксартроза, след като се нарани, но вероятността за поява на болестта се увеличава.
  • Наднорменото тегло. Хората с наднормено тегло са склонни към поява на коксартроза, като с натоварването на тазобедрените стави се увеличава значително вероятността за развитие на болестта.
  • Диабет. Една проява на това заболяване е увреждането на стените на кръвоносните съдове, което може да доведе до нарушаване на кръвоснабдяването на компонентите на тазобедрената става.
  • Хипотиреоидизъм. Заболяването се характеризира с намалени нива на хормони на щитовидната жлеза в кръвта, което може да доведе до затлъстяване, увреждане на нервната система и метаболитни разстройства в тъканите.

Симптоми:

  • Болката е основен симптом. Обикновено тя се усеща дълбоко, под средата на слабинната гънка, първоначално обикновено се появява при движения в ставата, а по късно и в покой (включително и нощем). Болката може да се излъчва и по бедрото и да се локализира доста ясно в коляното. В началото тя изчезва при покой и почивка, но по-късно започва да боли непрекъснато. 
  • Ограниченията на движенията в тазобедрената става са вторият важен симптом. В началния период болният може да не е усетил ограничения и те се откриват при щателен преглед от страна на ортопед-трвматолога. Подвижността на крака в различни посоки става все по ограничена. Ставната капсула се свива, свиват се и мускулите, захванати за нея, което води до непроизволно сгъване на крайника, притеглянето му към другия и невъзможност за обръщане навътре.
  • Третият клиничен белег са контрактурите в областта на тазобедрената става. Те водят до геометрично скъсяване на крайника.
  • Куцането е друга проява на заболяването. В началото то се появява от щаденето на крайника поради болката, но впоследствие е в резултат на различната дължина на крайниците. Деформациите в ставата предизвикват скъсяване на крайника. Заедно с несъзнателното щадене на болния крак, то води до много сериозно накуцване, а в един момент и до невъзможност за движение без помощни опори – бастуни, патерици.

 

Причини:

Най-честата причина за възникване на коксартрозата е вродената дисплазия на тазобедрената става. Освен нея, като причини за появата могат да се включат и други:

  • ревматоиден артрит – автоимунно заболяване, при което синовиалната мембрана е възпалена, задебелена, произвежда се твърде много ставна течност, уврежда се ставният хрущял, което води до болка и скованост;
  • остеоартрит – при това заболяване ставният хрущял, покриващ костните краища, е износен и костните повърхности се трият една в друга, причинявайки болка и скованост;
  • аваскуларна некроза (разтройство в кръвообращението на бедрената глава) след счупвания, изкълчвания, нарушен метаболизъм и др.

Измененията, които се наблюдават в ставата са характерни за всички дегенеративни заболявания. Хрущялът, който покрива ставните повърхности изтънява. Той променя своята структура и цвят. Става мътен, без блясък и се появяват микрофрактури по повърхността му. Костната тъкан разположена под него също се променя. В нея се появяват костни кисти. Около ставата се появяват остеофити – така наречените шипове. Въз основа на това, е възможно да се определят основните причини на коксартроза:

  • една от основните причини е наследствеността. Ако човек има естествена слабост на скелета, някои особености на структурата и развитието на хрущялната тъкан, метаболитни заболявания – рискът от развитие на коксартроза се увеличава значително.
  • инволутивна – която е свързана с възрастови промени. Засяга хора на 50 години.
  • идиопатична – когато причината не е ясна. Този тип често се споменава като първична коксартроза.
  • вродена или диспластична.
  • посттравматична – когато е предшествана от появата на нараняване. Най-често това е счупване на тазовата кост, на главата на бедрената кост. Понякога дори адекватно лечение на контузия също причинява коксартроза.
  • дисхормонала коксартроза или замяна се проявява в случая на метаболитни нарушения, злоупотреба с някои медикаменти (хормони, кортикостероиди).
  • най-честата причина е нарушение на притока и отлива на кръв в ставата. Това може да бъде причинено от разширени вени.
  • коксартроза често получават болни хора, които имат заболявания на гръбначния стълб като сколиоза, лордоза, междупрешленните херния и други патологии, болкови синдроми, поради нарушената биомеханика на движение. Това увеличава натоварването на тазобедрената става. 
  • липсата на физическа активност може да доведе до коксартроза.

 

Диагностициране:

За поставяне на диагнозата важно значение имат анамнестичните данни за прогресивно нарастване на болката отначало при двигателна активност, а в последствие и при необременяване на крайника. Ограничение на движенията в тазобедрената става, накуцването и скъсяването на крайника също насочва към диагнозата.

В диференциално-диагностично отношение трябва да се имат предвид и други заболявания, които могат да се характеризират с подобни оплаквания, като дискова херния, аневзизмални промени по съдовете, урологични и гинекологични заболявания.

При физикален преглед и изследване на колянната става със съответните приоми се установява:

  • Болезнена походка, предизвикваща накуцване.
  • Умерена палпаторна болка по ръбовете на ставата, около капачето и в задколянната ямка.
  • Оток и затопляне на кожата над ставата.
  • Наличие на крепитации при движения в колянната става.
  • Хипотрофия на бедрената мускулатура откъм засегнатата страна.
  • Загуба на екстензия (флексионна контрактура) и невъзможност за пълно свиване на коляното.
  • Деформация на ставата.

След клиничното изследване на едната колянната става, задължително се прави сравнително изследване и на другата.

 

Лечение:

Целта е процесът на износване да бъде чувствително забавен и безусловната необходимост за подмяна на ставата да бъде отложена значително.

Консервативното лечение протича основно като подпомагане на възстановителните възможности на организма. Приемат се добавки – източник на градивните материали за хрущялите, съединителните тъкани и костите. Наричат се „хондропротектори”. Става дума за глюкозамин, хондроитин, хиалуронова киселина, колаген и др. В този смисъл са полезни терапиите с лазер, различни видове физиотерапевтични процедури, балнеолечение, прием на миорелаксанти, упражнения за раздвижване, намаляване на теглото и промени в храненето.

Другата важна цел при коксартроза е облекчаването на болката. Много полезни са болкоуспокоителните от групата на нестероидните противовъзпалителни средства. Проблемът при тях е, че имат нежелано действие по отношение на стомаха и други органи и затова трябва да се приемат по лекарско предписание. Прилагат се и кортикостероиди.

Медикаментозното лечение включва – нестероидните противовъзпалителни средства, аналгетиците, миорелаксанти, глюкокортикостероидните средства, хондропротектори.

Към оперативно лечение се преминава при неуспех на консервативното. То се състои в ендопротезиране на тазобедрената става. В днешни дни операциите за имплантиране на тазобедрена ендопротеза са едни от най-успешните и резултатни хирургични намеси върху опорно-двигателния апарат. Съществуват еднополюсни и двуполюсни тазобедрени ендопротези. Далеч по-разпространени са двуполюсните (или наречени още “тотални”) протези. Тоталното тазобедрено ендопротезиране представлява сложна хирургична интервенция, при която износената ставна повърхност на ставната ямка на таза (ацетабулума), износената ставна повърхност на бедрената глава и самата глава, както и част от бедрената шийка се отстраняват от тялото и на тяхно място се имплантират компонентите на изкуствената тазобедрена става, които се сглобяват във вътрешността на тялото. Двуполюсни тазобедрени изкуствени стави се състоят от следните компоненти: бедрено стебло (направена от специални метални сплави), бедрена главичка (направена от свръхздрав и фино полиран метал или керамика), тазова капсула (направена от полиетилен, керамика или метал, която може да има външна метална обвивка – черупка). Съществува безциментно и циментно вграждане на тези компоненти. И при двете техники имат доказан ефективен в дългосрочен използваем имплант. Болничният престой след тази процедура е от 3 до 7 дни. Облекчение на болката в ставата настъпва почти своевременно след операцията. Възстановяване след операцията включва физикална терапия целяща възстановяване на силата и функцията на крайника, като се използват патерици, бастун или проходилки за 4-8 седмици. След 3-6 месеци повечето пациенти се възстановяват и се връщат към нормален начин на живот.

Използвани лекарства при коксартроза.

Лечението на коксартроза е невъзможно без използването на лекарства, като таблетките не само облекчат симптомите, но също така действат върху причините за болестта. Съвременната медицина предлага много медикаменти, които допринасят за облекчаване на болката и възпалението и улесняват състоянието на пациентите с коксартроза в острия стадий.

  • За разширяване на кръвоносните съдове, лекарите предписват съдоразширяващи („Nikoshpan“, „Ксантонол (Ksantonol) никотинат, Пентоксифилин (Pentoksifilin)), които свалят спазъма на кръвоносните съдове и осигуряват пълна доставка на кръв и нормално нранене на хрущялната тъкан. В комбинация с НСПВС вазодилататори облекчават болката.
  • Необходими са също и мускулни релаксанти, за да се отпусне мускулната тъкан при коксартроза. Освобождаването на мускулния спазъм дава на пациента облекчение от болката. Но тази група лекарства, има някакъв ефект върху НС (състояние на интоксикация, гадене, виене на свят).
  • Хондропротекторите при коксартроза са популярни и „необходими“ лекарства. Помагат за възстановяването на увредената хрущял и оптимизиране на метаболитните процеси в организма, които дават „тласък“ в увреждането на пациента. 

Ефективността на лекарствата е по-ясно изразена в началните етапи на коксартроза, а при по-късните допринасят за отлагане на операцията (артропластика). Медикаментозното лечение трябва да се прилага само от квалифицирани лекари, след изследване на пациента.

Лекарствени кремове и мехлеми. Въпреки широко разпространеното  убеждение, че местните средства могат да лекуват коксартроза, това не се потвърждава от практиката. Но това не означава, че мехлемите и кремовете са безполезни, те значително улесняват състоянието на пациента. Такива са „Gevkamen“, „Menovazin“, „Finalgon“, „Espoli“, „Nikofleks“. Те имат затоплящ и обезболяващ ефект.

Вътреставно инжектиране – лекарите го използват при коксартроза относително рядко, поради оскъдното пространство и малката ставна кухина в тазобедрената става. При коксартроза съвместното пространство се намалява допълнително и съществува риск да се увредят стволовете. Ето защо инжекцията често се осъществява в околоставната област (чрез бедрото).

Лечение на коксартроза с лазер.

Принципът на лазерната терапия се заключава във въздействието на тъканите на организма с усилен светлинен лъч (лазерен), който се състои от ултравиолетова, инфрачервена и червена светлина от спектъра. Лазерна светлина прониква през кожата на мускулите и ставите, което води до някои биохимични реакции в ставните тъкани. Курсът на лечение се състои от 15 процедури, всяка от които е с продължителност от 3 до 10 минути. Ако е необходимо, след месец лечението може да се повтори.

Лазерната терапия помага за:

  • намаляване на възпалителните реакции;
  • намаляване на подуването на тъканите;
  • намаляване на интензитета на болката;
  • екскреция на калций;
  • подобряване на микроциркулацията;
  • подобряване на метаболизма;
  • възстановяване на повредения хрущял.

Лазерната терапия е противопоказана:

  • при туберкулоза;
  • при тумори;
  • при диабет;
  • кръвни заболявания.

Физиотерапия:

Физиотерапия трябва да се извършва редовно от момента на поставяне на диагнозата. Правилното и разумно прилагане на упражненията може да предотврати разпространението на остеофитите и развитието на контрактури на ставите. Важно е да се отбележи, че при коксартроза трета степен, гимнастика и упражнения не се назначават, тъй като има изразени структурни промени в ставната кухина и на този етап те могат да бъдат отстранени само по хирургичен път. Упражненията са разрешени само в периода на ремисия, когато не са налице значителни клинични прояви на болестта (като болка по време на движение).

  • Мануална терапия (леко разтягане или свиване и манипулация или значително кратко и рязко движение). Мануалната терапия помага само в комбинация с други терапии.
  • Разтягане. То се използва в патологиите на тазобедрената става, за да се намали натоварването на хрущяла и ставните краища.
  • Постизометрична релаксация. Това е разтягане на сухожилията и мускулите на бедрото.
  • Кинезитерапия. Ефективна е за първите два етапа на заболяването, подобрява циркулацията на кръвта, ускорява хрущялното хранене, повишава еластичността на ставната капсула, синовиалната мембрана възстановява своята функция.
  • Хирудотерапия (пиявици). Назначава се в началния етап на развитие на болестта. Действието на ензимите, които отделят пиявиците, са подобни на действието на хондропротектори. Те намаляват възпалението и болката.

Повечето физиотерапевтични методи не са подходящи за лечение на коксартроза и дават по-малък ефект, отколкото например гимнастиката или масажите. Болестта на тазобедерената става остава „скрита“. Но в ранните етапи физиотерапията може да помогне за облекчаване на основните симптоми. Основно се използва лазер, шокова вълна, магнитна терапия и електрофореза. За 10-12 сесии на тази терапия може да се отстрани набъбването или облекчаването на болката.

Упражнения при коксартроза

Най-лесният и най-естествен метод на лечение на болестта са упражненията, предписани за коксартроза. Физикалната терапия е строго индивидуална. Упражненията трябва да се изпълняват правилно:

  • всички движения се изпълняват плавно, нежно, леко;
  • всички натоварвания около тялото трябва да бъдат премахнати;
  • в случай на болка, трябва незабавно да се спре гимнастика;
  • упражнения се правят ежедневно;
  • след фитнеса, можете да вземете топла вана, масаж;
  • плуването има благоприятен ефект върху тазобедрената става и облекчава болката.

При коксартроза се препоръчва да се изпълняват следните упражнения:

  • В изходно положение легнали по гръб, завъртете бавно и отпускайте крака в коляното и тазобедрената става, като се опитвате да прекарате коляното най-близо до гърдите си.
  • В легнало положение по гръб краката се разтварят максимално колкото е възможно встрани, а след това се върнете в изходна позиция.
  • Застанете в изходно положение легнали по корем, а след това вдигнете единия крак, после другия, а след това – и двата заедно. Краката трябва да са изправени в колянната става.
  • Легнете на здравата страна (засегнатата става трябва да бъде отгоре). Необходимо е бавно да си повдигнете крака нагоре, след това бавно го спуснете.

Физическите упражнения са противопоказани при:

  • наличието на злокачествени тумори, кръвоизливи;
  • прединфарктно или прединсултно състояние;
  • фрактури на дългите кости.

 

Практически съвети:

  • диета;
  • най-малко 2 литра течност дневно;
  • понижаване на теглото, ако сте с наднормено тегло;
  • намалете натоварване на ставата, като например използването на бастуни (което предполага, че той поема една трета от натоварването на тазобедрената става);
  • терапия с ЛФК;
  • избягване на фиксирани пози (продължително стоене и седнало положение).

Заболяването коксартроза е сериозно, което в напреднали стадии е нелечимо. Но дори и в тези случаи, има много методи и средства, които могат да улеснят пациента и да му позволяват да живее нормално. Основното нещо е да забележи симптомите навреме и да потърси медицинска помощ.

 

Билколечение:

Лечение на коксартроза с народни средства са изключително популярни в последно време. И това не е изненадващо, тъй като традиционните рецепти се отличават от лекарствените средства. На първо място домашните рецепти са много по-евтини от фармацевтичните лекарства, и от друга страна, те нямат такъв вреден ефект върху организма, както много медикаменти от лекарствената терапия.

Сами в къщи, можете да приготвите ефективни тинктури, чайове и смеси.

  • Билка очеболец. Необходими са 60 г от растението, да се залее с половин литър водка. Получената смес се държи 27 дни. От готовото средство трябва да се вземат по 30 капки три пъти дневно преди хранене.
  • Тинктура от люляк. 50 г листа от люляк се заливат с 500 мл водка. Получената маса трябва да се съхранява в камерата на хладилника за най-малко 10 дни. Готовата настойка се използва вътрешно 10 капки преди хранене 3 пъти дневно.
  • Девесил 60 г се залива с 500 мл добър алкохол. Полученото средство трябва да престои на тъмно място за 30 дни. Трябва да се пие три пъти дневно до 30 капки от лекарството преди ядене. Ако желаете тинктурата може да се използва за триене на ставите на пациентите.
  • Три средно големи лимона се нарязват на ситно и се задушават в 3 литра завряла вода. Към прохладната течност може да се добавят 100 мл мед. Това лекарство трябва да се консумира през устата 3 пъти на ден по половин чаша. Положителни резултати ще се появят след 30 дни.
  • смес от 250 г целина, 120 г чесън и 3 лимона. Всички съставки се смесват и се смилат на кайма. Получената маса се поставя в буркан и се изсипват още 2 литра вряла вода. Когато сместа се охлади, тя трябва да се отцеди. Готовата течност трябва да се пие по 100 мл преди хранене.
  • 1 кг говеждо месо от копита се добавя в чиста студена вода и се оставя да къкри, докато охладнее желето. Това ястие трябва да се консумира дневно преди хранене по 200 грама.

Домашни мехлеми за заболяването коксартроза

В дома, можете да се приготвите много полезен мехлем за коксартроза, който трябва да се маже няколко пъти на ден.

  • За много полезен се смята следния мехлем – 8 супени лъжици листа и стъбла от жълтурчета (змийско мляко), смлени в месомелачка, слагат се в съд и той се допълва с 1 литър зехтин. Получената маса трябва да бъде оставена на топло място за 14 дни. Готовият мехлем се прилага върху кожата най-малко 3 пъти на ден.
  • Мехлем от 1 супена лъжица счукани евкалиптови листа и още толкова мента. Към получената смес е необходимо да се долее 1 лъжица сок от алое и да престоят за 30 минути. С готовия мехлем се намазват засегнатите зони 3 пъти на ден.
  • Еднакво ефективен е кремът от 1 с.л. нарязана ряпа и 1 лъжица мед. Смесете съставките и трябва да ги залеете с 50 грама водка. Готовият мехлем се прилага върху засегнатото бедро три пъти на ден.
  • 1 лъжица листа от топола се смесват с 250 мл завряла вода и се киснат за 3-4 часа. Получената течност се източва и се смесват с една малка част свинска мас, прекарана през месомелачка. Мехлемът трябва да се прилага ежедневно в засегнатата област на тялото.
  • 1 супена лъжица портокалов сок, 1 супена лъжица лимонов сок и 1 супена лъжица заквасена сметана се смесват добре и се прилага получената суспензия на засегнатата става. Измиването от мехлемът да става след като го държите един час.
  • по 1 лъжица листа от коприва, разтопена свинска мас, и същото количество плодове от хвойна. Трябва да се получи хомогенна субстанция, която да се прилага върху засегнатата става два пъти дневно.
  • 1 супена лъжица от зелени плодове от хвойна, 1 супена лъжица листа от коприва и 1 супена лъжица свинска мас. Всички съставки трябва да се смесват добре и втривайте в проблемните области. Това средство е отлично за артроза.
  • 2 лъжици черна топола смесени с 2 лъжици алкохол. Сместа трябва да престои 7 дни. Получената утайка трябва да се смеси с част от смляна свинска мас. За смилането й можете да използвате месомелачка, но ако е много гъста. Готовият мехлем се прилага за засегнатата става като внимателно я разтривате.
  • ситно нарязани листа от коприва и незрели плодове от хвойна, в равни пропорции (50 г), се разбъркват до гладка консистенция с 20 г разтопена сланина. Намажете болната става три пъти на ден.
  • С много голяма популярност се ползват компресите със зеле. Зелевите листа трябва да бъдат покрити с мед и се прилагат на възпаленото място. Преди всичко да са покрити с найлон и да са защитени отгоре с вълнен шал. На сутринта компресът се отстранява и третираната област се измива с топла вода.
  • 200 г адамов корен трябва да се смели в месомелачка и се смесва с 400 г вътрешна свинска мас. Получената смес къкри в на котлона за 7 минути. След като се охлади, тя се втрива в болната става.

Вани за коксартроза.

  • Полезно е пациентите да вземат вана със следните народни лечебни средства: настойка от гулия, инфузия от борови клонки, 1 супена лъжица терпентиново масло, 1 кг морска сол и 2 супени лъжици мед. Всички съставки се добавят към вана с топла вода. В такава течност трябва да се лежи най-малко 20 минути. Както показва практиката, болката изчезва напълно след 10-12 такива процедури.
  • Веднага след банята върху горещото тяло трябва да се сложи компрес от 1 лъжица мед, йод и сланина. Всички трябва да увиете с топъл шал и да си легнете. На сутринта махнете компреса и намажете засегнатата област със смес от 1 супена лъжица масло от чаено дърво и 1 супена лъжица от борово масло и отгоре увийте отново с топъл шал.

 

Хранителен режим

Храненето при коксартроза е от особено значение при назначаването на терапия, основната цел на която е възстановяването на хрущялната тъкан. Докато болестта е в ранен етап на развитие, промените в диетата на пациента играе важна роля. Първата предписана диетична терапия нормализира теглото, което намалява натоварването върху ставите и позволява на хрущялната тъкан да се регенерира. Специалистите съветват пациентите да се придържат към умерено хранене, като се избягва употребата на големи порции. По-добре е да се даде предимство на 5-6 хранения на ден с малко количество храна, отколкото да се поглъща половината от дневния хранителен прием в даден момент.

  • Диетата трябва да включва постно месо и риба. По отношение на животински мазнини, особено ценни за пациентите с коксартроза са морските риби, с високо съдържание на ненаситени мастни киселини Омега-3 и масло.
  • Желираното месо и желетата поради наличието на желатин са естествени източници на колаген, който допринася за по-бързото възстановяване. Повечето диетолози смятат, че самият продукт не е вреден, а начинът на приготвянето му. С въвеждането на новата технология за обработка на храна, използвайки консерванти в месните продукти, са се увеличили ставните заболявания. Тези вещества допринасят за увеличаване на натрупване на пикочна киселина в телесните тъкани, която в крайна сметка причинява възпаление на ставите. Ето защо, диетата изключва: колбаси, бекон, шунка и други. При тяхната обработка се използват много химически вещества и химическа преработка. Не трябва страдащите от коксартроза да посещават заведенията за бързо хранене. При готвене на месо и риба е по-добре да се използват такива методи на подготовка, като варене, включително на пара, печене в пещ. Преди готвене се препоръчва да се премахне кожата от домашните птици и от месото да се отстранява мазнината, защото в тях се концентрират големи количества вредни вещества.
  • За възстановяване на хрущялната тъкан на тялото са необходими протеини. В допълнение към месните продукти, които са богати на протеини, лекарите препоръчват и млечни продукти. Наличието на калций в млечните продукти позволява да се укрепят костите ефективно. По този въпрос някои учени са против употребата на млечни храни. Диетолозите препоръчват диетата да включва разновидности на сирене и кашкавал с ниско съдържание на мазнини. Препоръчва се козе мляко, което съдържа голямо количество протеини със свободен азот и по-качествени протеини, съдържащи витамини B1 и PP.  Използването на козе мляко не причинява производството на слуз в тялото, което води до намаляване на имунитета.
  • Брашнените продукти също са нужни за пациентите с коксартроза, тъй като те осигуряват на тялото енергия. Освен това е необходимо да се даде предимство на сложните въглехидрати (полизахариди или монозахариди), съдържащи се в мед, сушени плодове и зеленчуци.
  • Полезни въглехидрати се намират в зърнените храни, особено овесени ядки, елда и кафяв ориз.
  • С цел да се обогатят телесните мазнини в храната се препоръчва да се включи вегетарианска храна, която да спомогне за възстановяването на хрущялните клетки и ускоряване на метаболитните процеси в организма. Такива продукти включват ядки, семена и масло от тях.

 

Усложнения при коксартрозата

  • Инфектиране на ендопротезата при около 1%.
  • Дислокация (изкълчване): бедрената компонента на протезата се размества спрямо другата и част, която се намира в ставната ямка (ацетабуларната компонента). Това състояние често изисква закрита репозиция. Протезата се намества под анестезия.
  • Кръвозагуба, изискваща кръвопреливане.
  • Увреда на нерв.
  • Счупване на бедрената кост.
  • Тромбоемболичните усложнения.

Най-честата причина за компрометирането на тоталното заместване на тазобедрената става е разхлабването на нейните компоненти, което води до резорбция на коста около тях, съпроводено със съответната симптоматика. То се наблюдава както при циментите, така и при нециментните протези. Това налага нова оперативна намеса, т.нар. “реендопротезиране”, при което се извършва подмяна на някои или на всички от протезните компоненти. Възстановяването е по-дълго в сравнение с първичното протезиране на ставата.

При добре изпълнена оперативна интервенция, стриктно спазване на рехабилитационния режим и лекарските указания изкуствената става “преживява” и функционира нормално поне 15 години при около 80-85% от пациентите. Дългосрочните резултати се подобряват непрестанно с въвеждането на нови импланти и нови хирургични техники. Налице е и тенденция за нямаляване процента на усложненията, свързани с тазобедреното ендопротезиране.