Колиентерит

Заболяването се причинява от бактерия (Ешерхия коли), която предизвиква възпаление на тънкото черво (ентерит). Засягат се предимно кърмачета. Тези бактерии са грам-отрицателни и ресничести. Те отделят токсичните вещества ендотоксин (при разпадането си) и екзотоксин (от живи бактерии), а някои - и ентеротоксин. Тези токсини увреждат чревната лигавица.

Болните кърмачета или здравите бактерионосители отделят бактериите в околната среда чрез изпражненията си. Бактериите попадат в хранителните продукти и водата, които при консумиране предизвикват заболяването. Особена опасност при кърмачетата предизвиква навикът да поставят в устата си различни замърсени предмети. Попадналите в храносмилателния тракт бактерии проникват в чревната лигавица като я увреждат. Отделените токсини, освен лигавицата, увреждат чревните нервни окончания и централната нервна система. Настъпва увеличено отделяне на чревен сок и слуз в тънките черва с ускорена чревна перисталтика и поява на диарични изпражнения. Загубата на течности предизвиква нарушения в кръвообращението, хиповолемичен шок със рязко понижение на артериалното налягане.

Инкубационният период е 3-7 дни. Заболяването започва остро, с повишена телесна температура и нарушаване на общото състояние. Болното дете е отпуснато и бледо. Появяват се повръщания и диария. Изпражненията са кашави, понякога примесени със слуз и кръв. Кожата е суха и с намалена еластичност. При по-леки форми на болестта честотата на повръщанията и изхожданията е по-малка. При по-тежките форми, които се срещат у недоносени и недоимъчно хранени кърмачета, повръщанията и изхожданията са по-чести, като изпражненията са течни, премесени с кръв и слуз, обезводняването е силно изразено, нерядко настъпват гърчови състояния, артериалното налягане се понижава, настъпва токсичен и хиповолемичен шок.

Видове:

• ентеро-патогенни - най-чести у деца
• ентеро-токсигенни- при възрастни
• ентеро-инвазивни- шигелозоподобни заболявания
• ентеро-хеморагични - хемоколит при кърмачето и старци
• ентеро-агрегативни и ентероадхерентни

Симптоми:

Заболяването започва остро, с повишена телесна температура. Болното дете е отпуснато и бледо. Появяват се повръщания и диария. Изпражненията са кашави, понякога примесени със слуз и кръв. Кожата е суха и с намалена еластичност.

При по-леки форми на болестта честотата на повръщанията и изхожданията е по-малка.

При по-тежките форми, които се срещат у недоносени и недоимъчно хранени кърмачета повръщанията и изхожданията са по-чести, като изпражненията са течни, премесени с кръв и слуз, обезводняването е силно изразено, нерядко настъпват гърчови състояния, артериалното налягане се понижава, настъпва токсичен и хиповолемичен шок.

Причини:

• болни в острия период
• болни новородени животни - телета, кучета
• здрав заразоносител
• обслужващ персонал в детски и здравни заведения
• деца над 2 г.
• майки на хоспитализирани деца
• реконвалесцентните

Механизъм на предаване на инфекцията

• Фекално орален по алиментарен път (храна и вода)
• Контактно-битов чрез мръсни ръце
• Пътища
• Воден
• Хранителен
• Контактно-битов

Лечение:

Прогнозата при по-леки форми е благоприятна. У част от децата болестта хронифицира и прогнозата в такъв случай е неблагоприятна. Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение. Назначава се хранителен режим с кърма или сухо мляко. Прилагат се антибиотици и субституционни коктейли. Лечебният режим е насочен към рехидратация. При рецидиви склонността към токсичен и хиповолемичен шок се увеличава.

Профилактика:

Профилактиката е насочена към ограничаване на епидемичното разпространение на болестта. В детските заведения се извършва изолация на заболелите и се провежда пълноценна дезинфекция. Съмнително болните деца се подлагат на лекарска профилактика. На такава профилактика подлежат и здравите бактерионосители. От голямо значение е подобряването на личната, битовата, обществената и професионалната хигиена. Важно е да не се позволява на децата да постявят предмети в устата си.